№ 147384
гр. София, 14.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110157078 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю.К.Б.“ ЕООД срещу К. К. В. с ЕГН: **********, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими
по Договор за кредит № L318289 от 17.03.2023 г.
В заявлението се претендира срещу длъжника да се издаде заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК освен за неплатена главница по договора, възнаградителна лихва и законна
лихва за забава, така и 220,36 лв. - такса за разглеждане.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посоченото вземане на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
В процесния договор за потребителски кредит е уговорено заплащането на
еднократна такса за разглеждане по договора.
Така уговорената такса не отговаря на изискванията на специалния закон. Съгласно
чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителският кредит /ЗПК/, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
От съдържанието на представените Общи условия/Рамково споразумение на „Ю.К.Б.“
ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорената такса се
дължи с цел разглеждане на заявката за отпускане на кредита и свързаната с това дейност по
оценка на риска/кредитоспособността на заемателя.
Следователно таксата се дължи за услуги свързани със сключването на договора за
кредит и отпускането на потребителския кредит, поради което същата попада в обхвата на
забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като не представлява допълнителна услуга свързана с
договора, а касае действията по отпускане на сумата по кредита. Част от основната дейност
на кредитора е да извърши оценка на кредитоспособността на заемателя и да прецени риска
от отпускане на кредита. Като тази му дейност следва да се предвиди в договора чрез
определяне на по-висок размер на възнаградителна лихва, която да отразява завишения риск
от невъзможност за събиране на отпуснатите суми. Неоправдано е обаче тази присъща на
задълженията на кредитора тежест да се прехвърля било и то частично върху
заемополучателя чрез уговаряне на такса за разглеждане или друг вид такса със същото
предназначение. Това правило е залегнало в чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както се изтъкна по-горе.
Същевременно в договора за потребителски кредит и общите условия към него не се
1
съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на
таксата - неясен остава въпросът в какво се изразява разглеждането и какво получава
кредитополучателят срещу заплащане на таксата.
Твърдението, че съдът не дължи проверка относно нищожността на така уговорената
такса, наведено в заявлението, е абсурдно. Същата като клауза, залегнала в условията по
договор за потребителски кредит, подлежи на служебна проверка от съда за съответствие с
правилата на ЗПК, независимо кога е била уговорена.
По тези съображения съдът счита, че уговорената такса за разглеждане е нищожна на
осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, за което
съдът следи служебно на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на претенцията
за сумата от 220,36 лв. - такса за разглеждане.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 62,51 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с вх. №
18497/19.08.2024г. подадено от „Ю.К.Б.“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., срещу К. К. В. с ЕГН: **********, и адрес: гр. ..., В ЧАСТТА за сумата
от 220,36 лв., представляваща такса за разглеждане, дължима по Договор за кредит №
L318289 от 17.03.2023 г., както и в частта за разноските за разликата над сумата от 62,51 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2