Решение по дело №468/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Д.Я.Ч. с ЕГН ********** и адрес *** Търново, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-0346-000206/26.09.2022 година от полицейски инспектор в Районно управление - С. към ОД – Бургас на МВР.

Със заповедта, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се заявява, че Ч. не е извършил административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, поради което не са налице законовите предпоставки за налагането на ПАМ. Твърди се, че АУАН е съставен в нарушение на чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества. Жалбоподателят сочи, че са му били направени няколко проверки с техническо средство „Дрегер“, като резултатите от всичките са били отрицателни, поради което неправилно е прието, че е отказал проверка за употреба на алкохол с техническа средство и неправилно му е издаден талон за медицинско изследване за употреба на алкохол. Твърди, че е отказал да получи талона за медицинско изследване докато не му бъде осигурен превоз до медицинското заведение, предвид късния час и липсата на обществен транспорт. Посочва, че тъй като служителите на МВР са отказали да го заведат до медицинското заведение, се е наложило да търси свои приятели, които да го откарат до град С. за даване на кръвна проба, но докато дойдат да го вземат и закарат до там, е изтекъл срокът за вземане на проба. Иска отмяна на оспорената ПАМ като незаконосъобразна поради противоречието  с материалния закон и несъответствието  с целта на закона. Претендира разноски.

Ответникът представя административната преписка.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, от фактическа страна съдът установи следното.

На 26.09.2022 година, около 01:00 часа в община С. на път първи клас № 9, км. 282, в село К., до здравния пункт на селото, в посока към град Малко Търново, Ч. е управлявал личния си лек автомобил марка „Р.“, модел „С.“ с регистрационен № А **** РА, като е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN-0061. На Ч. е бил издаден талон за медицинско изследване с № 138442, който той е отказал да подпише и да получи, и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

За резултата от проверката е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), в който са отразени констатираните обстоятелства и изземването на свидетелството за управление на МПС с № ********* (лист 6).

Като част от преписката е приложен и талона за медицинско изследване, в който свидетелят Д.С., с посочен единен граждански номер и адрес е удостоверил, че Ч. е отказал да подпише и получи талона за медицинско изследване (лист 7). На гърба на талона е направено собственоръчно отбелязване от представител на МЗ „Център за спешна медицинска помощ“ – Бургас, че лицето не се е явило за кръвна проба в определения в талона час (03:45 часа), а се е явило в 04:24 часа.

С процесната заповед за прилагане на ПАМ, на основание чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД – Бургас на МВР е заповядал на Д.Я.Ч. да бъде наложена мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторна превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В мотивите на заповедта е посочено, че водача Ч. категорично отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARDN-0061. Посочено е, че е издаден талон за медицинско изследване с № 138442 (лист 5).

От ответника, като доказателства за компетентност са приложени заповед № 251з-1821/26.04.2022 година на директора на ОД на МВР - Бургас, с която е оправомощил полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД – Бургас на МВР да налагат ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от адресата на акта – засегнат неблагоприятно от правните му последици, поради което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На основание чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Нормата на чл.171 от ЗДвП предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5 обжалването е по реда на АПК.

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Компетентността на издателя на заповедта е обоснована със заповед № 251з-1821/26.04.2022 година на директора на ОД – Бургас на МВР, който оправомощава определени категории служители в дирекцията, сред които и полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ, да издават заповеди за прилагане на ПАМ. В конкретния случай издателят на заповедта е именно полицейски инспектор в РУ - С. при ОД – Бургас на МВР.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.

При издаването на заповедта не са допуснати никакви процесуални нарушения.

Заповедта е материално законосъобразна.

В хипотезата на чл. 171 т. 1 б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, като отрича, че е отказал да бъде тестван с техническо средство, но не отрича, че е пристигнал в медицинския център в град С. след срока за вземане на кръвна проба, посочен в издадения талон за медицинско изследване. От фактите по делото, обаче, се установява, че жалбоподателят Ч., като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол и не се е явил на време в посоченото в талона за медицинско изследване здравно заведение за даване на кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта. По делото е разпитан свидетелят Георги Д. - младши автоконтрольор в РУ – С. при ОД – Бургас на МВР и актосъставител, от показанията на който се установява, че при пристигането му място на проверката е поканил жалбоподателя Ч. да му бъде направена проверка за алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“, но същият симулирал и е изпускал въздух през носа си, като опитът да бъде извършена проверка е продължил около час. Според свидетеля, поради невъзможността за бъде тестван с техническо средство, на Ч. е бил издаден талон за медицинско изследване, който жалбоподателят е отказал да подпише и получи. Актосъставителят заявява, че водачът е искал да бъде откаран от служителите на МВР до медицинския център за даване на кръвна проба, но му е било отказано, тъй като те нямат право да качват в служебния автомобил лица, освен ако не са задържани.

От така събраните доказателства се установява, че с поведението си водачът не е изпълнявал точно указанията на контролните органи по време на извършване на пробата, тоест да издиша въздух в техническото средство за установяване на концентрация на алкохол, което, от своя страна, представлява отказ да му бъде извършена такава, съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година, при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Както бе посочено по-горе, между страните не се спори, че Ч. е пристигнал в медицинския център в град С. след срока за вземане на кръвна проба посочен в издадения талон за медицинско изследване. В случая на водача е даден максимално предвидения в нормата на чл. 6 ал. 6 т. 2, предложение второ от Наредба № 1 от 19.07.2017 година срок от 120 минути за явяване на мястото за извършване на изследването, като с оглед часа на отказ да му бъде връчен талона – 01:45 часа, водачът е следвало да се яви за кръвна проба до 03:45 часа на 23.10.2022 година. Доколкото се касае за проверка, извършена в село К., а медицинският център се намира в град С., съдът счита, че предоставеното време за придвижване е достатъчно, още повече като се има предвид, че се касае за предвижване в тъмната част на денонощието, рано сутрин, когато почти липсва движение. Водачът, обаче, се е явил за даване на кръвна проба с 39 минути закъснение, тоест извън посочения в талона за медицинско изследване срок, което води до неизпълнение на задължението за изследване.

По отношение срока на действие на посочената временна ПАМ, същият е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма. От законодателя не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения, поради което органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона, както и съдът не би могъл да определи друг по-кратък. Поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за отпаднала.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалба на Д.Я.Ч. с ЕГН ********** *** Търново, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0346-000206/26.09.2022 година от полицейски инспектор в Районно управление С. към ОД на МВР – Бургас.

Решението е окончателно.

	СЪДИЯ: