Определение по дело №220/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2009 г.
Съдия: София Икономова
Дело: 20091200500220
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

19

Година

13.02.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

01.25

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Пламен Александров Васка Халачева

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елена Димова Налбантова

Въззивно гражданско дело

номер

20075100500423

по описа за

2007

година

за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК.

С решение № 84/19.01.2004 г., постановено по гр.д. № 844/2003 г. Кърджалийският районен съд е отменил заповед № 3/01.09.2003 г. на Директора на Основно училище “Н. Й. Вапцаров” – с. Лясково, общ. с. Черноочене, с която е прекратено трудовото правоотношение с Мелиха Иляз Ахмед от г. Кърджали , на основание чл.325, т.3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок, като незаконосъобразна, и е възстановил Мелиха Иляз Ахмед на предишната й работа в ОУ “Н. Й. Вапцаров” – с. Лясково, общ.Черноочене на длъжността “учител по турски език”. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Мелиха Иляз Ахмед против ОУ “Н. Й. Вапцаров” – с. Лясково, общ. Черноочене, иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1 440 лв. за периода от 01.09.2003 г. до 28.02.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2003 г. като неоснователен и недоказан. В тежест на ОУ “Н. Й. Вапцаров” – с. Лясково, общ.Черноочене са останали направените по делото разноски от Мелиха Иляз Ахмед в размер на 200 лв., а по сметка на РС – Кърджали д.т. в размер на 200 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково, общ.Черноочене, който го обжалва в частта, с която са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, като незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се сочи, че бил налице трудов договор, сключен на основание чл.68, ал.1 от КТ за определен срок от време, по силата на който страните постигнали съгласие ищцата Мелиха Ахмед да изпълнява длъжността “възпитател в ср. курс” в ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково. В договора било посочено, че същият бил съобразен с решение на ОбС – Черноочене, като трудовото правоотношение правилно било прекратено поради изтичане на уговорения срок. Неправилно първоинстанционният съд приел, че ищцата заемала длъжността “учител по турски език”, а длъжността която заемала била “възпитател в ср. курс”, която можело да се приеме като краткотрайна работа по смисъла на чл.68, ал.2 от КТ. Трудовият договор не бил сключен в нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ, тъй като било налице “изключение” по смисъла на цитираната разпоредба. Твърди се също, че разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ е в сила от 31.03.2001 г. и затова се прилагала само за трудови договори, сключени след тази дата. Налице било несъответствие между предмета на иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и предмета на обжалваното решение, което обуславяло недопустимостта на съдебния акт. Моли съда да отмени решението на РС – Кърджали в обжалваната му част като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено отхвърлянето на предявените обективно съединени претенции като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбодателят ОУ “Н. Й. Вапцаров” – с.Люляково, Община - Черноочене, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата си по изложените в нея съображения.

Против решението на Районен съд - Кърджали в частта му, с която искът с правно основание чл.225, ал.1 от КТ и цена 1440 лв. е отхвърлен, е постъпила жалба от Мелиха И. Ахмед. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част, като бъде уважена претенцията й на основание чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания.

С решение № 1270/27.11.2007 г. по гр. д. № 2534/2007 г. ВКС на РБ е отменено решението от 28.05.2007 г. , допълнено с решение от 09.07.2004 г. и поправено с решение от 08.10.2004 г. , всички по гр. д. № 117/2004 г. по описа на КОС и делото е върнато са ново разглеждане от друг състав.

Въззивният съд, при извършената проверка на атакуваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя и указанията на ВКС , констатира следното:

Жалбата на Мелиха Иляз Ахмед е допустима , разгледана по същество е основателна, а жалбата на ОУ “Н. Й. Вапцаров” – с. Лясково, общ.Черноочене е неоснователна.

Производството по делото е по чл.344,ал.1, т.1-3 от КТ.

По делото не се спори, че Мелиха И. Ахмед от г. Кърджали е била в трудово правоотношение с ОУ “Н. Й. Вапцаров” – с.Лясково, общ.Черноочене, за времето от 23.10.1995 г. 01.09.2003 г., като първоначално е заемала длъжността детска учителка, възпитател в среден курс, а в последствие - учител по турски език и немски език и учител по турски език. С допълнително споразумение към трудов договор от 14.11.2000 г. МÕлиха И. Ахмед е назначена на длъжността възпитател сборна група (преназначен) за сметка на норматив по турски език по решение № 59/26.10. на ОбС – Черноочене, за определен срок от време до 31.08.2001 г. С допълнително споразумение към трудов договор от 20.09.2001 г. Мелиха И. Ахмед е преназначена от длъжността “възпитател с норматив по турски език и немски” на длъжността “учител по турски език” за определен срок от време до 31.08.2001 г. С допълнителни споразумения от 12.02.2002 г. и от 26.07.2002 г. Мелиха И. Ахмед е назначена на длъжността “учител по турски език” с определен срок до 31.08.2002 г.. С допълнително споразумение от 20.02.2003 г. Мелиха И. Ахмед е назначен на длъжността “възпитател/ изпълняващ функции на учител по турски език и немски език” с определен срок до 31.08.2003г. С трудов договор от 02.09.2002 г. Мелиха Иляз Ахмед е била назначена на длъжността “възпитател в среден курс” с определен срок до 31.08.2003 г. С допълнително споразумение от 10.07.2003 г. ищцата е назначена на длъжността “учител по турски език” за определен срок от време до 31.08.2003 г. Установява се също, че Мелиха Иляз Ахмед има завършено полувисше образование по специалността турски език и литература, немски език и физическа култура.

По делото са представени решения на ОбС – с. Черноочене , съобразно Наредба № 7/ 29.12.2000 г. , с които са определени минималния брой на учениците в паралелки от І-VІІІ клас за училищата в състава на Община –Черноочене. Така в решение № 29/ 25.07.2002 г. и решение № 30/31.07.2003 г. на ОбС- Черноочене се наблюдава тенденция към намаляване броя на учениците в паралелките, като за паралелките от І-VІІІ клас за ОУ ”Н. Й. Вапцаров” с. Лясково за учебната 2002 / 2003 г. липсва паралелка ІІ клас , а за учебната 2003/2004 г. се предвижда слята паралелка за ІІ и ІV клас поради недостатъчен брои ученици.

Със заповед № 3/01.09.2003 г. на Директора на ОУ “Н.Ю.Вапцаров” – с.Лясково, общ.Черноочене е прекратено трудовото правоотношение с Мелиха Иляз Ахмед, заемаща длъжност “учител по турски език”, поради изтичане на уговорения срок.

От заверени копия от трудова книжка № 2637 на Мелиха Иляз Ахмед, решение на Дирекция “Бюро по труда” – Кърджали с дата 23.09.2003 г., от удостоверение изх. № 515/20.04.2004 г. на РУ “СО” – Кърджали и от удостоверение № 1121/17.02.2004 г. на Отдел “Образование” при Община – Черноочене , представени пред въззивната инстанция, се установява, че за времето от 01.09.2003 г. до 28.02.2004 г. ищцата Мелиха Иляз Ахмед не е била в трудово правоотношение с друг работодател, а брутното трудово възнаграждение за месец август 2003 г. е в размер на 240.53 лв.

Пред първата инстанция са разпитани св. Делчева и Хашим, които установяват, че на длъжността на ищцата в ОУ “Н.Й.Вапцаров” - с.Лясково не работи друго лице. Този факт обаче се опровергава от представения пред настоящата инстанция трудов договор, сключен между ОУ “Н.Й. Вапцаров “ – с. Лясково със Сабиха Реджеб Мехмед от с. Вишево, К- а обл. с висше образования , специалност български език , турски език и английски език , считано от 09.09.2003 г. за неопределен срок от време.

При тези данни районния съд е приел, че между страните е сключен срочен трудов договор на основание чл.68,ал.1 от КТ . Прието е още, че ограничението по чл.68,ал.3 от КТ не обхваща правоотношението между страните по делото за длъжността , която е заемала жалбоподателката – “учител по турски език” , която не представлява временна , сезонна или краткотрайна работа. Освен това сключения между страните срочен трудов не е в съответствие и с чл.68,ал.4 от КТ. Прието е още, че от представените решения на ОбС-Черноочене не могат да се извлекат обективни причина за приложението на чл.68,ал.3 от КТ. Тези съображения са били основание районния съд да приеме, че трудовият договор с жалбоподателката , сключен в нарушение на чл. 68,ал.1 и 3 от КТ, не може да бъде прекратен на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание чл.325,т.3 от КТ, при което е постановено позитивно решение с последиците по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ.

Изводите на районния съд почиват на доказателствата по делото и закона. По делото не се спори, че по силата на срочен трудов договор от 16.09.1996 г. жалбоподателката е била назначена на длъжността “учител по турски език” в ОУ “Н.Й.Вапцаров” с. Лясково,К-а обл. , като времетраенето на трудовия договор е бил променен в такъв за неопределено време. Това положение се е запазило до 14.11.2000 г. , когато с допълнително споразумение времетраенето на договора е променено в срочен ,за определено време - до 31.08.2001 г. Срочността на трудовия договор се е запазил, като страните са изменяли характера на работата , от “учител по турски език” във “възпитател среден курс – изпълняващ функции на учител турски език и немски език” , а с последното споразумение към трудов договор от 10.07.2003 г. жалбоподателката е била назначена на длъжността “учител по турски” за определен срок до 31.08.2003 г. Т.е. последната длъжност която е заемала жалбоподателката, противно на установеното от ВКС , не е “възпитател в среден курс” , както се твърди и в исковата молба, а “учител по турски език”. Или относно времетраенето на трудовия договор, досежно срочността му, жалбоподателката не е възразила пред работодателя. Вярно е ,че са съществували обективни условия , свързани с минималния брой на учениците в паралелки от І-VІІІ клас и формиране на слята паралелка ІІ и ІV клас , което се допуска само по решение на общинския съвет съобразно Наредба № 7/ 29.12.2000 г. и в тази насока са представените по делото решения на ОбС-Черноочене. Вярно е и това , че тези обективни условия са били известни на ищцата, тъй като не е изложила мотиви против възражението на работодателя в тази насока. Тогава се поставя въпроса решенията на ОбС-Черноочене представляват ли обуславящ факт , който налага многократно сключване на срочен трудов договор и налице ли е “изключение” по смисъла на чл.68,ал.3/в редакцията от 2001 г./. За въззивния съд отговорът е отрицателен, при което намира, че от доказателствата по делото следва да бъде направен извод, че исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ са основателни и доказани. От съобразителната част на исковата молба се установява, че между страните по делото е сключен срочен трудов договор на основание чл.68,ал.1 от КТ в нарушение на чл.68,ал.3 и 4 от КТ , който се смята за сключен за неопределено време. В тази връзка е и допълнително споразумение към трудов договор от 10.07.2003 г. , което предхожда заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , и установява, че Мелиха И. Ахмед е имала сключен трудов договор с ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково за определен срок от време, като е заемала длъжността “учител по турски език”. Както посоченото допълнително споразумение така и предходните , в частта им , касаеща срока на договора противоречат на императивни законови разпоредби и като такива са недействителни. Ограничението по чл.68 от КТ за сключване на срочни трудови договори се отнася не само за първоначално сключените трудови договори, а и за последващите промени материализирани в допълнително споразумение към трудов договор, при преминаване от безсрочен в срочен трудов договор или уговаряне на нов срок на договора. Освен това изпълняваната от ищцата работа на длъµността учител няма временен характер и за нейното изпълнение не може да бъде сключван срочен трудов договор. Напротив , касае се за работа с постоянен характер и не са налице условията за сключване на срочен трудов договор по чл.68,ал.1 от КТ. Освен това разпоредбата на чл.68,ал.3/сега ал.4, ред.Д.в.бр.48/2006г./ от КТ предвижда ограничение, като допуска по изключение един път повторно да бъде сключен срочен трудов договор за дейности , които нямат временен , сезонен или краткотраен характер. “Изключение” по смисъла на посочената разпоредба е налице при конкретни икономически , технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Това изключение обаче се допуска само веднъж , а не многократно, както е в настоящия случай, независимо , че страните са действали добросъвестно. В предвид изложеното съдът намира, че срочния трудов договор е сключен в нарушение на чл.68,ал.1 от КТ,при което следва съгласно разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ договорът да се счита за сключен за неопределено време и прекратяването му на основание чл.325,т.3 от КТ е незаконно. Редакцията на посочената разпоредба е в сила от 31.03.2001 г., но това не означава, че същата е неприложима към трудовия договор на ищцата. Още повече, че допълнителни споразумения са били сключвани и след тази дата. Не може да се сподели доводът на работодателя , че срочността на договора с ищцата се определя от обективни причини , посочени в решения на ОбС-Черноочене , свързани с намаления брой ученици и създаване на слети паралелки. Ако се приеме този довод за основателен , то тогава това основание би довело до съкращаване в щата. Съдът не споделя и доводът на работодателя , че длъжността на ищцата Мелиха И. Ахмед е “възпитател в среден курс”, а не “учител по турски език”, което обуславяло временния характер на работата. Вярно е , че в допълнителните споразумения – от 02.02.2002 г. и от 20.02.2003 г., е посочено, че длъжността на ищцата е “възпитател” или “възпитател/ изпълняващ функция на учител по турски език и немски език” , но в последното допълнително споразумение от 10.07.2003 г., е посочена длъжността на Мелиха Ахмед “учител по турски език”. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение също е посочено, че ищцата е заемала длъжността “учител по турски език”, или тези обстоятелства по безспорен начин установяват, че длъжността на ищцата е не “възпитател в среден курс”, а “учител по турски език”, както правилно е приел районния съд. Вярно е , че в съобразителната част на исковата молба ищцата твърди, че е назначена на длъжността “възпитател в среден курс” съгласно трудов договор от 02.09.2002г. , след това обаче са последвали допълнителни споразумения, които касаят не само срочността , но и заеманата от ищцата длъжност и тя по последното споразумение към трудов договор е “учител по турски език”.

С оглед на изложеното съдът намира, че решението на районния съд е в съответствие със закона и доказателствата, при което правилно е отменена заповедта за уволнение и ищцата е възстановена на предишната й работа.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ, то неговата основателност е обусловена от основателността на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и 2 от КТ. Безспорно е, че в следствие на незаконното уволнение ищцата е претърпяла вреди, които се равняват на получаваното от нея последно брутно трудово възнаграждение, предхождат уволнението, което е в размер на 240.53 лв. По делото се установява, че за времето от 01.09.2003 г. до 28.02.2004 г. Мелиха И. Ахмед не е била в трудово правоотношение с друг работодател, за което следва да и бъде присъдено обезщетение не повече от шест месеца, в размер на шест брутни трудови възнаграждения, или 1443.18 лв. Тъй като в исковата молба ищцата е посочила цена на този иск 1440 лв., то същият следва да бъде уважен в този размер С оглед на това решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде отменено, като искът с правно основание чл.225, ал.1 от КТ бъде уважен в посочения размер. Или в този смисъл следва решението на районния съд да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ и цена 1440 лв., вместо което да бъде постановено друго, с което ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково да бъде осъдено да заплати на Мелиха И. Ахмед обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 01.09.2003 г. до 28.02.2004 г., в размер на 1440 лв. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото следва ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково да бъде осъдено да заплати на Мелиха Иляз Ахмед направените от нея разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв., а по сметка на РС – Кърджали д.т. върху иска с правно основание чл.225, ал.1 от КТ в размер на 58 лв.

Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 84/19.01.2004 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 844 по описа за 2003 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Мелиха Иляз Ахмед от г. Кърджали , кв. “Възрожденци” бл.45, вх.”Б” ет.2 ап. 22 с ЕГН ********** против ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково иск с правно основание чл.225, ал.1 от КТ и цена 1440 лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА ОУ “Н.Й.Вапцаров” – с.Лясково, общ.Черноочене да заплати на Мелиха Иляз Ахмед от гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.45, вх.”Б”, ет.2, ап.22, с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останала без работа, считано от 01.09.2003 г. до 28.02.2004 г., в размер на 1440 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА ОУ” Н. Й. Вапцаров” с. Лясково, К-а обл. да заплати на Мелиха Иляз Ахмед от г. Кърджали разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200 лв. , а по сметка на КРС д.т. в размер на 58 лв.

Решението може да се обжалва пред АС-Пловдив в 30-дневен срок от съобщението на страните.

Председател: Членове:1.

2.