№ 189
гр. П., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720104210 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на СП. Г. Н. срещу С. Д. Г..
Ищецът твърди, че между него и ответникът е бил сключен договор за оказване на
правно съдействие (договор за поръчка), по силата на който ответникът се е задължил
да извърши конкретни правни действия, а ищецът да заплати уговореното
възнаграждение. Сочи, че първоначално уговорената сума била в размер на 2000,00
лева заплатена на: 11.04.2020 г. – 500,00 лева, 14.04.2020 г. – 750,00 лева, 11.05.2020 г.
– 150,00 лева и 16.04.2020 г. – 600,00 лева. Допълва, че във връзка с посочените
плащания са направени разходи в размер на 24,80 лева – общ размер на таксите за тук
описаните паричните преводи. Допълва, че за описаните суми в общ размер на 2024,80
лева е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на
Районен съд П..
Твърди също, че по повод сключения договор е заплатила и сума в размер на
500,00 лева, над първоначално уговореното възнаграждение, която не била предмет на
ч.гр.д. № 2581/2021 г. по описа на Районен съд П..
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за оказване
на правно съдействие, поради което на 15.01.2021 г. същият е развален от ищеца.
Прави изявление за развалян на договора и исковата молба, обективирано в
пояснителна молба към нея.
С оглед на изложеното моли съда да приеме за установено, че ответникът му
дължи 2000,00 лева платени на отпаднало основание, 24,80 лева претърпени вреди,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. №
2581/2021 г. по описа на Районен съд П., както и ответникът да бъде осъден да му
заплати 500,00 лева допълнително платена сума на отпаднало основание.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Оспорва изцяло предявените искове с
1
твърдението, че между него и ищеца не е сключван договор. Намира, че от
представените документи не става ясно за какво са преведени сумите.
В съдебно заседание поддържа така предявения иск, ответникът не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД и чл. 88, ал.1, изр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, както и осъдителен иск правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за установено и осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, получени на отпаднало основание (развален
договор за поръчка) и претърпени вреди.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума. По иска с правно
основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, (първоначално дадена от съда правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД) ищецът следва да установи размера на вредите, както и
причинно-следствена връзка между тях и неизпълнението.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Процесуално допустим е и осъдителния иск съгласно разясненията дадени в т.
11б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в която се приема, че за разликата между
размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер
на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в
това производство.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е
заплатил на ответника на: 11.04.2020 г. – 500,00 лева, 14.04.2020 г. – 750,00 лева,
11.05.2020 г. – 150,00 лева 16.04.2020 г. – 600,00 лева и 04.08.2020 г. – 500,00 лева -
разписки от системата на Easypay с посочено основание адвокатски хонорар, които не
са оспорени от ответника. В защитна си теза ответникът е оспорил съществуването на
облигационна връзка с ищеца, както и че не става ясно основанието за превода на
паричните суми. Това възражение обаче е ирелевантно за предмета настоящото
производство, тъй като именно ответникът следва да установи основанието съобразно
разпределената му доказателствена тежест. Ето защо предявените искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
Само за пълнота и яснота на настоящото изложение следва да се посочи, че в исковата
претенция е допустимо да се въведат и твърдения за основанието, към момента на
получаването на престацията от ответника и за фактите и обстоятелствата, обуславящи
отпадане на основанието с обратна сила, но същите не следва да се установяват от
него. Същевременно се установи, че ищецът е направил извънсъдебно изявление, както
2
и такова с исковата молба, с което разваля договора за поръчка с ответника поради
вимовното му неизпълнение.
Съдът намира за основателен и иска с правно основание чл. 88, ал.1, изр. 2 , вл.
чл. 82 ЗЗД, поради което следва да се уважи изцяло. Отново от приложените по делото
разписки от системата на Easypay се установи, че ищецът при заплащане на паричните
преводи е заплатил и разноски за тях. С паричния превод от 11.04.2020 г. те са в размер
на 6,85 лева, с този от 14.04.2020 г. – 7,80 лева, с този от 11.05.2020 г. – 2,95 лева и с
този от 16.04.2020 г. – 7,20 лева, сборът от които е 24,80 лева. При действието на
договора за поръчка тези разноски е следвало да бъдат поети от ищеца – арг чл. 285
ЗЗД, но след развалянето му същите са пасив. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето
има обратно действие, като изправната страна има право на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договора. В този случай обаче обезщетението не е компенсаторно
(вместо изпълнението), а същото обезщетява само негативния интерес на страната от
развалянето на договора поради неизпълнение. Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. В конкретния случай се претендира претърпяната загуба в
размер на заплатените такси за парични преводи, които следва да бъдат присъдени
поради виновното неизпълнение на ответника.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени в пълен размер. Ищецът е доказал
разноски в размер в общ размер на 390,48 лева (за заплатената държавна такса и
адвокатско възнаграждение).
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 340,50 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски, а и такива не се
претендират.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
че в полза на СП. Г. Н., ЕГН ********** СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу
С. Д. Г., ЕГН **********, гр. П., ****** за сума в размер на 2000,00 лева заплатена на:
11.04.2020 г. – 500,00 лева, 14.04.2020 г. – 750,00 лева, 11.05.2020 г. – 150,00 лева
16.04.2020 г. – 600,00 лева на отпаднало основание, както и на основание чл. 88, ал. 1,
изр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД сума в размер на 24,80 лева – сбор от таксите по извършените
парични преводи, ведно със законна лихва от 28.08.2021 г. до окончателно изплащане
на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д.
№ 2581/2021 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД С. Д. Г., ЕГН
**********, гр. П., ****** да заплати на СП. Г. Н. сума в размер на 500,00 лева,
заплатена на 04.08.2020 г. на отпаднало основание.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Д. Г. да заплати на СП. Г. Н.
3
сумата от 730,98 лева – разноски в настоящото и заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4