РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на шести март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 5510 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 2514 от 05.01.2019 г., постановено
по гр. дело № 81903/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 158 състав, частично са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.Н.Д.
кумулативно обективно съединените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1329,50 лв., представляваща незаплатена цена за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до 30.04.2015
г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. “******, аб. № 277680,
които суми са отразени във фактура № **********/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г., сумата от 324,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до
08.09.2017 г., сумата от 39,49 лв.,
представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от м.05.2013
г. до м.04.2015 г. г., както и сумата от 8,28 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 08.09.2017 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 64813/2017 г. по описана
СРС, 158 състав, като за разликата над уважените размери до пълните предявени
размери така предявените положителни установителни искове са били отхвърлени.
Със същото решение
съразмерно на уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.
8 ГПК ответницата е осъдена да заплати сумата от 338,87 лв., представляващи
разноски в производството пред СРС и сумата от 58,87 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото
дружество е осъдено да заплати на ответницата сумата от 233,55 лв., представляващи разноски в
производството пред СРС и сумата от 174,26 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която кумулативно обективно съединените искове са били уважени, е
постъпила въззивна жалба от ответника М.Н.Д., чрез пълномощника й – адв. В.Д.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и необоснованост. Изтъква, че необосновано
първоинстанционният съд е приел, че има качество на потребител, тъй като по
делото не било представено доказателство в тази насока, а и съгласно чл. 35,
ал. 2 ЖСК правото на собственост се придобивало с издаването на нотариален акт,
а не с разпределителния протокол. Сочи, че били неясни изводите на съда за
наличието на идентичност между нея и лицето посочено в представения по делото
разпределителен протокол на ЖСК, тъй като имало различна фамилия. При условията
на евентуалност на оплакванията поддържа, че СРС не е обсъдил и своевременно
направеното възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените установителни искове,
както и да присъди направените по делото разноски в производството пред СГС.
Решението в частта, с която така предявените положителни
установителни искове са били отхвърлени за разликата над уважените размери до пълните предявени
размери не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.
Въззиваемите - „Т.С.” ЕАД и „Т.с.“ ЕООД - третото лице помагач на ищеца – не са
подали в законоустановения двуседмичен срок отговор на въззивната жалба. С
молба от 05.03.2020 г. пълномощникът на „Т.С.” ЕАД е взел становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:
В конкретния случай ищецът твърди, че ответникът
е потребители на топлинна енергия като собственик на процесния недвижим имот,
находящ се в гр. София, ул. “******.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители
на топлинна енергия” са всички собственик
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната
правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот
е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. те са
встъпили в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства, настоящият състав на съда намира за необоснован извода на
първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото се установява
правнорелевантното обстоятелство, че именно ответникът М.Н.Д. е собственик на ½ ид.ч. от процесния
недвижим имот, до който ищецът твърди че е доставил топлинна енергия през
процесния период, т.е. че е пасивно материално легитимирана да отговарят по
иска. В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът, своевременно - с отговора
на исковата молба, е оспорил твърдението на ищеца, че е съсобственик на топлоснабдения имот, респективно
че има качеството на потребител. Ето защо първоинстанционният съд, зачитайки
възраженията на ответника в отговора на исковата молба и разпределяйки правилно
доказателствената тежест с доклада по делото, е дал указания на ищеца, че е в
негова тежест да установи този факт. В тази връзка ищецът е направил доказателствено
искане, във връзка с което по делото е представен от Агенцията по вписванията
Протокол от 15.01.1979 г. за разпределение на апартаментите в ЖСК
„Енергопроект“. От същия се установява, че ап. 55 на ул. ******е определен
на В.А.Ч. и М.Н.Ч.. Необосновано обаче СРС
е приел, че този протокол е титул за собственост, респективно че доказва
правото на собственост, тъй като съгласно чл. 35, ал. 2, изр. 2 ЗЖСК правото на собственост върху имота и
идеалните части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото
на строеж, се придобива с издаването на
нотариалния акт, какъвто ищецът не е представил. Нещо повече, по делото не
са ангажирани доказателства, от които да се установява, че М.Н.Ч. и М.Н.Д. са
едно и също лице, а в Протокол от 15.01.1979 г. не са посочени ЕГН на член – кооператорите.
Наличието на изрично възражение в отговора на исковата молба води до извод, че
това обстоятелства подлежи на пълно и
главно доказване от ищеца в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай за принадлежността на правото на собственост на ответника
върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. “******, е
представена единствено Протокол от 15.01.1979 г. за разпределение на апартаментите
в ЖСК „Енергопроект“ и извадка, част от някакъв документ /не е посочено от
какъв/, като срещу № 55 е положен подпис на ответницата, но въз основа на тези доказателства
не може да се направи еднозначен и категоричен извод, че ответницата е собственик
на имота. Ето защо и при прилагане последиците на доказателствената тежест по
чл. 154, ал. 1 ГПК настоящият състав на съда намира за незаконосъобразен извода
на първоинстанционният съд, че ответницата е пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявените искове като собственик на ½ ид.ч. от процесния
имот. С оглед изложеното предявените главни искове са недоказани по основание и
следва да бъдат отхвърлени, като с оглед изхода на делото по главните искове неоснователни
са и предявените акцесорни искове. При това положение обсъждането на останалите
наведени в жалбата оплаквания, включително е относно възражението за изтекла
погасителна давност е безпредметно.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде отменено в обжалваните части, а предявените срещу М.Н. обективно
кумулативно съединените положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за
първоинстанционното производство и за заповедното производство следва да бъде
отменено.
При
този изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК следва да се присъдят реално направените
разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на 34,04 лв., както
и сумата от
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 2514 от 05.01.2019 г., постановено по
гр. дело № 81903/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 158 състав, в частта, с която частично са уважени
предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.Н.Д., ЕГН **********, кумулативно обективно
съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което е
признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1329,50 лв., представляваща незаплатена цена
за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2013
г. до 30.04.2015 г. до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. “******, аб.
№ 277680, които суми са отразени във фактура № **********/31.07.2014 г. и №
**********/31.07.2015 г., сумата от 324,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до
08.09.2017 г., сумата от 39,49 лв., представляваща цена за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2013 г. до м.04.5 г., както и сумата от 8,28 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 08.09.2017 г., както и в частта, с която
на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 338,87 лв.,
представляващи разноски в производството пред СРС и сумата от 58,87 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******срещу М.Н.Д., ЕГН **********,
кумулативно обективно съединените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1329,50
лв., представляваща незаплатена цена за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.05.2013 г. до 30.04.2015 г. до
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ул. “******, аб. № 277680, които суми са
отразени във фактура № **********/31.07.2014 г. и № **********/31.07.2015 г.,
лихва за забава в размер на 324,55 лв. за периода от 15.09.2014 г. до
08.09.2017 г., сумата от 39,49 лв., представляваща цена за услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2013 г. до м.04.5 г., както и сумата от 8,28 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 08.09.2017 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******да заплати на М.Н.Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 34,04 лв., представляваща разноски
за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.с.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: