№ 22308
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110117800 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 370174/21.12.2023 г., предявена от
„Д“ ЕООД с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. В, бул.
Република, Сграда на МЦ Младост – В, представлявано от В С М, чрез
пълномощник адвокат Ц. К., със съдебен адрес: гр. София, бул. ТА № 28, ет. 7,
срещу И. С. К. с ЕГН **********, гр. К..., бул. Тракия № 12, вх. А, ет. 3, ап. 5,
със съдебен адрес: гр. К..., бул. Б, блок „Арда“, ап. 19, с която е предявен е
осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД за
присъждане на сумите от 3600,00 лева, представляваща главница по Договор
за заем, сключен между „МП“ ЕООД и ответника, вземането по което е
прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 20.11.2023 г., ведно със законна
лихва за период от датата на подаване на исковата молба на 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 812,00 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане върху главницата от 3600 лв. за период от 01.10.2021 г. до
21.112.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е придобил вземането по
процесния договор чрез Договор за цесия от 20.11.2023 г. Сочи, че ответникът
дължи сумата от 3600 лв. по Договор за заем от 06.01.2020 г., сключен с „МП“
ЕООД, както и неустойка за забава в размер на 812.00 лв. за посочения период,
като падежът е настъпил на 30.09.2021 г., а вземането не е погасено. Твърди,
че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по
процесния договор за заем по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Моли съда да уважи
исковите претенции. Претендира и направените разноски.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК. Оспорва предявените искове, като излага доводи, че не е
1
подписвал договор за заем с дружеството „МП“ ЕООД на посочената дата,
като не е бил в гр. В на тази дата. Навежда доводи за извършен натиск по
отношение на него от трето за спора лице за подписване на документи, заради
установени липси, допуснати по време на упражняването му на труд в
„Медикотрейд В“ ООД по Трудов договор № 137/30.01.2018 г. до 10.01.2020 г.
Оспорва да е получавал заеми от кредитора по процесния договор. Твърди, че
е сезирал прокуратурата относно упражнения му натиск. Моли съда да
отхвърли исковата претенция, като неоснователна. Прави възражение за
адвокатския хонорар на ищеца.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото като писмено доказателство е прието копие от Договор за
заем на парична сума от 06.01.2020 г., сключен между „МП“ ЕООД, ЕИК
*********, в качеството на заемодател, и ответника И. С. К., в качеството на
заемател, от който се установява, че заемодателят е предоставил на заемателя
парична сума в размер на 3 600 лева, което заемателят се задължава да върне в
срок до 30.09.2021 г. От разпоредбата на т. II от договора за заем се
установява, че заемната сума е предадена в брой от заемодателя на заемателя
при подписване на настоящия договор, който служи за разписка за получаване
на сумата. В т. V страните са уговорили, че при забава от страна на заемателя
за връщане на заемната сума, последният дължи неустойка за забава в размер
на 10 % годишно за срока на закъснението.
Представено е зав. копие от Договор за цесия от 20.11.2023 г., от който се
установява, че „МП“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на цедент е
прехвърлило на ищеца „Д“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането си
от ответника И. С. К., произтичащо от договор за заем на парична сума от
06.01.2020 г. с главница в размер на 3 600 лева. Видно от чл. 2 т договора за
цесия, вземането е прехвърлено на цесионера, ведно с всички принадлежност,
в т. ч. неустойка за забава. В договора за цесия е инкорпорирано и
упълномощаване от страна на цедента в полза на цесионера да уведоми
длъжника за така извършеното прехвърляне на вземането.
От представеното по делото уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД с вх. №
13658/23.11.2023 г. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова с рег. № 741 в КЧСИ се
установява, че ответникът И. С. К. е уведомен на 27.11.2023 г., че вземането на
„МП“ ЕООД в размер на 3 600 лева, произтичащо от договор за заем от
06.01.2020 г. е прехвърлено в полза на ищеца „Д“ ЕООД.
По делото като писмено доказателство е приета и жалба с вх. № 292000-
732/12.01.2024 г., депозирана от ответника в ОД на МВР – гр. К..., в които са
изложените твърдения, сходни на тези, изложени в отговора на исковата
молба.
Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
2
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото следните обстоятелства: 1) валидно правоотношение между "МП"
ЕООД и ответника; 2) реално предоставяне на заемната сума от "МП" ЕООД
на ответника; 3) валидно извършване на прехвърлянето на процесните
вземания на ищцовото дружество; 4) валидно уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземанията в полза на ищцовото дружество; 5)
размера на дължимите главница и лихви, както и всички останали
положителни факти и твърдения, на които основава исковата си претенция,
както и всички останали положителни факти и твърдения, на които основава
иска си и от които черпи изхода за себе си.
В тежест на ответната страна е да докаже по делото следните
обстоятелства: наличие на правопогасяващи или правоизключващи
обстоятелства, както и всички останали положителни факти и твърдения, на
които основава възраженията си.
Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според
волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната
сума, като изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан
от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен,
когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество. (в този смисъл вж. Решение № 291 от
17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по гр. д. № 1698/ 2018 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение).
Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен
и е породил действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ
(пари) от заемодателя на заемател.
Съгласно трайната съдебна практика, при спорно тълкуване на условия
или други модалитети по заема, обективиран чрез подписване на договор, от
значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че
„заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата”, в този смисъл и
Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
В настоящия случай, с подписването на договора за заем, ответникът е
признал неизходен за него факт, а именно, че е получил заемната сума в
размер на 3600 лева, както и се е задължил да върне същата на заемодателя на
уговорената падежна дата – 30.09.2021 г. В представения по делото договор за
заем подписът на ответникът потвърждава изявлението му за това, че е му е
предоставена определена парична сума, на конкретно правно основание, както
и че е получил сумата.
С доклада по делото, съдът е указал на ответника, че в негова тежест е
3
да докаже по делото наличие на правопогасяващи или правоизключващи
обстоятелства, както и всички останали положителни факти и твърдения, на
които основава възраженията си. Основните възражения на ответника са не
относно подписването на процесния договор за заем, а че самото подписване е
извършено поради заплашване, като доказване обаче в този смисъл не бе
проведено.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото при условията на
пълно и главно доказване бе установено наличието на валидно сключен
между ответника и „МП“ ЕООД договор за заем от 06.01.2020 г., предаване на
заемната сума в размер на 3 600 лева, както и поето от ответника задължение
за връщане на заетата сума в срок до 30.09.2021 г.
Налице е и валидно сключена клауза за неустойка в размер на 10 %
годишно. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело
№1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
горепосоченият тълкувателен акт като пример за „явна“ нищожност поради
противоречие с добрите нрави, за която съдът следи служебно, е дадена
именно клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В процесния случай уговорената
неустойка за периода до 01.10.2022 г. съответства на размера на законната
лихва, а за периода след това е дори в по-нисък размер, тъй като след този
период основния лихвен процент на БНБ, който е променливата компонента
добавяща се към константата от 10 % е по-висок от 0. Ето защо уговорената
неустойка се явява действителна, не излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и се дължи от
ответника в претендирания от ищеца размер. Установява се, че ответникът е
бил в забава в периода от 01.10.2021 г. до 21.12.2023 г. (датата на депозиране
на исковата молба), а именно 812 дни, поради което съдът намира, че исковата
претенция за заплащане на неустойка за забава в размер на 812 лева се явява
основателна и следва да бъде уважена в пълния предявен размер.
По делото бе установено и валидно прехвърляне на процесните
вземания по договор за заем в полза на ищеца, както и надлежното
уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземанията преди образуване на
настоящото производство. Следователно цесията на ос чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
породило своето действие спрямо заемополучателя и ищецът има качеството
кредитор спрямо ответника.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в общ размер
на 1208,48 лева, от който 176,48 лева – държавна такса и 1 032 лева –
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Съдът намира, че възражението на
4
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно, доколкото същото е в размер под установения от Наредба
№1/2004 г. минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. С. К. с ЕГН **********, гр. К..., бул. Тракия № 12, вх. А,
ет. 3, ап. 5, със съдебен адрес: гр. К..., бул. Б, блок „Арда“, ап. 19, да заплати на
„Д“ ЕООД с ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр. В, бул.
Република, Сграда на МЦ Младост – В, представлявано от В С М, чрез
пълномощник адвокат Ц. К., със съдебен адрес: гр. София, бул. ТА № 28, ет. 7,
на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240, чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД сумата в
размер на 3600,00 (три хиляди и шестстотин) лева, представляваща
главница по Договор за заем от 06.01.2020 г., сключен между „МП“ ЕООД и
ответника, вземането по което е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от
20.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от датата на подаване на
исковата молба на 21.12.2023 г. до изплащане на вземането, на основание чл.
92 ЗЗД сумата от 812,00 (осемстотин и дванадесет) лева, представляваща
неустойка за забавено плащане върху главницата от 3600 лв. за период от
01.10.2021 г. до 21.12.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 1208,48 лв. (хиляда двеста и осем лева и четиридесет и осем
стотинки) за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5