РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500862 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260062 от 13.09.2021 г. по гр. д. № 636/2019 г.
Районен съд – гр. С. е обявил за относително
недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
ЗЛ. Т. Р. в качеството й на кредитор (като наследник на Т.Д.С.) на СТ.
ХР. М. договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален
акт № 124, том III, рег. № 2785 от 27.10.2014 г., с който СТ. ХР. М. е
дарил на Д.П. Х. недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. „Ч.В.“ № 7,
и представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
обособен като самостоятелно жилище с отделен вход, със застроена
площ от 90 кв. м., включващ надстроения към стара съществуваща
сграда етаж с около 60 кв. м. и пристройка около 30 кв. м., ведно с
прилежащите към този етаж тавански помещения с коридор и балкон,
както и припадащите се ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху земята, която сграда е построена в УПИ VIII-1094, от
кв. 6 по плана на гр. С.. С решението ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца разноските по делото.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника в
1
първоинстанционното производство Д.П. Х., който навежда доводи за
неправилност на обжалвания акт. В жалбата се твърди, че към датата
на дарението вземането на поемателя по записа на заповед не било
изсикуемо, поради което той нямал качеството на кредитор. Поддържа
се още, че ищецът не доказал наличието на каузално правоотношение,
което било достатъчно за отхвърляне на иска, както и че не доказал
наличието на знание за увреждане у надарения. Искането е за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на нов акт по същество, с
който предявеният иск да бъде отхвърлен.
С определение на въззивния съд от 20.12.2021 г. на основание чл.
265, ал. 2 ГПК като въззивен жалбоподател е конституиран и СТ. ХР.
М., който становище в хода на въззивното производство не изразява.
Въззиваемата страна ЗЛ. Т. Р. е депозирала отговор по реда на чл.
263 ГПК, оспорвайки въззивната жалба.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски
окръжен съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото
доказателства съобразно чл. 253, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК във връзка с
наведените от страните доводи, при което намира за установено
следното.
Ищцата ЗЛ. Т. Р. е единствен наследник по закон (дъщеря) на
Т.Д.С., починал на 30.10.2014 г., видно от удостоверение за
наследници № 215 от 03.11.2014 г., издадено от кметството на с. А.и,
С. област.
Със запис на заповед, съставен на 26.09.2014 г. в с. А.и,
ответникът СТ. ХР. М. поел задължение към наследодателя на ищцата
Т.Д.С. на падежа 26.12.2014 г. да му плати безусловно и без протест
сумата от 10 500 лева.
С договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален
акт № 124 от 27.10.2014 г., том III, рег. № 2785, н.д. № 479/2014 г.,
ответникът СТ. ХР. М. прехвърлил на въззивника Д.П. Х. собствения
си недвижим имот, намиращ се в гр. С., ул. „Ч.В.“ № 7, и
представляващ втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда,
обособен като самостоятелно жилище с отделен вход, със застроена
площ от 90 кв. м., включващ надстроения към стара съществуваща
сграда етаж с около 60 кв. м. и пристройка около 30 кв. м., ведно с
прилежащите към този етаж тавански помещения с коридор и балкон,
както и припадащите се ид. ч. от общите части на сградата и правото
на строеж върху земята, която сграда е построена в УПИ VIII-1094, от
кв. 6 по плана на гр. С..
2
С влязло в сила на 04.01.2017 г. решение № 171 от 30.06.2016 г. по
гр. д. 408/2015 г. по описа на РС – гр. С. (потвърдено с решение
06/04.01.2017 г. по в. гр. д. № 680/2016 г. по описа на СОС) е уважен
предявен от ЗЛ. Т. Р. срещу СТ. ХР. М. иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 535, ал.1 ТЗ за признаване за установено, че СТ. ХР.
М. дължи на ЗЛ. Т. Р., наследник на поемателя Т.Д.С., сумата от
10 500 лева – главница по запис на заповед от 26.09.2014 г., ведно със
законната лихва от 09.03.2015 г., за което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
109/2015 г. по описа на РС – гр. С.. С решенията СТ. ХР. М. е осъден
да заплати на ЗЛ. Т. Р. разноски в размер на 1 210 лева за
първоинстанционното производство, 1000 лв. разноски за въззивното
производство, както и 5 лв. държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
При горните факти съдът обоснова следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният иск е основателен.
Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на
кредитора срещу разпоредителните действия на длъжника, с които
последният намалява или обременява имуществото си, предназначено
съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите, и
по този начин създава опасност за реализиране на вземанията на
кредитора. Целта на този иск е да запази целостта на имуществото на
длъжника, за да могат кредиторите да се удовлетворят от него,
включително чрез способите за принудително изпълнение.
Доколкото ищецът твърди, че процесната увреждаща сделка е
осъществена след възникването на негово вземане, съдът намира, че
предявената претенция намира своето правно основание в чл. 135, ал.
1 ЗЗД.
Правото на кредитора да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника възниква по силата на закона при
наличието на елементите от следния фактически състав: 1/. наличието
на вземане, чийто вид е без значение – парично или непарично, важно
е то да е възникнало преди извършване на действието, чието
обявяване за недействително се иска; да е действително (т.е. да не е
3
прекратено или погасено по давност), както и да не е удовлетворено от
трето лице; не е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо и е
без значение дали то е хирографарно или обезпечено; 2/. извършеното
действие да уврежда кредитора - то може да бъде извършено само от
длъжника, от длъжника и трето лице или от длъжника, трето лице и от
държавен орган, като по вид това действие може да е всякакъв
гражданскоправен акт – както сделка, едностранна или двустранна,
възмездна или безвъзмездна, с материалноправен или
процесуалноправен характер, или юридическа постъпка; правното
действие трябва да е действително; увреждането може да се изразява
в намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори от
длъжниковото имущество (увеличаване пасива от патримониума на
длъжника или намаляване на актива му) или в затрудняване на
удовлетворяването на кредитора; наличие на причинна връзка между
действието и увреждането, както и 3/. знание за увреждането: когато
увреждащото действие е безвъзмездно, длъжникът трябва да е знаел за
увреждането, като е достатъчно да е знаел, че към момента на
извършване на действието има кредитор, и че действието го уврежда;
когато увреждащото действие е възмездно, трябва и длъжникът, и
третото лице, с което е договарял, да са знаели за увреждането. Тези
обективни и субективен елементи от фактическия състав по чл. 135
ЗЗД следва да бъдат доказани от ищеца, като доказването следва да
бъде пълно и пряко. Ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника, знанието се предполага до доказване на
противното.
В настоящия случай са налице всички предпоставки на чл. 135 ЗЗД
за уважаване на иска и за обявяване на процесния договор за дарение
за недействителен по отношение на ищеца.
Ищецът ЗЛ. Т. Р. (наследник на поемателя Т.Д.С.) е кредитор на
ответника Д. П. С. по вземане с източник посочения по-горе запис на
заповед, което е възниквало на 26.09.2014 г. преди датата на
сключване на договора, чието обявяване за недействителен се
претендира. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва
да се отбележи, за основателността на иска е от значение кредиторът
да разполага с действително парично или непарично вземане срещу
длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е
изискуемо, дори не е необходимо и предварително да бъде установено
с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените
факти (предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на
4
кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът
го уврежда - правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор,
става предмет на делото единствено, ако Павловият иск е обективно
съединен с иск за вземането). Той може да приеме обратното само ако
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо – ТР № 2 от
9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК.
По силата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът има право да иска да
бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички
действия, с които длъжникът го уврежда. Целта на отменителния иск е
да се възпрепятства недобросъвестният длъжник да намали
възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава възможност
има, не само когато вземането е изискуемо и установено по своя
размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на
съд то да бъде признато в определен размер. От значение е вземането
да предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това
действие може да увреди лицата, които вече са кредитори – тези,
които имат вече възникнало вземане. Законът не съдържа условие
вземането да е установено по своя размер и да е вече изискуемо.
Когато след възникване на задължението длъжникът се е лишил
безвъзмездно от свое имущество, поради което имуществото,
служещо за обезпечение на кредитора, е намалено, това
разпоредително действие уврежда кредитора.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба, че знанието за
увреждане не било доказано, следва да се отбележи, че разпоредбата
на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изисква лицето, с което длъжникът е
договарял, да знае за увреждането само в случаите, когато действието,
извършено от длъжника, е възмездно. Разпореждането, извършено от
длъжника, е с безвъзмезден договор- дарение, поради което нормата
не намира приложение по отношение на надарения.
По изложените съображения за осъществяване на елементите от
фактическия състав по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да бъде прогласена
недействителността по отношение на ищеца на атакувания договор за
дарение.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния в
обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищцата разноските по делото пред въззивния
съд – сумата от 1 000.00 лева – адвокатско възнаграждение.
5
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260062 от 13.09.2021 г. по гр. д. №
636/2019 г. Районен съд – гр. С..
ОСЪЖДА СТ. ХР. М., ЕГН: **********, с. А.и, ул. „А.“ № 138,
и Д.П. Х., ЕГН: **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 916, вх. Г, ап. 70, да
заплатят на ЗЛ. Т. Р., ЕГН: **********, гр. С., ул. „М. Г.” № 004 04
010, сумата от 1 000 (хиляда) лева - разноски за въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6