№ 18919
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110164569 по описа за 2023 година
Ищецът „Германиа“ ООД е сезирал съда с осъдителен иск с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ срещу ответника „Микс Маркт
София 1“ ООД /с актуална фирма и правноорганизационна форма „ПИС 2024“
ЕООД/ за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 5 304.00 лева с ДДС,
представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните
Договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от
01.12.2022 г., във връзка с което е издадена фактура № 0007298/24.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 22.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни
консултации от 01.12.2022 г., по силата на което ответникът „МИКС МАРКТ
СОФИЯ 1“ ООД – в качеството на възложител, е възложил на „Германиа“
ООД – в качеството на изпълнител, да организира счетоводството на
възложителя за срок от 1 година, считано от 01.12.2022 г., срещу задължение
на последния да заплаща възнаграждение на изпълнителя.
Твърди, че във връзка с възложените му задължения да осъществява
месечното счетоводство на ответното дружество, за периода месец юли –
месец септември 2023 г. е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си,
като във връзка с това е издал фактура № 0007298/24.10.2023 г. за сумата от 5
304,00 лева с вкл. ДДС, представляваща дължимо възнаграждение за
тримесечния периода. Поддържа се, че в чл. 13, ал. 9 от договора, страните се
договорили задължението по фактурата да се заплаща в седемдневен срок от
нейното издаване, но ответникът не е изпълнил задължението си, свързано с
услугите по посочената фактура.
Претендира присъждане на сторените разноски в предходно
1
проведения обезпечителен процес, както и извършените в настоящото исково
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „ МИКС МАРКТ
СОФИЯ 1“ ООД подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска,
поради заплащане на задължението в размер на 5304 лева с ДДС на 24.11.2023
г. Не оспорва наличието на облигационно отношение между страните по
сключен договор за счетоводни услуги. Сочи, че пълният размер на исковата
претенция е заплатен в 20-дневен срок от настъпване на изискуемостта на
процесната фактура, след налагане на запори върху банковите сметки на
дружеството в изпълнение на допуснато обезпечение в полза на ищеца, по
банковата сметка на „Германия“ ООД, посочена в счетоводния документ.
Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Оспорва
дължимостта на претендираните от ищеца суми за разноски, в това число –
заплатени такси в полза на ЧСИ. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в обезпечителното
производство.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 288 ТЗ.
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по така предявения иск е
да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните по договор за счетоводни услуги от 01.12.2022 г., по силата на
който ищецът е изпълнил надлежно задължения си, съгласно съдържанието на
договора, а за ответника-възложител е възникнало задължение за заплащане
на възнаграждение в посочения размер и срок.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по
договора за заплащане процесните суми в срок.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК в изготвения по делото доклад, като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че между страните е
възникнало валидно облигационно отношение по Договор за извършване на
счетоводни услуги и данъчни консултации от 01.12.2022 г., по силата на което
ответникът „МИКС МАРКТ СОФИЯ 1“ ООД /с предходно наименование
„Микс Маркт България“ ООД/ – в качеството на възложител, е възложил на
„Германиа“ ООД – в качеството на изпълнител, организацията на
счетоводството си за срок от 1 година, считано от 01.12.2022 г., срещу
заплащане на възнаграждение.
Не се спори между страните, а и се установява от събраните пред
настоящата инстанция писмени доказателства, че ищецът е изпълнил поетите
си договорни задължения през процесния период от юли до септември 2023 г.
Не е спорно между страните, че размерът на дължимото в полза на
2
ищеца-изпълнител възнаграждение по договора за процесния период възлиза
на сумата от 5304.00 лева с ДДС, както и че издадената фактура №
0007298/24.10.2023 г. е изпратена на ответника-възложител на посочения в
договора между страните електронен адрес на 31.10.2023 г.
Видно от чл. 13, ал. 9 от представения по делото договор, падежът на
задължението по фактурата е 7-дни след нейното издаване.
В самата фактура обаче е посочено, че „8 дни след получаването й“
длъжникът изпада в забава, т.е. съдът намира, че кредиторът е дал
допълнителен 7-дневен срок за изпълнение на задълженията за заплащане на
цената по договора за счетоводни услуги, като същият е изтекъл на 07.11.2023
г.
Не се оспорва от ответника, че дължимото възнаграждение по договора
за процесния тримесечен период не е изплатено на падежа.
Не е спорно между страните също така, а и се установява от
представеното по делото платежно нареждане от 24.11.2023 г. за сумата от
5304 лева, че ответникът е извършил по сметка на ищеца цялостно плащане на
сумата по исковата претенция.
Не се оспорва, а изрично се поддържа в подадения отговор на искова
молба, че плащането е осъществено след предприемане от страна на ищеца
действия по обезпечаване на бъдещ иск чрез налагане на обезпечителна мярка
„запор на банкови сметки“, допусната с определение № 40720/14.11.2023 г. по
ч.гр.д. № 62180/2023 г. на СРС, 29 с-в.
Предвид изложеното, като взе предвид събраните по делото писмени
доказателства и липсата на спор между страните относно подлежащите на
доказване факти, настоящият съдебен състав достигна до извод за
основателност на предявената искова претенция.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответника цялостно погасяване на претендираната
от ищеца сума в деня на образуване на настоящото гражданско дело, съдът
намира, че предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски /с оглед извода за основателност на предявения иск/, право на
разноски има единствено ищецът в производството.
Същият е претендирал в исковата молба заплащането на суми в общ
размер на 2489.28 лева, от които: 882 лева с ДДС – заплатено адвокатско
възнаграждение в обезпечителното производство, 40 лева – държавна такса в
обезпечителното производство, 59.12 лева – заплатени такси към ЧСИ, 1296
лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково
производство и 212.16 лева – заплатена държавна такса в исковото
производство. /Сумата от 53.82 лева с ДДС – разноски за превод от немски
език, посочена в представения от страната списък по чл. 80 ГПК не се
3
претендира от страната в хода на процеса, поради което съдът не дължи
произнасяне/.
По отношение на претендираните разноски за исковото производство:
Съдът намира, че извършването на разноски за заплатена държавна
такса и адвокатско възнаграждение в исковото производство е надлежно
доказано по делото, при съобразяване на разясненията, дадени в тълкувателно
решение № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като основанието и
размерът на заплатените суми се установява от представените фактури и
платежни нареждания. С оглед на това, в тази си част претенцията за
възмездяване на разноски се явява изцяло основателна.
По отношение на разноските в обезпечителното производство:
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от тълкувателно решение №
6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия
изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този
изход и в защита на правните последици от решението.
В конкретния случай, не е спорно между страните, че за обезпечаване
на предявения иск е било образувано ч.гр.д. № 62180/2023 г. по описа на СРС.
В обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 40
лева, платена държавна такса и 882 лева с ДДС, платено по банков път
адвокатско възнаграждение, видно от представените фактура и платежно
нареждане.
По отношение на претенцията за сумата от 882 лева с ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, ответникът
своевременно е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност, което съдът намира за основателно с оглед сложността на
производството по обезпечаване на бъдещ иск и реално извършената от
процесуалния представител на страната работа.
С оглед на това, съдът намира, че размерът на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 882 лева с ДДС следва да бъде
намален на сумата от 559.30 лева с ДДС, изчислена по правилата чл. 7, ал. 7
от Наредба 1/09.07.2004 г.
По отношение на сумата от 59.12 лева – такси към ЧСИ, съдът намира
искането за недоказано по основание /независимо от представеното по делото
платежно нареждане с получател ЧСИ С.Х./, доколкото по делото не са
представени доказателства за образуване на изпълнително делото с посочения
номер именно по издадената обезпечителна заповед срещу ответника, а данни
за наличие на изпълнително делото с този номер при този съдебен изпълнител
не могат да се изведат и от подадения отговор на исковата молба. С оглед на
това, в тази си част претенцията на ищеца се явява неоснователна като
недоказана.
Предвид изложеното, ответникът в производството следва да бъде
осъден да заплати разноски за исковото производство в общ размер на
4
1508.16 лева /сбор от заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение/ и разноски в обезпечителното производство в общ размер на
599.30 лева /сбор от заплатена държавна такса и намалено поради
прекомерност адвокатско възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Германиа“ ООД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 288 ТЗ срещу „Микс Маркт
София 1“ ООД, ЕИК ********* /с актуална фирма и правноорганизационна
форма „ПИС 2024“ ЕООД/ за сумата от 5 304.00 лева с ДДС,
представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните
Договор за извършване на счетоводни услуги и данъчни консултации от
01.12.2022 г., във връзка с което е издадена фактура № 0007298/24.10.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 22.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – поради
извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Микс Маркт София 1“ ООД, ЕИК ********* /с актуална
фирма и правноорганизационна форма „ПИС 2024“ ЕООД/ да заплати на
„Германиа“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1508.16 лева – сбор от заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство, както и, на основание чл.
78, ал. 1, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, сумата от общо 599.30 лева - сбор сторени
разноски в производство по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. №
62180/2023 г. по описа на СРС, 29 с-в.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5