РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Варна , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Желева Административно
наказателно дело № 20213110201620 по описа за 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На първи юни Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 1620 по описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Д.М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул.
„Шейново" № 8, представлявано от управителя И.Г.Г.-К., депозирана чрез адв. Т. М. –
САК против Наказателно постановление № 03-013087 от 22.07.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 3000 /три
хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за
нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда (КТ).
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, а при
постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
се моли за неговата цялостна отмяна. Алтернативно се моли за неговото изменение в
посока на намаляване на санкцията.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована се представлява от
своя процесуален представител -адв.М., който поддържа жалбата. Претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение, като представя и доказателства за неговото
заплащане по банков път.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Пледира и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за
прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатския
хонорар.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.06.2020год., около 14.00ч., свидетелите М.Д. и Н.З., и двете служители на Д
„ИТ“- Варна, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
хотел „Преслав", находящ се в гр. Варна, КК „Златни пясъци", стопанисван от
въззивното дружество. В хода на проверката, проверяващите се легитимирали и
поискали да разговарят с управителя на обекта. Там заварили лице с имена И.Д., който
заявил че е управител на хотела. Направили опит за контакт с управителя на
дружеството по телефон, като същата отказала да им даде информация. В хотела
заварили около десет човека, част от които пренасяли матраци, а други почиствали
стаите. В хотела проверяващите заварили и св.И.В.. Последният не бил облечен с
отличително работно облекло. Тъй като част от заварените лица отказали да представят
документите си за самоличност на проверяващите, на място били изпратени служители
на Пето РУ-Варна за съдействие. След пристигане на полицията инспекторите
представили на св.В. декларация по чл.402 от КТ и поискали от него да я попълни.
Последният вписал в декларацията, в графата „работи в предприятие“, че И.Д. го
извикал в хотел „Преслав“. Вписал още за дата на започване на работа -09.06.2020г. , в
графата работно време - от 07.30ч. до 16.40ч., относно длъжността – вписал поддръжка
2
хотел, а относно почивките – събота и неделя. Отбелязал, че няма сключен трудов и
граждански договор, както и че не получава трудово възнаграждение.
Впоследствие била връчена призовка адресирана до управителя на дружеството за
явяване в ИТ на 01.07.2020год. и представяне на документи свързани с възникването
изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, отчитане на работното
време и т.н. На посочената дата в ИТ бил представен трудов договор сключен със св.В.
от 22.06.2020г.. На 01.07.2020г. по преписката били депозирани и обяснения от лицето
Д., който посочил, че през м. юни започнал да търси персонал за хотела. Впоследствие
проверяващите органи описали констатациите си от проверката в констативен
протокол №ПР2017058/16.07.2020г.
На 16.07.2020год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013087, в
който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2
от КТ, тъй като като работодател е допуснал до работа лицето ИВ. Н. ВЛ., с ЕГН
**********, изпълняващ трудови функции свързани с поддръжката на хотел, в обект
хотел „Преслав", находящ се в гр. Варна, КК „Златни пясъци", стопанисван от
дружеството, с определено работно време декларирано от лицето от 07:30 часа до 16:40
ч., определено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение. В АУАН е посочено, че
нарушението е извършено на 18.06.2020 г. в 16:30 ч. в хотел „Преслав", находящ се в
гр. Варна, КК „Златни пясъци", стопанисван от „Д.М." ЕООД, към който момент е
следвало между работодателя и лицето престиращо труд в негова полза да е сключен
трудов договор в писмена форма..
АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от управляващия ЕООД лице,
бил му предявен и връчен, като пълномощникът го подписал с отбелязване, че има
възражения. В законовия тридневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в ДИТ не постъпили
писмени възражения.
АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и
наложил на „Д.М." ЕООД, с ЕИК ********* административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ,
ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани М.Д. и Н.З.
(актосъставителя и свидетеля по акта), които в показанията си пред съда
възпроизвеждат възприятията си по време на проверката и потвърждават
констатациите отразени в акта.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде и И.В.. Последният
потвърждава, че към момента на проверката е бил в хотела, но твърди, че не е работил
там, а че е отишъл в хотела, по искане на Д., за да се запознае с работата. Сочи, че
няколко дни преди проверката на 09.06. или 10.06.2020г. бил подал документи за
започване на работа като поддръжка на хотела. Твърди, че въпросния ден не е работил,
а е бил там за да прецени какви материали трябва да се закупят, а на въпросите на
проверяващите дали работи в хотела, отговорил отрицателно. Сочи, че в декларацията,
която попълнила вписала в графата работното време и почивки, тъй като така му
3
казали, че ще се работи и почива. Твърди, че е бил в хотела само в деня на проверката,
като пристигнал на обяд. Съдът напълно кредитира показанията на св.В., тъй като
същите кореспондират и с писмените доказателства по делото, а и с гласните такива.
Нещо повече, съдът установи, че липсва основания за заинтересованост на свидетеля
от изхода на делото, тъй като същият е работил само 29 дни в хотела и е бил
освободен.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по
реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – от
показанията на свидетелите, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, трудов
договор, обяснения, идентификационна карта, справка за приети и отхвърлени
уведомления, протокол от извършена проверка и от останалите писмени доказателства
по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра
на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от
ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица
съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е
ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
4
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.Д., която към момента
на съставянето му е работил на длъжността инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно е
бил компетентен да издава АУАН.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия
дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение
не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен
субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
Поради това и възраженията в жалбата в този аспект не се споделят от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност съдът прецени от правна страна, че НП е издадено в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва
5
в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата
алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения
между работника или служителя и работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при
предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или
служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е
преди постъпването на работа.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването
на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на
неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно
длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.
Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или
не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и
за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни
последици.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в
КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което
едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да
извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща
възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд,
физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия
договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните
трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият
договор не е прекратен, не се изчерпват.
В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на
въззивното дружество е това дали последното е имало качеството на работодател
спрямо св. В. към датата фиксирана в АУАН и НП като датата на извършване на
нарушението /18.06.2020г./, съответно имало ли е възникнало между тях трудово
правоотношение.
След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и
гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични
доказателства в горната насока липсват.
По делото няма спор, че св. И.В. е бил заварен по време на проверката в обект
6
стопанисван от въззивното дружество – а именно в хотела. Този факт безспорно се
установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни в
това число и от показанията на самия В.. Този факт обаче сам по себе си не е
достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между В. и
въззивното дружество в частност да обуслови качеството на работодател на ТД спрямо
него към този момент. Липсват безспорни доказателства, къде точно е заварено лицето
в хотела, дали във фоайето, където той сам твърди или в помещение под рецепция,
където твърдият двете служители на Д“ИТ“. Съдът намира, че този въпрос е спорен по
делото, тъй като самите проверяващи не са категорични нито къде точно се е намирал
В., нито какво точно е извършвал по време на проверката. Самата актосъставителка
заяви в с.з. , че не може да посочи каква точно дейност е извършвал В. в хотела. По
този въпрос липсва категоричност и в показанията на св.З.. Св.В. сочи, че не е работил
в хотела в деня на проверката, а само е отишъл там за да види дали е необходимо да се
закупуват консумативи. За да е налице такова правоотношение следва работника да е
бил нает от работодателя да изпълнява конкретна работа, да има уговорено трудово
възнаграждение, работно място, работно време, почивки, отпуски и т.н.
В конкретния случай безспорни и категорични доказателства в горната насока не са
налице. По време на проверката проверяващите не са установили лицето В. да
извършва конкретна трудова функция като поддръжка. Обстоятелството, че В. е бил в
някое от помещенията на хотела не води до безспорен извод, че при пристигането на
проверяващите, той е работила там.
В показанията си пред съда св. В. потвърждава, че се е намирал в обекта на
въззивника по време на проверката, но заявява, че не е работил там, а бил повикан
управителя на дружеството, за да се запознае с характера на работа- относно
обстоятелството има ли нужда от закупуване на консумативи. Същият е категоричен,
че е посетил обекта един единствен път- в деня на проверката и то е пристигнал там на
обяд. Сочи, че е вписал, че работи от 09.06 т.к тогава е подал документи за работа в
дружеството, а посоченото работно време и почивки били свързани с бъдещите
условия на работа. Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо кредитира изцяло
показанията на св. В. доколкото същите кореспондират изцяло с приложените към
делото писмени доказателства, а именно декларация по чл.402 от КТ и с гласните
доказателства по делото. Безспорно видно от декларацията която св.В. а е попълнил
лично е посочила, че работи в хотел „Преслав“, както и че работното му време е от
07.30ч. до 16.40ч. , както и почивка- събота и неделя. В показанията си обаче пред съда
свидетелят заявява, че е посочил това работно време и почивки, тъй Драшански му
обяснил че такова ще бъде работното време и почивките. В хода на АНП, а и в с.з. не
бяха събрани доказателства за работно време, за почивки, а и за уговорено трудово
възнаграждение с В. в деня на проверката. Че уговорка за заплащане от страна на
7
въззивника в деня на проверката е нямало съдът съди и от отбелязване в декларацията в
т.5- „не“. Именно в попълнената лично от В. декларация е вписано, че той не получава
трудово възнаграждение.Дори в обясненията на лицето Д., на които се позовава
процесуалния представител на Д“ИТ“-Варна е посочено, че през м.06.2020г. се е
набирал персонал за работа в хотела.
Съобразявайки изложеното по-горе както и това, че събраните по делото писмени и
гласни доказателства не установяват по категоричен начин наличието трудово
правоотношение между В. и възз. дружество към деня на проверката, съдът намира, че
адм. обвинение е недоказано. Нещо повече проверяващите не са установили и не могат
да посочат извършване на някаква конкретна трудова дейност от лицето, не са
установили уговорено трудово възнаграждение и прочие, все елементи от
необходимост за преценка за възникнало трудово правоотношение между възз.
дружество и лицето И.В.. Ето защо, съдът счете, че обвинението повдигнато на
въззивното дружество не е доказано по безспорен и категоричен начин. Отделен е
въпроса, че такова нарушение не е отчетено като установено и в протокола за
извършена проверка - констативен протокол №ПР2017058/16.07.2020г..
С оглед на всичко изложено по-горе и като счете, че по делото липсват безспорни
и категорични доказателства, които да установят че въззивното дружество е имало
качеството на работодател спрямо св. В. към 18.06.2020год. съдът прецени, че
атакуваното НП се явява издадено в нарушение на материалния закон и като такова
следва да бъде отменено. С оглед горния извод съдът не дължи произнасяне по въпроса
за наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Нормата на чл. 143, ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания
8
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените
в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който своевременно е поискал и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания
за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от
съда.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение. От съдържанието на приложения на л. 32 договор за правна защита и
съдействие от 27.08.2020 г. , от приложените пълномощно и списък с разноски се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокатско дружество „Б., Д. и М.“
оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред съда по обжалване на процеснното НП. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 720 лева и е заплатено по банков път, за
което са представени доказателства по делото, т. е. разходът е направен съгласно т. 1
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд. От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим
на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния
представител на Д“ИТ“-Варна в съдебно заседание. Минималните размерите на
адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно Наредбата, в
актуалната й редакция - ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г. /влязла в сила преди извършеното
плащане на адв. хонорар по настоящото дело/, когато административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно
9
изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от
2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000
лв. до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; В случая е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата
е 440 лв.. В случая е договорено възнаграждение в размер на 720 лева, което е над
минималния размер, установен в Наредбата и може да се определи като прекомерно
предвид действителната фактическа и правна сложност на случая. При преценка на
този въпрос, съдът съобрази обстоятелството, че по делото с разпитани 3 свидетели,
като съдебното заседание е продължило в рамките на 45 минути, т.е. делото не се
отличава с голяма фактическа сложност. Поставеният за решаване пред ВРС казус е
лишен и от голяма правна сложност. Ето защо съдът намира, че разноски малко над
предвидения минимален размер посочен в нормата на Наредбата, а именно 500 лева
следва да бъде присъден в полза на въззивника предвид действителната фактическа и
правна сложност на случая. Поради това и Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
следва да заплати на възз. „Д.М." ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Банкя, ул. „Шейново" № 8, представлявано от управителя И.Г.Г.-К.
разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013087 от 22.07.2020 г., издадено от
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „Д.М." ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. „Шейново" № 8,
представлявано от управителя И.Г.Г.-К. е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл. 416 ал.5
вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на за извършено нарушение на чл.
62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА " Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на Д.М." ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. „Шейново" № 8,
представлявано от управителя И.Г.Г.-К. сумата от 500 /петстотин/ лева ,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№1620/2021г. по описа на ВРС.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11