Присъда по дело №209/2023 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към Присъда № 24 от 12.06.2023г. по НОХД № 209/2023 г. по описа на
РС- Харманли

С внесения обвинителен акт Районна прокуратура Хасково, ТО
Ивайловград е повдигнала обвинение против подсъдимият И. З. А. от град
Харманли за това, че: на 05.11.2022г. в гр.Харманли, обл.Хасково, на ул ***
от кафе автомат марка „Зануси“ модел „Спацио“, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот /изкъртване на метална каса на
автомата/, отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 426,40 лева
от владението на „АУТО К.“ ООД с ЕИК **** без съгласието на управителя
на дружеството С. Б. К. от гр.Харманли, с намерение противозаконно да ги
присвои -престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подс. И. З. А. и защитника му адв. Т. Д. от АК -
Хасково заявяват, че подсъдимия признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава съгласието си в хода
на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява
становище за липса на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда
на глава ХХVІІ от НПК /чл. 371, т. 2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК съдът разясни правата на
подсъдимия по чл. 371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371,
т. 2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подс. И. З. А. от град Харманли заяви, че разбира в какво е обвинен
и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти.
На основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът, след като
взе предвид, че самопризнанието на подсъдимият се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и пледира за признаване на
подсъдимия за виновен по така повдигнатото от прокуратурата обвинение,
като излага подробни мотиви в тази насока. По същество счита, че
подсъдимия И. З. А. следва да бъде признат за виновен в това, че е извършил
престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3, пр.2, вр.чл.194, ал. 1 от НК, като счита, че
не са налице условията за приложението на чл.55 НК, тъй като не били
1

налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи вината
обстоятелства. Предлага да се приложи института на чл.58а НК, като се
определи едно наказание от около година и половина „Лишаване от
свобода“, и с редукцията от 1/3 да бъде наложено при условията на чл. 66
НК , което би постигнало целите предвидени в чл. 36 НК.
По отношение на вещественото доказателство, счита, че същото
следва да остане към материалите по делото. Относно разноските по делото в
размер на 212,84 лв. за вещо лице следва да бъдат заплатени от подсъдимия
по сметка на ОДМВР Хасково.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Т. Д. пледира съда да наложи
на подзащитният й наказание „Лишаване от свобода“ с приложението на
чл.55 от НК, тъй като същият признава всички факти и обстоятелства и се
признава за виновен.
Подсъдимият И. З. А. се придържа се към становището на
защитника си по същество. В правото си на последна дума, същият моли за
наказание – пробация.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, обсъждайки и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. З. А. е роден на *** в гр.Хасково, българин,
български гражданин, с адрес в гр.Харманли, ул. ***, неграмотен, неженен,
безработен неосъждан, ЕГН **********.
С. Б. К. от гр.Харманли и съпругата му били собственици на „АУТО
К.“ ООД с ЕИК ***. Управител на дружеството бил именно С. К..
Дружеството притежавало вендинг кафе автомати на територията на община
Харманли. Имали поставен такъв кафе автомат и на ул.****. Кафе автомата
бил марка „Зануси” модел „Спацио" и се намирал до магазин за масла и
авточасти в който работел К.. На 04.11.2022г., когато К. си тръгвал след
работа от магазина всичко с въпросният кафе автомат било наред. На
следващата сутрин като отишъл на работа К. разбрал от съсед на магазина, че
машината не работела. Отишъл да провери причината, като преди да я отвори
не видял по нея никакви външни следи от интервенция. Решил, че проблема е
в машината и решил да го отстрани. След като отворил автомата, всичко
отвътре като консумативи се разсипало. К. видял, че металната каса, която се
намирала в кафе автомата и била закрепена с три нита към корпуса на
автомата не била на мястото си, а била отскубната/изкъртена. Металната каса
била празна и тогава К. разбрал, че някой е взел парите от касата, която се
намирала вътре в кафе автомата. Монетника в автомата си бил на място и не
бил докосван. Във вендинг автомата имало касов апарат, който на първо
число на всеки месец изпращал СМС със сумата натрупана за месеца. Видно
от отчета на фискалната памет на кафе автомата, копие от което е приложено
в материалите по производството, натрупаната в апарата сума към
2

инкриминираната дата била в размер на 426,40 лв. За установеното от него К.
уведомил полицията. В близост до кафе автомата К. имал поставена камера за
видеонаблюдение. Извършен бил преглед на записите, при който бил
разпознат обвиняемия И. З. А.. Установено било, как за времето от 01:22:55
часа до 01:48ч. същият, облечен с видими светла горна дреха с дълъг ръкав и
качулка, тъмен дълъг панталон, обут с видимо тъмни обувки се приближил по
улицата и отишъл до кафе автомата. Там поставил качулката на главата си и
започнал да извършва многократни действия с ръце изразяващи се в натиск,
издърпване, разклащане и усукване спрямо предната част на кафе автомата.
Така успял да изкърти металната касета, която се намирала в кафе автомата и
да извади и да вземе паричната сума, която се намирала в нея. К. предал на
разследващия един брой оптичен носител диск, който съдържал записи от
камерите за видеонаблюдение поставени от него на търговския обект, на
ул.**** в гр.Харманли. В хода на производството били снети образци за
сравнително изследване и фотоснимки от И. А.. Предаденият от К. диск,
станал обект на назначена в хода на досъдебното производство видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза /ВТЛИЕ/. Видно от
заключението на същата, като извършител на деянието е бил разпознат
именно подс. А..
Общата стойност на предмета на деянието било пари за сумата от
426,40 лева.
От справката за съдимост е видно, че към момента на деянието
подс. И. З. А. не е осъждан.
От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия
А. се установява, че същият има криминалистически и съдебни
регистрации.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние подс. А. е неженен, не реализира никакви
доходи и не притежава никакво имущество, има две малолетни деца, които да
издържа.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справки за съдимост, видеотехническа експертиза и всички
преценени във връзка с изявлението на всеки от подсъдимите по реда на 371,
т. 2 НПК и подкрепящи направеното от тях в съдебната фаза признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така
възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние,
3

се налага недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият И. З. А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, пр.2, вр. чл.194, ал.1 от НК, за което с повдигнатото му обвинение
съответно е привлечен към наказателна отговорност. Доказано по делото е, че
на 05.11.2022г. в гр.Харманли, обл.Хасково, на ул *** от кафе автомат марка
„Зануси“ модел „Спацио“, чрез повреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот /изкъртване на метална каса на автомата/, отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 426,40 лева от владението на „Ауто
К.“ ООД с ЕИК **** без съгласието на управителя на дружеството С. Б. К. от
гр.Харманли, с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната
страна на деянието, механизма на осъществяването му, неговия предмет, като
от спецификите относно изпълнителното деяние и повреждане на прегради,
здраво направени за защита на имот – имот ,изкъртване на метална каса на
автомата/, се установява и квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Случаят не може да бъде приет за маловажен, с оглед наличието на
квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, наред с установената
стойност от 426,40 лева.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т. е подсъдимият И. З. А. е съзнавал е, че с
деянието си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи,
предвиждал преминаването им в негова фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението, както и да извлече
имуществена облага чрез това.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия И. З. А. от
град Харманли за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 от
Наказателния кодекс, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, която както бе отбелязано не може да се приеме за ниска, а
от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието, което деецът е оказал
на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото
разкрИ.е на случая в досъдебна фаза, а с направените самопризнания, с
допринесе за изясняване на обективната истина по делото, като цялостното
процесуално поведение в съдебна фаза би могло да бъде окачествено като
положително. На следващо място, подсъдимият е с необременено съдебно
минало, към датата на деянието, макар за същия са събрани негативни
характеристични данни за личността му и за последващи осъждания отново
за посегателства срещу собствеността. Изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание "Лишаване от свобода", съдът прие,
че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което
4

и най - лекото, предвидено в текста на закона наказание, да се явява
несъразмерно тежко за така извършеното деяние. Поради това, съдът прие, че
определяне на наказанието за подсъдимия И. З. А. от град Харманли по вид
"лишаване от свобода", предвид процесуалния ред, по който протече
процедурата, а именно по Глава 27 НПК, следва да бъде определено по реда
на чл. 54 НК, съобразно установения специален минимум от 1 година, а след
редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК - наложено за срок от 8 месеца. Съдът прие
изпълнението на същото на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от 3 години след като се констатира наличието на
формалните предпоставки на цитираната разпоредба от една страна.
Институтът на условното осъждане е приложим, доколкото подс. А. не е
осъждан за престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода.
Освен това съдът счита, че според обстоятелствата по делото за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието ефективно, като изпитателният срок от
три години съдът намира за подходящ с оглед личността на дееца и
достатъчен за превъзпитаване на същия.
Имайки предвид изложеното, съдът счита така наложеното
наказание за справедливо и съответстващо на обществената опасност на
деянието и на автора му и счита, че чрез същото ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи
дееца да спазва законите в страната, както и да се въздейства върху него и
останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.
По отношение на разноските:
Предвид признаването на подсъдимият И. З. А. за виновен, и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 212,84 лв.,
представляваща разноски за вещо лице.
Вещественото доказателство – 1 бр.оптичен носител диск с надпис
„МахеII SD-R, compact disk” и 16р.оптичен носител диск с надпис „Maxell SD-
R, compact disk” с изписан на него ръкописен текст И. З. А. в плик на л.26 от
ДП № 620/2022г. по описа на РУ – Харманли съдът постанови да останат
приложени по делото.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	24
Дата:	12 юни 2023 г. (в сила от 27 юни 2023 г.)
Съдия:	Минка Иванова Китова

Дело:	20235630200209
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2023 г.

Присъда по дело №209/2023 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите