№ 338
гр. Благоевград, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20241200500273 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адв. А. К. - особен
представител на Ю. С. Д., адрес на кантора: гр. Благоевград, ул. „Д.Х.Т.,против
Решение№1/02.01.24г., по гр. д. № 511/2022 г на БРС.
В жалбата се твърди, че решението на съда е неправилно, необосновано и в противоречие
със съдопроизводствените правила, което е основание за отмяната му, поради следното:
Събраните по делото доказателства не са обсъдени нито поотделно, нито в съвкупност.
Счита, че съществено значение за спора е доказване предаването на кредитната карта
именно на ответника по иска, каквото доказване ищецът не е провел по никакъв
начин. Изцяло необсъдени по делото са били и възраженията, свързани с експертизата по
делото, която е оспорена. Съдът не е изложил мотиви по твърденията, доводите и
възраженията на страните.
Във въззивната жалба се изразява становище, че в следствие на допуснатите от съда
процесуални нарушения, свързани с необсъждане на доводите и твърденията на страните и
ангажираните от същите доказателства, БРС е достигнал и до неправилни правни изводи по
съществото на спора. При постановяване на съдебният акт БРС изобщо не е взел предвид, че
претенцията на ищеца в настоящото производство е основана на твърдение за наличие
на сключен договор за издаване на кредитна карта, предоставени суми по същия в полза
на ответника и респ. липса на плащане на задълженията към Дружеството по главница,
лихви, такси и др. Дори и да се приеме, че доказателствата по делото установяват наличието
на сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта Maxi Go Credit № * от
14.10.2019 г. то по делото липсват доказателства, такава кредитна карта де е била получена
от ответника Д.. В тази връзка, избирателно съдът е коментирал само частта от общите
условия, които регламентират дължимите се от ответницата годишен лихвен процент,
годишен процент на разходите /ГПР/, но сами по себе си те също не доказват конкретни
условия, при които се твърди да е сключен договор. Съдът не е обсъдел в пълнота
доказателствата по делото и в частност Общите условия по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Б.Д., в сила от 22.04.2019 г., където
съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ, Банката издава карта до 10 работни дни от одобрение на
кредитния лимит и я предава на клиента заедно с плик с персонален идентификациопнен
номер /ПИН/. При получаване на картата и плика с ПИН, клиентът проверява целостта на
плика с ПИН и сравнява отпечатаната част от номера на картата в плика с ПИН и
съответните цифри от номера върху лицевата страна на картата. А съгласно ал. 3 на същия
член 17, при съответствие, клиентът се подписва на обратната страна на картата върху
полето за оторизиран подпис в присъствието на служител на Банката и потвърждава
получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларация за
1
предаване/връщане на банкова карта. В тази връзка по делото от страна на ищеца-чиято е
доказателствената тежест, не са били представени доказателства, че на ответницата е
била предоставена банкова карта във връзка с процесния кредит и съответно
последната да е удостоверила това с подписа си върху нарочна декларация.
Счита, че твърдението е за сключен договор за издаване на кредитна карта, то приложима
към процесното правоотношение е Наредба № 16 от 02.03.1995г. за плащанията с банкови
карти, в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова карта, а
също и редът за издаване и правилата за използване на банковите карти.
Съгласно чл.2 от същата наредба, банковата карта е електронен платежен
инструмент и представлява пластмасова карта, върху която е записана информация по
електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя,
отдалечен достъп до банкова сметка и за извършване на следните операции: 1. теглене на
пари в брой чрез терминални устройства А; 2. плащане на стоки и услуги и получаване на
пари в брой чрез терминални устройства ПОС; 3.плащане на стоки и услуги чрез виртуални
терминални устройства ПОС; 4.превод между сметки чрез терминални устройства А.;
5.плащане на услуги чрез терминални устройства А.; 6. справочни и други платежни и
неплатежни операции. Банковата карта се издава въз основа на договор за банкова карта.
Тя е собственост на издателя, издава се за определен срок и може да се използва само
лично от картодържателя. Името на картодържателя, номерът на картата и датата на
изтичане на срока на валидността на картата се поставят върху лицевата й страна. Съгласно
чл.10 от Наредба № 16 от 02.03.1995г. банковата карта се издава въз основа на писмен
договор между издателя и картодържателя, при условие, че за операциите с картата е
открита банкова сметка и титулярът на сметката в писмена форма е предоставил на издателя
правото да съобщава на националния оператор информация за състоянието на сметката,
включително данните по чл. 12, ал. 5 от Наредбата. С договора за банкова карта издателят се
задължава да извършва по нареждане на картодържателя операциите по чл. 2, ал. 1 от
Наредбата .
Наредба №16 от 02.03.1995г. не съдържа изрична разпоредба относно
задължението за предаване на банковата карта на картодържателя. Такава разпоредба се
съдържа в действащата Наредба №3 от 16.07.2009г. за условията и реда за изпълнение на
платежни операции и за използване на платежни инструменти /обн. ДВ бр.62/2009г./.
Независимо от липсата на изрична регламентация в Наредба №16 относно срока и реда за
предаване на банковата карта, безспорно едно от задълженията на издателя й е да я
предаде на картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на платежни
операции. В Наредбата няма изрично изискване за предаването на банковата карта да
бъде съставян протокол, но доколкото предаването е съществено задължение по
договора, респективно по ОУ, то при спор между страните относно изпълнението на
договора в тежест на издателя е да докаже изпълнението на това задължение. В
конкретния случай, обаче както вече стана ясно по-горе, в текста на чл. 17, ал. 3, изр.
последно от Общите условия, на които ищецът основава претенцията си и които БРС
изобщо не е обсъдил в атакуваното решение, изрично е отразено, че клиентът потвърждава
получаването на картата и плика с ПИН с подписа си в декларация за предаване/връщане на
банкова карта. Наомира, че в хода на делото ищеиът не ангажирал доказателства,
които да установяват подписването на такава деклараиия, а от там и предаването на
картата в полза на Д.. В Решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386 / 2014 г. на 1 ТО на
ВКС в отговор на въпроса относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта,
който включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание
на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта, изрично е посочено
следното: Когато за предаването на картата следва да се състави двустранен протокол,
за удостоверяване изпълнението на задължението на банката, той следва да бъде
подписан от страните по договора, в него следва да бъде индивидуализиран точно както
получателят, така и банковата карта, както и да бъде посочена датата на съставяне на
протокола. Във връзка с това БРС не е взел предвид, че документ, който да носи тези
индивидуализиращи белези, в коридите на делото не се съдържа. Като последица от това
недоказано е твърдението на банката, че е предоставила кредитна карта на
ответника, както и че чрез нея в нейна полза са предоставени суми било в брой, чрез
АТМ, било чрез разплащане на стоки и услуги със същата тази карта.
Излага, че при липсата на категорични доказателства, че картата е била предадена на
картодържателя, както и че това е станало още през 2019 год., само фактът, че с нея са
2
теглени пари в брой чрез терминални устройства, респ. са заплащани стоки и услуги, не
може да обоснове извода, че именно Д. е боравила с тази кредитна карта. БРС в нарушение
на съдопроизводствените правила изобщо не е взел предвид, че счетоводните записвания
на банките не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила на
официални удостоверителни документи. Банката ищец по иска по чл.422 от ГПК носи
доказателствената тежест да установи по безспорен начин своето вземане, като в това
производство извлечението от счетоводните книги не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. При непредставяне от страна на банката на
доказателства за наличие на първични счетоводни документи за всички операции -
както за получаване, така и за връщане на суми, следва да се приеме, че банката не е
доказала осъществяването на изгодните за нея факти, за които има счетоводни
записвания.
По изложените съображения иска от съда да отмени изцяло, като
незаконосъобразно решението по гр.д. № 511/2022 г на БРС и вместо него постановите
съдебен акт, с който да отхвърлите предявените искове, като неоснователни.
В срока по 263, ал.1 ГПК от „Б.Д.“ АД, вписана в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявана от Д.Д.М.
и С.Л.С.в - Изпълнителни директори, чрез Старши юрисконсулт Р.М.М. - упълномощена с
нотариално заверено пълномощно рег. №786 и рег. №787 от 24.01.2022г. по описа нМ.Ш. -
Нотариус с район на действие - СРС, вписана под № 042 в регистъра Нотариалната камара
съдебен адрес - гр. Благоевград, ул. „Т.А. е постъпил отговор на въззивната жалба.
В отговорът се твърди, че правото на ответника да направи възраженията срещу иска и
обстоятелствата, на които те се основават, се преклудира с изтичане на срока за отговор на
исковата молба, в настоящия случай в срока по чл.131 от ГПК. Първоинстанционният съд
не е допуснал нарушение като е възприел заключението на счетоводната експертиза,
изготвено на базата на извлечения, предоставени от банката и от записи в програмни
продукти, които представляват носител на информация за регистрирана за първи път
стопанска операция и (първични счетоводни документи) и носител на преобразувана
информация, получена от първичните счетоводни документи. Извлечението от системата на
банката е първичен счетоводен документи по хронология, тъй като същото отразява в
хронологичен ред всички операции, за които се издава първичен счетоводен документ.
С оглед изложеното искат от съда да потвърди обжалваното решение.
Претендират всички направени в настоящото производство разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира
подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от
легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона
и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество. Спазени са правилата на
процесуалния закон и с оглед на съдържанието и сроковете за депозиране на писмения
отговор към жалбата. Делото е с предмет предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, вр. чл., като
първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел, че
предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени
оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и
неговото тълкуване, по които въззивният съд ще се произнесе по същество, поради което не
намира за нужно да дава указания на страните по въпросите, визирани в чл.312 ГПК.
Следва съдът да насрочи открито съдебно заседание по делото, за която дата да се призоват
3
редовно страните.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 09.05.24г. от 09.00 часа, за която дата
да се призоват редовно страните по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4