№ 185319
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110173137 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Делото е изпратено по подсъдност с влязло в сила Определение № 4548 от
05.11.2024г., постановено по ч.гр. дело № 2558/2024г. по описа на РС- гр. А.
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 1507/30.10.2024г. по описа на РС- А., подадено от „К.“ ЕООД срещу Й. Е. А. за вземания
по договор за паричен заем, които включват и сумата от 708,08 лева, представляваща
неустойка за непредоставяне на обезпечение, сумата от 204,40 лева, представляваща
неустойка за забава и сумата от 135 лева, представляваща разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
посочените три вземания.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между
страните породени от него, се регулират от правилата на специалния закон. Съгласно чл. 6,
ал. 1 от договора страните са се споразумели, че договорът ще бъде обезпечен с едно от
посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в
БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят на следните условия: имат осигурителен доход общо най[1]малко 3 пъти размера
на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на
осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната
1
работна заплата за страна; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя; не са заематели по сключени непогасени договори за заем, сключени със
заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за размера на получавания от тях доход.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 предвижда, че страните се споразумяват, че
кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 2 дни от сключване на
договора. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора със сключването му кредитополучателят е
декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното
обезпечение в двудневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 708,08 лева. В ал. 3 е посочено, че неустойката представлява отделно
от главницата и лихвата вземане, което се дължи за неизпълнение на задължение по
договора за потребителски кредит и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК не се включва при
изчисляване на годишния процент на разходите. Съдът намира, че неустойката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави, доколкото налага на потребителя да заплаща
обезщетение в размер над 60 % от заетата сума, за неизпълнение на задължение различно от
главното, като начинът по който е уговорена сочи, че потребителят всякога ще дължи
неустойка, ако в краткия двудневен срок от подписване на договора не осигури обезпечение,
дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение – да връща
на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.
На следващо място, съгласно чл. 37, ал. 1 от общите условия на заявителя, в случай,
че заемателят не изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем,
същият дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за събирането на
вземането на просрочен кредит съгласно тарифата на заемодателя. Според т. 3 от Тарифата
за таксите и разходите събирани от „К.“ ЕООД при забава от 60 дни за продукт „Кредит“ и
при забава от 90 дни за продукт „Потребителски кредит“ се начислява еднократно сума в
размер на 10% от остатъка на дължимата по съответния договор сума до цялостното
погасяване. Посочените разходи са дължими за отлагане на започване на процедура за
принудително изпълнение по просрочено задължение. Така изложените клаузи на чл. 37, ал.
1 от ОУ и чл. 3 от Тарифата са нищожни поради противоречие с императивните норми на чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което основаното на тях вземане не се дължи. Що се касае до
претендираните такси за извънсъдебно събиране на вземането, същите са уредени в Тарифа
за таксите и разходите, събирани от „К.“ ЕООД, като е посочено, че същите се изразяват в
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори, посещения на адреса на заемателя, действия по отлагане на прехвърлянето на
просрочено задължение от дружеството към агенция за събиране на вземания. Действията
зависят от дните забава за плащане на погасителна вноска и вида на кредитния продукт.
Клаузата урежда договорна последица от забавата на длъжника с предварително определен
2
размер, който потребителят дължи независимо от това дали кредиторът в действителност е
извършил каквито и да било действия по извънсъдебно събиране на вземането и дали е било
ангажирано лице, което „да осъществява и администрира“ тази дейност, и независимо от
размера на реално сторените разходи в тази насока. С оглед тези правни характеристики на
вземането съдът намира, че се касае за допълнителна мораторна неустойка. Т.е. същите се
кумулират с обсъдената по-горе неустойка за неосигуряване на поръчител при забава, както
и със законната лихва за забава, с неустойката за забава, а също така и помежду си, с оглед
на което клаузата е нищожна поради противоречие със закона – чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК –
както и поради противоречие с добрите нрави, доколкото предвижда начисляване на
многократно обезщетение за едни и същи вреди.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по отношение на така
посочените неустойки и такси.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „К.“ ЕООД срещу Й. Н. А. В ЧАСТТА за сумата от сумата от 708,08 лева,
представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение, сумата от 204,40 лева,
представляваща неустойка за забава и сумата от 135 лева, представляваща разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3