Определение по ЧНД №623/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 443
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 14 ноември 2025 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20251400200623
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 443
гр. Враца, 06.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести ноември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил П. Ганов
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора И. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Васил П. Ганов Частно наказателно дело №
20251400200623 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от л.св. Д. В. И., ЕГН: **********, изтърпяващ наказание "лишаване от
свобода" в Затвора - гр. Враца, с искане да бъде освободен условно
предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от
началника на Затвора - гр. Враца със справка за изтърпяната част от
наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание осъденият лично поддържа молбата си и прави искане
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Служебният му защитник - адв.Н.Р. пледира, че към настоящия момент са
налице формалните и материалните предпоставки на чл.70, ал.1 НК за УПО.
Счита, че са постигнати целите на наказанието и са налице доказателства,
визирани в разпоредбата на чл.439, ал.1 НПК.
Представителят на Затвора гр. Враца - С.М. - Инспектор "Режимна дейност"
в Затвора Враца изразява становище за неоснователност на молбата, като
излага съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за
своето поправяне.
1
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП - Враца дава
становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане
същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за
неоснователна по следните съображения:
Лишеният от свобода Д. И. изтърпява общо и увеличено наказание в размер
на 5 години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим по ЧНД № 10293/25г.
на СРС, за престъпления по чл.196 НК с отчетен период на прекъсване от 8
месеца и 13 дни. Към настоящия момент л.св. е изтърпял 3 години, 9 месеца и
4 дни, с остатък 1 година, 2 месеца и 26 дни.
При първоначално изготвената оценка е отчетен среден риск от рецидив -
74 точки. Очертани са следните дефицитни стойности при разделите:
- настоящо правонарушение - не приема вината за престъпленията, за които
е осъден;
- криминално минало - осъждан многократно за кражби, отклонение от
военна служба, бягство от затвора, първия му контакт с полицията е преди
навършване на 18 годишна възраст, има нарушена условна присъда;
- отношение към правонарушението - слабокритичен към извършените
деяния и не приема присъдата за справедлива, липсва мотивация за позитивна
промяна;
- управление на финансите и доходите - няма постоянни доходи, нелегални
печалби са източник на доход;
- междуличностни проблеми - склонен към импулсивно и необмислено
поведение, възможно е да прояви вербална и/или физическа агресия в МЛС, с
враждебни нагласи към служители;
- умения за мислене - не разпознава проблемите си и без способности за
адекватното им разрешаване. Не предвижда последствията от собствените си
действия.
Рискът от вреди в условията на контролирана среда е среден за служителите
и за останалите лишени от свобода. Лишения от свобода И. е с враждебни
нагласи към определени служители от медицинския център към затвора - гр.
Враца. Склонен към импулсивно поведение при засягане на интерес или
2
конфликт.
Рискът от самоувреждане и суицид е нисък. Няма данни и информация за
суицидни мисли или минали автоагресивни прояви.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наказанието е със
средни стойности и се обуславя от наличието на користно-насилствени
правонарушения в криминалното минало. Рискът от бягство е среден с оглед
извършеното в миналото отклонение от военна служба и бягство от затвора.
В изготвения първоначален план на присъдата като цели и задачи са
заложени:
1. Спазване на реда и дисциплината в МЛС.
2. Осъзнаване на причините довели до криминалното му поведение.
3. Приемане на отговорността за извършените деяния.
4. Повишаване на уменията му за адекватно разрешаване проблемите и
трудностите му.
В условията на затвора се запазва рискът от вреди в условията на
контролирана среда съответно среден за служителите и за останалите лишени
от свобода. Л. св. И. продължава с враждебни нагласи към определени
служители от администрацията на Затвора. Запазва се склонността му към
импулсивно поведение при засягане на интересите му, в това число конфликт
с оглед наложените дисциплинарни наказания. Рискът от самоувреждане и
суицид се променя на среден. Многократно е декларирал, че ще се самонарани
при неудовлетворяване на исканията му. Рискът от вреди за обществото след
изтърпяване на наказанието е със средни стойности и се обуславя от
наличието на множеството правонарушения в криминалното минало. Рискът
от бягство е среден с оглед извършеното в миналото отклонение от военна
служба и бягство от затвора.
Ревизията на оценка на риска от рецидив е изготвена съгласно утвърдената
методика и остава със средни стойности - 73 точки.
