Р Е Ш Е Н И Е
№ 260519/7.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2400 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Н.К. срещу
Наказателно постановление №
18-0819-001740 от 04.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР –
Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
Изложени
са доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния
закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, Б.Н.К., редовно призован,
не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. До даване ход на делото в съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна (ст. юрисконсулт К.Л.
- А.) е представила писмени бележки, в които изразява становище за
законосъобразност на наказателното постановление. Отправя искане за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.04.2018 г. св. Я.Г.Ф.
(старши полицай в сектор СПС при ОДМВР – Варна) изпълнявал служебните си
задължения в гр. Варна, като около 14,20 часа забелязал жалбоподателят Б.Н.К.,
който управлявал мотопед с рег. № В 4461 М и направил ляв завой от ул. „Битоля“
към бул. „Цар Освободител“ на неразрешен червен сигнал на работещата в нормален
режим светофарна уредба.
Св. Ф. спрял водача и
установил неговата самоличност, след което съставил срещу него АУАН за
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП. Привлеченият като нарушител подписал съставения
АУАН без възражения.
В предвидения в разпоредбата
на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок жалбоподателят
не е депозирал писмено възражение срещу съставения АУАН.
На 04.06.2018 г. началник група към ОДМВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и
доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетеля Я.Г.Ф. и писмени доказателства и доказателствено
средство – заповед на министъра на вътрешните работи; справка за нарушител/водач
и АУАН.
Деянието и
неговото авторство се установява изцяло от показанията на св. Я.Г.Ф., които
съдът кредитира като непротиворечиви, хронологично последователни и логични. От
показанията на свидетеля се установява, че на посочените в наказателното
постановление дата и място жалбоподателят е предприел на неразрешен червен
сигнал завой наляво с управлявания от него мотопед.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият
се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за установени
до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, съставеният АУАН
също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът
намира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи
за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, писменото
доказателствено средство (АУАН) и свидетелските
показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 6, т. 1 ЗДвП предвижда задължение за всеки участник в движението да
съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съгласно чл.
31, ал. 7, т. 1 от ППЗдвП червена светлина като
светлинен сигнал на светофара означава "Преминаването е забранено",
като водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоп-линията"
или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.
Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека.
От обективна
страна жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, тъй като на
посочените в наказателното постановление дата, час и място е преминал през
кръстовището на ул. „Битоля“ и бул. „Цар Освободител“, завивайки наляво,
въпреки светещата червена светлина на светофарната уредба, регулираща
движението на автомобилите в неговата пътна лента.
От
субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е знаел, че се намира в зоната на действие на светофар,
регулиращ движението на кръстовището на ул. „Битоля“ и бул. „Цар Освободител“,
съзнавал е, че към момента на преминаването му през кръстовището е светела
червена светлина, като въпреки това не е съобразил поведението си със
значението на светлинния сигнал и е преминал през кръстовището, правейки ляв завой.
Следователно
законосъобразно е била ангажирана отговорността на Б.Н.К. за извършено
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП.
По възраженията на въззивната
страна:
При издаване
на наказателното постановление не е изтекъл шестмесечният давностният
срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, доколкото наказателното постановление е издадено на
04.06.2018 г., т.е. два месеца след образуването на административнонаказателното
производство със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение.
Възражението
за невярно датиране на наказателното постановление остана недоказано, за което доказателствената тежест носи жалбоподателят, поради което
и същото се приема от съда за неоснователно.
Съдът
намира, че не следва да обсъжда възражението за изтекла давност по чл. 82, ал.
1, т. 2 НК за изпълнение на наказанието „глоба“., доколкото наказателното
постановление не е влязло в сила, поради което и давността за изпълнение не е
започнала да тече, а освен това не подлежи на преценка в настоящото
производство.
Не следва да
бъде прието като основателно възражението, че нарушението не е описано в
достатъчна степен чрез конкретизиране на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено, доколкото както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено,
че на процесната дата и място жалбоподателят Б.Н.К.,
управлявайки индивидуализиран с регистрационен номер мотопед, на кръстовището
на ул. „Битоля“ с бул. „Цар Освободител“ е предприел маневра завиване наляво,
като е навлязъл в кръстовището и е преминал на неразрешен червен сигнал.
Действително
не е спазено изискването за посочване на ЕГН на свидетеля, посочен в АУАН, но
това процесуално нарушение се явява несъществено, доколкото е посочено, че К.Р.К.е
служител в ОДМВР – Варна, поради което и установяването и призоваването му за
целите на административнонаказателното производството
не би било възпрепятствано. На следващо място ЗАНН не поставя като изискване да
бъде изрично посочено дали съответното лице е свидетел при извършване или
установяване на нарушението или при съставянето на АУАН, следователно
възражението на въззивника за допуснато съществено
процесуално нарушение в тази насока също е неоснователно.
По наказанието:
Санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП предвижда административно наказание
глоба в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. В конкретния случай размерът на наказанието е фиксиран и съдът не разполага
с правомощия да го ревизира.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
изхода на спора разноски се следват на въззиваемата
страна – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Варна, която претендира
присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5 ЗАНН и
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът приема, че дължимото
в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съобразено с действителната правна и
фактическа сложност на делото, е в размер на 80,00 лв., което следва да бъде
заплатено по сметка на ОДМВР – Варна като второстепенен разпоредител с бюджет
съгласно Постановление № 73 на МС от 27.03.2015 г. за определяне на
второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на вътрешните работи.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0819-001740 от
04.06.2018 г., издадено от началник група към ОДМВР – Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на Б.Н.К. на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т.
1 ЗДвП;
ОСЪЖДА Б.Н.К., ЕГН **********, постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: