Р Е Ш Е Н И
Е
№ /09.12.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 1449 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
41937/11.06.2019г. на В.Г.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** чифлик,
чрез адв. Д.Х., срещу решение № 1811 от 30.04.2019г., постановено по гр.д. №
11788/2018г. на Варненския районен съд, ХLІ-ви състав,
с което е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Община ****, с адм. адрес
гр. , представлявана от кмета ****, иск за собственост на недвижим имот с пл.№
000174 в землището на с. ***, общ. ****, с площ от 3,194 дка, при граници и
съседи: имоти №№ 000016, 000001 и 023270, въз основа на лично осъществено
давностно владение върху имота в периода от 1975г. до 2018г., на осн. чл.124,
ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът счита, че в
хода на процеса е установено осъществяваното от нея владение на процесния имот
през периода от 1975г. до подаване на исковата молба, който е считала за свой. Оспорва
претендираните от ответната страна собственически права. Отправеното искане е
за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на друго, с което да се
уважи предявения установителен иск и да се отмени АЧОС № 1512/09.11.2016г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по искова молба от В.Г.К. *** чифлик, с която е предявен
положителен установителен иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищцата е собственик на недвижим имот с пл.№ 000174 в землището на
с.***, общ. ****, с площ от 3,194 дка, при граници и съседи: имоти №№ 000016,
000001 и 023270, на основание лично осъществено давностно владение върху имота
в периода от 1975г. до 2018г.
Ищцата
излага в исковата молба, че дядо й - **** е придобил имота по силата на
неформален договор с прехвърлители физически лица през 1930г. През годините
наследодателите на ищцата се снабдявали с документи за собственост по давностно
владение на части от целия имот, който владели като свой. Бащата на ищцата ***
владял и обработвал имота от 1950г. до смъртта си на 29.01.1989г. Майката на
ищцата владяла и обработвала имота от 1957г. до смъртта си на 02.08.2011г.
Ищцата твърди, че е наследила имота от баща си *** и го владее и обработва от
1975г. до предявяване на иска. След смъртта на наследодателя единствено В.К. от
всички наследници владеела имота, предмет на спора като свой.
Ищцата
твърди още, че имотът не е бил коопериран или одържавяван, нито отнеман на
друго основание, запазил статута си на частна собственост и е бил владян в
реални граници, като след отпадане на забраната за придобиване по давност на
имоти - частна собственост, попадащи в приложното поле на ЗГС (отм.) през
периода от 1990г. до 2000г. е било осъществявано явно, непрекъснато и спокойно
владение върху имота от ищцата и нейната майка ***, а след смъртта на
последната владение върху имота било осъществявано единствено от ищцата.
В
първото съдебно заседание ищцата заявява, че живее от дете в къщата, в която
живели нейните родители, а преди тях и дядо ѝ ***. От последния знаела,
че прадядо ѝ се заселил в с.****, идвайки от с. **** и тогава закупил
Г-образния имот. Години след като придобили имота имало пожар и това дядото на
ищцата искал да възстанови имота, който имал от своя баща, но нямали много пари
и успял да възстанови къщата и двор от декар и двеста ара, който ищцата
притежавала по обстоятелствена проверка. После възстановили друга част, която е
на ъгъла и е около декар, а останалата част (процесния имот) останала без
документи за собственост, поради липса на средства. Ищцата знаела от своите
родители, че рова е имот от нейния прадядо, баба и дядо, а след това и от
родителите ѝ. В семейството били три деца и започнали да работят от
10-годишна възраст. Градината била сята с царевица, жито, люцерна, а след това
като поела имота ищцата насадила лозе. Мястото било ползвано от нейния род
повече от 100 години, а сега лозето било на 10 години. Ищцата случайно разбрала,
че земята е актувана като общинска през 2016г. и това много я разстроило и я
накарало да предяви иска за установяване на правото ѝ на собственост.
В
срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който
исковата претенция се оспорва като неоснователна. Твърди да е собственик на
процесния имот, като се позовава на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ,
съгласно които земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически
лица или държавата била общинска собственост. Оспорва твърденията в исковата
молба, че ищцата и нейните наследодатели са осъществявали владение на процесния
имот в периода от 1975г. до предявяване на иска. Поддържа, че към 1975г. имотът
е бил държавна собственост, на основание чл.6 от ЗС в действащата му към него
момент редакция – държавни ставали имотите, които държавата придобива съгласно
законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Излага се, че по
отношение на процесния имот не са били издавани реституционни решения, както и
не е бил обект на изкупуване по реда на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от
ползватели. Имотът не е бил актуван и като имот – държавна собственост.
Съгласно списък на стопаните от с. ****, които притежават общо земя и преброени
към 8 май 1955г. наследодателите на ищцата ***** и ***** са внесли в ТКЗС
притежаваните от тях имоти. С влизане в сила на КВС на с.***, т.к. имотът не е бил
възстановен, не е бил изкупен и не е бил държавен, то по силата на
императивната разпоредба на чл.25, ал.1, изр. първо ЗСПЗЗ е бил придобит в
собственост от ответната община. Ответникът поддържа, че по отношение на
процесния и на идентични по статут имоти, до влизане в сила на КВС давност не
може да тече. Ищцата не разполагала с титул за собственост или основание, на което
притежава имотите към 1957г. или преди това, както и не е представила
доказателства да е придобила фактическата власт върху имота от физическо или
юридическо лице.
С
обжалваното решение предявеният положителен установителен иск за собственост,
основан на лично упражнявано давностно владение е отхвърлен.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От
представените от ответната страна писмени доказателства се установява, че на
09.11.2016г. Община **** е съставила Акт за частна общинска собственост № 1512
за процесния имот пл.№ 000174 в землището на с. Рудник, с площ от 3194 кв.м. и
описание на имота: друг селскостопански терен, четвърта категория. В съставения
АЧОС № 1512/09.11.2016г. като основание за придобиване на имота е посочено
чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, чл.19, ал.1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. На 02.05.2018г. е съставен Акт
за поправка на АЧОС № 1512/09.11.2016г., като с него правното основание за
придобиване собствеността върху имота е поправено на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и
чл.25 ЗСПЗЗ. Преди съставяне на акта за частна общинска собственост, ответната
община е събрала данни, че в картата на възстановената собственост на с. Рудник,
ЕКАТТЕ 63197 фигурира имот № 000174, с площ от 3.194 дка и неустановен
собственик. представени доказателства, че за имота не е съставян акт за
държавна собственост и няма данни за проведена процедура по изкупуване от
ползватели по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представено е също писмо, от което
се установява, че в Общинска служба „Земеделие“ гр. Долни чифлик няма данни да
са предявявани реституционни претенции, имотът не е реституиран и няма данни за
проведена процедура за изкупуване на имота по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
/л.73-76/.
С
протоколно определение от 18.02.2019г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че процесния имот № 174, с площ от 3.194 дка и
граници, подробно описани в исковата молба съвпада с части от дворище 17 по
стария плана на с. ****, одобрен със заповед № 2999/11.08.1969г.
От
представените от ищцата доказателства се установява следното:
****
е починал 08.01.1968г., като е оставил за свои наследници по закон децата си , ,
, , ***, *** и ***.
***
е починал на 29.01.1989г. и негови наследници по закон са преживялата съпруга ***,
починала на 02.08.2011г. и децата му В.Г.К. /ищцата/, *** и ***, починала на
18.01.2018г.
На
10.02.1967г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, с
който Кателия Николов Кателиев е признат за собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: Къща с дворно място с площ от 1200 кв.м., представляващо
парцел II /втори/, дворище 17 в кв.21 по плана на село ***, при
съседи: ****, ***, път и дере. В същия ден *** е дарил на сина си *** /баща на
ищцата/ имота, предмет на съставения нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка.
На
17.09.1986г. е съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който ***
е признат за собственик по давностно владение и наследство на незастроено
дворно място с площ от 1140 кв.м., находящо се в с. ***, Варненски окръг,
съставляващо парцел XIII-269, в кв.19 по плана на селото, при
граници: улица, ***, **** и дере.
На
09.12.1986г. *** и съпругата му *** са продали на **** собствеността върху
парцел XIII-269 с площ от 1140 кв.м., в кв.19 по плана на с. *** в изискуемата
от закона форма.
На
01.04.1999г. е съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, с който нотариус Александър Ганчев, въз основа на
извършена обстоятелствена проверка, е признал *** за собственик на дворно място
с площ от 1200 кв.м., представляващо парцел XIV-269,
кв.19 по плана от 1981г. на с. ***, общ. ****, с построената в него жилищна
сграда при граници на дворното място: парцел XIII-269,
път, парцел XV-271 и дере.
Ищцата
е придобила собствеността върху парцел XIV-269, кв.19 по плана от 1981г. на с. Рудник,
общ. Долни чифлик, с построената в него жилищна сграда с договор за
покупко-продажба от 17.04.2000г., като *** е запазила правото за ползване на
имота /л.16-17/.
Към
доказателствата по делото е приобщен Примерен устав на трудовокооперативно
стопанство, приет от конгреса на ТКЗС от 28, 29 и 30.03.1967г., обн. ДВ, бр.83
от 25.10.1968г.
В
списък на стопаните от с. ****, ****, които притежават общо земя и преброени
към 08.05.1955г. под номер 54 е вписан дядото на ищцата - **** с притежавана
земя с площ от 33.8 дка.
Ответникът
е представил също списък на стопанствата на членуващи стопани в ТКЗС изготвен
от Селски народен съвет с.****, списък на лицата от с. ****к, които са
обработвали обществени земи, изготвен от Селски народен съвет с. ****,
ведомости за разпределение на възнаграждението на кооператорите за 1958г. и
лист с името на **** от Книга за дялов капитал на член-кооператори от 1949г. до
1958г.
Към
доказателствата по делото са приобщени историческа справка за образуване на
ТКЗС с. **** изготвена на 10.02.1961г. и правилник на трудовия земеделски
производителен отдел „Кооперация Надежда“ с. Рудник от 28.02.1949г.
Според
представено удостоверение от Общинска служба „Земеделие“ гр. Долни чифлик,
коригирания план и картата на възстановената собственост на землище с. ****,
община **** са влезли в сила с обява в ДВ бр.№/12.01.1999г.
За
доказване твърденията на ищцата за осъществявано лично от нея владение върху
процесния имот са допуснати гласни доказателства, посредством разпит на
свидетелите ***** и *****.
В
показанията си св. ***** твърди, че е на 62 години и от раждането си живее в с.
*****. Познава ищцата, тъй като живеят на една улица, през три къщи. Ищцата
живеела в с. **** от десетина години, а преди това идвала през два-три дни.
Родителите на ищцата, както и нейните баба и дядо живели в същата къща, в която
сега живеела ищцата. На предявената на свидетеля извадка от регулационен
кадастрален план с.****, одобрен със заповед № 396/13.03.1981г. свидетелят
посочва, че Г-образния имот с номер 269 е имота на ищцата. Откакто се помнел
свидетелят семейството на ищцата обработвало имота. Преди го обработвали бабата
и дядото на ищцата, след това родителите на ищцата, а сега ищцата и нейният
съпруг. Според свидетеля имотът не е внасян в ТКЗС. Свидетелят е чувал, че имотът
е закупен от бабата и дядото на ищцата, но документът бил изчезнал. Според
свидетеля имотът не е бил безстопанствен. Не може да посочи точна година, но от
10 години ищцата сама ползвала имота. Преди това помагала на майка си и баща
си. В имота имало лозе и три дръвчета, като за насажденията се грижела ищцата.
Последния път когато свидетелят влизал в имота се отваряла мрежата на съседа, а
преди това се влизало покрай къщата на ищцата. Имотът бил ограден със стабилна
мрежа. Откъм дерето не можело да се минава, но откъм къщата и до дерето имотът
бил ограден. Родителите на ищцата продали част от Г-образния имот, но
свидетелят не знае колко декара продали.
Свидетелката
***** заявява в показанията си, че живее в с. ***** от 1980г. и са съседи с ****.
Знае за кой имот се води делото и показва имот № 269 на предявената ѝ
извадка от регулационен кадастрален план с. ****, одобрен със заповед №
396/13.03.1981г. Свидетелката не знае имотът да е бил безстопанствен. Откакто
свидетелката живеела в с. **** имотът се обработвал. Дори когато имало ТКЗС за
имота се грижели родителите на ищцата и го ползвали като градина. В момента
собственик на имота била В., а преди това били нейните родители. Свидетелката
не знае някой да се е противопоставял и да е заявявал, че е собственик. Ищцата
обработвала имота доста отдавна, още когато свидетелката отишла в с. Рудник
ищцата помагала на своите родители за обработването на имота, но свидетелката
не знае точно кога ги е наследила. Имотът бил ограден и в него имало лозе и
овошки. В имота се влизало откъм градината на ищцата. Преди време част от
големия имот бил продаден на друг човек и след това към процесния имот се
влизало между двата имота. Друг вход имало през градините, през дола, където не
било заградено.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи
правото на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането
на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените във
въззивната жалба оплаквания, по които настоящият
съдебен състав намира следното:
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Ищцата
основава претенцията си за собственост на процесния недвижим имот въз основа на
твърдения за изтекла в нейна полза придобивна давност през периода от 1975г. до
2018г.
Основание
за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е изтичането на
10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота. По делото
не са наведени фактически твърдения в персонален аспект за принадлежността на
правото на собственост върху имота, към момента на установеното от ищцата владение
върху същия, като съответно не са ангажирани доказателства в тази насока.
Въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху имота към
момента на установяване на владение от ищеца е релевантен за повдигнатия спор.
Последното произтича от нормата на чл. 68 от ЗС, съобразно която, установилият
владение, за да е то явно, трайно, несъмнено, следва да отблъсне владението на
действителния собственик на имота, спрямо когото го свои. В случая ищцата не
твърди да е владяла и своили имота по отношение на определено физическо лице.
Насочва иска си по отношение на Община Долни чифлик, доколкото същата
претендира да е собственик, на осн. чл.25 от ЗСПЗЗ. От събраните гласни
доказателства безспорно се установява, че процесният имот е владян първоначално
от бабата и дядото на ищцата, след това от нейните родители, а след тяхната
смърт - от ищцата. В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Пламен
Кателиев, че през последните десет години ищцата владее имота. Същите се
опровергават както от гореизложеното от двамата свидетели, че имотът се е знаел
като собствен на родителите и прародителите на ищцата, така и от факта, че
майката на ищцата умира през 2011г. Установява се, че ищцата често се е
прибирала на село, а през последните години живее в родната си къща и е
помагала на родителите си за стопанисването на имота. Не се установява до
смъртта на родителите си, ищцата да е упражнявала физическа власт над имота с
намерение за своене, което да е било постоянно, спокойно и непрекъснато, и
насочено срещу собствениците му. Ето защо следва да се приеме, че едва след
смъртта на майка й – 02.08.2011г., ищцата е установила владение върху имота.
Исковата молба, инициирала настоящето съдебно производство, е депозирана на
01.08.2018г. Следователно, през посочения период не е изтекъл изискуемият десетгодишен
срок за придобиване на правото на собственост на посоченото основание.
Липсата
на проведено главно и пълно доказване от ищцата, прави безпредметно обсъждането
на релевираните от ответната страна възражения.
По
изложените съображения съдът преценя предявения от ищцата срещу ответника положителен
установителен иск за собственост на процесния имот на твърдяното придобивно
основание - изтекла в нейна полза придобивна
давност за периода от 1975г. до 2018г., за
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като
е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
На осн. чл.78,
ал.3 вр. ал.8 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване, въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна направените разноски в размер на 100 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение за защита по въззивно производство.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1811 от 30.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 11788/2018г. на Варненския районен съд, ХLІ-ви състав, с което е отхвърлен
предявения от В.Г.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** чифлик, срещу Община ****, с адм. адрес гр. , представлявана от кмета
*****, иск за собственост на недвижим имот с пл.№ 000174 в землището на с. ****,
общ. *****, с площ от 3,194 дка, при граници и съседи: имоти №№ 000016, 000001
и 023270, въз основа на лично осъществено давностно владение върху имота в
периода от 1975г. до 2018г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.К., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** чифлик да заплати на Община ****, с адм. адрес гр. ,
представлявана от кмета ****, сумата от 100
лв. /сто лева/, на осн. чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: