РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. Бургас, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120100840 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от А. Н. Д. против „СТРОЙ
СЧЕТ” ЕООД искова молба, с която се моли да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 12 922,72 лв., представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода м. юли 2021 г. - м. декември 2022 г., при месечно трудово
възнаграждение в размер на 677,30 лв. за периода м. юли 2021 г. - м. декември 2021 г. и в
размер на 744,08 лв. месечно за периода м. януари 2022 г. - м. декември 2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през периода *****
г.- *** г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжността
„******“. Твърди също така, че с допълнителни споразумения многократно е било
променяно трудовото му възнаграждение, както и заеманата от него длъжност, но заявява,
че тези допълнителни споразумения не са подписани от него. Заявява също така, че през
2021 г. и 2022 г. не е ползвал платен или неплатен годишен отпуск, въпреки наличните у
бившия му работодател молби за това, като твърди, че те не са подписани от него. В съдебно
заседание ответникът се явява лично и с процесуален представител, поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, като същият е
1
допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен, както и да
му бъдат присъдени направените разноски по делото. Твърди се, че управителят на
ответното дружество Т. Д. и ищецът са бивши ****, а сключеният с ищеца трудов договор е
бил фиктивен, като целта му е била да се заплащат дължимите осигуровки за ищеца. Твърди
се също така, че ищецът инцидентно е извършвал ремонтни услуги по частни обекти – без
договор и без да отчита получаваните средства, но на някои обекти му искали фактури,
поради което бил преназначаван на съответната длъжност в ответното дружество и
последното издавало фактура за предоставената услуга, след което отново бил
преназначаван като ****. Заявено е, че на ищеца са изплащани на ръка дължимите трудови
възнаграждения. Твърди се също така, че през целия исков период ищецът е бил в
самоотлъчка и не се е явявал на работа в офиса, както и че е отказвал да подписва
ведомостите за работни заплати, но е получавал възнагражденията, поради което не му се
дължат никакви суми. Оспорен е и размера на исковата претенция, като се твърди, че ако
съдът приеме, че ответникът дължи на ищеца някаква сума, то с оглед направеното от самия
ищец оспорване на допълнителните споразумения следва да се приеме, че на ищеца се
полага месечно трудово възнаграждение в размер на ½ от МРЗ за страната, съгласно
трудовия му договор, намалена с внесените осигуровки и ДОД. Заявено е също така, че по
време на работни дни ищецът е бил на почивки и пътувания в Т**** и в Б***, което сочи, че
той е ползвал отпуски през процесния период. В съдебно заседание ответното дружество се
представлява от управителя и от упълномощен процесуален представител, които поддържат
отговора, ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен сключен между страните трудов договор № ***/***** г., с
който ищецът А. Д. е бил назначен в „СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД на длъжността „******“, на 4-
часов работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 255 лв. и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за
всяка година трудов стаж при настоящия работодател, и с право на 20 работни дни платен
годишен отпуск. В трудовия договор е посочено, че образованието на А. Д. е средно
специално.
Видно от приложената длъжностна характеристика на длъжността „******“,
екземпляр от която е била връчена на ищеца на 03.05.2018 г. (съгласно направеното в
трудовия договор отбелязване), основните й трудови функции са включвали изпълнение на
задачи, свързани с контрол за правилното водене на първични документи, разходване на
парични средства и материални ресурси, както и осчетоводяване на документи и водене на
ведомости. Посочени са и изискванията за заемане на тази длъжност, първото от които е
наличие на висше икономическо образование с образователно-квалификационна степен
2
„*****“.
Представено е и пълното трудово досие на ищеца, от което се установява, че между
страните са били сключвани допълнителни споразумения към трудовия им договор, с които
са били променяни или размерът на трудовото възнаграждение, или заеманата от ищеца
длъжност, или продължителността на работното му време, като последното допълнително
споразумение е от 06.12.2019 г. и с него е изменен размерът на основното трудово
възнаграждение на работника – на 305 лв., считано от 01.01.2020 г., както и е намалена
продължителността на работния му ден – от 8 ч. на 4 ч.
В трудовото досие се съдържат и множество молби на А. Д. за ползване на платен и
неплатен годишен отпуск, като за процесния период е налице една молба – от 02.08.2021 г., с
която е поискано на ищеца да бъде разрешено ползването на 10 работни дни платен годишен
отпуск през периода 16.08.2021 г. – 27.08.2021 г., който отпуск му е бил разрешен със
Заповед № 19/02.08.2021 г. на управителя на „СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД.
Страните по делото не спорят, че трудовото им правоотношение е било прекратено
на 29.12.2022 г.
Видно от представеното Решение № 554/13.03.2023 г., постановено по гр.д. №
5587/2022 г., през периода 14.03.1998 г. – 13.03.2023 г. А. Д. и Т. Д. са били ***, като бракът
им е прекратен по взаимно съгласие с горепосоченото решение.
По делото е представена Съдебна заповед за незабавна защита № 78/19.08.2022 г.,
постановена по гр.д. № 5331/2022 г. по описа на РС-Бургас, с която са наложени мерки за
незабавна защита на Т. Д. по повод на осъществени спрямо нея актове на домашно насилие
от страна на А. Д., като последният е бил задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие, било му е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до Т. Д.,
до жилището й, до местоработата й, както и до местата й за социални контакти и отдих до
приключване на делото с влязло в сила решение или определение.
Представено е и Решение № 657/23.03.2023 г. по гр.д. № 5331/2022 г., с което по реда
на ЗЗДН на А. Д. е било забранено за срок от 6 месеца, считано от датата на влизане на
решението в сила, да приближава на по-малко от 50 метра Т. Д., жилището й и местата й за
социални контакти и отдих, като по делото липсват данни дали това решение е влязло в
законна сила.
По делото изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е
изчислило, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период, изчислено
съгласно неговата претенция, е в общ размер от 6 581,79 лв., а нетното възнаграждение е в
общ размер от 5 113,20 лв. Възнаграждението на ищеца е изчислено от вещото лице в още
четири варианта: при 8-часов и при 4-часов работен ден - с начислени и без начислени
платени и неплатени отпуски. Вещото лице е изчислило и размерите на дължимите
осигурителни и здравноосигурителни вноски и ДДФЛ за ищеца за процесния период в два
варианта – при 8-часов и при 4-часов работен ден. В експертизата също така е посочено, че с
платежно нареждане от 04.01.2023 г. от Райфайзенбанк (банката, обслужваща „Строй счет“
3
ЕООД) по сметката на ищеца е преведена сумата от 582,31 лв. с основание „обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ“.
Допусната и изготвена е и съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е
установило, че подписите върху приложените по делото допълнителни споразумения към
сключения между страните трудов договор, както и върху молбите за отпуск са положени от
ищеца А. Д..
По делото са разпитани свидетели на ищеца - А. А. и К. Й., както и на ответника - В.
Д., С. В. и П.Б..
Св. А. заявява, че познава ищеца повече от 15 години и са приятели, както и че от 10-
ина години двамата живеят в един и същи блок. Твърди, че във входа на блока им е имало
офис на счетоводна къща, където ищецът е работил, но от лятото на миналата година той не
работи там, тъй като са възникнали проблеми в семейството му и неговата **** е
преместила офиса другаде. Твърди също така, че ищецът и **** му са обслужвали
счетоводно една негова фирма и една фирма на негов приятел, но той не знае как те са
разпределяли работата помежду си. Свидетелят заявява, че е виждал А. Д. да работи в офиса
на счетоводната къща, но не знае с какво точно се е занимавал, нито знае с какво
образование е той, нито дали има умения за счетоводна работа.
Св. Й. заявява, че познава ищеца от 15 години, като от 3 години са близки приятели,
виждат се почти всеки ден и доколкото знае ищецът е работил като счетоводител със ****
си. Твърди, че през 2021 г. и до м. август 2022 г. служебният му транспорт всяка вечер го е
оставял към 17,50 ч. – 17,55 ч. на спирка пред блока, където се е намирал офисът на
счетоводната им фирма и той е виждал, че ищецът и *** му работят, като е виждал ищеца
както вътре в офиса, така и пред него.
Св. Д. твърди, че познава А. Д. и Т. Д., тъй като от м. октомври 2021 г. до средата на
м. май 2022 г. е работила във фирмата на Т. Д.. Твърди, че докато е работила там, е виждала
А. Д. много рядко, като той не е участвал в работния процес и не й е помагал при водене на
счетоводната документация, а цялата отчетна дейност е била извършвана от Т. Д..
Свидетелката заявява, че в периода януари – май 2022 г. е виждала ищеца много рядко в
офиса. Заявява също така, че го е видяла там когато е получавала първата си заплата и е
трябвало да се разпише във ведомостта за заплати, като тогава Т. Д. е помолила ищеца да
разпише ведомостта, но той отказал. Според свидетелката, с цялата счетоводна
документация се е занимавала Т. Д., като по време на работа е виждала само нея в офиса, а
А. Д. е виждала много рядко.
Св. В. (***** на Т. Д.) твърди, че ищецът е бил назначен на трудов договор във
фирмата на ***** й от основаването й през 2017 г. или 2018 г., като фирмата „СЧЕТ
СТРОЙ“ ЕООД е била създадена с идеята А. Д. да извършва строителни дейности, а Т. Д. -
счетоводни услуги. Заявява, че често е присъствала на разправии между двамата, като през
м. януари 2022 г. ***** й се е изнесла от семейното жилище, а през м. май 2022 г. отново се
върнала там, като през този период свидетелката не е виждала А. Д. в офиса на фирмата им,
4
въпреки че през м. април и м. май 2022 г. почти всеки ден е ходила там. Една вечер, около
20.06.2022 г., свидетелката отишла след работа да види ***** си и по нейна молба извикала
А. Д., за да се подпише във ведомостта за заплати, но той отказал, като заплашил **** си, че
ще подаде жалба в Инспекцията по труда, за да му изплати тя отново заплатите. В друг
случай ищецът казал на Т. Д., че ще подпише ведомостите за заплати, когато тя подпише
декларация, че се отказва от ползване на семейното им жилище. Според свидетелката,
ищецът е получавал заплата ежемесечно, включително в нейно присъствие, като парите са
били поставяни в плик, но тя не знае каква сума е имало вътре. Твърди също така, че той не
е давал пари на ***** й за заплащане на осигуровките му. Заявява, че офисът на
счетоводната фирма е бил изнесен на 30.07.2022 г. в ж.к. „*******“, тъй като А. Д. е
изпращал заплашителни СМС-и на ***** й – че ще изпразни офиса и ще вземе документите
и техниката от там.
Св. Б. (***** на А. Д. и Т. Д.) твърди, че ищецът е бил назначен на трудов договор
във фирмата на **** си, но почти не е работил там. Заявява, че Т. Д. е давала заплата на
ищеца, но той е отказвал да се разписва на ведомостите за заплати, като свидетелката е
присъствала на скандали между тях в тази връзка. Свидетелката твърди, че много пъти е
ходила в офиса на Т. Д. след 18,00 ч., както и в събота, когато тя е работела, но свидетелката
не е виждала А. Д. да работи там.
При така ангажираните доказателства, съдът намира за установено, че през процесния
период страните са били в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
***/***** г. и допълнително споразумение към него от 06.12.2019 г., като през този период
ищецът е бил назначен на длъжността „******“, с продължителност на работното време – 4
часа и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 305 лв.
По делото обаче не се доказа ищецът да е престирал труд и да е изпълнявал реално
трудовите си задължения като „******“ в управляваното от бившата му **** дружество
„СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД. В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетелите на
ответника, които сочат, че не са виждали ищеца да работи в офиса на „СТРОЙ СЧЕТ“
ЕООД през процесния период, както и че със счетоводната дейност се е занимавала само Т.
Д., а той е извършвал строително-ремонтни дейности на различни обекти. Горният извод на
съда се подкрепя и от обстоятелството, че едно от изискванията за заемане на длъжността
„******“ е наличието на висше икономическо образование, а по делото липсват
доказателства ищецът да има такова, т.е. не разполага и с необходимите знания за
извършване на счетоводна дейност.
Водените от ищеца свидетели посочиха, че са го виждали в офиса на „СТРОЙ СЧЕТ“
ЕООД, но никой от тях няма преки и непосредствени впечатления от дейностите, които е
извършвал ищецът там и дали те са били в изпълнение на трудовия му договор, като според
съда самото присъствие на ищеца в офиса и то неясно за колко време от работния ден, не
означава, че той е полагал труд там като „******“. Поради това съдът намира, че
показанията на свидетелите на ищеца не следва да бъдат кредитирани в частта, в която те
твърдят, че А. Д. е работил в „СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД през процесния период.
5
Дори да се приеме за доказано, че ищецът реално е полагал труд през процесния
период в изпълнение на трудовия договор между страните, то искът отново е неоснователен
и недоказан, тъй като свидетелите на ответника установиха, че същият е получавал заплата
от бившата си ****, която е управител на „СТРОЙ СЧЕТ“ ЕООД, но е отказвал да се
разписва във ведомостите за заплати, поради което липсват писмени доказателства за
изплащане на трудовото му възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предвид отхвърлянето на иска и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответното дружество направените от него съдебно-деловодни разноски, които са
в размер на 1 540,00 лв., съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к.. **, *****,
против „СТРОЙ СЧЕТ” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. Б**,
ул. ** № *, представлявано от Т. Г. К., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 12 922,72 лв. (дванадесет хиляди деветстотин двадесет и два лв. и седемдесет и
две ст.) - главница, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода м.
юли 2021 г. - м. декември 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото.
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к.. **, *****, да заплати на
„СТРОЙ СЧЕТ” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. Б**, ул. **
№ *, представлявано от Т. Г. К., сумата от 1 540,00 лв. (хиляда петстотин и четиридесет лв.),
представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от обявяването му на 21.06.2023 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6