Решение по дело №932/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
по АНД № 932/21г., ПРС-ХІVн.с. :

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
С мотивирано постановление по пр. пр.№ 100/2018г. от 05.02.2021г.
Районна прокуратура - Пловдив е направила предложение за освобождаване
от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обв. В. Л. Ц., за това
че на 06.08.2017г. в гр.Пловдив, като посредствен извършител, чрез Б.Г.Ч.
ЕГН **, съзнателно се е ползвал пред ТП на НОИ – гр.Пловдив от неистински
официални документи – Удостоверение образец УП-30 с изх.№**г., издадено
от „Автостопанство-3“-гр.София и вписване в трудова книжка №**г. на
трудов стаж на В. Л. Ц. на длъжност „** ІІІ к.“ за периода от 05.01.1972г. до
05.03.1981г. в „Автостопанство-3“-гр.София, като от него за самото им
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по
чл.316 във връзка с чл.308, ал.1 от НК, с налагане на административно наказание
ГЛОБА.
С разпореждане от 11.02.2021год. съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото за разглеждане по реда
на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокуратурата поддържа направеното предложение. Пледира за
налагане на глоба в размер на 1500лева.
Обв. Ц. не се явява в съдебно заседание, но в досъдебно производство е
заел позиция, че не е извършил вмененото му престъпление. Неговия
защитник адв.К.Д. също намира, че подзащитния му не е извършил
престъпление и настоява за оправдателно решение.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият В. Л. Ц. е роден **, живущ в **. Той е б., б.г., с висше
образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 15.02.2017г. обвиняемия Ц. чрез пълномощник – свид.Б.Ч., подал
заявление до ТП на НОИ-Пловдив за издаване на документ за трудов стаж за
периода 01.01.1971г. – 21.12.1981г. Същото било заведено свходящ намер
5506-15-504/15.02.2017г. В заявлението обвиняемия посочил, че в горния
период е работил в „Автокомбинат клон 3“-гр.София и „Автокомбинат
клон2“-гр.София. Същото било препратено по компетентност в ТП на НОИ –
1

Кюстендил, отдел“Осигурителен архив“. Оказало се, че липсват данни в
документацията на осигурителя обв.Ц. да е работил там. За това той бил
уведомен с нарочно писмо. На 06.08.2017г. обв.Ц. отново чрез пълномощника
си свид.Ч., подал ново заявление до ТП на НОИ Пловдив, с което поискал
отпускане на пенсия по чл.68, ал.1 от КСО. То било заведено с вх.№ 2113-15-
2785 от същата дата. Към него били приложени Удостоверение образец УП -
30 с изх.№**г., издадено от „Автостопанство 3“ гр.София за трудов стаж в
периода 05.01.1972г. – 05.03.1981г. и трудова книжка № **г. на негово име с
вписан трудов стаж за същия период в посочената фирма. Производството
било спряно обаче, тъй като имало данни за предходното искане на
обвиняемия, в което той сочел друг работодател, както и резултата, че липсва
при осигурителя информация той да е работил там. Ето защо служителите на
НОИ се усъмнили в истинността на представените УП-30 и отбелязването в
трудовата книжка. За горното била сезирана и РП-Пловдив. В хода на
проведеното разследване не били намерени както документи сочещи, че в
процесния период обвиняемия е работел в двете предприятия, така и не били
открити всички посочени от подсъдимия лица, за които твърдял, че помни
като колеги. Освен това не били намерени данни за автомобилите с посочени
от Ц. регистрационни номера. Така от „Алфа Тракинг“АД като приемник на
„Автостопанство 3“ при Автокомбинат София град“ отговорили, че в
разплащателните ведомости на последното не фигурира обв.Ц., освен за
периода от 01.10.1976г. до 31.12.1976г. Били установени ** и ** на
„Автостопанство 3“ – свидетелите Р.А. и Н.Т. които в свидетелските си
показания отричат подписите в документите представени от обв.Ц. да са
техни, както и да познават такова лице. Дори самата бланка не била
стандартна за предприятието. Дори печата в удостоверението нямал общо с
този ползван от предприятието.
Същевременно от обясненията на обв.Ц. в досъдебното прозводство
става ясно, че документите представени пред ТП на НОИ били
окомплектовани от неговия **, което се потвърждава и от свид.Ч.. От
показанията на свид.Ю.П.К. – ** на обвиняемия, пък е видно , че последния
все пак е работил в „Автостопанство 3“ София като ** **. Според нея през
1975г е работил там, но не може да посочи точен период. Виждала го обаче и
през 1980 – 1981г да управлява **.
От заключението на направената в хода на досъдебното производство
графическа експертиза /т.2, л.113 – 120 д.пр./ е видно, че ръкописния текст,
изписан в полетата за данни на стр.10 и стр.11 в трудова книжка №725 на
името на обвиняемия е изписан от Р.А.. Ръкописния текст изписан в УП -30
№ **г. не е изписан от нея, нито от другите лица представили сравнителен
материал. От Н.Т. пък не бил представен такъв. Подписите положени на
стр.11 за „касиер“, „гл. счет.“ и „директор“ в трудовата книжка, както и
подписите за „изготвил“, „гл. счетоводител“ и „ръководител“ в УП-30 са
несравними с образците на всички лица, т.е. не може да се отговори дали са
2

изпълнени от някое от тях или не.
Съдът възприема и кредитира така депозираното заключение като
изготвено обстойно, с нужните професионални знания и опит, съобразно
събраните и приложени по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка по делото Съдът е на
становище, че не може да се направи извод, че обв. Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 316, вр с
чл.308, ал. 1 от НК за това, че на 06.08.2017г. в гр.Пловдив, като посредствен
извършител, чрез Б.Г.Ч. ЕГН **, съзнателно се е ползвал пред ТП на НОИ –
гр.Пловдив от неистински официални документи – Удостоверение образец
УП-30 с изх.№**г., издадено от „Автостопанство-3“-гр.София и вписване в
трудова книжка №**г. на трудов стаж на В. Л. Ц. на длъжност „** ІІІ к.“ за
периода от 05.01.1972г. до 05.03.1981г. в „Автостопанство-3“-гр.София, като
от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Няма спор , че инкриминараните документи са неистински, но се твърди от
подсъдимия, че всъщност те са му били набавени от трето лице – неговия **.
Последния обаче починал в началото на 2017г. Според държавното обвинение
последното сочи, че няма как да са били изготвени след тази дата, което обаче
не е сигурно. Действително нормално е било още при първото подаване на
документи от обвиняемия пред НОИ да ги представи, а не едва през август
месец. Но това не може да изключи твърдението на защитата , че тогава са
били намерени от обвиняемия, за д аги представи. По същественото обаче, е
че според показанията на свид.П.-К., която все пак твърди че от 1981г. няма
връзка с обвиняемия, той е работел като ** ** в гр.София. На следващо място
според показаният на свид.Ц.А.-С. е имало и друг пробем с друг осигурител
за стажа на обвиняемия, но в последствие данните се появили в
информационната система и този стаж все пак е зачетен. От субективна
страна напълно е възможно обв.Ц. все пак като е работил като ** ** през 70-
те години на миналия век, да има съзнанието, че е бил осигуряван за това,
дори да не помни точно къде е работил. Видно е, че не целия му трудов стаж
е преминал на едно място, при което е напълно възможно след изминалото
време да няма точен спомен за всички подробности. Посочените от него лица
като колети са с по две имена. Няма никаква гаранция, че именно
установените в хода на разследването и разпитани като свидетели са тези,
които има предвид обвиняемия. Единствено свид. Л.Ч. е посочил, че познава
обвиняемия като състудент, което се потвърждава от самия Ц.. Не знае обаче
нища за „Автостопанство 3“. Все пак от лаконичните показания на този
свидетел не става ясно знае ли с какво се е занимавал обвиняемия през
периода на следването и дали е работел като ** **. Ето защо и това не може с
категоричност да обоснове неистински твърдения на подсъдимия. В този
смисъл според настоящата инстанция обвинението се гради на липсата на
достатъчно доказателства обв.Ц. да е работил като ** водач в посочените
предприятия, а не на категорични такива, че това не е вярно. Възможно е да е
3

работил там само за кратък период, за което има данни по делото, както от
факта на изписания ръкописен текст от счетоводителя в трудовата книжка,
така и от двамата месеца отразени във ведомостите от 01.10.1976г. до
31.12.1976г., а през останалото време да е бил в друго звено на
Автокомбината, но все пак в съзнанието на дееца е налице убеждението, че е
работил там, а и се установява че действително е карал ** в гр.София в тези
години. Ето защо и настоящата инстанция намира, че обв. Ц. следва на
основание чл.304 вр. чл.378, ал.4, т.2 от НПК да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл.316, вр. чл.308,
ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК разноските по делото в размер на
130 лева за експертиза следва да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	170
Дата:	8 март 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия:	Боян Димитров Кюртов

Дело:	20215330200932
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 февруари 2021 г.

Решение по дело №932/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите