№ 1609
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. П.А
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110159286 по описа за 2023 година
Предявени са от Б. О. Б. срещу П. К. П., Б. К. П. и Т. С. Б.а искове с правно основание
чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на притежаван в съсобственост недвижим
имот, а именно - ПИ с идентификатор 68138.608.393, с площ от 641 кв. метра, вид на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 м,
находящ се в ***
Ищецът Б. О. Б. твърди, че с ответниците П. К. П. и Т. С. Б.а са съсобственици на
следния недвижим имот - ПИ с идентификатор 68138.608.393, с площ от 641 кв. метра, вид
на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: за ниско застрояване до 10 м,
находящ се в *** Поддържа, че съсобствеността се разпределя, както следва- за Б. Б. -1/4
идеална част; за третия ответник Т. С. Б.а-1/4 идеална част, а за П. К. П.-1/2 идеална част.
Към датата на предявяване на иска дворното място било застроено с множество постройки, а
именно- двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ по данни от КККР от
92 кв.м., описаната сграда била в режим на етажна собственост, в която притежавал правото
на собственост върху апартамент на втория етаж, ведно със съответните идеални части от
общите части на сградата и два броя избени помещения; П. П. притежавал собственост
върху апартамента на първия етаж от жилищната сграда; гараж с площ от 25 кв.м.,
собственост на ищеца; едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 70 кв.м.,
собственост на Т. С. Б.а; гараж със застроена площ от 19 кв.м. и работилница от 21,72 кв.м.,
собственост на П. П.; масивна барака с площ около 15 кв.метра, преустроена без строителни
книжа в жилищна сграда със застроена площ от около 35 кв.м., собственост на Б. К. П.;
барака с площ от около 20 кв.м., която се ползвала от П. П.. Поддържа, че не могат да
постигнат съгласие за разпределяне на ползването на двроното място, което било свободно
1
от застрояване, по начин по който да съответства на дяловете на съсобствеността, на
правата, които притежават върху постройките на основното и допълващото застрояване и
тяхната действителна застроена площ.
Искането към съда е да разпредели ползването на дворното място по следния начин:
в полза на ищеца Б. С. Б. и ответницата Т. С. Б.а, притежаващи по 1/4 идеална част от
описания по-горе недвижим имот или общо 1/2 идеална част - западната част от дворното
място, в дълбочина, от ул. „Д-р Иван Селимски” до южната граница на имота с ПИ с
идентификатор 68134.608.2075, с площ, съответна на притежаваната от тях 1/2 идеална част
от имота, след приспадане площта на постройките - тяхна собственост и припадащата се на
тези постройки обслужваща територия; в полза на ответника П. К. П., притежаващ
останалата 1/2 идеална част от дворното място - източната част от имота, в дълбочина, от ул.
„Д-р Иван Селимски” до южната граница на имота с ПИ с идентификатор 68134.608.2075, с
площ, съответна на притежаваната от тях 1/2 идеална част от имота, след приспадане
площта на постройките - негова собственост и припадащата му се обслужваща територия,
съответна на притежаваната от него 1/2 идеална част от имота; в полза на ответника Б. К. П.,
притежаващ масивна барака, преустроена без строителни книжа в жилищна сграда с площ
от около 35 кв.м. - прилежащата площ от източната част на имота, припадащата се на
притежаваната от него постройка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П. К. П., с
който е посочено, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Посочва, че ползването
върху процесния поземлен имот е разпределено между страните по предявения иск с
конклудентни действия дълго време преди предявяването на иска. Претенцията на ищеца за
разпределяне на ползването на проесния поземлен имот на две части, условно наречени
западна и източна, било реално приложена между страните от най-малко 10 години, като с
конклудентни действия и без противопоставяне всяка от тях се съобразявала с извършеното
фактическо разпределение. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Б. К. П. и Т. С. Б.а не са подали отговор на
исковата молба.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че е
налице съсобственост на процесния имот между страните при посочените квоти, че не може
да се формира мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на
използване на общата вещ, както и да ангажира доказателства за начин на разпределение на
ползването, отчитащ правата на всички съсобственици.
Съдът намира, че съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с
общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Съсобствената вещ се ползва и
управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от вещта /ако не се постигне общо съгласие/ или по
2
решение на съда - чл. 32 ЗС. Съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС замества
решението на мнозинството в случаите когато то липсва или е вредно за вещта.
Правомощията на съда в това производство се ограничават в рамките на решенията, които
мнозинството може да вземе във връзка с ползването и управлението. Правомощията на
съсобствениците във връзка с ползването и управлението на общата вещ по общо съгласие
или решение на мнозинството са: да определят как и от кого ще се осъществи
непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея, естествени или
граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на съсобствениците.
В конкретния случай съдът намира предявените искове по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС за
допустими въпреки твърденията на ответника П. П., че ползването на процесния имот е
фактически разпределено между страните по делото. Доказателства за горното
обстоятелство не са ангажирани от страна на ответника.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава
управител на общата вещ. Следователно за допустимостта на исковете следва да се
установи, че страните са съсобственици на процесния имот и не могат да образуват
мнозинство за определяне на ползването му или решението на мнозинство е вредно за
вещта. Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗС е налице
както, когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 от ЗС за използването
на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от
съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството.
Доколкото самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС сочи невъзможността да се
образува мнозинство /в този смисъл ТР № 13/2012 от 10.04.2013 по т. д. № 13/2012г. на
ОСГК на ВКС/, то налице и предпоставката за допустимост на иска предвид липсата на
други доказателства, събрани по делото.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
Правомощията на съда, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, се свеждат до разпределение на
ползването на общата вещ или до назначаване на неин управител. Решението на съда трябва
да е съобразено със съществуващото към момента на възникване на спора фактическо съС.ие
на веща. В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът изследва само преюдициално правата
на съсобствениците върху общата вещ, като постановеното решение не се ползва със сила на
присъдено нещо относно кръга от съсобствениците и размера на правата им в
съсобствеността, тъй като то е последица от осъществена съдебна администрация, имаща за
цел да установи и да уреди едно фактическо положение, а не да разреши правен спор за
собственост.
В допълнение следва да бъде посочено, че в това производство на съдебна
администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота и се изхожда само от
фактическото положение, при което следва да се определи начина на ползване, така и
3
Решение № 1197 от 18.12.2008г. на ВКС по гр. д. № 4916/2007г., I г. о., ГК, Решение № 164 от
11.07.2014г. на ВКС по гр. д. № 247/2014г., I г. о., ГК. Съдът няма право да предписва или да
взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване.
В настоящия случай между страните не е спорно наличието на съсобственост върху
процесния имот, както и притежаваната от всяка от страните квота в съсобствеността.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства, а именно:
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, том ХХХХIХ,
дело № 10559/1992г. на нотариус Даниела Груева се установява, че на 03.07.1992г. Р. Б.а С. е
дарила на сина си П. К. П. следния свой недвижим имот: апартамент на първия етаж от
жилищната сграда, находяща се в ***, застроен на 86 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня-тоалетна и сервизи при граници: от горе С. Ч., от долу мазета и от четири стени
двор, заедно с избено помощение под терасата и избено помещение при граници: коридор,
двор и избено помещение под терасата на Р. С., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата, без дворното място, съставляващо парцел III- 393 от кв. 292 по
плана на кв. Левски, комплекс Ботевградско шосе с пространство от 605 кв.м. по скица, а по
доказателствен нотариален акт от 636 кв.м. при съседи: улица, А.Л., Д.Г. и Йорданка
Николова.
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том LXLVII, дело
№ 19398/94г. на нотариус Е.А. се установява, че на 31.01.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са
дарили на Б. С. Б., внук на първия дарител, племенник на втората и син на третия, следния
недвижим имот:1/4 от дворно място, цялото с пространство от 633 кв.м., съставляващо
парцел III-393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, при съседи: улица
„Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г., без построените в него сгради.
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том LXLVII, дело
№ 19399/94г. на нотариус Е.А. се установява, че на 31.08.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са
дарили на П. К. П., внук на първия, син на втората и племенник на третия, следния
недвижим имот: гараж с площ от около 19 кв.м., работилница застроена на 21,72 кв.м.,
заедно с 1/2 идеална част от дворното място, в което са построени, съставляващо парцел III-
393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, целия с пространство от 633
кв.м., при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г..
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том LXLVII, дело
№ 19400/94г. на нотариус Е.А. се установява, че на 31.08.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са
дарили на Т. С. Б.а, внучка на първия дарител, племенница на втория и дъщеря на третия,
следния недвижим имот: едноетажна жилищна сграда, застроена на около 70 кв.м., състояща
се от две стаи, хол, кухня и други сервизи, заедно с 1/4 от дворното място, цялото с
пространство от 633 кв.м., съставляващо парцел III-393 от квартал 292 по плана на
Ботевградско шосе- юг, София, при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г.. С
нотариалния акт Б. Ч. си е запазил правото да ползва безсрочно и безвъзмездно имота.
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том LXLVII, дело
4
№ 19401/94г. на нотариус Е.А., се установява, че на 31.08.1994г. Б.Б.Ч. Р. Б.а С. и С. Б. Ч. са
дарили на Б. К. П., внук на пръвия дарител, син на втората и племенник на третия, следния
недвижим имот: масивна барака на около 15 кв.м., състояща се от две помещения, застроена
в парцел III-393 от квартал 292 по плана на Ботевградско шосе- юг, София, целия с
пространство от 633 кв.м. при съседи: улица „Д-р Ив. С.“, С.П., Й.Н. А.Л. и Д.Г. без мястото.
От препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 173, том LLXIII, дело
№ 22826/94г. на нотариус Валентина Ангелова се установява, че на 18.10.1994г. С. Б. Ч. е
дарил на сина си Б. С. Б. следния недвижим имот: апартамент на втория етаж от жилищната
сграда, находяща се в ***, застроен на около 86 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и
сервизни помещения, заедно с две избени помещения, от които едното е под стълбището на
сградата, второто при граници: от запад- двор, от изток- коридор, от север- избено
помещение на Р. Б.а С., заедно с полагаемите се общи части на сградата, заедно с гараж,
застроен във вътрешната част на дворното място, при граници: от две страни двор и малка
къща вътре в двора, без да се прехвърля дворното място върху построени гореописаните
сгради, цялото с пространство от 636 кв.м., съставляващо парцел III-393, отреден за имот пл.
№ 393 от квартал 292 по плана на София, к-с Ботевградско шосе, при съседи: улица, Ст. П.,
Й.Н. А.Л. и Д.Г..
Приета е скица на УПИ III-393, кв. 292, издадена от Столична община, район
Подуяне, в която е посочено, че дворищната регулация е утвърдена със Заповед № РД- 50-09-
136 от 11.04.1983г., както и че Б. С. Б. владее апартамент, гараж и идеална част от дворно
място.
Така по делото е установено наличието на съсобственост между страните върху
процесния имот- УПИ III-393 в кв. 292, идентичен с идентификатор 68138.608.393, при
квоти, както следва: Б. Б.- 1/4 идеална част; П. К. П.- 1/2 идеална част; Т. Б.а-1/4 идеална
част, както и че Б. П. е собственик на масивна барака около 15 кв.м. без дворно място,
впоследствие пристроена и преустроена в жилищна сграда, отразена в КК с КИ
68134.608.393.3. Както беше посочено, по делото не се установява страните да са постигнали
съгласие относно ползването на процесния имот.
От съдебно-техническата експертиза от 28.08.2024г. се установява, че в кадастралната
карта и кадастралните регистри за територията на район „Подуяне“, одобрени със Заповед
№ РД-18-4/09.03.2016г. на ИД на АГКК, обн. ДВ бр. 21/18.03.2016г., в сила от 19.04.2016г.,
имотът е нанесен с кадастрален идентификатор 68134.608.393 с площ от 641 кв.м., адм.
адрес: ул. „д-р Иван С.“ № 34, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м/, без данни за собственик. Застрояването в имота според
кадастралната карта било следното: сграда с КИ 68134.608.393.1, застроена на 92 кв.м., на 2
етажа, предназначение жилищна сграда- еднофамилна, без данни за самостоятелни обекти в
сграда и без данни за собственик; сграда с КИ 68134.608.393.2, застроена на 48 кв.м., на 2
етажа, функционално предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, без данни за
самостоятелни обекти в сграда и без данни за собственик; сграда с КИ 68134.608.393.3,
застроена на 38 кв.м., на един етаж, функционално предназначение: жилищна сграда-
5
еднофамилна, без данни за собственик; сграда с КИ 68134.608.393.4, застроена на 25 кв.м.,
на един етаж, предназначение гараж, без данни за собственик; сграда с КИ 68134.608.393.5,
застроена на 21 кв.м., на един етаж, предназначение постройка на допълващо застрояване,
без данни за собственик; сграда с КИ 68134.608.393.6, застроена на 47 кв.м., на един етаж,
предназначение постройка на допълващо застрояване, без данни за собственик.
Вещото лице е посочило, че имот с КИ 68134.608.393 от действащата КК е идентичен
с имот с пл. № 393 от кадастралната основа на РП. Вещото лице е изготвила проект за
разпределение на ползването на процесния имот съобразен с представените документи за
собственост на страните, геометричните характеристики на имота и сградите съгласно
одобрената кадастрална карта, съществуващото разпределение на ползването, както и с
установената площ на незастроената част от дворното място, получена след редуциране на
площта на имота по КК: общата застроена площ на имота е посочена, както следва:
92+48+38+25+21+47 = 271 кв.м; площта на зоната за общо ползване, която включва част от
лицевата част на имота, където са разположени сградните ВиК отклонения и пътека с
широчина 1 м около двуетажната сграда от основното застрояване, откъдето ще се
осъществява достъпа до двете жилищни сгради във вътрешността на имота, съдържаща 64
кв.м.; площта на зоната за обслужване и достъп до жилищната страна на ответника Б. П.,
която съдържа 20 кв.м. Посочено е, че общата незастроена площ е 286 кв.м. Вещото лице е
изготвила два варианта за разпределение на ползването като е посочено, че разликата между
двата варианта засяга само местоположението на пътеката, осигуряваща достъп до
жилищната сграда с КИ 68134.608.393.2 на Т. Б.а, както и че вариант 2 съответства в по-
голяма степен на сегашното разпределение, но разделя мястото на ищеца Б. Б. на две части.
С приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза са изготвени още 3
варианта за разпределяне на ползването на процесния имот като е приспадната застроената
площ от постройката от 21 кв.м. от свободната площ на П. П..
В проведеното съдебно заседание на 16.12.2024г. експертът е посочил, че ако се
приспаднат тези 20 кв.м. от дела на П. се нарушавало съотношението 1/4 към 1/4 към 1/2,
поради което не е взела под внимание сградата като застроено място, а като част от дворното
място, след което го е разпределила съобразно съотношението в съсобствеността.
С молба от 13.12.2024г. Б. Б. е поискал разпределянето на ползването да бъде
допуснато в съответствие с изготвения с допълнителното заключение Вариант № 5,
Приложение № 7.
В устните състезания в проведеното съдебно заседание на 16.12.2024г. процесуалният
представител на П. П. е посочил, че няма против да се приложи Приложение № 7, вариант №
5 като най-удобен за страните.
Съдът кредитира основното и допълнителното заключение на вещото лице Б. като
намира същите за пълни, обосновани и компетентно изготвени на основание чл. 202 ГПК.
Приетите експертизи не са оспорени от страните като е изразена воля от страна на Б. Б. и П.
П. разпределянето на ползването на имота да бъде осъществено по Вариант № 5,
Приложение № 7 към допълнителната експертиза.
6
При извършена преценка на изготвените от вещото лице варианти съдът намира, че
действително Вариант № 5, Приложение № 7 към допълнителното заключение от
06.12.2024г., л. 64 от делото, в най-голяма степен съответства на притежаваните от страните
права в съсобствеността, както и конкретните характеристиките на имота и изградените в
него сгради /респ. собствеността върху тях/. Гореописаният вариант е съобразен и с
установената площ на незастроената част от дворното място и притежаваните от страните
права в нея. При описания вариант не се достига до ощетяване на нито един от
съсобствениците, като всеки от тях има достъп до притежаваната от него сграда.
Предвид което разпределението на ползването следва да бъде допуснато съгласно
Вариант № 5, Приложение № 7 към допълнителното заключение от 06.12.2024г.
По разноските:
Според постановената по въпроса за дължимостта на разноските в производството по
чл.32, ал.2 ЗС съдебна практика /Решение № 275 от 30.10.2012г. по гр.д.№ 444/12г. на ІІ г.о.,
Определение № 62 от 26.03.2015г. по гр. д. № 4351/2014г., ІІ Г. О. на ВКС /, в това
производство страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени
такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на
размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за
адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени.
Това следва от характера на производството по чл.32, ал.2 ЗС, представляващо спорна
съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие
по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Доколкото
съдебното решение за разпределяне на ползването ползва всички съсобственици, в
първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско
възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения
се разпределят според правата в съсобствеността. В същия смисъл са и задължителните
указания, обективирани в т.2 от ТР № 13/ 2012 г. от 10.04.2013г. по т.д.№ 13/12г. на ОСГК,
според което по отношение на производствата за спорна съдебна администрация, които
нямат нарочна регламентация в процесуалния закон, приложение намират правилата на
общия исков процес, което на общо основание следва да се отнася и до начина, по който се
разпределят направените от страните разноски в тези производства.
В конкретния случай ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 80 лева
и депозит за СТЕ в общ размер от 900 лева, тоест общо 980 лева. Предвид притежаваните
права на ищеца в съсобствеността, П. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
половината от сторените разноски, а именно 490 лева, а Т. Б.а 1/4 от сторените разноски, а
именно 245 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
РАЗПРЕДЕЛЯ по предявените от Б. С. Б., ЕГН **********, срещу П. К. П., ЕГН
**********, Б. К. П., ЕГН ********** и Т. С. Б.а, ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68138.608.393 с площ от 641 кв.м. с административен адрес: ул. „Д-р Иван С.“ № 34, вид на
територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, както следва:
Б. С. Б., ЕГН ********** да ползва ЧАСТ I с площ 76,75 кв.м. в северозападната част
на дворното място, оцветена в зелено по Вариант № 5, Приложение № 7 към заключение от
06.12.2024г.;
Т. С. Б.а, ЕГН ********** да ползва ЧАСТ II с площ 76,75 кв.м. в северозападната
част на дворното място, оцветена в жълто по Вариант № 5, Приложение № 7 към заключение
от 06.12.2024г.;
П. К. П., ЕГН ********** да ползва ЧАСТ III с площ 153,5 кв.м. в източната част на
дворното място, оцветена в лилаво по Вариант № 5, Приложение № 7 към заключение от
06.12.2024г.;
Б. К. П., ЕГН ********** да ползва ЧАСТ IV с площ от 20 кв.м. от дворното място,
оцветена в синьо по Вариант № 5, Приложение № 7 към заключение от 06.12.2024г.;
Б. С. Б., Т. С. Б.а, П. К. П. и Б. К. П. да ползват общо ЧАСТ V с площ от 64 кв.м.,
оцветена в сиво по Вариант № 5, Приложение № 7 към заключение от 06.12.2024г.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН ********** да заплати на Б. С. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 490 лева, представляваща сторените по делото
разноски съобразно притежаваните права в съсобствеността.
ОСЪЖДА Т. С. Б.а, ЕГН **********да заплати на Б. С. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 245 лева, представляваща сторените по делото
разноски съобразно притежаваните права в съсобствеността.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8