№ 17
гр. София , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Катя А. Хасъмска
Членове:Емилия В. Александрова
ТАНЯ П. КАНДИЛОВА
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Емилия В. Александрова Въззивно
гражданско дело № 20201100509762 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Ю. П. срещу Решение №
125081/18.06.2020 г., постановено по гр. дело № 26363/2019 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като са
изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се отмени
решението или в случай, че същото бъде намерено за правилно - да се
отменят наложените ограничителни мерки или да наложат такива, съобразени
с фактическата ситуация и изтеклите вече срокове на действие на наложените
привременни мерки.
Въззиваемата страна С. В. П. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
1
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. В. П. срещу
Б. Ю. П. – за защита от домашно насилие, извършено на 02.05.2019 г., на
04.05.2019 г. и на 08.05.2019 г., описано в молбата от 14.05.2019 г. и в
нейното уточнение от 20.05.2019 г.
С Решение № 125081/18.06.2020 г., постановено по гр. дело №
-ти
26363/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149 състав, е
издадена заповед, на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, срещу Б. Ю. П., ЕГН
********** в полза на С. В. П., ЕГН **********, като е задължен Б. Ю. П., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на С. В. П.; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т.
3, предл. 1 ЗЗДН, да я приближава на разстояние не по-малко от 100 метра за
срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; забранено му
е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, да приближава жилището,
обитавано от С. В. П., находящо се гр. София, ул. „********* на разстояние
не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита, забранено му е,
на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, да приближава местоработата на
С. В. П., както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца,
считано от издаване на заповедта за защита; задължен е да посещава
специализирана програма за лица, извършители на домашно насилие,
финансирана от министерство на правосъдието, предоставена от център за
индивидуални и фамилни психологически консултации; предупреден е, на
основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта,
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, , глоба в
размер на 300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден
е, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
2
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между
тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел
за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на
другите не вярва. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на
свидетеля Я.П., от които се установява, че на 04.05.2019 г. въззивникът е
обиждал молителката с думите „курва“, „проститутка“, псувал я, започнал да
я удря с юмруци, при което свидетелят отървал молителката и негова майка,
изляло кореспондират с изложеното в уточнителната молба на молителката,
както и с представената декларация. Относно акта на домашно насилие,
извършен на 08.05.2019 г., свидетелят не е бил пряк очевидец, но е възприел
нейното състояние, тъй като молителката му се е обадила по телефона и му
разказала за пътуването в колата и че ответникът започнал за я удря, при
което тя поискала да спре, но той отказал, като при спиране поради
задръстване, молителката успяла да слезе от колата и да подаде сигнал в
полицията. Когато свидетелят се върнал от Варна, живял в жилището на
страните около половин седмица, защото ответникът нападал и него, като
впоследствие напуснал жилището, жилището напуснала и неговата майка,
която живеела при приятелка. Показанията на този свидетел относно акта на
домашно насилие, извършен на 08.05.2019 г. се подкрепят от показанията на
свидетелката Рабачева, която не е била очевидец, но на 09.05.2019 г.
молителката й се обадила и казала, че е напуснала мъжа си, защото
предишния ден се скарали, като той й посегнал. Свидетелката е посочила
също, че през 2018 г. молителката лежала в болница със счупен нос, а също
така, когато на 09.05.2019 г. молителката дошла при нея, тя плачела, като
свидетелката й предложила да остане при нея. След това имало и други
3
инциденти, на които свидетелката присъствала, включително и когато
намерили в колата й подслушвателно устройство.
Настоящият съдебен състав намира за доказан и акта на домашно
насилие, извършен на 02.05.2019 г., тъй като молителката е представила
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, а съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1
ЗЗДН, в производството по издаване на заповед за защита са допустими
доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс, като чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН регламентира, че доказателствено средство в производството
по ал. 1 може да бъде и декларацията по чл. 9, ал. 3.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях. Въззивникът е извършил действия, които представляват
физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за
реализиране на отговорността му по този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с
всички ангажирани и относими по спора доказателства, а наложените
защитни мерки са съобразени, както с естеството на насилническите актове,
така и с положението, в което се е намирала молителката при осъществяване
на акта на домашно насилие на 08.05.2019 г. – в колата на ответника, който не
откликнал на молбата й да спре и единствено попадането в задръстване,
позволило на молителката да изскочи от колата и да избяга. Неоснователни се
явяват и доводите на въззивника, че при подаването на заявлението от страна
на молителката в полицията, служители на 4-то РУ на СДВР, които я
придружават на 08.05.2019 г., не са му обяснили на разбираем за него език
смисъла на тяхното присъствие в дома му, не са му разяснили правото на
преводач и правна помощ, както и че връчената му заповед за незабавна
защита от 15.05.2019 г., не му е предявена на руски език, доколкото съгласно
чл. 4, ал. 1 ГПК, съдебният език е българският, а пред първата инстанция
ответникът, макар и да е посочил при връчването на заповедта за незабавна
защита, че не разбира и че желае да му бъде преведена на руски език, е
ангажирал адвокат, който не е направил искане в тази насока – видно от
протокола от съдебно заседание, проведено на 09.06.2020 г. пред Софийски
4
районен съд.
Представеното копие от паспорта на въззивника, че същият е гражданин
на Руската федерация, не разколебават становището на настоящия състав
относно правилността на постановеното първоинстанционно решение, както
в адекватността на наложените защитни мерки.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд осъжда въззивника да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото, въззивникът Б. Ю. П. няма право на разноски.
Именно с оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата
страна, като съдът осъжда Б. Ю. П., ЕГН **********, да заплати на С. В. П.,
ЕГН **********, сторените разноски в производството по въззивно
гражданско дело № 9762/2020 г. по описа на Софийски градски съд в размер
на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125081/18.06.2020 г., постановено по гр.
-ти
дело № 26363/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149
състав.
ОСЪЖДА Б. Ю. П., ЕГН **********, да заплати на С. В. П., ЕГН
**********, сторените разноски в производството по въззивно гражданско
дело № 9762/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
-ви
отделение – Брачни състави, I въззивен брачен състав, в размер на 400 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6