Решение по дело №506/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Козлодуй, 02 юли 2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, пети състав в публично заседание на 08.06.2021г. /осми юни две хиляди двадесет и първа година / в състав:

 

                                                            Районен съдия: Жаклин Д. – Алексиева

 

при секретаря Стела Бочева

като разгледа докладваното от съдията Жаклин Д. - Алексиева гражданско дело № 506 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: ********* със законен представител Димитър Димитров чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., с която е предявен против Н.П.Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане присъдено в заповедно производство по частно гражданско дело № 1243/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй за  главница от 1071,61 лева; възнаградителна лихва в размер на 257,03 лева за периода от 05.11.2018 г. до 05.10.2020 г.; мораторна лихва в размер на 92,65 лева за периода от 05.12.2018 г. до 11.10.2019 г. и законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението в съда на 29.10.2019 г. до изплащане на вземането. Претендират съдебни разноски, включително направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1243/2019 г.

Предявени са искове по чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които Районен съд - Козлодуй е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1243/2019 г., при хипотезата на чл.415, ал.2 т.2 ГПК – когато заповедта за изпълнение не е връена на длъжника, тъй като не е намерен на адресите съгласно адресната регистрация, нито чрез работодател, нито след залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.

Ищецът твърди в исковата молба, че при сключване на договор за потребителски заем с номер CREX-16442476

Сумата, предмет на горепосочения договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България е изпълнил задължението си по него. Усвояването на посочената сума Н.П.Р. е удостоверил с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заемана 24 месечни вноски - всяка по 55.36 лв., които вноски представляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите - 23.60% и годишния лихвен процент - 21.37%, посочени в параметрите по договора.

Длъжникът Н.П.Р. е преустановил плащането на вноските по кредит номер CREX- 16442476 на 05.11.2018г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл. 3 от договора вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следва да изплати остатъка по заема в размер на 1328.64 лв.

Към датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по договора е в размер на 1071,61 лева – главница дължима по договор за потребителски кредит; възнаградителна лихва в размер на 257.03 лева за периода от 5.11.2018г. до 05.10.2020г.; мораторна лихва в размер на 92.65 лева за периода от 05.02.2018г. до 11.10.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.10.2019г. до окончателното изплащане.

За събирането на посочените суми ищецът е предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в Районен съд - Козлодуй. По частно гражданско дело № 1243/2019 г., е издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството претендираните суми: Главница – 1071,61 лева, възнаградителна лихва – 257,03 лева, законна лихва за забава – 92,65 лева, общо: 1421,29 лева.

Поради посочените обстоятелства ищецът иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумите присъдени в заповедно производство по частно гражданско дело № 1243/2019 г. по описа на Районен съд – Козлодуй - главница от 1071,61 лева, дължима по договор за потребителски кредит; възнаградителна лихва в размер на 257.03 лева за периода от 5.11.2018г. до 05.10.2020г.; мораторна лихва в размер на 92.65 лева за периода от 05.02.2018г. до 11.10.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.10.2019г. до окончателното изплащане. Претендират се и направените в съдебното и заповедното производство разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозира писмено становище, в което моли съдът да уважи предявените искове.

Ответникът се представлява по делото от назначения му от съда особен представител адвокат С.С. ***. В срок е подал редовен писмен отговор, с който оспорва исковете по съображения, че заповедното производство е инициирано преди изтичане срока на договора, като оспорва клаузите и в самия договор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  № 731 от 1.11.2019 г. по ч.гр.д. № 1243/2019 г. по описа на РС – Козлодуй. Заповедта е връчена на длъжника - ответник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца - кредитор е налице правен интерес от предявяване на исковете за установявания на вземанията по процесния договор за потребителски кредит. Исковете са допустими, тъй като са предявени от дружеството - заявител в производството по чл. 410 ГПК, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Правосубектността на ищеца се установява от представеното извлечение от Търговски и фирмен регистър от Търговски съд Париж.

Представено е заверено копие на сключен между страните по делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-16442476 от 02.10.2018 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице Г. Станоева, изготвило допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от особения представител на ответника Р. се установява, че на 02.10.2018 год. е сключен Договор за потребителски заем с номер CREX - 16442476 между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А и Н.П.Р., който със заема е закупил преносим компютър, като се е съгласил да изплаща заема на 24 вноски при 21.37 % годишна лихва и да върне 1071.61 лв главница.

С подписването на договора CREX - 16442476 ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.е предоставил сумата от 1071.61 лв на ответника, за да бъде закупен преносим компютър от магазин „Зора“ на 02.10.2018 година в гр. Враца.

Към датата на завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК, 29.10.2019 год. ответникът дължи на ищеца главница - 1071.61 лв, възнаградителна лихва - 257.03 лв., Законна лихва за забава - 92.65 лв, като по кредита няма направена нито една вноска.

Задълженията по кредита към датата на изготвяне на експертизата 31.05.2021 година са: главница 1071.61 лв., възнаградителна лихва 257.03 лв., законна лихва 172.95 лв., изчислена от 05.12.2018 год. до 31.05.2021 година - датата на изготвяне на експертизата.

При така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 02.10.2018 г. и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Съответно ищецът се явява кредитор, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада сред изключенията на чл.4 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 ЗЗП. В тази връзка съдът следва да обсъди наведените от особения представител на ответника възражения за недействителност на процесния договор, основаващи се на разпоредбите на ЗПК макар и бланкетно наведени само като възражение за незаконосъобразност на клаузите оформящи размера на задължението по договора. При това следва да се съобрази, че за наличието на основания за недействителност на договора съдът е длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. Съдът е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).   При произнасянето си по дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът следва да съобрази и разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно.

На първо място по безспорен начин се установява, че ответникът е получил сумата по договор за потребителски кредит, CREX-16442476 от 02.10.2018 г. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 02.10.2018г. от магазин „Зора“ в град Враца ответникът е закупил преносим компютър, като по кредита няма направена нито една вноска. Ето защо съдът намира, че обсъдените по-горе доказателства установяват по безспорен начин, че именно ответникът е получил исканата сума. Чрез усвояване на сумата от 1071,61 лева е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор. 

Ищецът не е поискал увеличение на иска по отношение на законната лихва, която е предявена в размер на 92,65 лева, а според заключението на вещото лице се дължи такава в размер на 172,95 лева, считано от 05.12.2018г.  до 31.05.2021г. – датата на изготвяне на заключението. Затова съдът следва да уважи законната лихва до размера претендиран в исковата молба-92,65 лева.  

При този изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски в настоящото производство и в заповедното производство по ч.гр.д. № 1243/2019 г. на Районен съд - Козлодуй. Направените в заповедното производство разноски възлизат общо на 78,43 лева, от които 28,43 лева платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Направените в исковото производство разноски възлизат общо на 751,07 лева, от които – 121,57 лева довнесена държавна такса; 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 329,50 лева – внесен депозит за особен представител и 200,00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице.

Ответникът не е правил и не претендира разноски

 

 

 

 

 

Ето защо, Козлодуйският районен съд, пети състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1  ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД, че Н.П.Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, дължи на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., сумата 1071.61 лева – главница дължима по договор за потребителски кредит; възнаградителна лихва в размер на 257.03 лева за периода от 5.11.2018г. до 05.10.2020г.; мораторна лихва в размер на 92.65 лева за периода от 05.02.2018г. до 11.10.2019г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 25.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 731 от 1.11.2019г. по ч.гр.д. № 1243/2019 г. на Районен съд - Козлодуй.

ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, да заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, Франция, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., сумата 829,50 лева, представляваща направени от ищеца разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 1243/2019 г. на Районен съд - Козлодуй.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Да се публикува съгласно чл.4, ал.2, т.2 ВПОПСА в КРС.

 

 

Районен съдия:

                                                                           /Жаклин Д. – Алексиева/