Дефицитни стойности се очертават при разделите:
- настоящо правонарушение;
- криминално минало;
- отношение към правонарушението;
3
- управление на финансите и доходите;
- междуличностни проблеми. За изтеклия период от изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода, има случаи на грубо и арогантно
отношение, закани и заплахи към служители на ОС“ИН“ гр. София, на НОС и
медицинско лице в ЗОЗТ - „Бойчиновци“. Не винаги съумява да овладее гнева
си и да контролира емоциите си;
- умения за мислене - не разпознава проблемите си и без способности за
адекватното им разрешаване. Не предвижда последствията от собствените си
действия.
Участвал е в образователна програма: "Начална компютърна грамотност" от
04.01.2023г. до 30.01.2023г.;
Специализирана групова работа: Толерантност в затвора - толерантност в
живота от 21.06.2023г. до 04.07.2023г.;
Образователна програма: "Създаване на компютърна презентация" от
10.07.2023г. до 26.07.2023г.
За времето на престой в затвора се наблюдава цялостното поведение на
лишения от свобода И., като се регистрират периоди на позитивни промени,
последващи от негативни прояви и извършване на дисциплинарни нарушения.
С оглед извършените дисциплинарни нарушения е наказван със следните
Заповеди:
- Заповед № 772/18.11.2021 г. на основание чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС за грубо и
обидно отношение към служители от медицински център;
- Заповед № 3106/19.10.2022г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС за
установена липса на лични вещи;
- Заповед № 2579/15.08.2023г. на основание чл. 101, т. 2 от ЗИНЗС за открит
мобилен телефон;
- Заповед № 3278/18.10.2023г. на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС за
арогантно поведение и заплаха, че ще се самонарани;
- Заповед № 2450/26.07.2024г. на основание чл. 101, т. 4 от ЗИНЗС за открит
мобилен телефон.
На 20.10.2025г. е направено предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на основание чл. 101, т. 5 от ЗИНЗС за размяна на вещ с друг лишен
4
от свобода.
Не е награждаван, поради липсата на системни положителни прояви.
Отношението на лишения от свобода И. към планирането на присъда е
негативно. В подкрепа на това твърдение е, че не е изпълнил заложената
задача за спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни нарушения.
Също така е показателно и нежеланието му да участва в корекционни
програми, които са свързани със заложените цели и задачи в планирането на
присъдата му.
Лишеният от свобода И. не е преминал през всички етапи на прогресивната
система - смяна на режим и прекатегоризация в ЗООТ.
Поведението на И. в периода на изпълнение на наказанието показва, че няма
трайни нагласи за позитивна личностна промяна. Склонен е да омаловажава
собствената отговорност и принос при решаване на проблемите си, търси
вината у другите. Не осъзнава напълно своите дефицити и не проявява траен
стремеж за положителна промяна и нагласа за водене на законосъобразен
начин на живот. Неколкократните му осъждания не са успели да променят
нагласите му и да имат необходимия коригиращ ефект върху поведението му в
обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите
в страната, а също така да му въздейства предупредително върху него и
възможността да извърши нови правонарушения. Налице е формиран модел
на извършване на престъпления с последващи от това наказания лишаване от
свобода. Това е показателно за слабите възможности да ограничава
собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото.
Няма устойчив вътрешен коректив, насочващ към спазване на законовите
норми. Не осъзнава нуждата от промяна в модела на поведение след
освобождаване, склонен е към импулсивни постъпки и рисково поведение.
В обобщение на горното следва да се посочи, че според затворническата
администрация към настоящия момент лишеният от свобода не отговаря на
изискванията по чл.439а НПК. Обосновава се необходимостта от
продължаване на корекционната работа с него в условията на затвора за
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Индивидуално-корекционната работа с лишения от свобода И. следва да
продължи в посока изпълнение на договорените цели и задачи, като особено
внимание ще следва да се обърне на работата по промяна в нагласите му за
5
водене на законосъобразен начин на живот.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК,
обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата
за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон.
В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови
предпоставки за УПО. Л.св. И. е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му наказание, но същият с поведението си не е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне. Видно от доклада за оценка на риска от
рецидив и вреди, договорените дейности, отразени в плана следва да
продължат да се усвояват, като са налице препоръки за индивидуално-
корекционната работа с лишения от свобода, насочени към настъпване на
трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Всичко това е основание да бъде постановен отказ на молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното
му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 440, ал.1 НПК Врачанският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. В. И., ЕГН:
********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
неизтърпяната част на наложеното му наказание от 5 години „лишаване от
свобода“, при „строг“ режим по ЧНД № 10293/25г. на СРС, с остатък 1 година,
2 месеца и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
6
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7