Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………
гр. Варна ..................2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Станева
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Иванова-Даскалова
при секретаря
Елена Воденичарова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Кремена
Данаилова к.н.а.х.д. № 89/2020 по описа на Административен съд - Варна, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Х.Т.Г. ЕГН ********** срещу Решение № 2066/15.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 2803/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено
НП № 436 А – 60/22.05.2019 г. на Началник
Второ РУ – ОД – МВР – Варна, с което на Х.Т.Г. за нарушаване разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и на
основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Жалбоподателят сочи,
че съдът не е изяснил фактическата обстановка, поради което неправилно е
приложен закона. В делото се съдържа информация, че на Зитем Сезифов З. е било
разрешено да отиде на рожден ден на Велина, която е пълнолетно лице и същото
лице е било придружител на З. по смисъла на закона, поради което е следвало да
се изясни това обстоятелство. След като непълнолетното лице е било придружено
от пълнолетно такова, липсва извършено нарушение.
Не са изложени
мотиви, налице ли са двете нарушения по чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, както и че
наказаното лице е управител на заведението. Счита, че той няма качеството на
управител на заведение, поради което незаконосъобразно е ангажирана
отговорността му. Отправено е искане за отмяна на решението и НП, в условията
на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане.
Ответникът по
касация – ОД на МВР – Варна във възражение от 13.12.2019 г. и писмени бележки
от 04.02.2020 г., чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Изразява становище за
законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Прокуратурата счита жалбата за
неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата
на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК,
Административен съд – гр. Варна намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за установено следното от фактическа страна:
Около 03. 00 ч. на 13.04.2019 г. в гр. Варна, била извършена проверка в обект –
клуб – ресторант „Шиши“, където „Отговорник търговска зала“ бил Х.Т.Г.. Установено било, че в обекта били допуснати ненавършили
осемнадесет години лица, в частност Зитем Сезгинов З. на 17 години, без
последния да бъде придружаван от родител, настойник, попечител, друго лице,
полагащо грижи за него или осигурено от изброените пълнолетно дееспособно лице
за негов придружител на общественото място. Съставен бил АУАН и НП.
Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи при липса на процесуални нарушения. „Отговорник
търговска зала“ в обекта е бил жалбоподателят, като видно от трудов договор и
длъжностна характеристика му били възложени функции за създаване на ред и
организация в търговската зала, посрещане на клиенти и упражняване контрол
върху работата на всички служители, т. е. налице са вменени функции по
управление на търговския обект. Същият е заявил, че при отсъствие на
представляващ юридическото лице, стопанисващо обекта, той го замества, както е
било и по време на установяване на нарушението. В случая отговорността на
въззивника е ангажирана за бездействие под формата на допустителство, като
ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че в
заведението не е имало пропускателен режим и охрана, тъй като такъв не е
необходим, за да се спазват разпоредбите на закона и да не се допускат
самостоятелни непълнолетни лица. Направен е извод, че нарушението не е
маловажен случай, с оглед създаване предпоставка за неприятни последици относно
непълнолетни.
Настоящата
касационна инстанция намира решението на районния съд за правилно и
законосъобразно.
Изцяло се
споделят мотивите на решението на районния съд, поради което не следва да се
повтарят от настоящата инстанция.
Относно наведените
доводи на жалбоподателя:
В производството пред
Районен съд – Варна от жалбоподателят не са наведени доводи, че непълнолетния З.
е придружен от пълнолетно лице – Велина. В Докладна записка изготвена от
инспектор на автопатрул 211 от 13.04.2019 г. е посочено, че са установени
непълнолетни и пълнолетни лица в заведението. Имената им са описани, но сред
тях не е пълнолетното лице Велина. От обясненията на З. дадени на 13.04.2019 г.
се установява, че той е бил на рожден ден на Велина, като тържеството е
започнало на 12.04.2019 г. в 20,30 часа във вила. Около 02,30 ч. З., Б. /на
16-17 г./ и М. /на 16-17 г./ са отишли в дискотека „Шиши“, като не се посочва
да се придружени от пълнолетно лице.
От жалбоподателя за
пръв път в касационното производство се навеждат доводи, че З. е бил придружен
от пълнолетно лице. Следва, че районният
съд е анализирал всички събрани доказателства в пълнота. Налице е забрана за
фактически установявания в касационната инстанция, въведена с чл. 220 от АПК,
вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Върховният административен съд преценява прилагането
на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния
съд в обжалваното решение. В този смисъл доводът на жалбоподателя за
постановяване на решението при непълнота на доказателствата е неоснователен.
Съгласно чл. 8, ал.3 от ЗЗД,
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00 ч., ако детето
не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако детето е
навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Чл. 8, ал.4 от ЗЗД
предвижда, ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи
за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно
лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е
навършило 14 -, но не е навършило
18-годишна възраст. Посочените норми въвеждат задължение за родителите на
непълнолетните лица. Изпълнено ли е посоченото задължение следва да съблюдава
от лице, което управлява търговски обект, относно посетителите в заведението,
съобразно чл. 45, ал.2 от ЗЗД.
В случая правилно е посочено
в НП, че са налице фактите по чл. 8, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, поради това, че
родителите не са придружили непълнолетното лице
и не са осигурили негов придружител, поради което в тази насока не е
допуснато нарушение от АНО, което да не е съобразено от районния съд.
В казуса състава на
вмененото нарушение и санкцията се съдържат в нормата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД -
Който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект
в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се
наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно
нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв.
На 13.04.2019 г.
жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с „Торук“ ООД, съгласно Трудов
договор № 18/05.09.2017 г. и допълнително споразумение от 08.02.2019 г. към
посочения договор, изпълнявал е длъжността отговорник търговска зала в
ресторант – клуб „Шиши“. На 08.02.2019 г. от жалбоподателя е подписана
длъжностна характеристика, съгласно част ІІ, т. “з“ жалбоподателят упражнява контрол върху работата на всички
служители и ги подпомага, когато е необходимо и съгласно част ІІІ, б. „б“ има контролни функции относно спазване на
трудовата, финансова и технологична дисциплина от служителите. В сведение от
жалбоподателя дадено на 22.04.2019 г. е посочил, че в отсъствие на управителя
на дружеството, той го замества, като в заведението няма пропускателен
режим. От посочените доказателства е
установено, че жалбоподателя е лице, на което е вменено задължение да управлява
търговския обект, поради което в качеството на субект на нарушението
законосъобразно е ангажирана отговорността му.
Предвид
изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са
налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението
на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
От процесуален
представител на ответника – юрисконсулт е извършено процесуално
представителство, чрез представяне на писмено възражение и писмени бележки, т.е.
извършено е процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал.1,т. 2 и т.3
от ЗА. Делото не е с фактическа и правна
сложност. На основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП в полза на ОД на МВР - Варна следва да се присъди сумата от 80 лева,
платима от жалбоподателя.
Водим от
горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 2066/15.10.2019 г. постановено по НАХД № 2803/2019 г. по описа на
Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА Х.Т.Г.
ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.