О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.Габрово,29.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември,
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА КОСЕВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдията Миланези в. ч. гр. д. № 285 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка
с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "А К П З” ЕООД, чрез юрисконсулт А, срещу
разпореждане, обективирано в заповед № 4563/ 11.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 1638/2018 г. на Габровски
районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение за част от претендираните суми като дължими за възнаградителна лихва,
неустойка, разходи за такси и мораторна лихва.
В
жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен и
необоснован. Неправилно районният съд приел, че не са изпълнени указанията за
внасяне на ДТ. Такава била внесена в съответствие с изискванията на чл.12,т.1
от Тарифата. Съгласно установената съдебна практика правилото на чл.72,ал.1 ГПК
не намира приложение при изчисляване на държавните такси в заповедното
производство. Оспорва се и искането на заповедния съд заявителят да посочи
клаузите за ГПР и ГЛП по договора за потребителски кредит, като жалбоподателят
счита, че това не е съобразено с целта на заповедното производство в хипотезата
на чл. 410 ГПК, в която не се проверява дали вземането съществува, а се
проверява само дали то е спорно. Излагат се доводи, че ГЛП и ГПР са
конкретизирани в процесния договор и са
в размери, които обосновават, че са в съответствие с действащото
законодателство към момента на сключване на договора.
Моли
да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за
изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е
постановен отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства ,прие за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413,
ал. 2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От
приложените по делото доказателства се установява, че производството по ч. гр.
д.№ 1638/2018 г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по постъпило заявление по чл. 410 от ГПК от „А К
П З” ООД (към настоящия момент е вписана промяна в ТР, съгласно която
дружеството е ЕООД) срещу длъжника Т.В.К., за парични вземания по договор за
кредит.
С
Разпореждане от 15.08.2018г. Габровски районен съд е указал на заявителя, че в
тридневен срок следва да отстрани допуснати нередовности като посочи договорните клаузи, на които основава
искането си за присъждане на договорна лихва, а именно конкретните ГПР и
ГЛП по договора за потребителски кредит,
както и да внесе допълнителна държавна
такса от 100лв. - по 25 лева за всеки претендиран интерес /при общо дължима държавна
такса от 125лв. е внесена такса от 25лв./.
С
молба от 10.09.2018г., във връзка с дадените указания, заявителят е посочил, че е внесъл
дължимата по чл. 12, т. 1 от Тарифата държавна такса и че е неприложимо
правилото на чл. 72, ал. 1 ГПК в заповедното
производство, позовавайки се и на съдебна практика.
Районният
съд е разпоредил с издадената на 11.09.2018г. заповед
по чл. 410 ГПК длъжникът да заплати на
заявителя сумата 100 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението и 75 лева разноски- 25 лева ДТ и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, като е отхвърлил претенцията за сумите: 12,12 лева
възнаградителна лихва, 30 лева неустойка; 131,57 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране и 5, 23 лева мораторна лихва, поради неизправяне
нередовността на заявлението в тези части в указания срок - невнасяне на
необходимата ДТ върху тези отделни интереси и непосочване на клаузите за ГПР и ГЛП по
договора за потребителски кредит, за преценка за съответствие със закона и
добрите нрави.
Разпореждането
в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по
следните съображения:
Подаденото
по ч. гр. д. №1638/2018г. по описа на Габровски районен съд заявление по чл. 410 ГПК от "А К П З”
ЕООД отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал указания на заявителя за
довнасяне на държавна такса от 100 лв. и
да посочи договорните клаузи, на които основава
искането си за присъждане на договорна лихва- конкретните ГЛП и ГПР, като
с неизпълнение на тези указания е мотивирал своя отказ за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми.
От
приложения към заявлението платежен документ е видно, че е внесена за
заповедното производство държавна такса от 25 лв. Размерът на внесената от
заявителя държавната такса е съобразен с разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ТДТГПК,
съгласно която по заявлението за издаване на заповед се събира
държавна такса в размер на 2%
върху интереса, но не по-малко от 25лв. В случая заявеният интерес, формиран от
сбора на отделните вземания, обуславя
като дължим минималния размер на държавната такса по чл. 12, ал. 1
от Тарифата.
Неправилно районният съд е приел, че дължимата
такса по заявлението следва да се
изчисли като по исково производство, по
правилата на чл. 72, ал. 1 ГПК, върху всеки претендиран интерес (общо пет) и е
указал на заявителя да довнесе ДТ в
размер на 100 лв. (по 25 лв. върху всеки интерес и при вече внесена
държавна такса от 25 лв.с подаване на заявлението).
По
въпроса за таксите в заповедното производство ВКС е дал категоричен и
непротиворечив отговор / опр. 379/11.05.2010 г. по ч. т.д.№ 215/2010 г. І ТО
ТК, ВКС/ в следния смисъл: Когато с едно заявление по чл. 410 ГПК се иска
издаване на заповед за изпълнение за заплащане на повече от едно вземане за
парични суми, държавната такса се определя в размер на 2 % върху интереса, а не
върху цената на всяка претенция. Интересът се формира като сбор от размера на
всички заявени вземания - напр. главница плюс лихви.
Предвид
изложеното по ч. гр. д. № 1638/2018г. на ГРС заявителят не дължи довнасяне на
указаната от заповедния съд допълнителна
държавна такса от 100лв. и неправилно
обжалваното разпореждане по чл. 413, ал. 2 ГПК на ГРС е обосновано с
невнасянето на такава такса.
Като основание за отхвърляне на претенцията за
сумите: 12,12 лева възнаградителна лихва, 30 лева неустойка; 131,57 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране и 5, 23 лева мораторна лихва районният
съд се е позовал и на непосочване от заявителя
в указания му срок на ГПР и ГЛП, каквито
указания са били дадени с разпореждането от 15.08.2018 г. във връзка с искането
за присъждане на договорна лихва.
Съгласно
приетото в т. 2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението В заповедното
производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави
изводи относно представени такива. Преценката на съда относно основателността
на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението –
доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер
вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл. 410 ГПК от "А К П З”ООД, в т. 9 в
табличен вид е посочен вида на всяко от претендираните
парични вземания, размер, периодите на
акцесорните вземания за лихви и неустойка. Изложените в т. 12
обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за кредит и
за цесия, на основание на които се претендират и посочените в
заявлението вземания за главница, лихви, такси, неустойка. Изложените в т. 12
от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер
на всяко от претендираните вземания и дават основание да се приеме, че същите
са индивидуализирани и не следва да се
изисква от заявителя посочването на допълнителни данни за тях. От външна страна е налице формална
редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените вземания. Тяхната дължимост
може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред заповедния съд възражение и
в исковото производство вече съдът ще
разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от
същите, както и дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в договорите.
На
основание изложеното въззивният съд счита, че жалбата е основателна и следва да
бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на исканата заповед
за изпълнение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
11.09.2018г. по ч. гр. д. № 1638/2018г.
на Габровски районен съд, обективирано в заповед № 4563/11.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлено
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от
"А К П З” ООД /към момента с вписана промяна в ТР на дружеството като
ЕООД/,ЕИК************** за издаване на заповед за изпълнение против Т.В.К. за сумите: 12,12 лева възнаградителна лихва,
30 лева неустойка; 131,57 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране и 5, 23
лева мораторна лихва, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "А К П З” ООД /към момента с вписана промяна в ТР на
дружеството като ЕООД/, ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр.С, Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника Т.В.К., ЕГН **********,***, за сумите: 12,12 лева
възнаградителна лихва, 30 лева неустойка; 131,57 лева разходи и такси за
извънсъдебно събиране и 5, 23 лева мораторна лихва за периода 07.12.2017 г.-
04.08.2018 г.- за неизпълнение на задължения
по договор за кредит № 499316 от 21.03.2017 г.,цедирано на заявителя на 13.06.2018
г.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :