Р Е Ш Е Н И Е № 260081
гр. Варна, 07.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на
секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов
в.гр.д. № 548
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по подадената от Н.С.В. *** въззивна жалба против
решение № 15/17.02.20г., поправено с решение № 260014/28.10.20г., постановени
по т.д. № 37/19г. на ОС-Добрич, с което е признато за установено, че същият няма вземане спрямо
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ЕИК
*********, претендирано на основание
Договор за цесия от 25.07.2016г., по силата на който му е прехвърлено вземане
срещу застрахователя за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от
цедента Р.Б.А., във връзка със смъртта на нейния син - Р.Р.А., настъпила при
ПТП на 07.02.2015г.; и въззивникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата
от 9 600 лв., разноски за първата инстанция, като решението е постановено
при участието на Р.Б.А. в качеството ѝ на трето лице-помагач на страната
на ищеца. Изложено е, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на съда, че прехвърленото на
ответника вземане не е действително възникнало и не е съществувало в
патримониума на Р.А., доколкото към момента на цесията и към момента на
постановяване на решението, не е налице влязло в сила решение на съда за
неговото присъждане. Сочи се, че това е неправилен извод, тъй като вземането на
Р.А. е възникнало в момента на настъпване на смъртта на сина ѝ, предвид
качеството ѝ на негов наследник. Поради това вземането е съществувало към
момента на прехвърлянето му. Освен това се поддържа, че ДОС се е произнесъл по
непредявен иск, тъй като ищецът не е твърдял несъществуването на вземането в
патримониума на ответника да се дължи на това, че не е било възникнало и не е
съществувало към датата на цесията и към датата на постановяване на съдебното
решение на ДОС поради липсата на влязло в сила решение по друго дело.
Претендира се обжалвания акт да бъде отменен, а предявения иск – отхвърлен,
ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения
срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София чрез адв.
Св. С., с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени
съображения. Споделя се извода на съда, че цедираното на ответника вземане не е
възникнало и не е съществувало в патримониума на Р.А., тъй като към датата на
цесията 25.07.16г. първоинстанционното производство по гр.д. № 11005/15г. на
СГС, І-16 с-в, водено за вземането на последната, е било висящо. Поради това
прехвърляното вземане не е било установено по основание и размер. Оспорва се
тезата на въззивника, че обжалваното решение е недопустимо, защото в исковата
молба ищецът е навел и такова основание на своя иск - че вземането не
съществува поради това, че е предмет на висящ правен спор. Поддържа се още, че
съдът не е обсъдил твърдението на ищеца, че договорът за цесия е нищожен поради
невъзможен предмет, тъй като страните са се договорили да се прехвърли
непрехвърлимо право, каквото е правото на обезщетение за неимуществени вреди.
Добавено е, че в мотивите на постановеното по в.гр.д. № 500/18г. на САС, 1 с-в
решение № 187/20.01.20г., е прието още, че договорът за цесия е нищожен и
поради накърнение на добрите нрави, тъй като цесионерът е пълномощник по делото
на цедента. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
разноските за настоящата инстанция.
В предвидения
срок е депозиран отговор на въззивната жалба и от третото лице-помагач на ищеца
– Р.Б.А. чрез адв. Н. Д. ***, с който същата е оспорена като неоснователна.
В с.з. въззивната жалба се поддържа лично от въззивника, който сочи, че в изпълнение на възложената му от първоинстанционния съд доказателствена тежест е установил по делото, че е уведомил длъжника за цесията на 29.05.17г. Отделно от това по настоящото дело са събрани доказателства, че е налице влязло в сила решение по делото, водено от цедента А. срещу ищцовото понастоящем дружество, с което е установен размера на притежаваното от нея вземане - от 120 000 лв.
Въззиваемото дружество с писмена молба от 01.04.21г. е заявило, че поддържа изложеното с отговора на въззивната жалба, ведно с присъждане на разноските по настоящото дело.
С
определение № 260150/27.04.21г. настоящият съд е отменил свое протоколно определение от 07.04.21г.
по делото, с което е приел, че същото е изяснено от фактическа страна, и е
възобновил съдебното дирене по делото. Със същото е било указано на страните,
че съдебният състав е констатирал факти по делото, които обосновават необходимостта от извършване
на проверка за евентуална нищожност на сделката, въз основа на която се
претендира наличието на вземане на ответника против ищеца по настоящото дело
(договора за цесия от 25.07.16г.) - поради накърняване на добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ . В тази
връзка на страните е била дадена възможност в 1-седмичен срок от получаване на
определението да изразят в писмен вид становища относно действителността на
договора за цесия от 25.07.16г. в посочената по-горе насока, както и да
ангажират относими доказателства.
С депозирано на 17.05.21г. становище от
въззивника В., същият е посочил, че не е налице нищожност на договора за цесия
поради накърняване на добрите нрави, тъй като действителната цена по същия е в
размер на 55 000 лв. За доказване на това обстоятелство е представено
насрещно писмо от Р.Б.А., за която е поискано да бъде призована да се яви лично
в съдебно заседание и да отговори на въпроса, каква е действителната цена по
договора за цесия, както и дали е подписала представеното писмо.
Въззиваемото застрахователно дружество е
изразило становище на 21.05.21г., че съдът следи служебно за нищожност на
процесния договор за цесия и не е необходимо страните да изразяват становище в
тази насока, поради което и не е било необходимо въззивния съд да отменя хода
по същество и да дава възможност на страните да ангажират нови доказателства.
Отделно от това, предоставянето на такава възможност представлява и грубо
процесуално нарушение, тъй като се заобикаля настъпилата процесуална преклузия
и събужда съмнение досежно безпристрастността на съдебния състав, тъй като не
става ясно откъде се черпи информация за съществуването на доказателства
относно нееквивалентност на насрещните престации, при положение, че по делото е
представен договор за цесия с посочена цена. Направено е изявление, че се
оспорва автентичността на положения в обратното писмо от името на Р.Б.А.
подпис, както и истинността на документа, поради което се иска документът да
бъде представен в оригинал.
В открито с.з. въззивникът В. поддържа
изразеното становище и представя оригинал на документа, приложен към
становището от 17.05.21г.
С писмено становище въззиваемата страна
заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба и становището си от
21.05.21г. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноските по настоящото дело.
Третото лице-помагач на въззиваемата страна
– Р.Б.А., лично и чрез новоупълномощения си процесуален представител адв. Д.Н. ***,
изразява становище в откритото съдебно заседание, че е оттеглила пълномощията
си от адв. Н. Д. /представени са доказателства с молбата ѝ с вх. №
262349/19.05.21г. по настоящото дело/ и не поддържа изявленията, направени до
момента по делото от нейно име. Потвърждава, че действителната цена на договора
за цесия е в размер на 55 000 лв. и Р.А. е получила цялата тази сума от
адв. Н. В.. Направен е бил договор в размер на 9 900 лв., който да послужи
като доказателство единствено и само пред близките на А. /да не я разберат
роднините колко пари взема, за да не ѝ искат пари/.
За да се произнесе настоящият състав на съда
съобрази следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство първоначално е било
образувано пред СГС по подадена на 11.10.18г. искова молба от „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София против Н.С.В. /гр.д. № 13403/18г. на СГС, І-11 с-в/, с отправена претенция
да се приеме за установено по отношение на ответника несъществуването на негово
вземане против ищеца, претендирано от него на основание договор за цесия от
25.07.16г., по силата на който му е било прехвърлено вземане за обезщетение на
неимуществени вреди, претърпени от цедента Р.Б.А. във връзка със смъртта на
нейния син Р.Р.А., настъпила при ПТП на 07.02.15г. В исковата молба е било
изложено, че ищцовото дружество е ответник по предявен на 26.07.15г. от Р.Б.А.
иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение в размер на
190 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на сина
ѝ Р.А., настъпила при ПТП на 07.02.15г., по който иск е било
образувано гр.д. № 11005/15г. по описа на СГС, І-16 с-в. По последното е било
постановено решение № 6055/22.08.17г., с което дружеството е било осъдено да
заплати на А. сумата от 120 000 лв. като обезщетение за неимуществените
вреди, вследствие на смъртта на сина ѝ, ведно със законната лихва от
07.02.15г. до окончателното изплащане на сумата. Въз основа на подадени
въззивни жалби от всяка от страните по делото е било образувано в.гр.д. №
500/18г. на САпС, което към момента на подаване на исковата молба не било приключило.
Ищцовото дружество е посочило, че на 24.08.18г. е получило уведомление за
продажбата на вземанията на А. за обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от смъртта на сина ѝ, сключен на 25.07.16г. с цесионера Н.С.В.. Тъй
като уведомлението не изхождало от цедента, а от цесионера, то и прехвърлянето
няма действие по отношение на застрахователното дружество. Освен това се сочи,
че цедентът А. в течение на делото е отправила покана за заплащане на
присъденото с невлязлото в сила решение обезщетение от 120 000 лв. за
неимуществени вреди. Наред с това пък и ответникът С. също е претендирал
плащане на същото обезщетение въз основа на договора за цесия. Поради всичко
това се е поддържало, че цедираното вземане не е ликвидно и изискуемо, не са
определени между страните по цесията и дължимостта и размера на вземането, а
освен това последното се определя от съда по справедливост. Освен това се
поддържа, че договорът за цесия се явява нищожен и на друго основание – поради
невъзможен предмет, тъй като предметът на делото е бил едно непрехвърляемо по
правната си природа вземане. Това е така, защото обезщетението за неимуществени
вреди е свързано с личността на увреденото от деликта лице и съставлява такова
за претърпени болки и страдания и поради това е непрехвърлимо субективно право.
Непрехвърляемостта е функция на естеството на вземането, подобно на вземането
за трудово възнаграждение или пенсия, за издръжка, за членствените права в
кооперация или събирателно дружество и др. Поради това се счита, че в
патримониума на ответника не е прехвърлено правото, въз основа на което същият
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Р.А. от смъртта
на сина ѝ, като придобити по цитирания договор за цесия.
С уточняваща молба от 16.02.21г. по настоящото дело
ищцовото дружество е посочило, че претендираното от ответника С. от дружеството
плащане въз основа на договора за цесия от 25.07.16г. е в размер на
120 000 лв. и това се явява и размера на исковата претенция по настоящото
дело.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът В. е
оспорил исковата претенция като неоснователна. Оспорва твърдението на ищеца, че
уведомяването му за цесията е било извършено на 24.08.18г., тъй като това е
било второ писмо до дружеството. Първото такова е било изпратено на 01.06.17г.
и получено на 02.06.17г. Отделно от това предишният кредитор и цедент А. е
уведомила длъжника си на 29.05.17г. с писмо вх. № ЦУ 99-10251. Претендира се
отхвърляне на предявения иск.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на
ищцовото дружество – Р.Б.А. чрез адв. Н. Д. е изразила становище за допустимост
и основателност на предявения иск на изложените в исковата молба основания –
нищожност на договора за цесия от 25.07.16г. поради невъзможен предмет –
непрехвърлимост на правото на обезщетение за неимуществени вреди; нищожност
поради неопределеност на престацията – тъй като прехвърляното вземане не е било
установено по основание и размер и същото е било спорно; поради несъобщаването
на цесията на длъжника от страна на стария кредитор на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради което същата няма действие за длъжника на осн. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
С оглед
на горното следва да се приеме, че е налице предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за отричане съществуването на
субективното притезателно право на ответника да претендира плащане в размер на
120 000 лв. от застрахователното дружество въз основа на договор за цесия
от 25.07.16г., с който кредиторът на дружеството Р. Б. А. му е прехвърлила
правото си на обезщетение във връзка с претърпените от нея неимуществени вреди
от смъртта на сина ѝ Р.Р.А., настъпила при ПТП от 07.02.15г. Налице е
правен интерес от предявения иск, предвид твърдението за отправени едновременни
претенции към застрахователя за заплащане на сумата от 120 000 лв. от
цедента Р. Б. А. и от цесионера Н.С.В..
Видно от
решение № 6055/22.08.17г.,
постановено по гр.д. № 11005/2015г.
на СГС, ГО, І-16 състав /образувано по искова молба, изготвена на 24.08.15г. от адв. Н.С.В., посочен и за
съдебен адрес на ищцата – л. 6-8 от гр.д. № 13403/18г. на СГС, І-11 с-в/, че „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София е било осъдено да заплати на Р.Б.А., представлявана от адв. Н. Д., на осн.
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 120 000 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди –
болки и страдания от нейния син Р.Р.А., настъпила в резултат на ПТП,
реализирано на 07.02.15г. по пътя между с. Карапелит и гр. Добрич, ведно със
законната лихва от 07.02.15г. до окончателното ѝ изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата до претендираните като частичен иск 190 000
лв. от общо 250 000 лв. С определение от 16.10.17г. СГС е оставил без
уважение молбата на адв. Н. Д. за изменение на горното решение по реда на чл.
248 от ГПК. И двете страни са депозирали въззивни жалби против решението на СГС
– ищцата в отхвърлителната му част, а ответникът – в осъдителната му част /л.
15-22 от гр.д. № 13403/18г. на СГС, І-11 с-в/ и пред Апелативен съд-София е
било образувано в.гр.д. № 500/2018г.
Още по време на висящността на гр.д. № 11005/2015г. пред СГС, на 25.07.2016г. е бил сключен договор за продажба на вземане, с който Р.Б.А. е прехвърлила на Н.С.В. своето вземане от ищцовото
застрахователно дружество за обезщетение във връзка с претърпените от нея
имуществени и неимуществени вреди, причинени при ПТП от 07.02.15г.от смъртта на
сина ѝ Р.Р.А., срещу цена от 9 900 лв., платими от цесионера в брой
при подписване на договора. Договорът е с нотариална заверка на подписите на
страните, извършена с рег. № 6018/25.07.16г. от нотариус Р. Байчев – гр. Добрич
/л. 22-24 от първоинстанционното дело
на ДОС/. Нотариално заверен препис от договора за цесия е
приложен на л. 69-71 от делото на ДОС.
На същата дата 25.07.16г. е било изготвено съобщение,
което обаче е било входирано при застрахователното дружество с № 99-10251/29.05.17г. Със същото Р.Б.А. е
уведомила дружеството, че с договор за продажба на вземане от 25.07.16г. с
нотариална заверка на подписите, вземането ѝ от застрахователя за
обезщетение във връзка с претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 07.02.15г. при смъртта на сина ѝ Р.Р.А., е
прехвърлено на Н.С.В. с посочен ЕГН и адрес ***/18г. на СГС, І-11 с-в /.
До застрахователното дружество е била отправена покана на
08.09.17г. от Р.Б.А. чрез
адв. Н. Д., с която същото е поканено да започне преговори за постигане на
извънсъдебна спогодба относно казуса на А., имайки предвид и постановеното
между страните решение по гр.д. № 11005/2015г. на СГС, ГО, І-16 състав /л. 14 от гр.д. № 13403/18г. на СГС,
І-11 с-в/.
Видно от
регистрираната от застрахователя на 24.08.18г.
покана, че дружеството е било поканено и от Н.С.В. да му заплати
доброволно въз основа на договор за цесия от 25.07.16г. присъденото на Р.Б.А.
обезщетение, определено по гр.д. № 11005/15г. на СГС, І-16 с-в /л. 24 от гр.д. № 13403/18г. на СГС,
І-11 с-в/. Към поканата е било приложено копие на договора за
продажба на вземане от 25.07.16г. със заличаване на уговорената продажна цена
/л. 25-27 от гр.д. № 13403/18г. на СГС,
І-11 с-в /.
С
решение № 187/20.01.20г. по в.гр.д. №
500/18г. на САпС е било потвърдено изцяло решението по гр.д. № 11005/15г. на
СГС, І-16 с-в, досежно присъдения размер на обезщетението за неимуществени
вреди на Р.А. от 120 000 лв. Решението е влязло в сила на 01.03.20г. и въз основа на същото в
полза на Р.А. чрез адв. Н. Д. на 22.01.20г. е бил издаден изпълнителен лист за
сумата от 120 000 лв. + законна лихва от 07.02.15г. до окончателното
ѝ изплащане /л. 36-38 от настоящото дело/.
Видно от
представения и приет като доказателство по настоящото дело документ на л. 56,
че Р.Б.А. е удостоверила с подписа си, че действителната сума по договора за
продажба на вземане от ЗАД „ОЗК-застраховане“ за обезщетение във връзка с
претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени при ПТП на 07.02.15г.
от смъртта на Р.Р.А. от 25.07.16г., сключен между нея и Н.С.В., е в размер на
55 000 лв. В открито с.з. пред настоящия съд Р. Б. А. потвърди
подписването на този документ от нея, както и че е получила сумата от
55 000 лв. от адв. Н.В. ***.
С оглед
на установените по-горе факти по делото следва да се приеме, че договорът за
цесия, сключен на 25.07.16г., не е нищожен на посочените от ищеца основания или
на основания, за които съдът е длъжен да следи служебно /напр., когато
последиците на сделката са несъвместими с обществения ред, неравноправни клаузи
и др./. Налице е сключен в писмена форма договор за продажбата на вземането на
цедента за обезщетения за претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди, настъпили от смъртта на сина ѝ, предизвикана от ПТП на 07.02.15г.
Действително в доктрината и съдебната практика е прието, че предмет на договора
за цесия не могат да бъдат онези имуществени права, чието възникване е свързано
с личността на цедента – вземането за трудово възнаграждение, за пенсия, за
издръжка, стипендията, правото на заемателя по заем за послужване да ползва
заетата вещ, правото да се отмени дарение поради непризнателност, вземането за
обезщетение за неимуществени вреди, членствените права в кооперация и
събирателно дружество /Калайджиев, А., „Облигационно право. Обща част“, изд.
„Сиби“, 2007, стр. 487/. В случая обаче вземането на майката за обезщетение на
нейните имуществени и неимуществени вреди от причинената смърт на сина ѝ,
е възникнало още с настъпването на непозволеното увреждане. Освен това към
момента на сключване на договора за цесия на 25.07.16г. същата вече е била
направила преценката си и е взела решение да претендира това си вземане с
предявяването му по съдебен ред чрез пряк иск против застрахователя.
Прехвърленото право е било спорно и определяемо от съда по размер, но предмет
на договора за цесия могат да бъдат и спорни права. Прехвърленото право е
действително и понастоящем е определено по размер с влязло в сила решение.
С оглед
представеното пред настоящата инстанция обратно писмо, чиято автентичност беше
потвърдена от автора му, беше разкрита и симулацията на договора за цесия
относно неговата цена – действителната продажна цена е 55 000 лв. Същата
не се явява очевидно несъразмерна спрямо размера на прехвърленото вземане,
поради което не е налице нищожност на договора за цесия поради накърнение на
добрите нрави.
Мотивите
на кредитора да продаде вземането си при тези условия и на своя адвокат, както
и тези на последния да закупи вземането на своя клиент, не са относими към
преценката за действителността на договора, при съпоставянето на същия с
императивните правила и добрите нрави. Няма наведени твърдения за нарушения на
чл. 40, ал. 5 от ЗАдв., а и такива биха имали отношение само към спазването от
адвоката на Етичния кодекс на адвоката, но не и към действителността на
договора за цесия.
Цесията
е била надлежно съобщена от предишния кредитор на длъжника съгласно чл. 99, ал.
3 от ЗЗД с писмо вх. № 99-10251/29.05.17г.
С оглед
на всичко гореизложено следва да се приеме, че първоинстанционното решение,
инкорпориращо противоположен правен извод, следва да се отмени и предявеният
иск да се отхвърли като неоснователен.
Предвид
направеното от въззивника искане и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на същия следва
да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски, изразяващи се в
заплатена ДТ в размер на 2 400 лв. За първата инстанция ответникът не е
претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 15/17.02.20г., поправено с решение №
260014/28.10.20г., постановени по т.д. № 37/19г. на ОС-Добрич , И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Света
София“, № 7, ет. 5 против Н.С.В., ЕГН ********** *** за приемане за установено по
отношение на ищеца, че ответникът няма вземане
спрямо него в размер на
120 000 лв.,
претендирано на основание Договор за цесия от 25.07.2016г., по силата на който на
ответника е прехвърлено вземане
срещу застрахователя за обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от
цедента Р.Б.А., във връзка със смъртта на нейния син - Р.Р.А., настъпила при
ПТП на 07.02.2015г., на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на Р.Б.А., ЕГН ********** ***, като
трето лице-помагач на „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ЕИК *********, гр. София.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“, № 7, ет. 5 да
заплати на Н.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 2 400 /две
хиляди и четиристотин/ лв., представляващи разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1, ал. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: