Р Е Ш Е Н И Е
№…………./04.12.2019г
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година,
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Александрина Пашова, разгледа т.д. №
1243 по описа за 2018г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Д.“ ЕООД – в ликвидация, с която се иска
осъждането на „Д.П.Г.“ АД да заплати, както
следва: на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 38 000.00 лева – неплатено възнаграждение по Договор №
71-Б/01.07.2013г. и съгласно фактури №№ 118/28.01.2015г, 119/28.01.2015; на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 185 500,00
лева – неустойка за забава плащането на главницата по Договор №
71-Б/01.07.2013г за периода от 27.11.2016г – 10.05.2018г; на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 43 616.00 лева – неплатено
възнаграждение по Договор № 96/01.08.2013г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата
от 136 500,00 лева – неустойка за забава плащането на главницата по
Договор № 96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017г – 10.05.2018г
В исковата молба
ищецът твърди, че с ответника са страните по Договор № 71-Б/01.07.2013г. и
Договор № 96/01.08.2013 г., по силата на които последния му възлага създаване
на работен проект, доставка, СМР и пусково-наладъчни работи на технологично
оборудване, предоставяне на софтуерен продукт във връзка с изграждане на обекти:
„Метро София, I метродиаметър, участък Лот 3 от ул. „Поручик Неделчо
Бончев“ при км 5+010 до летище София при км 7+107 и МС 23 – наземно и надземно
(тип Естакада) с обща дължина около 2097м“ и „Проект за разширяване на Метрото
в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС 13/Младост I, км15+450 до МС 16 /Бизнес парк Младост IV, км18+070 по обособени позиции: Обособена позиция №1
участъкът от кв.15+450 до км17+000“. Съгласно чл. 3 от Договорите
Възложителят задържа 5 % от възнаграждението като парична гаранция за добро
изпълнение от окончателната стойност на всички действително изпълнени и приети
видове и количества работи и вложени материали за срок от 18 месеца, считано от
датата на подписване на Акт обр. 16 за обекта. Работата по договорите е
изпълнена, приета и заплатена от страна на Възложителя. Акт обр. 16 за обекта
по Договор № 71-Б/01.07.2013г. е подписан на 27.03.2015г, като срокът от 18
месеца е изтекъл на 27.09.2016г, а Акт обр. 16 за обекта по Договор № 96/01.08.2013г.
е подписан на 13.08.2015г, като срокът от 18 месеца е изтекъл на 13.02.2017г.
Въпреки това задържаните като гаранция за добро изпълнение суми в размер на 38 000,00
по Договор № 71-Б/01.07.2013г., респ. 43 616,00 лева по Договор №
96/01.08.2013г, не са заплатени от ответника.
Съгласно чл. 33 от договорите, при забава в плащането на суми по тях с повече
от 60 дни, ответникът дължи неустойка в размер на 0,05% от стойността на
договора за всеки ден забава, като размера на дължимата неустойка по всеки един
от двата договора, възлиза на посочените в исковата молба суми.
Ответникът оспорва възникването
на валидни облигационни отношения с ищеца поради неавтентичност на договорите.
Оспорва извършването, приемането и заплащането на работа по договорите, че
фактурите са автентични в частта относно подписа на управителя на ответното
дружество, както и че удостоверяват приемане на работата. Счита, че не е
доказано как е формиран размера на претенцията за заплащане на възнаграждението
в размер 5%, представляваща задържаната парична гаранция за добро изпълнение,
тъй като тя се определя от стойността на всички действително изпълнени и приети
видове и количества работи и вложени материали, а по делото няма идентичност
между изпълнените и приети видове работи и цената за изпълнение на договорите.
Не са изтекли предвидените в договорите гаранционни срокове. Клаузите за
неустойките счита за нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй
като водят до неоснователното обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
Неустоечните клаузи не обезпечават точното изпълнение на задължението за
връщане на задържаната гаранция, а целят неоснователното обогатяване на
ищцовото дружество. Оспорва връчването на поканата за доброволно изпълнение.
С допълнителната
искова молба се поддържа, че дори и оспорените документи да не са подписани от С.Т.,
в случая е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Работите са приети и обектите
са въведени в експлоатация. Условията, при които се освобождават гаранциите са
посочени в договора - изтичането на срок от 18 месеца, считано от датата на
подписване на Акт обр. 16 за съответния обекта. Разрешение за ползване № СТ-05-1403/27.08.2015г.
е официален документ и удостоверява въвеждането в експлоатация на обекта,
предмет на договор № 96/01.08.2013г. въвеждането на обекта в експлоатация
доказва и приемането на работата.
С допълнителния
отговор се оспорва приложението на чл. 301 ТЗ, тъй като ответникът се е
противопоставил незабавно след узнаване за претенцията от поканата за
доброволно изпълнение в хода на настоящото производство. Разрешението за
ползване №СТ-05-14-3/27.08.2015 не удостоверява наличието на издаден акт
образец 16. Поддържа се възражението за нищожност на неустойката като се
допълва с твърдения, че неизпълнената част от задължението е незначителна с
оглед натрупаната до момента неустойка.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
С договор №71-Б от
01.07.2013г „Д.П.Г.“ ООД, ЕИК ******** в качеството му на „възложител“ възлага
на „Д.“ООД, в качеството му на изпълнител, който приема да изпълни срещу
заплащане на уговореното възнаграждение: работен проект, доставка, СМР и
пусково-наладъчни работи на технологично оборудване, предоставяне на софтуерен
продукт във връзка с изграждане и въвеждане в експлоатация на система за
диспечерско управление и контрол, които работи са подробно описани по вид,
количество и цени в Приложение №1 (КСС, техническа спецификация, изходни
данни), представляващо неразделна част от договора за обект: „Метро София, I метродиаметър,
участък Лот 3 от ул. „Поручик Неделчо Бончев“ при км 5+010 до летище София при
км 7+107 и МС 23 – наземно и надземно (тип Естакада) с обща дължина около 2097м“. Съгласно чл. 3
цената за срочното и качественото изпълнение на предмета на договора е твърдо
определена в размер на 700 000,00 лева без ДДС. А съгласно чл. 3, ал. 3,
т. 2.6. Възложителя задържа 5% парична гаранция за добро изпълнение от
окончателната стойност на всички действително изпълнени и приети видове и
количества работи и вложени материали за срок от 18 месеца, считано от датата
на подписване на Акт образец 16 за обекта. Срокът за изпълнение на възложените
работи се определя на 30.11.2014г. предаването на изпълнената работа се
извършва с протоколи, в които са посочени видовете и количествата работи и
цената за изпълнението им. В чл. 33 е предвидено, че ако възложителя не спази
сроковете за плащане и ги забави с повече от 60 дни от той дължи неустойка на
изпълнителя в размер на 0,05% от стойността на договора за всеки ден на забава.
С анекс №1 от
28.04.2014г към Договор №71-Б/01.07.2013допълнително се възлага изпълнение и
въвеждане в експлоатация на допълнителна Система за диспечерско управление и
контрол извън възложеното с договора и всички приложения за целите на обект „Метро София, I метродиаметър,
участък Лот 3 от ул. „Поручик Неделчо Бончев“ при км 5+010 до летище София при
км 7+107 и МС 23 – наземно и надземно (тип Естакада) с обща дължина около 2097м“. Стойността на
възложеното с Анекса допълнително СМР е в размер на 100 000,00 лева без
ДДС. Представено е и приложение №1 към анекса с опис на възложените
допълнителни работи и разпределението на стойностите.
С договор №96 от
01.08.2014г, с който „Д.П.Г.“ ООД, ЕИК ******** в качеството му на „възложител“
възлага на „Д.“ООД, в качеството му на изпълнител, който приема да изпълни
срещу заплащане на уговореното възнаграждение: работен проект, доставка, СМР и
пусково-наладъчни работи на технологично оборудване и предоставяне на софтуерен
продукт във връзка с изграждане и въвеждане в експлоатация на Система за
диспечерско управление и контрол, които работи са подробно описани по вид,
количество и цени в Приложение №1 (КСС, техническа спецификация, изходни
данни), представляващо неразделна част от договора за обект: „Проект за разширяване на Метрото в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС
13/Младост I, км15+450 до МС 16
/Бизнес парк Младост IV, км18+070 по
обособени позиции: Обособена позиция №1 участъкът от кв.15+450 до км17+000“. Съгласно чл. 3
цената за срочното и качественото изпълнение на предмета на договора е твърдо
определена в размер на 700 000,00 лева без ДДС. А съгласно чл. 3, ал. 3,
т. 2.6. Възложителя задържа 5% парична гаранция за добро изпълнение от
окончателната стойност на всички действително изпълнени и приети видове и
количества работи и вложени материали за срок от 18 месеца, считано от датата
на подписване на Акт образец 16 за обекта. Срокът за изпълнение на възложените
работи се определя на 30.11.2014г. предаването на изпълнената работа се
извършва с протоколи, в които са посочени видовете и количествата работи и
цената за изпълнението им. В чл. 33 е предвидено, че ако възложителя не спази
сроковете за плащане и ги забави с повече от 60 дни от той дължи неустойка на
изпълнителя в размер на 0,05% от стойността на договора за всеки ден на забава.
С анекс №1 от 24.03.2014г
към Договор №96/01.08.2013 допълнително се възлага допълнително проектиране,
доставки, СМР и пусково-наладъчни работи във връзка с изграждане и въвеждане в
експлоатация на Система за диспечерско управление и контрол извън възложеното с
договора и всички приложения за целите на обект „Проект за разширяване на Метрото
в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС 13/Младост I, км15+450 до МС 16 /Бизнес парк Младост IV, км18+070 по обособени позиции: Обособена позиция №1
участъкът от кв.15+450 до км17+000“. Стойността на възложеното с Анекса
допълнително СМР е в размер на 69 920,00 лева без ДДС. Представена е и КСС
към анекса с опис на възложените допълнителни работи и разпределението на
стойностите.
С анекс №2 от
28.03.2014г към Договор №96/01.08.2013 допълнително се възлага допълнително
проектиране, доставки, СМР и пусково-наладъчни работи във връзка с изграждане и
въвеждане в експлоатация на Система за диспечерско управление и контрол извън
възложеното с договора и всички приложения за целите на обект „Проект за разширяване на Метрото в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС
13/Младост I, км15+450 до МС 16
/Бизнес парк Младост IV, км18+070 по
обособени позиции: Обособена позиция №1 участъкът от кв.15+450 до км17+000“. Стойността на
възложеното с Анекса допълнително СМР е в размер на 100 000,00 лева без ДДС.
Представено е и Приложение №1 към анекса с опис на възложените допълнителни
работи и разпределението на стойностите.
Видно от справката
в Агенция по вписванията – Търговски регистър правоприемник на „Д.П.Г.“ ООД,
ЕИК ******** е „Д.П.Г.“ АД, ЕИК********Спорно е дали договорите са подписани за
„Д.П.Г.“ ООД от управителя С.Т.. Видно от заключението на СГЕ подписите в документите
са положени от С.Ф.Т.с изключение на договор с изх. №71-Б/01.07.2013г. Макар последния
да не е подписан от С.Т., това не е равнозначно на липса на договор. Съгласно чл. 301 ТЗ, счита се, че търговецът потвърждава действията на лице действало от негово
име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването
им. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС (виж решение № 30/08.04.11 г.
по т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І Т. О. и
други), че разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо
съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
противопостави веднага след узнаването й. Видно от заключението на СГЕ след
съставяне на договор №71-Б/01.03.2013г, управителят на дружеството е подписал
Приложение №1 към договора, Анекс №1 от 28.04.2014г. към договора
№71-Б/01.07.2013г и приложение №1 към Анекса, а видно от съдебно счетоводната
експертиза са осчетоводени и платени задълженията по фактурите издадени за
изпълнението на договора №65/22.07.2013г, 92/08.04.2014г, 103/07.08.2014г,
117/27.01.2015г, 118/28.01.2015г и 119/28.01.2015г. След като до знанието на управителя
на дружеството е доведено съществуването на договора (изводът следва от
обстоятелството, че последният е подписал документи, в които се съдържа
информация за неговото съществуване) и по аргумент от цитираната по-горе
разпоредба, той следва да се противопостави веднага и да уведоми за това
насрещната страна. Вместо това, действията на лицето без представителна власт
са потвърдения, лично от управителя чрез подписване на анексите и приложенията
към договора, и косвено - чрез осчетоводяването и плащането на задълженията по
фактурите, с източник оспорения договор от 01.07.2013г.
С оглед изложеното
се налага извода, че въз основа на сключените между страните Договор №71-Б01.07.2013г,
Анекс 1 към него и Договор №96/01.08.2013г и Анексите към него, валидно възникват
и съществуват твърдените от ищеца договорни отношения, по силата на които ищецът поема задължението
да изпълни проектиране, доставка, извършване на СМР и пусково-наладъчни работи
срещу насрещното задължение на възложителя да заплати уговореното
възнаграждение. Ищецът е подизпълнител на изпълнителя обединение „Метро Сифер“
по договор №268/12.10.2012г сключен с възложителя „М.“ ЕАД по реда на ЗОП.
Ползването на подизпълнители в процедурите по ЗОП не влече след себе си
недействителност на договора с подизпълнителя, а до административно-наказателна
отговорност на изпълнителя.
Съгласно чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя за изпълнената и приета
работа.
Спорно е
извършването и приемането на работа по договорите.
От актове образец
16 от 05.05.2015г, разрешение за ползване №СТ-05-624/08.05.2015г; Акт образец
16 от 13.08.2015г, разрешение за ползване №СТ-05-1403/27.08.2015г; Акт обр.16
от 27.03.2015г, разрешение за ползване №СТ-05-421/30.03.2015г и заключението на
СТЕ се установява изпълнението на работата относно обекти: „Метро София, I метродиаметър,
участък Лот 3 от ул. „Поручик Неделчо Бончев“ при км 5+010 до летище София при
км 7+107 и МС 23 – наземно и надземно (тип Естакада) с обща дължина около 2097м“ и „Проект за разширяване на Метрото в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС
13/Младост I, км15+450 до МС 16
/Бизнес парк Младост IV, км18+070 по
обособени позиции: Обособена позиция №1 участъкът от кв.15+450 до км17+000“. Работата е
изпълнена и е приета от основания възложител „М.“ ЕАД.
От заключението (основно
и допълнително) на ССЕ и справката от НАП се установява, че фактури №№
118/28.01.2015г, 119/28.01.2015г, 120/13.02.2015г, 126/04.05.2015г,
127/04.05.2015г и 128/04.05.2015г на обща стойност 1 496 793,60 лева
са осчетоводени, както при ищеца, така и при „Д.П.Г.“ ООД. По тях ответникът е
заплати на ищеца сумата от 1 427 377,60 лева, като е останала непогасена
разлика в размер на 69 416,00 лева. По процесните фактури е упражнено от „Д.П.Г.“
ООД пълно право на данъчен кредит. Задържаната парична гаранция по договор
№71-Б/01.07.2013г и Анекс №1 към него от 28.04.2014г възлиза на 38 800,00
лева, а тази по договор №96/01.08.2013г и Анексите към него - 43 616,00
лева.
С оглед събраните доказателства
съдът приема за установено по делото точното изпълнение на договорите и
анексите към тях от страна на изпълнителя. Работата е извършена, предадена и
приета без възражения от страна на възложителя. Липсва изрично законово
изискване за форма на приемане на извършената работа от възложител при договора
за изработка по ЗЗД. След като в случая са подписани Констативните актове
образец 16 и са издадени за обектите разрешения за ползване, то строежът е
изпълнен съгласно договора, проектите и отговаря на нормативните изисквания.
Това се установява и от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза. След като процесните съоръжения са изпълнени, предадени на
възложителя и са във фактическата власт на последния, както и след като същите
се ползват по предназначение, то следва, че изработеното от изпълнителя е
прието от възложителя и последният дължи уговореното съгласно договора
възнаграждение в това число и задържаната гаранция.
Съгласно чл. 3 от
Договорите Възложителят задържа 5 % от възнаграждението като парична гаранция
за добро изпълнение от окончателната стойност на всички действително изпълнени
и приети видове и количества работи и вложени материали за срок от 18 месеца,
считано от датата на подписване на Акт обр. 16 за обекта. Акт обр. 16 за обекта
по Договор № 71-Б/01.07.2013г. е подписан на 27.03.2015г, като срокът от 18
месеца е изтекъл на 27.09.2016г, а Акт обр. 16 за обекта по Договор №
96/01.08.2013г. е подписан на 13.08.2015г, като срокът от 18 месеца е изтекъл
на 13.02.2017г. С настъпване на падежа вземането става изискуемо. Въпреки това
задържаните като гаранция за добро изпълнение суми в размер на 38 000,00
по Договор № 71-Б/01.07.2013г. и в размер на 43 616,00 лева по Договор №
96/01.08.2013г, не са заплатени от ответника. Последният не твърди и не доказва
друг способ за погасяване на задълженията.
С оглед изложеното
исковете за главниците са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло.
По исковете за неустойката.
Ответникът оспорва валидността на клаузите на чл. 33 от договорите за СМР, като счита същите за
нищожни поради противоречието им с морала.
С ТР №1/2009г на ОСТК на
ВКС се прие, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди и др. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна
поради накърняване на добрите нрави.
В процесния случай задължението, което неустоечната
клауза обезпечава е главното, основното, задължение на ответното дружество по
договора, в качеството му на възложител - да заплати уговореното възнаграждение
в пълен размер, част от което е и задържаната гаранция за добро изпълнение (т.е.
повече от 700 хил.лв за всеки договор). Точното изпълнение на задължението да
се плати възнаграждението не е обезпечено с други правни способи. Уговорената
неустойка е мораторна,
в размер на 0,05% от стойността на договора за всеки ден забава или по 350,00
лева на ден, като е предвиден допълнителен
60 дневен срок за изпълнение, в който неустойка не се начислява. Ответникът не
е изложил твърдения и не доказва какъв е очаквания размер на вредите за ищеца
към сключване на договора от неизпълнение на задължението да се плати
възнаграждението по договора. От друга страна, неизпълнена е незначителна част от общо
уговорения размер на задължението на възложителя (5% от стойността на
договора, което по единия договор възлиза на 38 000,00 лева,а по другия на
43 616,00 лева), но дори сравнена с тези
размери мораторната неустойка в размер на 350,00 (2х350 за всеки от договорите)
не може да обоснове извод за уговарянето й в противоречие с добрите нрави. В
обобщение следва да се посочи, че уговорената в договорите неустоечна клауза не
излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Размерът на последната формиран към предявяване иска не може да обоснове
извод в различна насока, защото преценката, която съдът прави е към сключване
на договора, а не към друг момент.
Акт обр. 16 за
обекта по Договор № 71-Б/01.07.2013г. е подписан на 27.03.2015г, като срокът от
18 месеца е изтекъл на 27.09.2016г, а допълнителните 60 дни съгласно чл. 33 от
договора изтичат на 26.11.2016г и считано от 27.11.16г ответникът е изпаднал в
забава и дължи на ищеца неустойка в размер на 350,00 лева на ден за всеки ден
на забавата. За периода от 27.11.2016г до 10.05.2018г се натрупва неустойка в
размер на 185 500,00 лева (530дни по 350 лева).
Акт обр. 16 за
обекта по Договор № 96/01.08.2013г. е подписан на 13.08.2015г, като срокът от
18 месеца е изтекъл на 13.02.2017г. , а допълнителните 60 дни съгласно чл. 33
от договора изтичат на 14.04.2017г и считано от 15.04.17г ответникът е изпаднал
в забава и дължи на ищеца неустойка в размер на 350,00 лева на ден за всеки ден
на забавата. За периода от 15.04.2017г до 10.05.2018г се натрупва неустойка в
размер на 136 500,00 лева (390 дни по 350 лева).
Ответникът не
твърди и не доказва способ за погасяване на задължението с оглед на което
исковете следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски има само ищеца. Последният доказва направата на
разноски в общ размер на 31 444,32 лева, от които: 16144 лева - държавна такса за производството
(л.99 и л.239); 800,00 лева - депозит за ССЕ; 500,00 лева депозит за СТЕ; и 16794,38
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело и в производството по гр.д.№6267/2018г на СГС, ГО, IV-A състав и за образуване на изп.д. №02012/2018 по описа
на ЧСИ Н.Митев (л.72-л95).
Възражението на
ответника за прекомерност на уговореното и платено от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Изчислено съгласно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, адвокатското
възнаграждение на ищеца при материален интерес от 403 616,00 лева е
11 522,78 лева с ДДС, а уговореното и платено по делото е в размер на 10583,18
лева. Възнаграждението в обезпечителното производство изчислено съгласно чл.7, ал.7 вр. ал.2, т.5 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение, адвокатското възнаграждение на ищеца при
материален интерес от 201808 лева (403161/2=201808) е 6679,39 лева с ДДС, а
уговореното и платено по делото е в размер на 5176,00 лева. Следователно в нито
един от случаите не е уговорено и платено адвокатско възнаграждение, което да е
в прекомерен размер.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.П.Г.“ АД, *** да заплати на „Д.“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК********и адрес: град
София ул. „********както следва: на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 38 000.00 лева – неплатено възнаграждение по Договор №
71-Б/01.07.2013г. и съгласно фактури №№ 118/28.01.2015г, 119/28.01.2015; на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 185 500,00
лева – неустойка за забава плащането на главницата по Договор №
71-Б/01.07.2013г за периода от 27.11.2016г – 10.05.2018г; на основание чл. 266 ЗЗД сумата от 43616.00 лева – неплатено възнаграждение по Договор №
96/01.08.2013г.; на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 136 500,00
лева – неустойка за забава плащането на главницата по Договор №
96/01.08.2013 г. за периода 14.04.2017г – 10.05.2018г, а на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 31 444,32 лева –
разноски.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: