Р Е
Ш Е Н
И Е №1536
гр.Пловдив,23.07.2014 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско
отделение,Ігр.с.,в публично заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година ,в
състав:
Окръжен съдия:Атанаска
Букорещлиева
при участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 2481 по описа за 2012г. , за да се произнесе ,взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба ,подадена от М.Н.К.,ЕГН********** ***, против К.Н.В., ЕГН **********,***
,с която е предявен иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума
от 50000лв. от общо дължима сума
от 120250лв., съставляваща неизпълнено задължение за връщане на заемна сума по договор за заем
,сключен между
страните на 15.04.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска до
окончателното й изплащане, съединен при условията
на евентуалност с иск с правно основание чл.55,ал.1,пр.1
от ЗЗД- за
връщане на същата сума ,претендирана като частичен иск, от сумата от
120 250лв. ,като получена без основание.
Твърди се от ищеца, че
съгласно сключен
на 15.04.2009г. неформален
договор за заем се задължил
,в качеството си на заемодател, да предаде в собственост
на ответника К. В. парична
сума от 120000лв. за осъществяване на търговската му дейност във
фирма „***”ЕООД
,свързана с периодично закупуване на суровини
и материали,както и за задоволяване на лични нужди от
парични средства.От своя страна заемателят
се задължил да върне предоставената
сума след усвояване на целия
посочен размер и след отправяне на покана за
плащане.Постигнато било съгласие усвояването на средствата да
се осъществи в рамките на година
и половина , считано от датата на
сключване на договора.Уговорено било между страните ,ищецът периодично да предоставя при
поискване от страна на заемателя
сума в посочен от него
размер , съобразно конкретната нужда от парични средства, като сумите следвало да се
превеждат по посочени от ответника
банкови сметки в „***”АД,за което
са налични вносни бележки. Твърди се от
ищеца,че съгласно
преводните документи общият размер на
предоставените парични средства в периода
15.04.2009г.-24.08.2010г. е 120250лв. С нотариална покана рег.№1964,т.І,№100 от 22.06.2012г. /връчена на
01.07.2012г./ответникът бил поканен
да върне дължимата по договора
сума, като в указания едномесечен срок не последвало
пълно или частично изпълнение на задължението му за връщането й.
С оглед изложеното , се иска от
съда да постанови
решение за осъждане на ответника
да върне предоставената в заем сума в горепосочения размер,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на
предявяване на иска до окончателното
й изплащане .При условията на евентуалност
,се претендира да се осъди
ответника да заплати сумата от 50000лв.,частично предявена от сума от
120250лв. ,с която последният
се е обогатил без основание за
сметка на ищеца,ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
на иска до
окончателното й изплащане.В
тази връзка се твърди ,че е извършено
плащане в полза на К.В. от патримониума
на ищеца на сумата от
120250лв., налице е обедняване за последния, съответно
обогатяване на ответника ,чрез увеличаване актива на имуществото му,чрез получаване на неследваща му
се парична сума при липса
на валидно правоотношение, въз основа на което да е осъществена
парична престация.
Претендират се
от ищеца направените по делото разноски.
От
ответника К.Н.В. е постъпил отговор на исковата молба ,в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Сочи се ,че изложените
в исковата молба обстоятелства не отговарят на действителното фактическо
положение. Твърди се,че между страните не е налице заемно правоотношение и това
е причината в представените от ищеца банкови платежни нареждания да отсъства
основание „по договор за заем” или „заем” ,а да е отбелязано като основание
„захранване на сметка”. По отношение на предявения евентуален иск се твърди ,че отсъства
обедняване на ищеца. Лицето П.Ж.Т. ,действайки от името на ответника,за негова
сметка и по негово нареждане, е превело по банковата сметка на М.К. в „***”
АД с IBAN *** 92698лв. в периода 02.06.2010г.-23.08.2010г. т.е.
преди завеждане на исковата молба. Като основание за превеждането на сумата е
посочено „захранване на сметка”, при
което евентуалният иск за този размер е неоснователен. За разликата над 92698лв. до 120250лв. или за сумата от
27552лв. искът е също неоснователен .Тази сума , преведена от М.К. на ответника
,представлява част от плащане на закупени от ищеца *** стоки –*** 10000бр. по
75 ml-всеки с единична цена за брой от 1,15лв. ;*** 5306бр. по 50 ml-всеки
с единична цена за брой от 4,90лв.; *** 10000бр. по 100 ml-всеки с единична цена за брой от 1,20лв. Посочените
стоки ответникът предал на ищеца в периода от началото на 2010г. до м.юни
2010г. ,чрез поетапното им изпращане с куриерска фирма „Е.”АД с ЕИК
*********.Общата стойност на продадените стоки възлизала на 49499,40лв.,като от
тях 27552лв. са платени за закупената стока; 21600лв. са задържани от ищеца със
съгласието на ответника за удовлетворяване на вземането му по запис на заповед , което той има срещу П.Т. ,а
остатъкът от 347,40лв. все още не е изплатен. Твърди се в отговора ,че страните
са били съдружници в „***” ООД ,като с едностранно изявление,връчено на ищеца с
нотариална покана от 17.02.2011г., ответникът прекратил участието си в
дружеството ,след което от К. били заведени против него множество дела.Посочено
е още в отговора,че ако съдът приеме наличието на твърдяното договорно правоотношение ,то да се счита,че
ответникът прави правопогасяващо възражение срещу
главния иск,а именно,че преводите, извършени от П.Т. в размер на 92698лв. ,от
името на ответника ,за негова сметка и по негово нареждане,са погасили дълга в
този размер.За сумата от 27552лв. се поддържа,че същата представлява даване
вместо плащане ,тъй като са предоставени на К. посочените *** продукти.С оглед
на изложеното, се иска да бъдат отхвърлени предявените искове,като
неоснователни.Направено е искане за присъждане на разноски.
Съдът,след
като прецени събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната
съвкупност , намира следното:
Безспорно е по делото ,че ищецът
и ответникът са били съдружници в „***” ООД . От представена от последния нотариална покана, връчена на М.К.
на 17.02.2011г. ,се установява,че К.В. е упражнил правото си за прекратяване
участието си в дружеството по реда на чл.125,ал.2 от ТЗ, с изтичане на
3-месечен срок от получаване на предизвестието, и е поискал да бъде заличен
като управител на „***”ООД ,като поканата има характер и на уведомление по
чл.141,ал.5 от ТЗ.
Установява се от представените от
ищеца вносни бележки и преводни нареждания ,че същият е превел на ответника по
банков път суми ,като плащането е
ставало на вноски в периода 15.04.2009г.-24.08.2010г.
Приложена е по делото нотариална
покана ,рег.№1964 от 22.06.2012г. /връчена на 02.07.2012г./,с която ищецът
уведомява ответника, че по силата на неформален договор за заем ,сключен
помежду им на 15.04.2009г. , дължи сумата от 120000лв., която му е била
предоставена за осъществяване на търговска дейност.С поканата се определя едномесечен
срок ,считано от получаването й, за връщане на дадената от ищеца в заем сума.
От своя страна К.В. е представил
преводни нареждания 29бр. ,видно от които по банкова сметка *** М.К. в „***”АД
са преведени от П.Т. суми в общ размер на 92678лв., в периода 02.06.2010г.-23.08.2010г.
,като е навел твърдения,че това трето лице е извършило плащането ,действайки от
негово име и за негова сметка,по негово нареждане.
Във връзка с твърденията на
ответника в отговора на исковата молба, за наличие на продажбени отношения между
страните ,с предмет различни *** продукти , ищецът е представил 11бр. вносни
бележки за преведени от него суми по банкова сметка *** „***”ЕООД и сочи,че с
тях са извършени плащания за стоки, които са му
били доставени от дружеството,а не от К.В..
За
установяване размера на извършените преводи на парични средства по банковите
сметки на ищеца и ответника е допусната ССЕ ,с вещо лице В.К.. Според
заключението, общият размер на сумите, преведени от М.К. на К.В., в периода
м.април 2009г.-м. август 2010г. , е 116300лв. След извършена корекция в съдебно заседание на 16.01.2014г. ,предвид допуснатата
техническа грешка при отразяване на сума от 1000лв. вместо 1000евро / в
приложение №1 ,таблица №4 /, общият размер на преводите от ищеца е определен на 117 255,83лв. Извършването на плащания от
страна на К.В. към М.К. не са констатирани от експерта.Установени са плащания в
размер на 92698лв, чрез извършени банкови преводи от П.Ж.Т., по притежаваната
от М.К. банкова сметка *** „***”АД /първоначално посочената от вещото лице сума
от 91798лв. е коригирана в СЗ,тъй като в приложение №2 ,на дата 12.07.
2010г. вместо 4900лв. е записана сума от
4000лв./.По отношение на сумата от 8000лв.,описана като внесена на 20.08.2010г., вещото лице е
пояснило при изслушването му в съдебното заседание,че същата е отразена на дата
24.08.2010г. , което се установява и от приложенията към заключението .
По
повод коментираната сума от 8000лв. е прието по делото писмо от „***”АД , в
което е посочено ,че тя е осчетоводена по сметка с титуляр К.В. на дата 24.08.2010г.
По
делото е допусната и съдебно-оценителна
експертиза ,с вещо лице А.К.,от чието заключение се установява,че пазарната стойност на описаните в отговора на
исковата молба ,като продадени на ищеца *** продукти -*** 75мл;*** по 50мл и ***
по 100гр. към дата 15.04.2013г., е в размер на 47834,10лв.
Изискани
са по реда на чл.192 от ГПК и са представени от третото неучастващо
по делото лице „Е.”АД документи,представляващи- товарителница от 25.06. 2010г.,с
посочени изпращач -„***”ЕООД и получател –М.К.; фактури за извършени куриерски
услуги ,издадени от „Е.”АД с получател „***”ЕООД-***,ведно
с приложени към тях описи , оформени като проформа фактури ,с предмет ***
продукти ; товарителници , допълнително представени с молба от 04.06.2014г.- №
2135047 от 21.07.2010г.; №********* от 11.08.2010г. и №12267815 от 20.08.2010г. , в които е отразен като изпращач и получател дружеството „***” ,като
получаването на пратките е станало съотв. на 22.07.2010г.,12.08.2010г. и 26.08.2010г.
От
заключението на допуснатата в производството ССЕ , с вещо лице В.Б. , се
установява ,че разликата между стойността на всички стоки,описани в
представените от „Е.”АД проформа фактури, и внесени суми, предмет на вносните бележки ,касаещи извършени плащания
от М.К. по сметка на „***”ООД , е 28098,07лв.,а разликата между стойността на
същите стоки, изчислена според проформа
фактурите, и посочената от вещото лице К. стойност в заключението на СОЕ от
15.04.2013г. е 1665,30лв.
За
установяване твърдените от страните обстоятелства, по делото са събрани и гласни доказателства-изслушани са
показанията на свидетелите- П.Й.П. , Д.А.К. и П.Ж.Т..
Свидетелят
П.П. познава страните от края на 2006г., изпълнявал длъжността -директор на *** във фирма „***”,в която
М.К. бил ***,а К.В.- ***. *** на дружеството за области *** и *** бил П.Т..Свидетелят
твърди, че след средата на м.април 2010г. П.Т. получил стоки на „***” ,
предоставени от М.К. от гр.*** .Първоначално стоките били натоварени и закарани
в склад на фирма „***” в гр.***
на ул.”***”,а след няколко дни П.Т. получил същата стока,която се състояла от
различни *** продукти /на обща стойност около 70-80000лв./,като трябвало да я
заплаща на части при реализацията й. Свидетелят
заявява, че К. станал *** на К.В. в „***”ООД и всички парични средства
за дейността на дружеството били предоставени
от ищеца,стоката също била произведена с негови пари. От разговори със страните
свидетелят разбрал ,че сумата , получена от К.В., е над 100000лв.,но не знае
какви са били конкретните уговорки помежду им. М. настоявал да си получи
обратно парите,след това съдружниците се
скарали и ответникът напуснал дружеството.
Свидетелката
Д.А.К. ,съпруга на ищеца,заявява ,че семействата на страните са били в
приятелски отношения .През 2009г. К.В. поискал от М. да му предостави парични
средства и последният започнал да му превежда различни суми по банков
път.Парите били давани на етапи –за 2009г. и 2010г. Първата сума от около
20000лв. била преведена през м.април 2009г. През 2010г. ответникът решил да
открие *** фирма и пак искал пари от М. ,за да я финансира. Свидетелката е присъствала на разговори между страните и сочи ,че К.
искал парите на заем ,като казвал, че ще ги върне след като продаде свои имоти
в ***. Свидетелката твърди,че ищецът и ответикът се споразумели да станат
съдружници в „***” ,работили заедно само около
2-3месеца, след което К. напуснал. Докато съпругът й работил във фирма „***”,
от дружеството на К.В. му давали стока
вместо възнаграждение , като имало уговорка П.Т. да я реализира. Стойността на
стоката била над 100000лв. ,една част от
около 80000лв. П.Т. изплатил,но останали
дължими още 25000лв.
Свидетелят
П.Т. депозира показания,че се е занимавал с продажба на *** продукти на
различни фирми през туристическия сезон.В началото на м.март 2010г. ищецът и
ответникът му предложили да реализира стока срещу комисионна . Продуктите били
произведени от фирма „***” с управител М.К. и „***” с управител К.В. .Стоката от дружеството на К. била на стойност от около 20000лв.,после
свидетелят получил и стока от дружеството на ответника . К.В. наредил парите от продажбата на продуктите да
се превеждат по сметка на ищеца. За предаването
на стоките били съставени стокови
разписки , в които подробно се описвали номенклатурата на стоките,
тяхното количество и цена, а след заплащането на продуктите К.В. издавал
фактури. Свидетелят заявява, че е превел около 92000лв. на М. от продажбата на
стоките ,но тъй като не могъл да продаде всичко,което получил ,върнал
непродадената стока на В.. Същият
потвърждава в съдебно заседание, че подписите върху приетите по делото платежни
нареждания,приложени към отговора на исковата молба, са негови . Свидетелят твърди,че
не си спомня да е подписвал запис на заповед. Заявява ,че през лятото на
2010г.-м.юни К.В. е предоставил стоки –***, ***, *** ,***, *** и на М.К., който
осъществявал дистрибуторска дейност в района на *** . Свидетелят е участвал при
товаренето на стоките,които се намирали в склад на К.В. ***. Сочи,че е получавал
стоки с марка „***”,които са му предавани от К.В. , като за същата стока
последният издавал фактури след продажбата й. Фактурите били с издател „***” и „***”.Свидетелят знае от разговори със страните , че ищецът е давал
пари на ответника и затова сумите от
продажбата на *** продукти е следвало да се превеждат по сметка на М.К..
При така установените фактически
обстоятелства и събрани доказателства,съдът намира предявеният главен иск по
чл.240,ал.1 от ЗЗД за неоснователен .
Съгласно посочената разпоредба, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид ,количество и качество. Договорът за заем е
неформален и реален.Той се счита за сключен от момента,в който заемодателят
реално предостави в държане на заемателя определена парична сума или вещ.
В настоящото производство ищецът
претендира своето вземане въз основа на договор за заем ,но не е представил
такъв ,сключен в писмена форма. Представил е писмени доказателства, представляващи
вносни бележки и преводни нареждания, които не са оспорени по съответния процесуален
ред и установяват ,че в периода 15.04.2009г.-24.08.2010г.
по банкови сметки на К.В., открити в „***”
АД ,са преведени суми в общ размер на 117 255,83лв.
,според заключението на вещото лице К. .В посочените платежни документи като
основание на превода е записано „захранване на сметка” и същите доказват
само предаването на процесните
суми на ответника, но не и постигането на съгласие между страните за обвързване
със заемно правоотношение и съществените елементи на договора. Други писмени доказателства
в подкрепа на твърдението за сключен между страните договор за заем ищецът не е
ангажирал , а с оглед стойността на договора ,за доказване на съществу-ването му важат ограниченията на чл.164,ал.1,т.3
от ГПК и свидетелски показания са недопустими .Ето защо ,депозираните в тази
връзка показания на свидетелката Д.К. ,която сочи за наличието на уговорки между
страните по договор за заем , са недопустимо
доказателствено средство и не следва да се имат предвид.
Следователно ,ищецът не установи ,при условията на пълно и главно
доказване, възникнало между страните облигационно отношение по договор за заем,
което да се е превърнало в източник на задължението на ответника за връщане на претендираната сума и затова предявеният от него главен иск
,като неоснователен, следва да се отхвърли.
Поради неоснователността на
главния иск следва да се разгледа по същество предявеният
иск по чл.55,ал.1 ЗЗД:
Предвид изложените в исковата
молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът е
приел, че заявената при условията на евентуалност претенция на ищеца намира
правното си основание в чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД , като фактическият състав на
тази норма изисква предаване и съотв. получаване на
материално благо при начална липса на основание.
Съобразно въведеното с чл.154
,ал.1 от ГПК разпределение на доказателствената тежест в процеса ,върху ищеца
лежи тежестта да установи факта на плащането на исковата сума, а задължение на
ответника е да докаже , че е налице основание за получаването, съответно за
задържане на полученото от него.
В случая се установи от заключението на
ССЕ ,с вещо лице К., което съдът кредитира като обективно,компетентно изготвено
и неоспорено от страните,че ищецът, в
периода 15.04.2009г.-24.08.2010г., е превел по банкови сметки на ответника суми
в общ размер на 117 255,83лв.
Ответникът не отрича ,че описаните в платежните документи суми са
получени от него .В депозирания по делото отговор е поддържал,че в случая
отсъства обедняване на ищеца с исковата сума ,защото още преди завеждане на
исковата молба е превел 92698лв. по банкова сметка *** М.К., чрез лицето П.Т., като
за останалата част от претендираната сума- в размер
27552лв. твърди ,че тя му е преведена не без основание, а представлява част от
продажната цена на стока-*** продукти /в общ размер на 49499,40лв./ ,която К. е
закупил от него.
От събраните в хода на
производството доказателства не се установиха твърденията на ответника за
наличие на продажбени отношения между страните относно стоките, описани в отговора му. Не е представен
договор за продажба на *** продукти ,като следва да се посочи ,че за
действителността на сделката не е необходима писмена форма ,но в случая тя е
форма за доказване ,тъй като с оглед стойността на договора ,която е над
5000лв., свидетелски показания са недопустими съгл. чл.164,ал.1т.3 от ГПК. Макар
свидетелят Т. да депозира показания,че за доставената стока са били съставени
стокови разписки ,а след продажбата й са издавани от К.В. фактури ,по делото не
са представени документи,в които да е
отразено, че ищецът е закупувал козметични продукти от ответника. Не се
установяват релевантни за спора факти и от изисканите от трето неучастващо
лице „Е.”АД документи- товарителница от 25.06.2010г. с изпращач „***”ЕООД и
получател М.К. ;фактури от 31.05.2010г.,30.06.2010г., 16.09.2010г., 30.07.2010г.
и 31.08.2010г. с издател „Е.”АД и
получател „***”ЕООД ,с предмет-извършени куриерски услуги ,с приложени проформа
фактури,с издател „***”ЕООД и клиент: М.К. ; допълнително представени
товарителници с изпращач и получател „***” от 11.08.2010г.; 25.08.2010г. и
22.07.2010г. Тези доказателства сочат на извършени куриерски услуги извън
отразения в отговора на исковата молба период –от началото на 2010г. до м.юни
2010г. ,в който се твърди да е ставало изпращането на закупената от ищеца
стока. Освен това, товарителниците съдържат данни , че са били изпращани стоки на М.К. от
„***” ЕООД , които не могат да се отнесат към твърдяното от ответника ,че той е доставял *** продукти на ищеца , тъй
като се касае за различни правни субекти и не е налице припокриване между ЮЛ-„***”
ЕООД и ответника като физическо лице,към което е насочена претенцията в
конкретния случай.Не може да се обоснове извод за съществуването на продажбени
отношения между К.В. и ищеца от показанията
на свидетеля П.Т., действал като търговски представител на дружествата „***” и
„***”.Свидетелят твърди,че е получавал стоките лично от ответника и според
него, собственик на тази стока е човекът,който носи отговорност за нея,но същевременно
заявява ,че за реализираните продукти са били издавани фактури ,в които за
издател са посочени имената на дружествата „***” и „***”. Доколкото не се
доказа от ответника правоотношение между страните със съдържанието, описано в
отговора на исковата молба, то не следва да бъдат обсъждани и приетите по делото
в тази връзка СОЕ и ССЕ. Заключението на СОЕ, с
вещо лице К., се явява ирелевантно за спора , тъй като същото се основава
единствено на твърденията на ответника за продажба на определена по вид, количество
и цена стока. Неотносимо
е и заключението на ССЕ, с вещо лице В.Б., което е изготвено на база на
представени по делото проформа фактури, които нямат доказателствена стойност
,не представляват документ, обективиращ сделка, а служат
само за уведомление на насрещната страна ,с която лицето, издало проформа
фактурата, е в преговори за сключване на договор. Не се установи още
твърдението на ответника за издаден от П.Т.
в полза на М.К. запис на заповед за сума от 21600лв.
Следователно
,не се доказа от страна на ответника наличието на годно правно основание за
получаване на процесната сума.За да се отхвърли иска
,в негова тежест е било да установи ,че е върнал сумата или че е получил същата
на правно основание. Макар да е представил преводни нареждания за преведени
суми по сметка на ищеца , той не е навел твърдения за връщане на престираното. Следва да се отбележи, че ответникът изобщо не е
коментирал основанието за получаването на сума от 92698лв. като част от претендираната такава , нито е
заявил какво е основанието на извършените от него преводи по банковата сметка
на ищеца. Само постъпването на въпросната сума по банковата сметка на ищеца не
е достатъчно да се формира извод за правната й природа и основанието за
извършените преводи ,защото не е ясно с какви конкретни правоотношения се
свързва плащането. Недоказано остана твърдението на ответника и за
съществуването на договорни отношения между страните по повод продажба на ***
стоки.Събраните в производството доказателства сочат на наличие на облигационни
отношения между М.К. и ”***” ЕООД, за които отношения обаче същият е трето лице.
При така установените
обстоятелства,съдът приема ,че ответникът се е обогатил без основание със
сумата от 117 255,83лв. ,тъй като е платена сума , която не му се дължи.Установи
се получаването на същата и липса на основание за задържането й от ответника
,поради което последният дължи връщането й. Предвид това, предявеният иск
следва да бъде уважен в заявения частичен размер от 50000лв.,но като част от претенция
,която е доказана в размер от 117
255,83лв.
С оглед уважаване на иска по
чл.55,ал.1 от ЗЗД ,на основание чл.86 от ЗЗД,върху дължимата сума ще се присъди и законната лихва ,считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда-03.08.2012г. до окончателното й
изплащане.
Предвид изхода на правния спор и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него разноски по делото, които възлизат на 6170лв./за
заплатени държавна такса,адв. хонорар ,депозити за
вещо лице по допуснатата ССЕ и за призоваване на свидетели/.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Н.К.,ЕГН********** ***, против К.Н.В., ЕГН **********,***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50000лв. от общо дължимата сума от 120250лв., съставляваща неизпълнено задължение за връщане на заемна сума по договор за заем
от 15.04.2009г.,като неоснователен.
ОСЪЖДА К.Н.В., ЕГН **********,***, да заплати на М.Н.К., ЕГН ********** ***,сумата от 50000/петдесет хиляди / лв. от общо дължима сума от 117 255,83лв. , заявена като дължима в размер от 120250 лв., като
получена без основание ,чрез извършени
банкови преводи , в периода 15.04. 2009г.-24.08.2010г., по банкови сметки с
титуляр К.Н.В. ,открити в „***”АД, ведно със законната лихва върху главницата
от 50000лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда
-03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 6170лв. ,представляваща
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Окръжен
съдия: