№ 6723
гр. София, 13.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20231110124360
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до топлоснабден
имот на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове за периода до м.03.2019г. като
погасени по давност. В останалата част прави изрично признание на задълженията
си..
Третото лице помагач не оспорва предявените искове.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на
1
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК срещу ответниците в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение за негови задължения за доставена ТЕ /с лихви и
разноски/ за топлоснабден имот.
Не се спори по делото между страните и от представените писмени
доказателства се установява, наличието на валидно правоотношение между
страните, изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
имота е доставена топлинна енергия. Не е спорно и това, че през процесния
период ищцовото дружество е начислявало суми за доставената ТЕ, като
стойността /съгласно представеното извлечение от сметка /възлиза на исковите
суми, които не са платени.
Като последица от заявеното от длъжника възражение за изтекла
погасителна давност обаче, част от тези задължения са погасени. С оглед
задължителната практика на ВКС / ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/,
задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са
вземанията за доставена топлинна енергия, които са станали изискуеми три
години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, т.е станалите
изискуеми суми след м.03.2019г. Размерът на тези вземания, съгласно
представеното извлечение от сметка и определен с оглед разпоредбата на чл.162
от ГПК, е 787.26 лева главница и 77.38 лева лихва за забава върху главните
вземания на ищеца, които не са погасени по давност.
Поради това, исковете следва да се уважат за процесния период само в
непогасената им част - след м.03.2019г. Ответницата дължи и законната лихва,
изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има
право на разноски съразмерно на уважената част от исковете в заповедното и
исковото производства при юписконсултско възнаграждение в минималните
размери по чл.25 и чл.26 от Наредбата а заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Р. М. Ф. с
ЕГН: ********** и адрес: ***************, дължи на ************, ЕИК
2
************, със седалище и адрес на управление ************, сумата
2 332.29 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за аб. № 197381 , ведно със законна лихва
за период от 07.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 303.02 лева -
мораторна лихва за период от м.04.2019 г. до 22.03.2022 г., 32,52 лева - цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.01.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 4.70 лева - представляваща мораторна лихва за период от
02.03.2020 г. до 22.03.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 18842/2022 г. на СРС, 124 с-в, като за разликата до
пълните им предявени размери ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. М. Ф. с ЕГН: ********** и адрес: ***************, да
заплати на ************, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: ***********, сумата от 90.29 лева – разноски в заповедното, както и
151.56 лева - разноски в настоящото производство.
Решението е постановено с участието на *********** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3