№ 3608
гр. Варна, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110118000 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “*” АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, район *, бул. *, срещу Р. П. С.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. *, в качеството му на съдружник в „*“ ДЗЗД,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
7989.73 лева, представляваща непогасена главница за периода от 21.09.2016
г. до 10.09.2019 г., част от общо дължима главница в размер на 30 085.50
лева, по Договор за банков кредит Бизнес револвираща линия - плюс №
*/08.06.2007 г., сключен с „*“ АД (с предишно наименование „*“ АД);
сумата от 2 790.71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.07.2018 г. до 10.09.2019 г., част от общо дължима мораторна лихва в
размер на 16 286.77 лева; сумата от 120.00 лева, представляваща дължими
такси, част от общо дължими такива в размер на 629.67 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.09.2019 г., до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 7861/15.10.2019 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14727/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 12 с-в.
В исковата молба ищецът твърди, че между „*“ АД (с предишно
наименование „*“ АД) и „*“ ЕООД бил сключен Договор за банков кредит
Бизнес револвираща линия - плюс № * от 08.06.2007 г. с разрешен размер на
кредита – 30 000 лева. Излага, че „*“ ДЗЗД се е задължило да отговаря
1
солидарно с кредитополучателя, с оглед на което съдружниците в
гражданското дружество – Р. П. С. и * отговаряли за задължението с цялото
си имущество. Твърди, че с Договор за поръчителство от 08.06.2007 г. като
поръчител по кредита се е задължил ответника Р. П. С.. Сочи, че
претендираната главница по Договора за кредит е в размер на 7989,73 лева,
като същата представлява част от общия размер на дължимата по кредита
главница, а именно: 30 085,50 лева, последната изцяло и предсрочно
изискуема и формирана като сбор от дължимите вноски по кредита с
настъпил падеж за периода от 21.03.2013г. - датата на изпадане в забава, до
05.08.2019г. - датата на предсрочна изискуемост, както и начислена усвоена,
но неплатена главница по кредита в размер на 6379.97 лева - начислена на
датата на предсрочната изискуемост - 05.08.2019г. Поддържа, че размерът на
мораторната лихва, съгласно чл.4 във вр. с чл.3 (1) от Договора за кредит бил
29,04%, при възнаградителна лихва от 19,04%, а претендираните такси в
размер на 120 лв., били дължими на основание чл.25 „в“ от Договора и
представлявали такси към ЧСИ за връчване на покани за предсрочна
изискуемост на задължението. Сочи, че с Анекс от 15.01.2019 г. и Анекс №2
от 28.06.2010 г. страните предоговорили условията по кредита, като бил
въведен дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на кредита.
Твърди, че кредитополучателя е преустановил плащането на дължимите
месечни вноски за договорни лихви и главница на 21.03.2013 г., като от тази
дата същият изпаднал в забава. Излага се, че поради седем просрочени вноски
за периода от 21.03.2013 г. до 21.05.2019 г., на осн.чл.24 „г“ и чл.25 „в“ от
договора, ищецът с покани, връчени чрез ЧСИ *, рег.№892 и район на
действие ОС-Варна, е съобщил на длъжниците, че считано от 05.08.2019 г.
предоставеният банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като им
предоставил седемдневен срок за доброволно плащане на дълга. Предвид това
излага, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК въз основа на счетоводните книги на банката. Такава заповед му
е била издадена по ч.гр.д. № 14727/2019 г. на ВРС, но срещу нея било
подадено възражение от ответника, което обосновавало правния му интерес
от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта. По изложените аргументи по същество моли да бъде установено
съществуването на вземането по заповедта и претендира разноски по
исковото и заповедно производство, вкл. адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена
молба исковете се поддържат и се моли за уважаването им. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Релевира възражение за
нередовност на исковата молба. Твърди, че липсват валидно подписани
погасителни планове към Договора за банков кредит, както и към Анекс
№1/15.01.2009 г. и Анекс №2/28.06.2010 г. Излага, че нито в договора, нито в
анексите бил определен размера на месечната погасителна вноска, падежната
2
дата на всяка вноска, като не бил посочен и размера на остатъка от
задължението след заплащане на всяка отделна вноска. Сочи, че
отговорността на поръчителя е отпаднала на основание чл.147, ал.1, изр.1
ЗЗД, доколкото кредиторът е бездействал в рамките на шест месеца от падежа
на задължението. Твърди, че договорът за банков кредит не отговаря на
изискванията на чл.430 от Търговския закон, тъй като между страните не било
постигнато съгласие относно цената и падежа на паричните задължения по
кредита. Поддържа, че същият бил нищожен поради противоречието му със
закона във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ,
противоречие с добрите нрави, поради липса на съгласие, както и поради
липса на основание поради непосочване целта на договора. Сочи, че
доколкото липсвало постигнато съгласие относно вида и падежа на месечните
погасителни вноски по кредита, то кредитополучателят нямало как да изпадне
в забава при неплащане на която и да е от същите. В условията на
евентуалност прави възражение за нищожност на отделни разпоредби от
процесния договор за кредит поради противоречието им със закона, във
връзка с чл.58, ал.2 от ЗПК, поради неравноправност на основание чл.146 във
връзка с чл.143 от ЗЗП, като претендира, че процесните искове са заявени на
нищожно договорно основание, поради което следва да бъдат оставени без
уважение. Поддържа, че процесният договор, както и анексите към него, не са
индивидуално договорени, тъй като липсвали погасителни планове към всеки
един от тях и били налице неравноправни клаузи. Излага, че чл. 3 от
Договора представлявал нищожна клауза, доколкото бил неясен механизма за
формиране на БЛП за малки фирми и била предвидена възможност за
едностранната му промяна от страна на банката. Твърди, че чл.2 и чл.3 от
Анекс №1/15.01.2009 г. представлявали нищожни клаузи, а Анекс
№2/28.06.2010 г. бил изцяло нищожен. Оспорва верността на вписаните на
ръка суми в чл. 2 от Анекс №2/28.06.2010 г., като твърди, че същите са
дописани допълнително. Излага, че към частта в която е дописано
съдържанието на Анекса няма положени подписи на „*“ ДЗЗД, както и на Р.
С.. Твърди, че чл.3, чл.4, чл.14 от Анекс №2/28.06.2010 г. са нищожни, поради
това че се увеличава лихвената надбавка и положението на длъжниците се
утежнява. Поддържа, че чл.16 от Анекс №2 е нищожен, тъй като Общите
условия за отпускане и обслужване на кредити на юридически лица, ЕТ,
дружества по ЗЗД и договорите в Юробанк и Еф Джи България АД, приети с
решение на Изпълнителния комитет на банката от 5.03.2009 г., не били
получени, разбрани и приети от „*“ ДЗЗД и Р. С., нито последните са се
запознали със съдържанието им. Твърди, че Договора за поръчителство от
08.06.2007 г. бил изцяло нищожен. Отделно излага, че не ставало ясно как е
формиран размера на главницата в общ размер на 30 085,50 лв., както и на
мораторната лихва в общ размер на 16 286,77 лв., като неясна била и
методологията за изчисляване на БЛП за малки фирми по Договора и
анексите към него. Оспорва дължимостта на претендираните разноски в
размер на 120 лв., тъй като същите представлявали разходи за обичайната
3
дейност на банката. По тези съображения моли за отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба, в която се изразява становище за неоснователност на иска.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело, по него е издадена в
полза на ищеца срещу ответника заповед по чл.417 ГПК за процесните суми.
От приложения по делото Договор за банков кредит Бизнес
револвираща линия - плюс № * от 08.06.2007 г. с разрешен размер на кредита
– 30 000 лева, чиято автентичност не е опровергана, се установява, че между
„*“ АД (с предишно наименование „*“ АД) и „*“ ЕООД е договорен кредит с
разрешен размер на кредита – 30 000 лева.
Видно от клаузите на договора „*“ ДЗЗД се е задължило да отговаря
солидарно с кредитополучателя със съдружници в гражданското дружество –
Р. П. С. и *.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора крайният срок за ползване и
погасяване на кредита е 240 месеца от откриване на заемна сметка.
Видно от чл. 3, ал. 1 е договорена годишна лихва, формирана като сбор
от действащия базов лихвен процент – малки фирми за лева, обявен от
банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4,5 пункта. При
подписване на договора БЛПМФ е 10 %. Съобразно чл. 3, ал. 3 действащия
БЛПМФ не подлежи на договоряне и промените в него стават задължителни
за страните, считано от 21 -во число след промяната му.
Съобразно чл. 25 в от договора за кредит при неизпълнение на което и
да е от поетите договорни задължения банката има право да превърне кредита
в предсрочно изискуем.
С приложение от 13.06.2007 г. страните са удостоверили, че заемната
сметка е открита.
Съобразно представения по делото Анекс 1/15.01.2009 г. кредита е
преобразуван на такъв с анюитетни вноски, т.е. погасяването става съобразно
погасителен план.
Видно от чл. 2 и чл. 3 от Анекс №1 към договор за кредит от 1.01.2009
г. е договорено, че промени в погасителния план се правят само по взаимно
съгласие на страните или едностранно от банката при промяна на чл. 3, ал.2
БЛПМФ, като е декларирано, че кредитополучателят е запознат с
необходимата информация.
Съгласно представения по делото Анекс №2 от 28.06.2010 г. към
договора, страните се съгласяват, че главницата и лихвата се преоформят
служебно чрез натрупване към редовна главница, като общият размер на
кредита обхваща усвоената и непогасена част от главницата от 29955,72лв. и
просрочена лихва и главница в размер на 2351,91лв., такси и комисионни от
491,15лв. В чл. 3 е уговорена фиксирана годишна лихва от 15,6 %. В чл. 4 е
уговорена лихвена надбавка от 4,94 пункта. Видно от чл. 14 от анекса
4
страните се съгласяват за служебно извършване на преоформяне на
просрочените задължения. В чл. 16 е договорено, че общите условия са част
от договора и че страните са ги получили, запознати са с тяхното съдържание,
разбират ги и ги приемат.
Представени са по делото общите условия, както и извлечение от
кредитната сметка на кредитополучателя „*“ ЕООД и разчетна сметка за
погасяване на дълга. Представени са и извлечения от протоколи на комитета
по управление на активите и пасивите на банката и методологията за
определяне на базисните лихвени проценти.
По делото е представен и договор за поръчителство от 08.06.2007 г.,
сключен между банката и Р. С. за обезпечаване на задълженията по договора
за кредит, както и анекс към него, които са неотносими към предмета на
спора, доколкото искът е предявен срещу ответника в качеството на
съдлъжник, съдружник в ДЗЗД, а не като поръчител по договора /съобразно
уточнителна молба от 28.02.2022г./.
Видно от приложена покана – уведомление за предсрочна изискуемост
на задълженията на ответника /л. 27 от т.д./, съдебният изпълнител, на когото
е възложено връчването, е връчил уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на 05.08.2019 г.
От заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
се установява, че усвояването на кредита по банкова сметка за периода от
подписване на договора, до датата на Анекс 1/15.01.2009 г. е в размер на 29
955.72 лева. Съобразно подписания Анекс 2/28.06.2010 г. задълженията се
преоформят като дължима главница. Общото задължение за лихви и такси
към 30.06.2010 г. е в размер на 2 842.10 лева, като в счетоводството на ищеца
тази сума е преоформена като главница и задълженията за лихва и такси са
погасени. По този начин към 29 955.72 лева от дължимата главница са
капитализирани 2 842.10 лева, като по този начин новата главница е 32 797.82
лева. На 28.06.2018 г. от страна на банката кредита е провизиран. Общото
задължение по главницата към същата дата е 30 085.50 лева, като сумата от
22 095.77 лева е заведена като задбалансова и върху нея е начислявана
единствено законна лихва, а сумата от 7 989.73 лева е оставена в баланса на
банката и е начислявана наказателна лихва от 29.04% годишен лихвен
процент. Съгласно заключението начислените наказателни лихви за периода
от 28.06.2018 г. до 10.09.2019 г. в размер на 2 790.71 лева е върху главница от
7 989.73 лева при прилагане на лихвен процент от 29.04%. Начислената лихва
на 10.09.2019 г. в размер на 2 700.00 лева е изчислената законова лихва за
периода от 28.06.2018 г. до 10.09.2019 г. върху главница от 22 095.77 лева.
Видно от заключението са заплатени 120.00 лева за връчване на покани за
изпълнение от ЧСИ * на 02.09.2019 г. Вещото лице заключава, че общата
сума на задълженията по процесния договор за кредит е в размер на 69 888.78
лева, като по отделни елементи сумите са следните: Главница - 30 085.50
лева; Редовна договорна лихва за периода от 21.02.2013 г. до 27.06.2018 г. -22
987.43 лева; Наказателна лихва за периода от 21.09.2014 г. до 10.09.2019 г. -
5
13 586.18 лева;Законна лихва върху 22 095.77 лева за периода от 28.06.2018 г.
до 10.09.2019 г.-2 700.00 лева; Месечна такса за периода от 21.02.2015 г. до
21.06.2018 г. - 409.67 лева; Връчване на покани за изпълнение - 120.00 лева.
Общата сума на падежиралите и неплатени вноски към датата на
предсрочната изискуемост е 40 401.06 лева, като 17 460.37 лева е
падежиралата главница, а 22 940.69 лева са падежиралите редовни договорни
лихви. Вещото лице сочи, че от проверените документи при ищеца няма
данни за извършени плащания по процесния договор за кредит след
10.09.2019 г.
Съобразно допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че след приспадане на сумите в посочената задача общото
задължение е в размер на 36 343.31 лева, като по отделни компоненти сумите
са следните: Главница - 24 068.60 лева; Редовна договорна лихва за периода
от 21.05.2014 г. до 13.06.2020 г. -12 274.71 лева. Договорна лихва за периода
от 21.07.2018 г. до 10.09.2019 г. е в размер на 1 220.64 лева. Съгласно
заключението лихвения процент е променян, като подробно се описва
промяната му от 14,50 % до 19,04 %. Вещото лице сочи, че базов лихвен
процент е въведен в банката с протокол №57 на „Комитета по управление на
активите и пасивите" на банката на дата 22.07.2005 г. Съобразно
методологията на банката базовия лихвен процент се определя като сбор от
следните компоненти: Трансферна цена на ресурса; Буферна надбавка.
Липсва точна формула, в която са включени горните компоненти (факторите
влияещи на трансферната цена на ресурса, както и буферната надбавка).
Усвоената главница (без капитализациите) е в размер на 29 955.72 лева.
Всички извършени плащания са в размер на 34 195.12 лева, като по този
начин задълженията по главницата са платени.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
формира следните правни изводи:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед
предявяването им в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.
д. № 14727/2019 г. по описа на ВРС, 50 състав.
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо
на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по Договор за банков кредит Бизнес
револвираща линия - плюс № */08.06.2007 г. и Анексите към него; че ищецът
е предоставил на кредитополучателя уговорената сума; че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора, в т.ч. че е запознал
кредитополучателя и е предоставил необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне
6
на условията по договора; осъществяването на всички уговорени обективни
предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да
обяви кредита за предсрочно изискуем, и уведомяването на ответника за това,
както и размера на всяко от претендираните вземания (по пера)..
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява наличието на валидно облигационно правоотношение с
характеристиките на договор за банков кредит. Ищецът е изправна страна по
същия, доколкото от изслушаната в о.с.з. съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установи, че към датата на подписване на договора по сметка на
кредитополучателя е открита кредитна сметка и е усвоена сума, съобразно
постигнатите между страните договорки.
Наличието на валиден договор и изпълнението на поетото от страна на
ищеца задължение, обуславят извода за пораждане на задължението за
ответника да върне заетата сума, ведно с дължимите лихви. Въпреки
предприетото оспорване автентичността на договора за кредит и анексите
към него, ответната страна не е ангажирала доказателства за неговата
неавтентичност, макар на основание чл. 146, ал. 2 ГПК да са налице указания
в този смисъл. Поради изложеното на основание чл. 189 ГПК следва да се
приеме, че частният документ – договор за банков кредит и анексите към
него, са подписани от ответника, имат доказателствена сила за отразените в
него неизгодни за страната факти и валидно го обвързват за изявленията,
направени в него.
Възраженията на ответника във връзка с неспазване на срока по чл. 147
ЗЗД и погасяване на задължението спрямо него, не следва да бъдат
обсъждани, доколкото предмет на спора е задължението на ответника в
качеството му на съдлъжник по договора за кредит, а не като поръчител по
него. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД е неприложима по отношение на лицето,
което се е задължило в качеството на съдлъжник /солидарен длъжник/ по
договора за кредит. Солидарната отговорност е налице във всички случаи,
когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото
си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички
длъжници (чл. 122 ЗЗД). В случая договорът за кредит е подписан от
ответника в това му качеството и в това качество е заявена и претенцията
спрямо него.
По отношение на възраженията за нищожност на договора за кредит и
анексите към него, съдът намира следното:
Ищецът е станал съдлъжник по кредита, поради качеството си на
управител на гражданско дружество, следователно спрямо него е налице
връзка от функционално естество с дружеството кредитополучател, същият
упражнява стопанска дейност, като съдружник в ДЗЗД, и спрямо него ЗЗП е
неприложим.
Съгласно трайната съдебна практика автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от
7
разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.
Ограничението се отнася както за гражданските договори, така и за
търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, защото правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. За разлика от потребителя,
търговецът, независимо дали той е физическо или юридическо лице, при
сключване на договорите във връзка с дейността си трябва да положи най -
голямата дължима грижа – тази на добрия търговец. С оглед на това, той не
може да се ползва с по-голяма защита от тази на потребителите по ЗЗП /в
този смисъл решение №135/19.11.2020г. по т.д. №1066/2019г. на ВКС, IІ т.о.;
т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. от 15.06.2010г. по тълк. д. №1/2009г.
на ОСТК на ВКС/,.
Възнаградителната лихва e цената на кредита и следователно клаузата
за нея е съществен елемент на договора за банков кредит, поради което, ако
тя е ясна и разбираема, няма нарушение на принципите за справедливост и
добросъвестност и уговорката не противоречи на добри нрави.
Дължима грижа, което е по-голяма от тази на потребителя, търговецът
може да разбере обхвата на поетото задължение и икономическите последици
от сключването на договор, съдържащ клауза за промяна на
възнаградителната лихва едностранно от банката по нейна преценка, като
спрямо търговеца тази клауза е ясна и разбираема, поради което не накърнява
добрите нрави. Това не лишава търговеца - съдлъжник от възможност да се
позове на недобросъвестно упражняване на правото за едностранно
изменение на лихвата от страна на банката - чл.63, ал.1 от ЗЗД, съответно на
злоупотреба с това право по чл.289 от ТЗ, ако такива са налице, но това е
относимо към изпълнението на договора, а не към неговата действителност.
По изложените съображения съдът намира, че възраженията за
нищожност на така оспорените клаузи в договора и анексите към него като
нищожни, поради това че не са индивидуално договорени и неравноправни,
са неоснователни. Последните могат да бъдат разглеждани единствено на
плоскостта на „потребителската закрила“, която обаче в случая е
неприложима.
Действително, съгласно постоянната практика на ВКС уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на
базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката,
при които този размер може да се променя до пълното погасяване на кредита,
каквото се установява в случая от експертното заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, не отговаря на изискването за
8
добросъвестност по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза
по чл.143 от ЗЗП.
В случая обаче е налице разликата между дължимата грижа от
потребителите и от търговците при сключването на договори, поради което
не може да се направи извод за нищожност на клаузите за едностранно
изменение на възнаградителната лихва от страна на банката.
Ето защо и плащанията правилно са отнесени към заплащане и на
възнаградителна лихва, поради което не следва да се приспадат от дължимата
главница.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна
погасителни вноски съобразно постигнатите между страните уговорки също
категорично се установи по делото – представеното извлечение от сметка на
ответника и приетата съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост
на кредита при допусната забава в плащанията.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието
на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и
упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на
кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по
време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
не са извършени никакви плащания след 10.09.2019 г., като след 21.03.2013 г.
не са погасявани главница и договорни лихви, поради което ответникът е
изпаднал в забава на плащането на повече от 75 вноски, съответно е доказано
настъпването на уговореното между страните обективно условие за отнемане
преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в
обсъдената по-горе нотариална покана, която е надлежно връчена на
длъжника на 05.08.2019 г. преди датата на подаване на заявлението в съда –
16.09.2019 г.
От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на процесния
кредит е настъпила на 05.08.2019 г., когато длъжникът е редовно уведомен за
промяната в договора. Към тази дата са настъпили и правните последици на
изменението, като цялата неизплатена главница е станала изискуема.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, размерът на усвоената по
договора главница възлиза на сумата от 29955,72лв.
Не се оспорва от страните, а и от приобщената по делото ССчЕ се
установява, че разликата над усвоената главница от 29955,72лв. до новата
предоговорена като такава от 32797.82лв, или за сумата от 2842,10лв.
9
представлява капитализирана възнаградителна лихва, а не главница по
кредита. Следователно, доказано е от ищеца главно и пълно наличие за
задължение за плащане на главница, усвоена от кредитополучателя в размер
на 29955,72лв. и остатък за плащане 24068,60лв. като с оглед диспозитивното
начало е недопустимо да се подменя основанието на иска и да се присъждат
други по характер вземания, в случая капитализирана договорна лихва, която
не е заявена като предмет на делото, нито със заявлението, нито с исковата
молба. Принципната възможност за капитализиране на тази лихва не е
изключена и не противоречи на разпоредбите на закона /чл. 24 от ЗКСД/, но
доколкото същата се претендира като главница, а не като капитализирана
възнаградителна лихва е недопустимо присъждането й като „главница.
По тези съображения съдът намира за изцяло основателен
установителния иск за заплащане на главница по договора за кредит в размер
на 7989,73лв., предявен като частична претенция в твърдян размер на 30
085.50 лева, за непогасена част от главницата за периода от 21.09.2016 г. до
10.09.2019г.
С оглед изготвеното заключение, което съдът кредитира, мораторната
лихва за периода от 28.06.2018-10.09.2019г. възлиза на 2700лв. , поради което
изчислено с лихвен калкулатор за процесния период от 21.07.2018 г. до
10.09.2019 г. възлиза на сумата от 2559,44 лева, представляваща
мораторна лихва. Ето защо съдът намира за основателен искът за сумата от
2559.44 лева като за разликата до претендирания размер от 2 790.71 лева ,
представляваща мораторна лихва за периода от 21.07.2018 г. до 10.09.2019 г.,
част от общо дължима мораторна лихва в размер на 16 286.77 лева за
неоснователен и следва да се отхвърли.
Искът за сумата от 120 лв., представляваща такса разходи за връчване
на поканата за доброволно изпълнение, съдът намира същата за основателна.
Начислената сума, съставлява разход, сторен от ищеца - претърпяна от него
вреда /отрицателно имуществено засягане на неговия патримониум/, поради
забава на длъжника. Заплащането й е установено от приобщената съдебно-
счетоводна експертиза. Същата е обвързана с уведомяване на предсрочна
изискуемост на вземането по договора и поради недобросъвестното
изпълнение на поетите към кредитора задължения, поради което се явява
дължима.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че предявените
установителни искове следва да бъдат уважени за главница сумата от
7989.73 лева, представляваща непогасена главница за периода от 21.09.2016
г. до 10.09.2019 г., част от общо дължима главница в размер на 30 085.50
лева, по Договор за банков кредит Бизнес револвираща линия - плюс №
*/08.06.2007 г., сключен с „*“ АД (с предишно наименование „*“ АД);
сумата от 2559,44 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
21.07.2018 г. до 10.09.2019 г., част от общо дължима мораторна лихва в
размер на 16 286.77 лева; сумата от 120.00 лева, представляваща дължими
такси, част от общо дължими такива в размер на 629.67 лева, ведно със
10
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.09.2019 г., до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 7861/15.10.2019 г. за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 14727/2019 г. по
описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, като за разликата до претендирания
размер от 2790,71лв. за мораторна лихва следва да се отхвърли.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното искане и представения списък по чл.80 ГПК, обективиран в
молбата от 10.10.2023г., в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
По делото са представени доказателства за извършени разноски за
заплатена държавна такса – 263,22 лв., за депозит за вещо лице 400 лв., 300
лв. за депозит за особен представител. Ето защо при доказани разходи в общ
размер на 663,22 лв., съобразно уважената част от исковите в тежест на
ответника следва да се възложат сторените в исковото производство разноски
в общ размер от 649,15лв.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Така от представените
доказателства за заплатена държавна такса от 218лв. и 560,09 лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 761.58 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски по
делото, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 6 вр. ал. 3 ГПК в полза
на бюджета следва да бъде присъдената сума за заплатена допълнителна
ССчЕ съобразно отхвърлената част от иска, или сумата от 8,49 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Р. П. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. *, в качеството му на
съдружник в „*“ ДЗЗД, дължи на ищеца “*” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление гр. *, район *, бул. *, следните суми: сумата от 7989,73
лева /седем хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща непогасена главница за периода от 21.09.2016 г.
до 10.09.2019 г., част от общо дължима главница в размер на 30 085.50 лева,
по Договор за банков кредит Бизнес револвираща линия - плюс №
11
*/08.06.2007 г., сключен с „*“ АД (с предишно наименование „*“ АД);
сумата от 2559,44 лева /две хиляди петстотин петдесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
от 21.07.2018 г. до 10.09.2019 г., част от общо дължима мораторна лихва в
размер на 16 286.77 лева; сумата от 120.00 лева /сто и двадесет лева/,
представляваща дължими такси, част от общо дължими такива в размер на
629.67 лева, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.09.2019 г., до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7861/15.10.2019 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 14727/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 12 с-в, на основание
чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД , като
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за разликата над 2559,44 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, до претендираната сума
от 2790,71лв.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. *, в качеството му на
съдружник в „*“ ДЗЗД, да заплати на “*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. *, район *, бул. *, сумата от 649,15лв. /шестстотин
четиридесет и девет лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. П. С., ЕГН:**********, с адрес: гр. *, в качеството му на
съдружник в „*“ ДЗЗД, да заплати на “*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление гр. *, район *, бул. *, сумата от 761.58 лв. /седемстотин
шестдесет и един лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “*” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *,
район *, бул. *, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС, сумата от 8,49 лв. /осем лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща сторени разноски за допълнителна ССчЕ, на основание чл.
78, ал.6 вр. ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12