Р Е Ш Е Н И Е №64
гр. Габрово, 04.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
седми юли ........... през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря ….ЕЛКА СТАНЧЕВА.............. и в присъствието на
прокурора …….ЛЮДМИЛА РАЧЕВА …..... като разгледа докладваното от
съдия КОСЕВ Адм.Д№16 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Депозирана е Искова молба от „***“ООД В. Търново, против
ТД на НАП В. Търново, Административен съд В. Търново, Върховен административен
съд със заявено искане за присъждане солидарно от тримата ответници на
обезщетение за причинени вреди по ЗОДОВ и чл. 2в във вр. с чл. 4, §3 от ДЕС във
вр. с Директива 2006/112/ЕО. Обезщетението е претендирано в размер на 20 000 лева
за претърпени от Дружеството неимуществени щети и 500 000 лева имуществени
вреди от противоправни действия на посочените по- горе ответници, изразявайки
се в неправилно прилагане и тълкуване на норми на европейското законодателство,
а именно посочени текстове от Директива 2006/112.
В Исковата си молба ищецът „***“ООД В. Търново твърди, че
с Решение №392/27.10.2015г. по АД№727/2014г. по описа на АдмС В. Търново,
потвърдено с Решение №12063/09.11.2016г. на ВАС по АД№13529/2015г. била
потвърдена законосъобразността на Ревизионен акт №*********/13.06.2014г.
Жалбоподателят излага подробни мотиви за несъгласието си с изводите на
данъчната администрация, както и с мотивите на съда, потвърдил издадения
ревизионен акт, като според него процедурните нарушения, извършени от
приходната администрация при инвентаризирането на СМЗ били в състояние да
дискредитират резултатите от нея, като в тази насока се посочва съдебна
практика. Налице бил корекционен механизъм, който следвало да бъде спазен при
начисляване на данъка.
Според ищеца дефинираните според националния закон
„липси“ всъщност представлявали обстоятелства посочени в нормата на
Директивата, които препятствали обективното използване на стоката за последващи
облагаеми доставки и оттам пораждане на задължението за ДДС, свързано с тях.
Проявлението на тези липси следвало да не е обусловено от факторите, въприети
от националните разпоредби на чл. 80, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, които дерогират
частично правилото на чл. 185, §1 от Директивата въз основа на възможността по
§2. След като националната норма била дерогационна, тя следвало да се тълкува
стриктно и в светлината на поставените с нея цели.
При липса на доказателства, неправилно било прието както
от данъчните органи, така и от състава на Административен съд В. Търново, че
получаването на стоки от доставчиците ЕТ“*******- П. Т.“, „*********“ЕООД, „*************“АД и „**********“ЕООД и последващата реализация на
процесните стоки при приети специфики. Според ищеца при липсата на предвиден
законов ред, реализирането на правото на защита, съответно правото на
справедлив процес било невъзможно.
Излага се също, че съдружник в дружеството бил входирал
сигнал до РП В. Търново в който бил описал как била извършена злоупотреба срещу
„**********“ООД при извършване на данъчна ревизия
и начисляване на данъци по ЗДДС и ЗКПО, които се явявали начислени втори път,
така като въпросните спорни фактури, по които били установени липси са били
включени още в текущите данъчни периоди. В Решение №368/15.09.2014г. на директор
на Дирекция ОДОП В. Търново относно непризнатите разходи за лихви бил вписан
като съдружник С. С. В., който никога не бил съдружник в дружеството „***“ООД, а
Административен съд В. Търново не бил обсъдил този факт, въпреки достъпния
Търговски регистър.
Безспорно било, че приетите като неосчетоводени и
неотразени по реда на ЗДДС фактури, въз основа на които били определени
допълнителни задължения по реда на ДДС и ЗКПО, се доказало не само че са
осчетоводени, но са и декларирани пред самата НАП, която е издала процесния
превизионен акт. От тези факти според ищеца следвал и извод, че съдът бил
постановил решение по спор, по отношение на този РА№*********/13.06.2014г. без
да са му били известни съществуващи в НАП доказателства, които били в
противоречие с мотивите на ревизионния акт- предмет на спора.
В Исковата молба Дружеството ищец се позовава на чл. 6 от
ЕКЗПЧОС, като твърди че съдът е потвърдил незаконосъобразното лишаване от право
на справедлив процес на дружеството, а ТД н НАП В. Търново бил подвел съда с
изготвен РА№*********/13.06.2014г. с неверни данни за данъци и математически
изчисления. На второ място съдът недопустимо бил тълкувал относимите общностни
и национални законови разпоредби и бил кредитирал негодни доказателства и
презюмирал настъпването на недоказани факти.
В резултат на действия на посочените ответници ищецът
конкретизира, че е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в уронване на
доброто име, за които претендира обезщетение в размер на 20 000 лева и имуществени
вреди, за които претендира обезщетение в размер на 500 000 лева, които
обезщетения да бъдат заплатени солидарно от посочените трима ответници по
делото.
Ответникът- Административен съд В. Търново, представляван
от административен ръководител- Председател на ВТАдС оспорва предявения иск,
счита същият за неоснователен и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен.
Ответникът- Върховен Административен съд на Република
България, представлявана от административен ръководител- Председател на ВАС,
чрез надлежно упълномощен пр. представител- съдебен помощник оспорва предявения
иск, счита същият за недопустим, алтернативно неоснователен и недоказан и като
такъв да бъде отхвърлен. Претендира разноски по делото- възнаграждение за
юрисконсулт.
Ответникът- ТД на НАП В. Търново, представляван от
Директор, чрез надлежно упълномощен пр. представител- юрисконсулт оспорва
предявения иск, счита неоснователен и недоказан и като такъв да бъде отхвърлен.
Претендира разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт.
Представителят на ОП Габрово дава заключение за
неоснователност на подадената Искова молба, тъй като не са налице кумулативно
предвидените предпоставки за уважаване на иска- незаконосъобразен
административен акт, който да е отменен на това основание и засягане на
имуществената сфера на ищеца, което представлява понесените вреди от него.
Административен съд Габрово, след като извърши проверка
на приложените доказателства, обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Ревизионен акт №*********/13.06.2014г. на ТД на НАП В.
Търново, потвърден с Решение №368/15.09.2014г. на Директор на Дирекция ОДОП В.
Търново при ЦУ на НАП са определени задължения по реда на ЗДДС за посочени в РА
периоди и лихви към тях, както и задължения по ЗКПО за период 2007г.- 2012г. и
лихви към тях по отношение на данъчно
задълженото лице „***“ООД. С Решение №392/27.10.2015г. по Адм.д.№727/2014г. по
описа на Административен съд В. Търново, потвърдено с Решение
№12063/09.11.2016г. по Адм.д.№13529/2015г. на ВАС е потвърден като
законосъобразен и правилен оспорения по съдебен ред Ревизионен акт
№*********/13.06.2014г. на ТД на НАП В. Търново. Впоследствие ищецът е подавал
до съда многократно молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по
оспорване на постановения и потвърден РА, по които е налице произнасяне на ВАС
и които са отхвърлени като неоснователни или са оставени без разглеждане, като
в тази връзка са и представени и приобщени по делото доказателства /Решение
№5466/02.05.2017г. по АД№3498/2017г. на ВАС, Определение №8742/28.06.2018г. по
АД№6657/2018г. на ВАС, оставено в сила с Определение №11935/08.10.2018г. по
АД№10778/2018г. на 7-членен състав на ВАС, Определение №5833/20.05.2020г. по
АД№2389/2019г. на ВАС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във
фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ се включват
следните елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се
прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал.
2 от АПК: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. На обезщетяване подлежат действително настъпилите вреди, които са
пряка и непосредствена последица от отменения административен акт или на
незаконосъобразните действия/бездействия на длъжностни лица в администрацията.
При липсата на който и да е от елементите на посоченият фактически състав не
може да бъде ангажирана отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
От събраните по делото доказателства не може да се
направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни имуществени или
неимуществени вреди, които да са непосредствена последица от твърдяните
действия/бездействия на посочените ответници или да е налице отменен като
незаконосъобразен административен акт.
Отговорността на Дръжжавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
причинени вреди вреди е обективна. Обективният характер на отговорността
означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са
последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях. Следователно, при всички положения
за да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е
отрицателна последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права
и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на
увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва
закономерно от твърдяната и доказана незаконосъобразна административна дейност,
по силата на безусловно необходимата причинно- следствена връзка, която
съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди- тези
които са типичната, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането.
В случая доколкото предявеният иск се основава на чл. 4
от ДФЕС /извъндоговорната отговорност за нарушаване на правото на ЕС/, то
отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти
вследствие на нарушения на правото на Съюза, се ангажира при наличието на три
предпоставки:
1. С нарушената правна норма на Съюза да
са предоставени субективни права на частноправния субект
2. Нарушението да е достатъчно съществено
3. Да съществува пряка причинно-
следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправния субект
вреда.
При така установените факти, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съпоставени с доводите на ищеца в исковата
молба и допълнително представените Становища не се установява, че са доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, в частност на
посочените от ищеца ответници- АС В. Търново, Върховен административен съд и ТД
на НАП В. Търново за твърдяните като претърпени вреди от ищеца, чието
обезщетение той претендира.
Постановеният Ревизионен акт №*********/13.06.2014г. на
ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №368/15.09.2014г. на Директор на
Дирекция ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по
реда на ЗДДС за посочени в РА периоди и лихви към тях, както и задължения по
ЗКПО за период 2007г.- 2012г. и лихви към тях по отношение на данъчно задълженото лице „***“ООД е
обжалван и по съдебен ред. С Решение №392/27.10.2015г. по Адм.д.№727/2014г. по
описа на Административен съд В. Търново, потвърдено с Решение
№12063/09.11.2016г. по Адм.д.№13529/2015г. на ВАС е потвърден като
законосъобразен и правилен оспорения по съдебен ред Ревизионен акт
№*********/13.06.2014г. на ТД на НАП В. Търново. Впоследствие ищецът е подавал
до съда многократно молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по
оспорване на постановения и потвърден РА, по които е налице произнасяне на ВАС
и които са отхвърлени като неоснователни или са оставени без разглеждане, като
в тази връзка са и представени и приобщени по делото доказателства /Решение
№5466/02.05.2017г. по АД№3498/2017г. на ВАС, Определение №8742/28.06.2018г. по
АД№6657/2018г. на ВАС, оставено в сила с Определение №11935/08.10.2018г. по
АД№10778/2018г. на 7-членен състав на ВАС, Определение №5833/20.05.2020г. по
АД№2389/2019г. на ВАС/.
При постановяване на оспорения по административен и по съдебен ред
ревизионен акт не са допуснати нарушения като правилно е приложено правото на
ЕС в областа на данъчното законодателство, като това обстоятелство е било предмет
на съдебен контрол при проведеното съдебно обжалване на РА пред ВТАС и ВАС,
които са потвърдили като краен резултат обжалвания ревизионен акт.
Не се доказва при разглеждане на делото пред ВТАС и ВАС
да са били допуснати нарушения на разпоредби на правото на ЕС, като доводите на
ищеца и заявените от него в хода на настоящото производство доказателствени
искания са обусловени от несъгласието му с изводите до които са достигнали
органите на данъчната администрация, постановявайки процесния РА и мотивите на
ВТАС и ВАС, които потвърждават като краен резултат законосъобразността на
обжалвания ревизионен акт. На практика ищецът в настоящото производство излага
такива мотиви и заявява доказателствени искания, които имат за цел да
„ревизират“, както постановения Ревизионен акт, така и влезлите в сила
потвърдителни решения на ВТАС и ВАС, което не недопустимо. В тази насока
Дружеството ищец подавал до съда многократно молби за отмяна на влязлото в сила
съдебно решение по оспорване на постановения и потвърден РА, по които е налице
произнасяне на ВАС и които са отхвърлени като неоснователни или са оставени без
разглеждане, като в тази връзка са и представени и приобщени по делото
доказателства /Решение №5466/02.05.2017г. по АД№3498/2017г. на ВАС, Определение
№8742/28.06.2018г. по АД№6657/2018г. на ВАС, оставено в сила с Определение
№11935/08.10.2018г. по АД№10778/2018г. на 7-членен състав на ВАС, Определение
№5833/20.05.2020г. по АД№2389/2019г. на ВАС/.
Твърдението на ищеца за съществуването на доказателства,
които биха променили изхода на данъчното производство биха били основания за
образуване на производство по реда на чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влязло
в сила съдебно решение, като същите не са свързани с нарушение на конкретни
разпоредби от правото на ЕС.
Следователно не се установява да са налице кумулативно
предвидените елементи от състава, въз основа на който може да бъде ангажирана
обективната отговорност на посочените трима ответници ВАС, ВТАС и ТД на НАП за
твърдяните като претърпени вреди от ищеца, чието възмездяване се претендира в
исковата молба.
Единствената посочена от ищеца разпоредба, която не е с
източник национален правопорядък и тази на чл. 185 от Директива 2006/112/ЕО.
Позоваването на посочената разпоредба е неоснователно. В случая съдебният спор
е бил по отношение преценката не дали са били налице предпоставките за
извършване на корекция на приспаднат вече данъчен кредит, а основният момент
който е следвало да бъде преценен дали са били налице обстоятелствата по чл.
122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.
Разпоредбата на чл. 185 от Директивата не е насочена към пораждане на права в
полза на частноправните субекти.
Въз основа на така установените факти и изложените по-
горе доводи настоящият съдебен състав на ГАС намира че не е налице първата
изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на ВТАС и ВАС на соченото
от ищеца основание- нарушението да е на относима/приложима норма, предоставяща
права на частноправните субекти.
В Решение от 30.09.2003г. по дело С-224/01 Съдът в
Люксембург изрично е фармулирал, че отговорността на националните съдилища може
да бъде ангажирана само в изключителни случаи, когато съдът е нарушил по
очевиден начин националното приложимо право. За да се прецени дали е изпълнено
това условие, националният съд съд, който разглежда иск за обезщетение, трябва
да вземе предвид всички факти и доказателства, които установяват фактическата
обстановка. При тази преценка следва да се отграничи степента на яснота и
точност на нарушената правна норма, дали нарушението е умишлено, дали правната
грешка е извинима или не. Към тях СЕС добавя и неизпълнение на задължението за
отправяне на преюдициално запитване, когато това е било задължително съгласно
чл. 267, ал. 3 от ДФЕС. Нарушението е очевидно при явно несъобразяване с
практиката на съда в съответната област. Критерий дали нарушението е съществено
е явното и тежко неспазване от институциите на пределите, които имат на
преценка.
В случая нито един от посочените критерии, служещи за
отправна точка при преценка съставомерността с оглед фактическия състав на
отговорността не е налице.
Общият критерий- явното и тежко неспазване от
институциите на пределите, които имат преценка е неприложим при нарушения
изъвршени от съдебните органи, поради естеството на тяхната дейност. Съдът се
произнася по правен спор, като тълкува и прилага разпоредбите на вътрешното
право и като прилага съюзното право, така както е тълкувано от СЕС. При
осъществяването на тази дейност той не разполага с дискреционни правомощия. Ако
се установи противоречие между съюзна и национална правна норма, той няма
свободата да избере коя от тях да приложи, а по силата на принципа на примата е
длъжен да приложи съюзната. В случая не е налице явно несъобразяване при
постановяване на приложените Решения от ВТАС и ВАС с тълкувателната практика на
СЕС в съответната област, както и неизпълнение на задължението за отправяне на
преюдициално запитване по смисъла на чл. 267 ДФЕС.
Не се доказва и твърдението на ищеца за нарушение на
нормата на чл. 6 от ЕКЗПЧОС в хода на проведеното съдебно оспорване на
постановения РА. Твърдението не е конкретизирано, като в случая при проведеното
оспорване на ревизионния акт пред ВТАС и ВАС правилно съдебният състав е
разпределил доказателствената тежест в процеса, събрал, анализирал и мотивирано
е обсъдил относимите доказателства, като са постановени съдебни актове, които
потвърждават изводите на данъчната администрация, осъществила правомощията си в
ревизионното производство. Гаранция за справедливост на проведеното съдебно
обжалване е и възможността на последващ съдебен контрол по отношение на
влезлите в сила съдебни актове на ВТАС и ВАС, като Дружеството е подавало до
съда многократно молби за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по
оспорване на постановения и потвърден РА, по които е налице произнасяне на ВАС
и които са отхвърлени като неоснователни или са оставени без разглеждане, като
в тази връзка са и представени и приобщени по делото доказателства /Решение
№5466/02.05.2017г. по АД№3498/2017г. на ВАС, Определение №8742/28.06.2018г. по
АД№6657/2018г. на ВАС, оставено в сила с Определение №11935/08.10.2018г. по
АД№10778/2018г. на 7-членен състав на ВАС, Определение №5833/20.05.2020г. по
АД№2389/2019г. на ВАС/.
Не са налице и твърдяните от ищеца вреди, както и
причинно- следствената връзка между тях и допуснатата от някой от тримата
ответници неправомерност при обсъждане на постановения акт по ревизионното
производство и неговото обжалване по съдебен ред пред ВТАС и ВАС. В случая
ищецът следва да докаже наспъпването на вредата, която следва да е сигурна и
действителна. Държавата може да носи отговорност само за вреди, произтичащи от
неправомерното поведение на съответната институция. В случая не се доказва
неправомерност, като вредите не се конкретизират и не може да се твърди за
причинно следствена връзка.
В този смисъл съдът намира, че не са доказани описаните
неимуществени и имуществени вреди от Дружеството „***“ООД В. Търново, чието
обезщетяване ищецът претендира.
Тъй като не са налице обективните предпоставки за
реализиране на отговорност на посочените трима ответници, предявеният иск от „***“ООД
с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. с чл.
4 §3 от ДЕС във вр. с Директива 2006/112/ЕО следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на
предявената искова претенция и предвид заявеното искане от пр. представител на
ответника Върховен административен съд за присъждане на разноски,
представляващи възнаграждение за юрисконсулт, същото се явява основателно.
Дружеството „***“ООД следва да заплати на Върховен административен съд сума в
размер на 350 лева, представляващи
разноски по делото /възнаграждение за юрисконсулт/.
Основателна е и претенцията на ответника ТД на НАП В.
Търново, с оглед изхода на делото, за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 500 лева, които следва да бъдат
заплатени от „***“ООД.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 §3 от ДЕС във вр. с
Директива 2006/112/ЕО от „***“ООД В. Търново против ТД на НАП В. Търново,
Административен съд В. Търново и Върховен административен съд, с който се
претендира присъждане на обезщетение за претърпени от „***“ООД, представлявано
от управител Ц.С.В. неимуществени вреди при или по повод изпълнение на
административна дейност или акт на посочените ответници, в размер на 20 000
лева, както и имуществени вреди в размер на 500 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
„***“ООД В.
Търново ЕИК**************, представлявано от управител Ц.С.В. да
заплати на ТД на НАП В. Търново сума в размер на 500 лева, представвляваща
разноски по делото/възнаграждение за юрисконсулт/.
ОСЪЖДА
„***“ООД В. Търново ЕИК***********, представлявано от управител Ц.С.В. да заплати на
Върховен административен съд сума в размер на 350 лева, представляваща разноски
по делото/възнаграждение за юрисконсулт/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :