Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 25.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 28.04.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 2031 по описа на
съда за 2020г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
ИЩЕЦЪТ ***, е предявил
против Р.Х.К., ЕГН**********, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на ***, представляващо неизплатено задължение по сключения
между страните договор за потребителски заем ***от които главница в размер на ******.
- договорно възнаграждение за периода ***както и законна лихва върху
главницата, считано от депозираното на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
окончателното изплащане на вземането, ведно със сторените в заповедното
производство разноски. Претендира се осъждане на ответника за сумата от ***–
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги. Твърди се, че на ***между
страните е сключен посочения договор за сумата от ***срок 24 месеца, ГПР
49.89%, ГЛП 41.17%, общо задължение по кредита ***Твърди се, че е поискано и
подписано между страните Споразумение за допълнителни услуги, на цена ***с
размер на вноската за закупения пакет – ***месечно. Сочи се, че ответникът е
запознат с Общите условия на ***. Излага се, че ищецът е изпълнил точно и в
срок задълженията си по договора, като е превел сумата от ***на
кредитополучателя по посочената от него банкова сметка, ***вора задължения,
направила е само осем плащания, след което е изпаднал в забава, заплатил е общо
***били са начислени лихви за забава върху забавените вноски, които частично са
погасени, били погасени частично и начислените такси по Тарифа на ищеца.
Твърди, че общо непогасени са останали плащания по договора в размер на ***Твърди,
че поради забава, договорът е прекратен предсрочно и обявен за изцяло изискуем
на ***за което длъжникът е уведомен. Твърди се, че за исковите суми е
образувано заповедно производство, издадена е заповед за изпълнение за сумите
за които е предявен установителен иск – възразена от длъжника, а за сумата по
осъдителния иск издаване на заповед е отказано.
Ответникът твърди че
исковете са неоснователни. Твърди, че споразумение за допълнителни услуги не е
подписвано от него, а дори и да е подписано такова, то е нищожно. Твърди се, че
то не е самостоятелно, а част от договора, че сумата която следва да се върне
многократно надвишава получената сума и не отговоря на законовите изисквания.
Оспорва истинността на документ – представеното споразумение.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. ***по описа на ***се установява,
че ищецът е депозирал на ***пред ***заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите суми. Установява
се също така, че претендираните вземания са частично уважени, като е била
издадена Заповед за изпълнение ***за заплащане на главница ***; договорно
възнаграждение ***за периода ***до ***.; лихва за забава ***за периода ***до ***.
С разпореждане ***заповедният съд е отхвърлил частично искането за издаване на
ЗИ, както следва: за възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги ***лева,
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането - ***начислени за периода
***до ***. Разпореждането е било потвърдено по в.ч.гр.д. ***на ***. Издадената
ЗИ е възразена в срок от длъжника с твърдения за заплащане на дължимата сума.
На заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си на
основание чл.415, ал.1 т. 2 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок, той касае сумите по издадената заповед за изпълнение, поради
което съдът го приема за допустим. Допустим е и осъдителния иск на осн. чл. 415
ал. 1 т. 3 от ГПК, предявен в едномесечен срок от постановяване на
определението по в.ч.гр.д. ***на ***.
От приложените по делото искане за отпускане на потребителски кредит – ***от ***се
установява, че ответникът е подписал такова, с което е отправил искане до ищеца
за отпускане на кредит в размер на ***за срок от 24 месеца, с размер на
месечната погасителна вноска от ***. Приложен по делото е и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, който
сочи, че ответникът е информиран за вида
на кредита и неговия срок, както и за допълнителния пакет от услуги.
От приложения ***/***се установява, че
между страните е сключен договор, по силата на който на ответника е отпуснат
кредит в размер на ***за срок от 24 месеца, с ГПР 49,98 % и ГЛП 41,17%, като
дължимата сума по кредита е в размер на ***. Видно е от приложеното
Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, че е избран и
закупен пакет от допълнителни услуги, като то препращя към уговорките в самия
договор, в който се сочи възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в
размер на ***, с размер на вноската от ***. Относно предмета на този
допълнителен пакет, страните са се споразумели за предоставяне на такъв, даващ
право на кредитополучателя да се възползва от: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Споразумението е бланково и не
сочи към кой от посочените в договора възможни допълнителни услуги се отнася, доколкото
в самия договор е отбелязано, че избраният пакет е с наименование ***Договорът
и споразумението са подписани с дата ***които дати фигурират и изрично за
записани над подписите на двете страни след клаузите на сделките. По делото са
приобщени и ОУ на ищеца към Договора за потребителски кредит, подписани на
същата дата от ответника. От приложения по делото погасителен план към Договора
за кредит се установява по какъв начин са били разпределени по видове
задълженията за уговорените 24 месечни погасителни вноски по кредита. От приобщеното
по делото преводно нареждане се установява, че ищецът е превел в сметка на името
на ответника сума в размер на ***на ***Ищецът е приложил по делото извлечение
от сметка към договора за потребителски кредит, от което е видно, че до ***длъжникът
по кредита е извършвал плащания по него, които са в размер на ***По делото е
приобщено и уведомително писмо, адресирано от ищеца до ответника, върнато като
непотърсено, в което е отразено, че поради нарушения на задълженията по ОУ,
задължението по договора за кредит е предсрочно изискуемо, считано от ***. и че
дължимата сума по него е в размер на ***лева. Доказателства по делото за
заплащане на суми по кредита не са представени от ответника. По откритото по
делото производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на истинността –
автентичността на подписа на ответника на Споразумение за предоставяне на пакет
допълнителни услуги, се установява, чрез заключението на съдебно –почерковата
експертиза, че и двата подписа в него са положени от ответника Р.К.. Съдът дава
вяра на заключението по СПЕ, същото е изготвено от компетентно вещо лице,
отговорило изцяло и подробно на поставените въпроси, прието е като неоспорено по
делото. Поради горното, на осн. чл. 194 ал. 2 от ГПК, съдът признава, че
оспорването на документа не е доказано и го цени по същество като съществуваща
между страните договорка.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да докаже: наличие на заповедно производство
по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника; наличието между страните на валидна облигационна връзка по посочения
в исковата молба договор и пакет от допълнителни услуги, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати
сумите, предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и
наличието на забава на ответника и възникване на предсрочната изискуемост на
задълженията. Съответно - в тежест на ответника по делото е да установи
всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, вкл. че е заплатил сумите.
Не се спори по
делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. ***че в полза на ищеца е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми в
установителния иск и че е отказано издаване на заповед за претендираната сума
по осъдителния такъв. Налице е правен интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и както по отношение на установителния, така и на осъдителния иск.
Съдът приема, че ищецът, чрез представените писмени доказателства, доказа
наличието на валидна облигационна връзка по силата на договор за потребителски
кредит ***в размер на ***По делото е приложен Стандартен европейски формуляр,
който е попълнен от ответника на датата на подписване на договора. От него е
видно, че ищецът, в качеството си на кредитор е предоставил преддоговорна
информация във форма съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във
формуляра са посочени същите параметри, както в Договора за потребителски
кредит. Отразено е, че ответникът е получил екземпляр от него, изписал е
имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са посочени в европейския
формуляр, който е подписан от кредитополучателя. Изготвен е погасителния план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за потребителски
кредит. От правна страна договорът е съглашение, което изисква съвпадането на
две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съвпадение на насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Съдът приема, че сключеният договор за потребителски
кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити изискуеми по закон. Към момента на подписване на процесния
договор за потребителски кредит от страна на ответника всички полетата са попълнени,
в това число и параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Подписването на договора от страна на ответника предполага, че той е прочел
подписания от него договор. Видно от Общите условия на договора, е предвидена
възможност кредитополучателят да се откаже от договора без да дължи неустойка в
срок от 14 дни от сключването му. Няма данни ответникът да е сторил това.
Налице са доказателства за обстоятелството, че договорената сума по кредита – ***е
преведена по сметка на ответника. С договора, страните са уговорили и заплащане
на договорна лихва, в размер на годишен лихвен процент - 41,17%, включена в
месечната погасителна вноска. Установява се и че в ОУ- подписани от ответника,
страните са уговорили – в чл.12.3, че при просрочие на две или повече
последователни месечни вноски, кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост
на кредита с писмено уведомление, а не както твърди ищецът – автоматично.
Независимо, че не е уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост,
кредиторът е обявил такава на ***като е изпратил писмо за нея едва на ***неполучено
от ответника. С оглед обстоятелството, че срокът на договора – ***е изтекъл в
хода на процеса, и съдът следва да съобрази това обстоятелство на осн. чл. 235
ал. 3 от ГПК, като приеме, че всички уговорени суми за главница и договорна
лихва са станали изискуеми в хода на делото. В този смисъл е и разрешението,
дадено в т. 9. от ТР №4/2013г. по т.д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС: „В производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл.235, ал.3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес“. Поради
изложеното, съдът намира, че към датата на устните състезания, главницата по
кредита се явява ликвидно и изискуемо задължение от ответника, и като такова
следва да се признае за дължимо след установяване на непогасената част от нея.
По отношение на
уговорената в договора възнаградителна лихва обаче, съдът намира за установено
следното: макар и да не е направено възражение за нищожност на клаузата за
възнаградителната лихва, от страна на ответника, то съдът, съгласно практиката
на ВКС, има правомощие служебно да констатира това. Нищожността на отделните
клаузи не влече нищожност на целия договор. Възнаградителната лихва има
характер на цена на предоставената услуга, като нейната стойност, следва да се
съизмерява, както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за които
се уговоря връщането, както и с обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата
се в раздел 6 от договора, информация
относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГПЛ е обща, като тя не
отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена. Заедно с това, съдът
приема, че клаузата противоречи на добрите нрави, по следните съображения: Към
датата на сключване на договора е налице законово ограничение на максималния
размер на възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр.
35/2014г в сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на
разходите, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Касае се за потребителски кредит, при
която едната страна е икономически по-слаба и съгласно практиката, е бил
ограничен размера до три пъти размер на законовата лихва. Към датата на
сключване на договора - ***., законовата лихва е била 10,01%/основния лихвен
процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,05% . Както бе
посочено по- горе, съобразно уговореното в договора ГПР /годишен процент на разходите/
е в размер на 49,89%, което е само 0,16% по- ниско. Съдът намира, че в случая е
налице прекомерност при определяне на ГПР по договора – касае се за заемна сума
от 1 000лв, със срок на връщане 24 месеца, и реално за 2 години при такъв
висок ГПР размерът на лихвата е размерът на замият заем, независимо, че това не
е изрично изписано в самия договор. Тази уговорка противоречи на добрите нрави
и води до нищожност на клаузата. Нищожната клауза не може да се замести от
такава за лихва за забава, тъй като е различна тяхната функция и същност.
Същевременно такова правомощие на съда е предвидено само за търговските сделки,
а в случая договорът за кредит не представлява търговска сделка по отношение на
потребителя. Поради изложеното, съдът намира, че възнаградителна лихва в случая
не може да бъде присъдена, доколкото уговорката за начисляване на такава е
нищожна и не е породила правни последици за страните при сключване на договора.
Относно претенцията
за осъждане на ответника за остатък за възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги по сключено между страните споразумение за
предоставяне на такива, независимо от констатираната истинност на документа,
съдът намира същото за нищожно, доколкото посочените услуги в споразумението,
озаглавени като „допълнителни”, нямат характер на такива, а са пряко свързани
със самото задължение по кредита. Допълнителни са такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните, като издаване на
удостоверения, различни референции и т.н., то така уговорени услугите - приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на датата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства - не касаят
допълнителни услуги, а за забранена такса за действия, свързани с
управлението на кредита. Споразумението в случая се явява нищожно, т.к. противоречи на законовата
разпоредба на ал. 2 на чл.10а от ЗПК, сочеща,
че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Следва да се отчете също, че възнаграждението
от ***е в по-висок размер от самата
отпусната по кредита сума от 1000лв., което категорично поставя в неравноправно
положение потребителя и тази уговорка, като противоречаща на добрите нрави, е и
на общото основание по чл. 26 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Същевременно противоречи
на добрите нрави и само обстоятелството, че възнаграждението по този пакет се
дължи предварително само за възможността да се ползва, но същевременно размерът
му е включен в погасителния план, като част от месечната вноска. Съдът намира,
че условията на т.15 във всичките ѝ подточки от ОУ, озаглавени „Допълнителни
услуги“, са неравноправни, по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗПотребителите, и в
този смисъл, те се явяват нищожни. Поради изложеното, сумата за възнаграждение
на кредитора за закупен пакет от допълнителни услуги не се явява дължима от
ответника, и претенцията за нея, като неоснователна следва да се отхвърли.
Установи се по
делото, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от ***както сам е отразил този
неблагоприятен факт в представеното по делото извлечение. Доколкото по делото
се установява дължимост само на главницата поради нищожност и неравноправност
на другите клаузи, на които се е позовал ищецът, плащанията могат да се отнесат
само към действителното задължение от ***главница. Поради горното, съдът
намира, че основателен поради всичко гореизложено, се явява само
установителният иск за главница, и то в размер на ***. и установителната
претенция следва да бъде уважена до този размер. Разликата за претенцията за главница
до размер на ***както и изцяло иска за установяване
дължимост на договорното възнаграждение от ***. за периода ***следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Като неоснователен следва да бъде
отхвърлен осъдителния иск за сумата от ***– възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги.
При този изход на
делото, съдът следва да присъди по компенсация разноските в исковото
производство, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете. Разноските на
ищеца възлизат на 25.00лв. държавна такса, и 100.00лв. юрк. възнаграждение
/определено от съда на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК/, или общо 125.00лв. Разноските
на ответника в исковото производство са в размер на 420.00лв. От тази сума съобразно
изхода на делото, дължими на ищеца са 11.36лв., а на ответника – 381.83лв., или
по компенсация ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
370.47лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство, от които съобразно изхода на настоящия спор, се явяват дължими
сумите от 7.70лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.
79 ал.1 от ЗЗД, че Р.Х.К., ЕГН********** ***, ДЪЛЖИ на ***, *** със седалище и
адрес на управление ***, със законен представител ***, ***, ***и ***- ***,
сумата от ***- главница,
дължима по Договор за потребителски кредит ******ведно със законната лихва
върху главницата, считано от ***- датата на депозирането на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***на ***до
окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение ***ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни и недоказани, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ***, *** че Р.Х.К.,
ЕГН**********, му дължи разликата от ***- главница, дължима по ***/***до
претендирания размер за главница от ***както и сума в размер на ***. договорно
възнаграждение за периода ***– ***.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 т.
3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
на Р.Х.К., ЕГН**********, да заплати на ***, *** на сумата от ***–
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по ***/***ОСЪЖДА ***, *** със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.К., ЕГН********** ***, по компенсация разноски в исковото производство в размер на 370.47лв.
ОСЪЖДА Р.Х.К.,
ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, *** със седалище и адрес на управление ***,
разноски по ч.гр.д. ***на ***в размер на 7.70лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: