Решение по дело №416/2013 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 72
Дата: 23 май 2014 г. (в сила от 23 юли 2014 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20135230100416
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

72

 

23.05.2014г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Двадесет и трети април

 

2014

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

Н И

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

416

 

2013

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, във вр. с чл.79 от ЗЗД.

          Предявена е искова молба от «П.Л. АД, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.»***, представлявано от изпълнителния директор ЗБ, със съдебен адрес: гр.***, ул.»*** – юрисконсулт Р.Х., срещу Б.Т.Б.,***, и настоящ адрес: гр.***, бул.»***, в която се твърди, че по силата и при условията на договор за потребителски кредит, сключен на 16.10.2007г. с «Българска пощенска банка» АД, Б.Т.Б. е получил потребителски кредит за текущи нужди в размер на 3000,00лв., която сума е преведена по банков път на името на Б.. В исковата молба се сочи, че с решение от 01.11.2007г., Софийски градски съд е вписал промяна в наименованието на «Българска пощенска банка» АД и същата се именува понастоящем «Ю.И Е.Д.Б. АД, което название е променено с решение от 11.01.2013г. на Търговския регистър, като наименованието на банката е вече «Юробанк България» АД. Дружеството -ищец твърдят, че съгласно чл.8 от Договор за потребителски кредит, ответникът Б. е следвало да погасява кредита на месечни вноски по погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит. Сочи се още, че в чл.9 от Договор за потребителски кредит, е уговорена договорна/закъснителна лихва при неизпълнение на което и да е от задълженията по договора. Дружеството- ищец сочат, че по силата на договор за прехвърляне на вземания, сключен на 06.12.2007г., «Ю.И Е.Д.Б. АД е прехвърлила възмездно на «Б.Р.С. АД правото на вземане срещу ответника Б., ведно с всички обезпечения. Сочат, че «Б.Р.С. АД е отправило няколко уведомления до ответника Б., които не са получавани, поради което на Б.Т.Б. е изпратено уведомление за прехвърляне на процесното вземане, съгласно нотариално заверени пълномощни, като е уведомен, че «Б.Р.С. АД и «Юробанк България» АД упълномощават «П.Л. АД да уведомява писмено от тяхно име физическите лица- длъжници по договори за потребителски кредити. По тази причина дружеството- ищец са изпратили ново уведомление за прехвърляне на процесното вземане от страна на «Юробанк» АД и «Б.Р.С. АД, които са упълномощили «П.Л. АД, в качеството им на предишни кредитори по смисъла на чл.99 от ЗЗД. Дружеството- ищец твърдят, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения, както към «Юробанк България» АД, така и към «Б.Р.С. АД.

          Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че по силата на облигационно правоотношение, ответникът Б.Т.Б. дължи на «П.Л. АД заплащането на сумата от 4586,64лв.- общо, от които: главница в размер на 2241,50лв., договорна лихва за периода 16.10.2007г. – 11.02.2013г. в размер на 2345,12лв., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.дело № 113/2013г. – 14.03.2013г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират заплащането на сторените съдебно- деловодни разноски по частно гражданското дело -държавна такса в размер на 91,73лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 555,20лв.

          Молят да бъде допусната съдебно -счетоводна експертиза, в случай на оспорване на иска от страна на ответника Б., при която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и направи справка в дружествощто- ищец, да отговори на следните въпроси: 1.Преведена ли е сумата от 3000,00лв. от «Българска пощенска банка» на ответника Б.Т.Б.; 2.Колко са направените от Б. вноски към «Юробанк България» АД, на коя дата са направени и какъв е техният размер; 3.Какъв е размерът на договорната лихва върху претендираната главница, съгласно чл.3 от Договор за потребителски кредит, през периода на действие на договора; 4.Какъв е размерът на договорната /закъснителна/ лихва съгласно чл.9 от Договора за потребителски кредит, считано от датата на сключване на договора до датата на предявяване на заявлението в Районен съд Панагюрище; 5.Има ли дължими и начислени такси за времето на ползване на кредита; 6.Какъв е размерът на неизплатеното задължение на ответника Б., включващо главница, договорна лихва, съгласно чл.3 от Договора за потребителски кредит за периода на действие на договора и договорна /закъснителна/ лихва съгласно чл.9 от Договор за потребителски кредит -от датата на сключване на договора, до датата на подаване на заявлението в съда.

          Молят, към настоящото гражданско дело да бъде приложено ч.гр.дело № 113/2013г. по описа на Панагюрският районен съд.

          На основание чл.219 от ГПК, молят да бъде привлечена като трето лице- помагач «Юробанк България»       АД, със седалище и адрес на управление в гр.***, район Витоша, ул.»***, представлявано от изпълнителния директор П Н. Д и прокуриста – МИВ, с цел доказване на вземането срещу Б.Б. по основание и размер, в което вземане «Б.Р.С. АД се е суброгирало след прехвърляне на вземането.

          На основание чл.219 от ГПК, молят да бъде привлечено по делото, като трето лице- помагач «Б.Р.С. АД, със седалище и адрес на управление в гр.***, бул.»*** представлявано от изпълнителните директори П Н. Д и Е Г Г, с цел доказване на вземането срещу Б.Б. по основание и размер, в което вземане «П.Л. АД се е суброгирало след прехвърляне на вземането.

          Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски кредит № FL306441-1315 от 16.10.2007г.; Погасителен план към договора; Уведомление за прехвърляне на вземания; Разписка от вътрешна ускорена поща „Старпост”; Уведомление за прехвърляне на вземания; Разписка от куриерска служба „Спиди”; Уведомление за прехвърляне на вземания; Известие за доставяне; Уведомително писмо за недоставена поща от „Български пощи” ЕАД; Уведомление за прехвърляне на вземане; Бордеро, издадено на 16.10.2007г. от „Пощенска банка”; Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 06.12.2007г. между „Б.Р.С. АД и «Ю.И Е.Д.Б. АД; Договор за прехвърляне на вземания между «Ю.И Е.Д.Б. АД и «Б.Р.С. АД.

В законоустановения срок ответникът Б.Т.Б. депозира писмен отговор на исковата молба, в който сочи, че от представените съобщения от страна на банката, не е видно ответникът да е получавал тези съобщения с обратни разписки, тъй като липсва подписът му върху тях. Ответникът твърди, че всеки може да подписва документи, но следва съобщението да му бъде връчено лично. Според Б.Б. от 2009г. до 2013г. нито веднъж банката не го е уведомила за дължимите по договора за кредит суми. Твърди, че през изминалите 4-5 години никой от кредиторите не е положил усилия да се свърже с него, за да му посочи какъв е размерът на неговото задължение. Твърди, че от 2008г. до 2013г. живее в гр.*** и работи, за да опитва да погаси дължимите кредити, но не и да заплаща лихви за четири години. Изразява несъгласие с отразеното в исковата молба и не може да си обясни как кредиторът е чакал четири години, за да му се натрупат в задължение такси, лихви и разноски в размер на 555,20лв.

          В открито съдебно заседание- редовно призовани, процесуалният представител на дружеството –ищец представя писмена молба, с която моли делото да се разгледа в тяхно отсъствие, като поддържат исковата молба така, както е предявена.

В съдебно заседание- редовно призован- ответникът Б.Т.Б. не се явява.

По делото е поискана, допусната и изготвена съдебно- счетоводна експертиза.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № FL 306441-1315 от 16.10.2007г., е, че на 16.10.2007г. „Българска пощенска банка” АД е отпуснала на ответника Б.Б. потребителски кредит в размер на 3000,00лв., със срок на погасяването -16.10.2009г., като погасителните вноски, съгласно договора, се заплащат ежемесечно на 16-ти число на съответния месец, при размер на равните (анюитетни) месечни вноски- 144,68лв. Страните са договорили, че при непогасяване изцяло или от части на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяването на целия кредит става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора. В тази връзка страните са се споразумели изискуемостта да настъпва без да е необходимо волеизявление на банката спрямо длъжника и ответник Б., като банката може да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.

От приложеното по делото уведомление за прехвърляне на вземания, издадено на 29.12.2010г., се констатира, че «Българска пощенска банка» АД с ново название «Ю.И Е.Д.Б. АД и «Б.р.с. АД са уведомили ответника Б., че с договор за цесия от 06.12.2007г. банката е прехвърлила на второто дружество всички свои вземания спрямо Б..

От приложеното уведомление за вътрешна ускорена поща се констатира, че това съобщение не е достигнало до ответника Б., поради което същият е уведомен втори път от «Б.р.с. АД и дружеството ищец –«П.Л. АД, но и това съобщение не е достигнало до ответника Б..

По делото е приложено още едно уведомление за прехвърляне на вземания, от което се констатира, че «Юробанк България» АД и «Б.р.с. АД, чрез упълномощеното от тях дружество- ищец «П.Л. АД, са уведомили ответника, че с договор за цесия от 06.12.2007г. банката е прехвърлила всички свои вземания на «Б.р.с. АД, но ответникът отново не е получил съобщението, като от приложените от «Български пощи» ЕАД документи се констатира, че ответникът Б. отсъства от своя постоянен и настоящ адрес. По тази причина дружеството -ищец отново е уведомило ответника и това уведомление, отправено до адреса на Б.Т.Б. ***, е получено от него, като по този начин Б. е вече уведомен за съществуващия договор за цесия, съгласно който от 06.12.2007г. дължимите погасителни вноски по договор за кредит се дължат на дружеството -ищец.

По делото е приложен договор за цесия, сключен на 06.12.2007г., от който се констатира, че «Ю.И Е.Д.Б. АД, с предишно наименование «Българска пощенска банка» и «Б.р.с. АД, са сключили договор, съгласно който банката е прехвърлила на «Б.р.с. АД, всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити, съгласно приложения, представляващи неразделна част от договора, заедно с всички обезпечения, превилегии и други принадлежности към договорите за кредит, включително и начислената до датата на прехвърляне на вземането, лихви.

От приложеното по делото извлечение от приложение № 1 към договора за цесия се констатира, че Б.Т.Б. е сред длъжниците, чийто договор и вземане по него са прехвърлени, като вземането е в размер на 3459,89лв.

По делото е приложен и втори договор за прехвърляне на вземания, сключен на 30.03.2009г., от който се констатира, че «Ю.И Е.Д.Б.  и «Б.р.с. АД, са прехвърлили своите вземания, ведно с всички обезпечения на дружеството ищец -«П.Л. АД, като в приемо- предавателен протокол, изготвен на 20.08.2009г. и приложение № 1 – списък на длъжниците и вземанията по договора, вземането срещу Б.Т.Б. е отразено като сума в размер на 2508,49лв.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, от което се констатира, че на 16.10.2007г., на ответника Б.Б. е преведен отпуснатия кредит в размер на 3000,00лв. В заключението си вещото лице сочи, че ответникът Б. е направил единадесет погасителни вноски през периода 16.11.2007г. до 16.09.2008г., като с направените погасителни вноски в общ размер на 1035,00лв. е погасена главница в размер на 758,48лв. и договорена лихва по погасителния план в размер на 263,77лв. В заключението се сочи, че общият размер на договорената лихва възлиза на сумата от 472,26лв., а размерът на закъснителната лихва е 58,48лв. От заключението на вещото лице се констатира, че към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от страна на дружеството ищец «П.Л. АД, общият размер на дължимите от ответника Б. суми са както следва: главница в размер на 2241,52лв., договорна лихва, съгласно чл.3 от Договора за кредит, в размер на 208,49лв., договорна закъснителна лихва, съгласно чл.9 от Договора за кредит, в размер на 1003,00лв., или общият размер на задължението възлиза на 3453,01лв.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между страните по делото съществува сключен договор за кредит от 16.10.2007г., съгласно който ответникът е получил кредит в размер на 3000,00лв., със срок за погасяване на същия- 16.10.2009г. Страните са уговорили, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, задължението става предсрочно изискуемо. От множеството уведомления за прехвърляне на вземания, част от които не са достигнали до ответника Б., тъй като той не е намиран на постоянния си адрес, се констатира, че между «Българска пощенска банка» с ново название «Юробанк България», «Б.р.с. АД, а по-късно и с «Про Лего»АД, са сключени два договора за цесия на вземания, като в резултат на тези договори задължението на ответника Б.Б. е станало собственост на дружеството- ищец «П.Л. АД. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи по безспорен начин, че ответникът Б. е погасявал кредита през периода 16.11.2007г. – 16.09.2008г. и по този начин е погасена част от дължимата по кредита главница и договорена лихва, но след тази дата погасителните вноски са прекратени и длъжникът Б.Б. не е изплатил на дружеството- ищец главница в размер на 2241,52лв., ведно с договорна и договорна закъснителна лихва.

Съдът счита, че следва да бъде уважен предявеният от «П.Л. АД установителен иск за сумата от 2241,52лв., представляваща главница по сключения през 2007г. договор за кредит, ведно с договорна лихва в размер на 208,49лв., ведно с договорна закъснителни лихва по смисъла на чл.9 от Договора за кредит в размер на 1003,00лв. и ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2013г., до окончателно изплащане на вземането.

От заключението на вещото лице се констатира, че през периода от 16.11.2007г. до 16.09.2008г. ответникът Б.Б. е заплатил общо 1035,00лв., с което е погасена част от главницата и договорената лихва по погасителния план на договора, поради което съдът счита, че предявеният от дружеството -ищец иск за договорна лихва през периода 16.10.2007г. до 11.02.2013г., за сумата от 2345,12лв., следва да бъде отхвърлен за сумата от 1133,63лв., която сума представлява сбор от договорна лихва, съгласно чл.3 от Договора за кредит в размер на 208,49лв. и договорна закъснителна лихва, формирана съгласно чл.9 от Договора за кредит, в общ размер на 1003,00лв.

С оглед изхода на делото и съгласно изискванията на чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът Б.Т.Б. да заплати на «П.л. АД, сторените по делото разноски в размер на 796,93лв.. която сума представлява сбор от платената държавна такса в размер на 91,73лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 555,20лв. и 150,00лв. възнаграждение за вещото лице.

Така мотивиран и на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, във вр. с чл.79 от ЗЗД, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА за установено по отношение на  Б.Т.Б., с ЕГН- **********,***«*** и настоящ адрес гр.***, бул.»*** и «П.л. АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.»***, представлявано от изпълнителния директор З Б, със съдебен адрес: гр.***, ул.»*** – юрисконсулт Р.Х., че съществува облигационно правоотношение, съгласно което Б.Т.Б., с ЕГН- **********,***«***,  дължи на дружеството- ищец заплащането на сумата от 2241,52лв.(две хиляди двеста четиридесет и един лева и 52 стотинки), представляваща главница по сключения през 2007г. договор за кредит, ведно с договорна лихва в размер на 208,49лв.(двеста и осем лева и 49 стотинки), ведно с договорна закъснителна лихва по смисъла на чл.9 от Договора за кредит, в размер на 1003,00лв.(хиляда и три лева) и ведно със законната лихва върху вземането считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2013г., до окончателно изплащане на вземането.

          ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан предявеният от «П.Л. АД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.»***, представлявано от изпълнителния директор ЗБ, със съдебен адрес: гр.***, ул.»*** – юрисконсулт Р.Х., срещу Б.Т.Б., с ЕГН- **********,***«*** и настоящ адрес гр.***, бул.»***, установителен иск за сумата от 4586,64лв.(четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 64 стотинки), за разликата от 1133,63лв.(хиляда сто тридесет и три лева и 63 стотинки).

ОСЪЖДА  Б.Т.Б., с ЕГН-**********,***«***, да заплати на «П.л. АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.»***, представлявано от изпълнителния директор ЗБ, със съдебен адрес: гр.***, ул.»*** – юрисконсулт Р.Х., сторените по делото разноски в размер на 796,93лв.(седемстотин деветдесет и шест лева и 93 стотинки), която сума представлява сбор от платената държавна такса в размер на 91,73лв.(деветдесет и един лева и 73 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 555,20лв.(петстотин петдесет и пет лева и 20 стотинки) и 150,00лв.(сто и петдесет лева) възнаграждение за вещото лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: