№ 5605
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110211671 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0006644 от
25.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93в, ал.
11 ЗАвПр, за нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „Б“ от регламент № 165/2014, на
Г. Т. Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 лева.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в
срок. В жалбата се твърди, че в това време е бил в почивка и това можело да
се установи от картата му на водач от дигиталния тахограф. Признава, че не е
въвел посочените в НП данни, но твърди, че наказанието, което му е
наложено било твърде голямо за него и моли съда да прояви разбиране. Иска
се отмяната на НП. Разноски не са претендирани.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Въззиваемата страна ИА „АА” е редовно призована, но не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание. В придружителното писмо, с
което е изпратена жалбата до СРС, въззиваемата страна взема становище по
жалбата и предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 29.04.2023 г. жалбоподателят управлявал товарно МПС МАН, с рег.
№ ЕН **** ВТ, с прикачено към него ремарке с рег. № ЕН **** ЕХ, като
извършвал международен превоз на товари по маршрут от Република Гърция
до Република България. Същият бил спрян за проверка от екип на РД АА
София, на АМ Струма, в района на 89 км – в посока към София. По време на
проверката била направена разпечатка от дигиталния тахограф на посоченото
ПМС, като при преглед на записаните данни, било установено, че за периода
от 22:47 часа на 14.04.2023 г. до 07:51 часа на 18.04.2023 г. водачът е
отсъствал от превозното средство и поради това не е бил в състояние да
използва дигиталния тахограф, с който бил оборудван процесният товарен
автомобил. Установено било още, че не са въведени ръчно данните, посочени
в чл. 34, пар. 5, б. т. II, III и IV от Регламент 165/2014 на ЕО.
Констатирайки горните факти, служителят на РД “АА” Х. съставил
АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „Б“ от
регламент № 165/2014. Същият му бил връчен на място срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0006644 от
25.05.2023 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93в, ал.
11 ЗАвПр, за нарушение на чл. 34, пар. 3, б. „Б“ от регламент № 165/2014, на
Г. Т. Н., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните свидетели Б.Х. и П. Д., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че е налице процесуално нарушение при издаването на
процесното наказателно постановление, което е основание за неговата
отмяна. То се изразява в това, че датата на нарушението не е посочена в НП,
нито в АУАН. Аргументите на този съд са следните:
На първо място, следва да се отбележи, че фактите по делото са
безспорни и жалбоподателят не е въвел ръчно данните, които се изисква да
бъдат въведени по този начин, съгласно разпоредбата на чл. 34, пар. 3, б. б ОТ
Регламент 165/2014 НА EO.
Посочената разпоредба сочи, че когато в резултат на отсъствие от
превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква
б), подточки ii), iii) и iv):
б) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за
ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство
е оборудвано с дигитален тахограф.
Съгласно пар. 5 на същата норма, информацията в подточки ii), iii) и iv)
обхваща следното:
ii) обозначен със символа „друга работа", което означава всяка дейност,
различна от управление на превозното средство по смисъла на член 3, буква а)
от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг
работодател в транспортния сектор или извън него;
iii) обозначен със символа „период на разположение" по смисъла на член
3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО;
iv) обозначен със символа почивки по време на работа или почивки.
Тълкувайки горната разпоредба логически, съдът намира, че за дата на
нарушението следва да се посочва денят, който е първи работен след
почивката на лицето, защото именно тогава той се явява на работа, и именно
3
тогава за него възниква задължението по закон да отрази ръчно
информацията касаеща посочените обстоятелства в т. II, III и IV на пар. 5, от
чл. 34 на посочения регламент. Този извод следва и от правилата на
формалната логика – не може да се изисква от лице, което не е на работа, да
се явява да въвежда ръчно данните във всеки от дните на своята почивка,
ваканция и т.н. Т.е. в случая лицето е било на работа в 07:51 ч на 18.04.2023 г.
(тогава е поставена картата на тахографа, съгласно разпечатката от
последния) и именно тогава следва да се счита извършено нарушението,
защото водачът е следвало да въведе тази информация при стартирането на
системата на тахографа, т.е. при първата възможност след приключване на
периода, в който е отсъствал.
Тази дата обаче никъде не е посочена в НП, а само е посочено, че не е
въведена ръчно информацията за периода от 22:47 часа на 14.04.2023 г. до
07:51 часа на 18.04.2023 г., но не и кога е било необходимо тя да се въведе. В
случая нарушението е осъществено чрез бездействие, а именно защото не е
въведена ръчно посочената горе информация. Но за жалбоподателя е
съществувало задължение да извърши това действие в първия момент, в
който отново е на работа, което той не е сторил, включително до 239.04.2023
г., когато е спрян за проверка от служителите на РД АА София.
Съдът следва да отбележи, че в НП и в АУАН никъде не е посочена
конкретна дата на извършване на нарушението, т.е. такова изрично посочване
изцяло липсва. От оспорения акт става ясно единствено кога е установено, но
не и кога е извършено.
На следващо място, съдът намира, че описанието на нарушението не
отговаря на изискванията на ЗАНН, защото в НП, а и в АУАН никъде не е
посочено какво точно е следвало да се въведе ръчно в паметта на тахографа, а
само е обективирана препратка към разпоредбите на регламента, което според
този състав на съда не позволява лицето, което е обект на санкция, да разбере
в какво точно е обвинено. В АУАН и в НП следва да се съдържат фактите за
това къде, как и от кого е извършено административното нарушение, както и
в осъществяването на какви действия или за какво именно бездействие се
санкционира лицето. Т.е. следва да се посочи словесно в какво именно се
изразява административното нарушение, а не само да се обективира цифрова
препратка към закон (или регламент както е в случая). В описанието на
4
нарушението словесно следва да се даде яснота по този въпрос, така че да
няма никакво съмнение за санкционирания субект защо точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Ето защо, съдът намира, че НП е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и като такова то следва да бъде изцяло
отменено.
Доколкото разноски не са претендирани, то такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 42-0006644 от 25.05.2023 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93в, ал. 11 ЗАвПр, за нарушение на чл. 34,
пар. 3, б. „Б“ от регламент № 165/2014, на Г. Т. Н., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5