РЕШЕНИЕ
№262727/1.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на първи октомври две хиляди двадесет и
първа година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар:
Д.П.
сложи за разглеждане докладваното
от районния съдия гр. дело № 15962 по описа на ВРС за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на В.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, с която против Държавата, представлявана от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предявен иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на ПИ с
идентификатор **********, с площ от * кв. м, находящ се в **********трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
друг обществен обект, комплекс; стар идентификтатор – няма; номер по предходен
план – ********, при граници: ПИ *******, *******, *******, ********.
Обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищците права:
Ищецът е
собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в **********представляващ
ПИ с идентификатор **********, с площ от * кв. м, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект,
комплекс; стар идентификтатор – няма; номер по предходен план – ********, при граници: ПИ *******, *******,
*******, ********. Владението върху имота е установено от ищеца през 2007 г., като до
подаване на исковата молба, същото е трайно и явно, и е упражнявано
непрекъснато и необезпокоявано.
В началото на 2020
г. ищецът предприема действия по снабдяване с констативен нотариален акт, но
установява, че за имота е съставен акт за частна държавна собственост - №
9400/09.10.2017 г., вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № ***********г.
Актът е съставен на основание чл.68, ал.1 ЗДС и чл. 104, ал.1, т.8 ППЗДС.
Намира, че с АЧДС е удостоверено несъществуващо право на ответника, тъй като
същият не е придобил правото на собственост на посоченото в акта основание или
въз основа на способите предвидени със ЗДС. Обосновава правния си интерес от
предявяване на иска с обстоятелството, че за имота, който счита за свой е
съставен АДЧС, което е пречка за снабдяването му с констативен нотариален акт.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск. Оспорва да е налице правен интерес за ищеца
от предявяване на иска. Намира, че ищецът не е посочил каквито и да е факти,
които да обосновават правния му интерес. Сочи, че полагането на грижи за чужд
имот не е тъждествено на упражняване власт върху вещта или намерение за
своенето ѝ, тъй като това е дейност на обикновено управление, присъщо на
държателя.
АЧДС е издаден от компетентен орган,
по законоустановения ред, въз основа на предходни актове за държавна
собственост. За процесния имот не е съставен акт за общинска собственост, не е
отписан от актовите книги за държавна собственост, поради което актът е годен
титул за собственост, въз основа, на който държавата се легитимира като носител
на правото.
Процесният имот представлява част от
дворище № 1814, кв.277а /278/ по плана на м-ст „Св. К.“, курортно предградие „Л.“
и част от 1041 по КП 1956 г. на „К.“. Сочи, че с присъда от 03.07.1947 г. по
конфискационно дело е одържавен от Ф.Ф.М., недвижим имот, представляващ
½ ид.ч. от овощна градина, лозе и хавра с кьошк – вила, гараж и
пристройка, общо застроено и незастроено място от 8 дка, находящо се в гр.
Варна, м-ст. „Св. Константин“ съставляващ дворище № 1814 в кв.278 по плана на
гр. В., курортно предградие „Л.“. Съставен е АДС № 58/15.08.1949 г. Сочи, че на
основание ПМС № 736/08.09.1952 г. и протокол за продажба на бившите германски
имущества в НРБ, е одържавен от Г.Х.Т., недвижим имот, представляващ ½
ид. ч. от овощна градина, лозе и хавра с кьошк – вила, гараж и пристройка, общо
застроено и незастроено място от 8 дка, находящо се в гр. В., м-ст. „Св. К.“
съставляващ дворище № * в кв.* по плана на гр. С. Съставен е АДС №
1374/09.03.1953 г.
Ответникът сочи,
че е съставен и АДС № 13990/21.04.1978 г. за място с площ от 585 кв. м,
представляващо част от имот с пл. № *, кв.* по плана на Вилна зона, придадено по
регулация към държавен имот с пл. № *, кв.* по АДС № 1374/09.03.1953 г.
Заявява, че придобиването от Държавата на имот, конфискуван с присъда в нейна
полза, попада в хипотезата на чл.3, т.5 ЗДС, в редакцията от 2005 г., приложима
към сочения период на давностно владение.
Твърди, че имотът
не е излизал от патримониума на Държавата, тъй като същият е придобит въз
основа на влезли в сила съдебни актове. Не са налице данни присъдата за
конфискация да е била обезсилена, като не е налице и основание за промяна в
собствеността.
Сочи, че на
основание чл.86 ЗС /ред. 1951 г. и ред. ДВ бр. 31/1990 г./, не може да се
придобие по давност социалистическа собственост, а през периода – 1990 – 1996
г. – имот държавна или общинска собственост. Отделно, спирането на давностните
срокове с пар. 1 ЗДЗС, в сила от 31.05.2006 г., до края на 2022 г. прави
невъзможно придобиването на процесния имот чрез давностно владение. При горните
доводи настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
На 09.10.2017 г., на основание
чл. 68, ал.1 ЗДС, чл.104 , ал.1, т.8 ППЗДС, е съставен акт за частна държавна
собственост №9400, вписан в Служба по вписванията – В., вх. рег. №**********, за
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор **********, с площ от 546 кв.м, находящ се в
гр. ********, представляващ имот с идентификатор ***** по КККР, одобрени със
заповед №РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план ********, при граници: ПИ *******, *******,
*******, ********.
С акт за държавна собственост №58
от 15.08.1949 г., недвижим имот, бивша собственост на Ф.Ф.М., представляващ
½ ид.ч. от овощна градина, лозе и хавра с кьошк – вила, гараж и
пристройка, находящи се в гр. В., м-ст „Св. К.“, съставляващи дворище №1814,
кв. 278 по плана на гр. В., курортно предградие „Л.“, при граници: А.П., Я.Л.,
К.М., арх. Й.Й. и път, целият имот с площ от 8 декара, като с АДС имотът се
актува като държавен, считано от 03.07.1947 г. От отбелязване в АДС се
установява, че собственик на другата ½ ид.ч. от имота е Г.Х.Т., живущ в
гр. С.. Тази ½ ид. ч. от имота е одържавена със съставяне на АДС
№1374/09.03.1953 г., въз основа писмо №6913/17.11.1952 г. на Министерство на
комуналното стопанство и постановление №736/08.09.1952 г. на Министерския съвет
и протокола за продажба на бившите германски имущества в НР България. Съгласно
отбелязването, имотът става държавен от 01.07.1952 г. Видно от ръкописен текст
изпълнен върху двата АДС, към м.09.1972 г., целият имот се ползва от ОНС –
Варна, а със заповед №6809/21.12.1977 г., той е предаден на ГОНС – Варна.
На 21.04.1978 г., на основание
чл112 ЗТСУ е съставен АДС №13990 за имот с пл.№*, находящ се в гр. В., В.з.,
кв.*, с площ от * кв.м, придадено по регулация към държавен имот пл. №*, парцел
*, кв.*, по актове * и *, като за същия е посочено, че е бивша собственост на Г.К.М.
Съгласно отбелязването по т.2 от АДС, имотът се счита за държавен от 30.03.1978
г.
По искане на ищеца, по делото са
събрани гласни доказателства, като са разпитани водените от него свидетели – Д.Х.Н.
и Я.Д.Д. – двамата без родство и дела със страните.
От показанията и на двамата
свидетели се установява, че към 2006 – 2007 г. ищецът се е намирал във владение
на имота, като последният бил ограден, а в него ищецът и неговия баща имали
кошери. Св. Н. заявява, че е посещавал имота още преди 15 години, като не знае
откъде ищецът притежава същия. Свидетелите не са виждали други лица в имота,
освен ищеца и неговия баща.
По делото е допуснато провеждане
на СТЕ, от приетото заключение на която се установява, че процесният имот с
идентификатор **********, с площ от 546 кв.м е идентичен с част от имот **, кв.
*, идентичен е с част от имот №* по КП – 1956 г. и е идентичен с част от имот №*
по КП – 1987 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК. Според разрешението дадено с т.1
от Тълкувателно решение /ТР/ № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за ищеца
е налице, когато притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Съгласно мотивите на същото ТР, правен интерес от
предявяване на този иск е налице и при конкуренция на твърдени от двете страни
вещни права върху един и същ обект.
Съдът не споделя възражението на
ответника, за недопустимост на предявения иск. Действително, ищецът не твърди,
че владението върху имота да е било отнето, а напротив – заявява самостоятелно
вещно право върху имота, като обосновава същото с осъществено давностно
владение в продължителен срок от време, с начало - пролетта на 2007 г. При данни, че за имота е съставен АЧДС, с
предявяване на отрицателния установителен иск, ищецът се стреми да постигне
пълна защита, като отрече ответникът да е станал собственик на процесния имот,
на което и да е придобивно основание.
Когато ищецът поддържа, че е
собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския
процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената
защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото
на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай
доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална,
а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия
имот - така решение № 15/19.02.2016 г.
по гр.д. №4705/2015 г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираното в същото - определение №
427/12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о. Предявеният иск е допустим, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността му.
На осн. чл.154, ал.1 ГПК, всяка
от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и
възражения. При отрицателния установителен иск за собственост ищецът следва да
докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Затова ищецът носи тежестта да установи
твърдените от него факти, от които произтича правният му интерес и фактите, от
които произтича правото му, в случая – упражнявана фактическа власт върху имота
в периода от 2007 г. и до днес, с намерение за своене. Ответникът е длъжен да
докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, придобито по
посочения от него правен способ.
Доколкото, в процесния случай, правният
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск срещу държавата или
общината произтича от възможността имотът да бъде придобит по давност, при
отричане на неговия държавен или общински характер, тежест на ищеца е да докаже продължилото владение в срока по чл.79 ЗС,
като при проведено успешно доказване ответникът ще дължи доказване на
собственото си право /решение №15 от 19.02.2016 г. по д. №4705/2015 г. на ВКС,
2 г.о./. Съгласно същия съдебен акт, „до
отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на
имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза
придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това
е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на
разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост
предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на
собствеността на държавата или общината по давност“. Ищецът заявява
собственически права върху процесния имот, като сочи, че същият е придобит по
давност след установяване на владение върху същия от 2007 г.
От представените по делото писмени
доказателства, по безспорен начин се установи, че процесният имот е частна
държавна собственост и като такъв, същият може да бъде придобит по давност,
съгласно редакцията на чл.86 ЗС обн. ДВ бр. 33/19.04.1996 г. в сила от
01.06.1996 г. На основание §1, ал.1 ЗД на ЗС, ред. ДВ бр. 46/2006 г., давността
за придобиване на държавен или общински имот спира да тече първоначално за 7
месеца, считано от 31.05.2006 г., а с последващи редакции този срок е
продължаван и към настоящия момент същият е 31.12.2022 г. С приемане на §1 ЗДЗС
/ДВ бр.46/ на разпоредбата е придадено ретроактивно действие, като е
определено, че придобивната давност спира да тече от 31.05.2006 г. /а не от
датата на влизане в сила – 01.06.2006 г./. Началото на сочения от ищеца давностен
срок се поставя през пролетта на 2007 г., т.е. към момент, към който давността
за придобиване на държавен или общински имот не тече, тъй като течението е
спряно на 31.05.2006 г. /до 31.12.2022 г./. Това сочи, че към датата на подаване
на исковата молба, давностният срок по чл.79 ЗС изобщо не е започнал да тече,
поради което ищецът не е могъл да придобие имота на соченото от него оригинерно
основание.
При горните доводи и с оглед разместената
доказателствена тежест по предявения отрицателен
установителен иск, съдът намира, че ответникът успешно доказа, че е собственик
на процесния имот, поради което предявеният иск се явява неоснователен и същият
подлежи на отхвърляне.
При този изход от спора и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват сторените по делото
разноски в общ размер на 300 лева, както и юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лева, на основание чл.78, ал.8 вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 НЗПП.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, иск за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият не е собственик на ПИ с
идентификатор **********, с площ от * кв. м, находящ се в **********трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за
друг обществен обект, комплекс; стар идентификтатор – няма; номер по предходен
план – ********, при граници: ПИ *******, *******, *******, ********, на
основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, против Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, сторените разноски по делото в общ размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – В., с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: