Решение по дело №47015/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 март 2025 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20231110147015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4199
гр. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110147015 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „/ФИРМА/” *** срещу В. Б. Н., ЕГН:
**********, субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на по 15,52 лв., от които 14,35 лв. -
главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.10.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., общ.О., ул.”В.А.” № 14,
ет.1, апартамент, абонатен № *****, ведно със законната лихва от датата на депозирането на
исковата молба – 23.08.2023г. до изплащане на вземането, както и 4,17 лв. – мораторна лихва
за забава, за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2023г., както и сторените по делото разноски.
В исковата молба „/ФИРМА/ С.” *** излага твърдения, че ответника е потребител, с
абонатен номер *****, на топлинна енергия за битови нужди, при което между него и ищеца
били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като същият не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Въз основа
на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде
привлечено в производството като трето лице - помагач, предвид евентуално предявяване на
регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител.
В съдебно заседание ищецът „/ФИРМА/“ ***, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Ибрямова, която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът В. Б. Н., редовно призован, не се явява, представлява
се от назначения му особен представител – адвокат Г., който едва в открито съдебно
1
заседание посочи, че оспорва исковите претенции.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно
призовано, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК
и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има
качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и
периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
както и положителният факт на плащането. Следва да се посочи, че в срока по чл. 131 от
ГПК особеният представител на ответника не е подал отговор на исковата молба, съответно
релевирани с него възражения срещу исковете, включително и за давност, която не се
прилага служебно от съда, не е отправил искане до съда в първо открито съдебно заседание
за възстановяване на срока, поради което съдът приема, че въпреки от отправеното
бланкетно изявление на особения представител, че оспорва исковете, че такива оспорвания
не са налице досежно релевантните за спора факти и обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
По делото се установява, че през м.10.2019г. ответникът се е разпоредил с процесния
имот, видно от приетия по делото договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, том II, рег. № 4170, дело №
209/17.10.2019г., а на 25.11.2019г. купувачът А.Г.К. е подал заявление –декларация за
откриване на партида.
Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи в
ж.к. „О.”, ул. „В.А.“ № 14, обективирано в протокол от 10.09.2001г. е взето решение да се
сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /ФИРМА/. Към
протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно
неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици,
включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на
подписалите го етажни собственици. Въз основа на взетото решение е сключен договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ между ЕС и третото лице – помагач с №
ТС-672/17.10.2001г., приет по делото. Не се оспорва по делото, че към датата на устните
състезания услугата „топлинно счетоводство“ продължава да се извършва от /ФИРМА/.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от
27.06.2016г.
С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна
собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без
индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от
характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на
електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване на
договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така приетите
2
писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на
топлинна енергия, в рамките на процесния период, тъй като условие на това е наличие на
решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се
установи по делото. Установи се, че ответникът е изключителен собственик на
топлоснабдения имот до дата 17.10.2019г., когато е транслирал имота в патримониума на
трето за спора лице. Следователно доколкото процесният период е от м.05.2019г. до
м.10.2019г., то отговорен за заплащане на дължимите към ищцовото дружество суми е
ответникът – В. Н..
Ответникът, чрез назначения си особен представител не оспори доставеното в имота
количество топлинна енергия и размера на нейната цена, поради което съдът намира, че
исковете следва да бъдат уважени в цялост.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. В производството ищецът е заплатил разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лева, депозит за особен представител в размер на 400,00 лева, като
на ищеца следва да се присъди, с оглед отправено от него искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова, което на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37
от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед цената на
иска, правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че производството
приключи в рамките на едно съдебно заседание, съдът намира, че следва да определи в
минимален размер от 100,00 лева. Или на ищеца в производство, следва да му се присъдят
разноски в размер на 550,00 лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/ С.” ***, ЕИК
**************, сумата в размер на 14,35 лв., представляваща главница за неплатена цена
на доставена топлинна енергия, за периода от м.05.2019 г. до м.10.2019 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.С., общ.О., ул.”В.А.” № 14, ет.1, апартамент, абонатен № *****, ведно
със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба – 23.08.2023г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 4,17 лв., представляваща мораторна
лихва за забава, за периода от 15.09.2020г. до 14.06.2023г.

ОСЪЖДА В. Б. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/ С.” ***, ЕИК
**************, сумата в размер на 550,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач, конституирано на
страната на ищеца „/ФИРМА/ С.” *** – /ФИРМА/.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4