РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 17.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                  мл.с.: ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА

 

при секретаря Елеонора Георгиева,

разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 5280 по описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена от ответника К.Д.Т., чрез пълномощника си – адв. К.К., с надлежно учредена представителна власт по делото, въззивна жалба срещу Решение № 20285061 от 30.12.2020 г., постановено по гр.д. № 3851/2020 г., СРС, 34-ти състав, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Х.Г.Х. срещу К.Д.Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване на паричното притезание в размер на сумата от 8000,00 лв. по Запис на заповед издаден на 21.02.2018 г., удостоверено в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 33858/2019 г. по описа на СРС, 34-ти състав.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1043,50 лв., представляваща разноски в исковото производство и сумата от 670,00 лв., представляваща разноски в заповедното производство гр. д. № 33858/2019 г. по описа на СРС, 34-ти състав..

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че процесният запис на заповед не годен документ по смисъла на чл. 417 ГПК, както и че същият е издаден въз основа на възникнало каузално правоотношение, но СРС в нарушение на процесуалният закон не е предоставил процесуална възможност на страната да ангажира доказателства във връзка със съществуването на каузално правоотношение. Моли съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х.Г.Х., чрез пълномощника си – адв. И.Й., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Моли съда на потвърди решението и присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страни в процеса, като жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.  

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Както в подаденото заявление, така и в исковата молба ищецът е посочил както правопораждащия твръдяното парично притезание юридически факт – запис на заповед издаден на 21.02.2018 г., който е представен в оригинал в кориците на приложеното ч.гр.д. № 33858/2019 г. по описа на СРС, 34-ти състав.

 За да притежава изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 ТЗ клаузи (реквизити), като тяхната кумулативна наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „Запис на заповед”, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на заповед”, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.

В представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на заповед”, както в заглавието на акта, така и в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума – сумата от 8000,00 лв. В менителничния ефект като място на издаване е определен гр. София, като мястото на плащане следва да се определи по правилото на чл. 536, ал. 3 ТЗ - ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането, т.е. – гр. София, а като ремитент – ищецът Х.Г.Х.. Процесният запис на заповед е издаден на 21.02.2018 г. и е положен подпис от неговия издател – К.Д.Т..

Издателят на менителничния ефект е определил падежа съгласно чл. 537 ТЗ, във вр. с чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен ден – 21.05.2018 г. Тъй като в представения запис на заповед се съдържат всички законоустановени реквизити, съдът приема, че същия е действителен и е породил действително менителнично задължение. Следователно, налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити.

Налице е и втората материална предпоставка, обуславяща възникването на изпълнителната сила на записа на заповед – изискуемостта на материализираното в процесните ценни книги на заповед парични задължения. В случаите, когато падежът на ценната книга е уговорен на определен ден – чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, моментът, от който паричното задължение става изискуемо и кредиторът може да иска принудително удовлетворяване на своето парично притезание, е денят, определен за плащане на материализираното парично задължение, а именно –21.05.2018 г. От този момент длъжникът е в забава и започва да тече давността – арг. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ и обективираното в записа на заповед парично задължение става изискуемо, т. е. годно за принудително изпълнение.

Тъй като записът на заповед като едностранна абстрактна сделка е едновременно доказателство и основание за поето менителнично задължение, въззивният съд приема, че в процеса на доказване бе по несъмнен начин установено, че между страните е възникнало и съществува действително менителнично правоотношение, по което ответникът е поел безусловно едностранно задължение за заплащане на сумата от 8000,00 лв. спрямо ищеца.

Тъй като в представения запис на заповед се съдържат всички законоустановени реквизити, съдът приема, че същия е действителен и е породил действително менителнично задължение. Следователно, налице е редовна ценна книга, с всички предвидени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити.

По изложените правни съображения съдът приема, че представеният запис на заповед съставлява предвидено в закона и редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо годно и изискуемо за принудително изпълнение притезание срещу лицето, което се сочи като длъжник по менителничния ефект в предявения размер от 8000,00 лв., като не съществува пречка.

По отношение оплакването, касаещо допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуалния закон по отношение на доказването на въведеното с отговора на исковата молба каузално правоотношение във връзка с което е издаден процесния запис на заповед, следва да се отбележи, че с постановеното по реда на чл. 267 ГПК определение от 04.01.2022 г. настоящият състав на съда е изложил подробни съображения за липсата на такова.

Следва да се отбележи още, че е обоснован извода на СРС, че представено споразумение от 21.08.2018г. /л. 31/, сключено между страните по делото и Карел Билдерберк за закупуване на вече регистрирано дружество или регистриране на ново дружество, което да бъде формална собственост на посочените лица, не установява, че Записа на заповед обезпечава изпълнението на някакви задължения по същото, тъй като датата на изготвянето му - 21.08.2018г. следва с шест месеца издаването на процесния запис на заповед от 21.02.2018г. Нещо повече, наличието на предшестващо издаване записа на заповед задължение на ответника, произтичащо от каузално правоотношение не променя безусловния характер на записа на заповед , в който смисъл са и съображенията по т. 4д от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 от 18.06.2014 Г. по тълк. д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, респективно не съществува пречка същия да обезпечава изпълнението на съществуващо задължение по каузално правоотношение.

Доколкото други оплаквания по правилността на обжалваното решение не са изложени и с оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивният съд достига съответстват на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната жалба да се остави без уважение.

При този изход на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 880,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производството.

С оглед цената на иска въззивното решение по процесното търговско дело, произтичащо от търговска сделка /запис на заповед/, не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № I-47-140/08.01.2016 г., постановено по гр.д. № 3851/2020 г., СРС, 34-ти състав.

ОСЪЖДА К.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Х.Г.Х., с ЕГН **********, със съдебен адрес:***, оф. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 880,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производството.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: