Решение по дело №303/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 599
Дата: 2 октомври 2023 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20235640100303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 599
гр. гр. Хасково, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20235640100303 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени обективно
кумулативно съединените искове с правно основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с
чл.430 ал.1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД, от „Банка ДСК“ ЕАД АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19, против
И. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **************. За претендираните
суми е издадена заповед № 1393 от 18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2938 по описа за
2022 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът посочва, че със Заповед № 1393/18.11.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист №
269/21.11.2022г., издадени по ч.гр.д. № 2938/2022 г. по описа на Районен съд- гр. Хасково,
въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД,
ответницата като кредитополучател била осъдена да му заплати следните суми по Договор
за кредит Експресо № 424285458590 от 25.01.2019 г.: 20 143.64 лв. - главница; 574.71 лв. -
/договорна/ възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 25.05.2021 г.; 233.58 лв. -
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 05.01.2021 г. до 25.05.2021
г. до датата на настъпване на изискуемост; 3 021.43 лв. - обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава) за периода от 26.05.2021 г. до 16.11.2022 г., след датата на настъпване на
изискуемост; 479,47 лв. - платена държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение
- разноски по делото.
1
За събиране на присъдените суми било образувано изпълнително дело № 2232/2022 г.
по описа на ЧСИ Николета Кавакова, peг. № 929, с район на действие Окръжен съд - гр.
Хасково, по което срещу издадената Заповед за изпълнение било депозирано възражение от
длъжника.
Ищецът твърди, че е универсален правоприемник на прекратената чрез вливане
„Експресбанк“ АД, ЕИК *********, съгласно Удостоверение за вливане с изх. №
20200504100105/04.05.2020г. Предвид горното и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, за него възниквал правен интерес от предявяването на настоящия
установителен иск в дадения му от съда едномесечен срок, съгласно Определение на
Районен съд - гр. Хасково.
В исковата молба се поддържа, че претендираното вземане произтича от сключен на
25.01.2019г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД като кредитор и ответницата като
кредитополучател, Договор за кредит Експресо № 424285458590, съгласно който банката
предоставила на ответницата кредит в размер на 30 000 лева, който следвало да бъде
издължен по Погасителен план Приложение № 1 на 60 месечни вноски с падеж 5-то число
на месеца. Крайният срок на погасяване бил 05.02.2024 г., при номинален фиксиран лихвен
процент в размер на 5,99 % на година, за целия срок на договора.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от част II от процесния договор при възникване на просрочено
плащане на задължение по него със забава над 90 дни, банката имала право да обяви
вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо.
Съгласно Извлечението от счетоводните книги на „Банка ДСК" АД, непогасените/
частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница към датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 417 били 5 на брой, всяка от които в размер 578,12 лв., в общ
размер от 2 890,60 лева. Поради липса на погасяване на задължението и при наличие на
предпоставките по чл. 10, ал. 2 от част II от Договора за кредит, ищецът обявил кредита за
предсрочно изискуем с изпращане на Покана-Уведомление изх. № 0020-20-03984/
11.05.2021 г. до ответницата чрез ЧСИ Захари Запрянов, peг. № 875, с район на действие
Окръжен съд - гр. Хасково, която й била връчена лично на 26.05.2021г.
Вследствие неизпълнение на задълженията от страна на ответницата и настъпилата
на 26.05.2021 г. предсрочна изискуемост на цялото вземане, на 17.11.2022 г. ищецът
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред и подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. дело № 2938/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Хасково. По него били
издадени Заповед № 1393/18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 269/21.11.2022 г., в полза на заявителя
срещу кредитополучателя И. Н. Т..
На основание издадените по ч.гр.д. № 2938/2022 г. по описа на Районен съд - гр.
Хасково изпълнителни титули, по молба на ищеца срещу ответницата на 15.12.2022 г. било
образувано изпълнително дело № 2232/2022 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с peг. №
2
929, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково, по което поканата за доброволно
изпълнение и заповедта по чл. 417 ГПК били връчени на ответницата на 22.12.2022 г. На
06.01.2023г. ответницата депозирала възражение срещу заповедта, поради което на ищеца
бил указан срок да предяви иск относно вземането си против нея.
С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми, за които са издадени
Заповед № 1393/18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 269/21.11.2022 г., произтичащи от Договор за
кредит Експресо № 424285458590 от 25.01.2019 г., включващи: 20 143.64 лв. - главница;
574.71 лв. - /договорна/ възнаградителна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 25.05.2021 г.;
233.58 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 05.01.2021 г. до
25.05.2021 г. - до датата на настъпване на изискуемост; 3 021.43 лв. - обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 26.05.2021г. до 16.11.2022 г. - след датата на
настъпване на изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата считано от
17.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност и ако бъде прието че предсрочната изискуемост не е
била надлежно обявена на ответницата, се иска уважаване на претенцията за вноските с
настъпил падеж към датата на обявяване на делото за решаване.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото производство съдебни
разноски.
Ответницата оспорва предявените искове като недоказани по основание и по размер,
както и поради това че не е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
Посочва, че по делото била представена покана за доброволно изпълнение, но същата
не била подписана от нея. В поканата били или изписани по някакъв начин нейните имена,
но тя оспорва почеркът да е нейният, освен това липсвал и подпис. Твърди, че реално тя не
била получила нито покана за доброволно изпълнение, нито заповедта за изпълнение срещу
подпис.
Освен това възразява, че връчването не било надлежно удостоверено, съгласно
законовите изисквания, въведени с разпоредбите на чл. 44- чл. 46 ГПК, поради което не
можело да се приеме, че процедурата била редовно извършена. Съгласно чл. 43, ал. 1 ГПК,
съобщението можело да бъде връчено лично или чрез друго лице, а съгласно чл. 44 ГПК,
връчителят удостоверявал връчването и отбелязвал качеството на лицето, на което е
връчено съобщението. Според разпоредбата на чл. 46 ГПК, когато съобщението не можело
да бъде връчено лично на адресата, то се връчвало на друго лице, което е съгласно да го
приеме. Последното се подписвало в разписката със задължение да предаде съобщението, а
за да удостовери това обстоятелство, връчителят от своя страна следвало да отбележи
имената и качеството на лицето на база представен документ за самоличност. Твърди се, че
в конкретния случай ищцата не била подписвала съобщение, покана за доброволно
изпълнение или каквото и да било, за да може да е наясно, че кредитът е станал предсрочно
3
изискуем, т.е. - липсвала настъпила предсрочна изискуемост.
На следващо място ответницата възразява, че тя не била уведомена, че ищецът е
универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД и че е следвало да погасява към него,
удостоверение за вливане с изх. № 20200504100105/04.05.2020г. не й било връчено, нито по
някакъв начин тя била уведомена за това вливане.
Тя оспорва покана изх. № 0020-20-03984/11.05.2021г., като заявява, че почерка по
приложеното копие не е неин и в тази връзка иска представянето му в оригинал и
назначаване на графологична експертиза.
Според ответницата, това бездействие на кредитора и неспазването от негова страна
на правилата за уведомяване противоречало на правните норми и съдебната практика и не
можело да се тълкува в негова полза, поради което и искането в условията на евентуалност
се явявало неоснователно.
С тези доводи ответницата моли съдът да отхвърли исковите претенции и да й
присъди направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения от ищеца в заверен препис Договор за кредит Експресо №
424285458590 и Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за кредит №
424285458590 е, че същият е сключен на 25.01.2019 г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД като кредитор, и ответницата, като кредитополучател. Договорът е
подписан от кредитополучателя и от представител на кредитора, което обстоятелство не се
оспорва от същата. Предмет на този договор е предоставяне на банков потребителски
кредит с размер от 30 000,00 лева, усвоен по посочена разплащателна сметка на клиента, с
краен срок за издължаване - до 05.02.2024 г. Съгласно Погасителен план Приложение № 1
получената сума следва да бъде върната от кредитополучателя на 60 равни месечни
анюитетни вноски от 588,53 лева с падеж 5-то число на месеца. Фиксиран е и номинален
лихвен процент върху усвоената сума в размер на 5,99 % на година, за целия срок на
договора.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от част II от процесния договор при възникване на просрочено
плащане на задължение по него със забава над 90 дни, банката има право да обяви вземането
си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо.
Установява се, вкл. и от Удостоверение с изх. № 20200504100105/04.05.2020 г.,
издадено от Министерство на правосъдието, Агенция по вписванията, че ищецът – „Банка
ДСК“ АД е универсален правоприемник на прекратената чрез вливане „Експресбанк“ АД,
ЕИК *********.
По делото са приложени в заверен препис и в оригинал Покана-уведомление с изх. №
0020-20-03984/11.05.2021 г. от „Банка ДСК“ АД София до ответницата И. Н. Т., както и
писмо от ЧСИ Захари Запрянов до „Банка ДСК“ АД София с дата 27.05.2021 г., към което е
4
приложена разписка за връчени книжа по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. В поканата –
уведомление е посочено най-напред, че считано от 30.04.2020 г. „Експресбанк“ АД и „Банка
ДСК“ АД са се обединили, което обстоятелство е вписано на същата дата в ТР, респ. „Банка
ДСК“ АД е приела правата и е поела задълженията на кредитор по сключения договор за
кредит от 25.01.2019 г. Ищецът е уведомил ответницата, че обявява кредита за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на дължими вноски, съответно че от датата на
получаване на уведомлението цялата непогасена главница става дължима и че върху нея се
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва. В поканата е отбелязана дата
на получаване 26.05.2021 г. и е положен подпис срещу саморъчно изписаните имена „И. Н.
Т.“. Същата е връчена чрез служител на ЧСИ Захари Запрянов, peг. № 875, с район на
действие Окръжен съд - гр. Хасково, според приложената разписка за връчени книжа по
реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ.
Тъй като в срока за отговор на искова молба, ответницата е оспорила автентичността
на Поканата-уведомление с изх. № 0020-20-03984/11.05.2021 г. и разписката за връчени
книжа по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, първият от които носещ подписа й и в които същата
е изписала саморъчно трите си имена, са дадени указания на ищеца да представи
оригиналите им и да заяви дали ще се ползва от тези доказателства. В предоставения от съда
срок ищецът е изпълнил указанията, като е представил оригиналите на оспорените писмени
доказателства и е заявил изрично желанието си да се ползва от тях. В съдебно заседание,
провело се на 07.06.2023 г., съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, като е
разпределил тежестта на доказване. Назначил е и изслушал заключение по съдебно-
почеркова експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно,
обосновано и неоспорено от страните и от което се установява, че в Покана-уведомление с
изх. № 0020-20-03984/11.05.2021 г. ръкописният текст „И. Н. Т.“ е изпълнен от ответницата
и подписът за „получател“ е положен от нея, а също така и че в разписка за връчени книжа
по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ от 26.05.2021 г. ръкописният текст „И. Н. Т.“ е изпълнен от
ответницата.
Приети като писмени доказателства са и Извлечение от счетоводни книги на „Банка
ДСК“ АД за сметка № 11/**********/17.11.2022 г. с дата на кредит 25.01.2019 г.; Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК
1393/18.11.2022 г. по ЧГД № 2938/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково; Изпълнителен
лист № 269/21.11.2022 г. по ЧГД № 2938/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково; Писмо
с вх. № 136737/15.12.2022 г. до ЧСИ Николета Кавакова от „Банка ДСК“ АД по ИД №
2232/2022 г.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2938 по описа за 2022 г. на РС-Хасково,
приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на
заявление с вх. № 18755/17.11.2022 г. в полза на ищеца срещу длъжника И. Н. Т. е издадена
Заповед № 1393 от 18.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2938 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Хасково за процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата от
5
датата на подаване на заявлението - 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски от 479,47 лева за платена държавна такса и 50,00 лв.
възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
подадено възражение от ответницата и с разпореждане от 09.01.2023 г. на ищеца е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок като
последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, а и неоспорено от страните,
се установява, че отпуснатият кредит в размер на 30 000,00 лева е усвоен от ответницата на
25.01.2019 г. с превеждане на сумата по банкова сметка на И. Н. Т. с № ************,
открита в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Вещото лице е констатирало, че за
погасяване на кредитното задължение са постъпили суми в общ размер на 13 018,02 лева, от
които е погасена главница за 9856,36 лв.; възнаградителна/договорна лихва – 2852,13 лв.;
наказателна лихва – 14,31 лв. и задължения по застрахователни премии за 295,22 лв., а
последно внесената от ответницата сума по сметка при банката – ищец е в размер на 350,00
лв. на 08.03.2021 г., с която е осчетоводена като платена вноска по кредита от 12/2020 г. и
изцяло неплатени остават вноските след 05.01.2021 г.
Вещото лице е изчислило размера на задълженията по Договора за кредит към две
дати. Така към 17.11.2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2938 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Хасково, така както задълженията са отразени счетоводно при кредитора, същото възлиза на
общо 23 973,36 лв., от които главница 20 143,64 лв.; възнаградителна лихва до 25.05.2021 г.
– 574,58 лв.; лихва за забава след 25.05.2021 г. – 3021,56 лв. и лихва за забава до 25.01.2021
г. – 233,58 лв., а към датата на изготвяне на заключението – 23.08.2023 г. лихвата за забава
след 25.05.2021 г. е на стойност от 4820,78 лв.
Към датата на депозиране на исковата молба – 10.02.2023 г., както и към датата на
получаване на съобщението от ответницата на 24.02.2023 г., без да се взема счетоводната
предсрочна изискуемост на кредита по кредитното задължение, с настъпил падеж и
неиздължени са 13 бр. погасителни вноски на стойност 7404,28 лв.; договорна лихва от
756,82 лв. и застрахователни премии от 78,32 лв. или общо 8239,42 лв., а към датата на
изготвяне на заключението 23.08.2023 г. са 19 бр. погасителни вноски на стойност 10756,06
лв.; договорна лихва от 919,40 лв. и застрахователни премии от 95,14 лв. или общо 11 770,60
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с чл.430 ал.1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9
ЗПК, и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по
образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването
му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение
6
относно процесните вземания.
Разгледани по същество, първият, третият и четвъртият иск се явяват изцяло
основателни, а вторият - частично основателен, поради следните съображения:
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този
смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и
главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение
между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата
изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.
Не се спори по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства по
несъмнен начин се установява, че между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ответницата
е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Банката -
кредитор е изправна страна по договора, доколкото е изпълнила задължението си да
предостави на ответницата уговорената в договора парична сума от 30 000 лева чрез превод
по посочена разплащателна сметка на клиента. Договор за кредит Експресо № 424285458590
от 25.01.2019 г. е подписан от ответницата като истинността на изявленията си тя не е
оспорила, нито относно автентичността им, нито във връзка с тяхното съдържание. Също
така по делото е категорично установено, най-вече от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, че последната е погасявала суми към банката, вкл. и към
ищеца „Банка ДСК“ АД след преобразуване чрез вливането на „Експресбанк“ АД в нея,
което обстоятелство също е доказателство за наличието на договорните отношения между
страните. Така, от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза безспорно
се установява, че последно внесената от ответницата сума по сметка при банката – ищец е в
размер на 350,00 лв. и това се е случило на 08.03.2021 г. Описаното обстоятелство, а също
така и представеното от ищеца Удостоверение с изх. № 20200504100105/04.05.2020 г.,
издадено от Министерство на правосъдието, Агенция по вписванията, вкл. и съдържанието
на Поканата-уведомление с изх. № 0020-20-03984/11.05.2021 г. от „Банка ДСК“ АД,
получена лично от ответницата на 26.05.2021 г. оборват по несъмнен за настоящия съдебен
състав начин възражението й, че не е била уведомена, че ищецът е универсален
правоприемник на „Експресбанк“ АД и че е следва да погасява към него. Тук е мястото да се
посочи и че съгласно чл. 7, ал.1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел „Вписаното обстоятелство се смята, че е станало
известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването…“, в случая на
30.04.2020 г. като до изтичането на 15 дни от вписването то не може да се противопостави
на трети лица, които докажат, че им е било невъзможно да го узнаят, какъвто не е
настоящият случай, с оглед изложеното по-горе.
От цитираното съдържание на договора и както бе посочено по-горе, се установи
още, че крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми е 05.02.2024 г.
Съставен е и погасителен план, в който е определен падеж на първата погасителна вноска –
05.02.2019 г. Погасителния план също е подписан от ответницата, което обстоятелство не е
7
полемично между страните. От представения по делото договор за потребителски кредит -
Договор за кредит Експресо № 424285458590 от 25.01.2019 г. се установява, че същият е
сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие
относно всички негови съществени елементи. Налага се извода, че са изпълнени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 от с.з., поради което и съдът го намира за
действителен.
В обобщение, следва да се посочи с оглед изложеното дотук, че настоящият съдебен
състав съдът приема за доказано наличието на договор, по силата на който на ответницата е
предоставена в заем сума в договорения размер от 30 000 лева, за задоволяване на лични и
семейни нужди, която сума се е задължила да ползва по уговорения в договора начин и да я
върне в уговорените срокове - до 05.02.2024 г., на 60 равни месечни анюитетни вноски,
всяка от тях в размер на 588,53 лв.
Видно от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза за погасяване
на кредитното задължение, ответницата е превела сума в общ размер на 13 018,02 лева, от
които е погасена главница за 9856,36 лв.; възнаградителна/договорна лихва – 2852,13 лв.;
наказателна лихва – 14,31 лв. и задължения по застрахователни премии за 295,22 лв., а
последно внесената от ответницата сума по сметка при банката – ищец е в размер на 350,00
лв. на 08.03.2021 г., с която е осчетоводена като платена вноска по кредита от 12/2020 г. и
изцяло неплатени са останали вноските след 05.01.2021 г.
На следващо място и във връзка с основното възражение на ответницата, свързано с
това, че същата не е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията по процесния договор за кредит, следва да се посочи, че за да бъде уважен
предявения по делото иск е необходимо да бъде установено, че е настъпила изискуемостта
на вземанията. Ищецът следва да докаже, че са се осъществили предвидените в договора
условия, които пораждат правото му да иска изпълнение на задълженията от страна на
длъжника. Поради неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на
кредитополучателя, банката е упражнила правото си, предвидено в чл. 10, ал.2, част II от
договора да обяви дълга за предсрочно изискуем. В тази връзка, съдът намира, че от
събраните по делото доказателства и от заключението на назначената по делото съдебно-
почеркова експертиза без съмнение се установява, че банката-ищец е изпратила до
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, като го е уведомила че обявява
предсрочната изискуемост на цялото вземане по процесния Договор за кредит Експресо №
424285458590 от 25.01.2019 г. поради допуснатото неплащане в срок на задълженията като е
поканила ответницата да заплати доброволно и незабавно цялата дължима сума. Същата е
връчена лично на И. Н. Т. на 26.05.2021 г., чрез служител на ЧСИ Захари Запрянов, peг. №
875, с район на действие Окръжен съд - гр. Хасково, според приложената разписка за
връчени книжа по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, с оглед на което уведомяването следва да се
приеме за надлежно извършено.
Тъй като ищецът претендира и дължимата до изтичане срока на договора главница,
следва да се установи в действителност дали е упражнил надлежно правото си да обяви
8
кредита за предсрочно изискуем. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая ответницата
е била в забава повече от 90 дни, от 05.01.2021 г., поради което ищецът е отправил
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Поканата, както бе посочено
вече, й е била надлежно връчена. Съдът, като съобрази указанията на горецитираното
тълкувателно решение приема, че на 26.05.2021 г. е настъпила предсрочната изискуемост.
От това следва, че ответникът дължи връщането на неизплатената главница по кредита в
размер на 20 143,64 лв. съгласно заключението на ССчЕ. Ето защо искът за главница следва
да уважен в претендирания от ищеца размер.
Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е
било образувано ч. гр. д. № 2938 по описа за 2022 г. на РС – Хасково - 17.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на
погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно-
обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба
на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за
длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че в разглеждания случай се дължи начислената
договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост, чийто размер
съобразно назначената съдебно-счетоводна експертиза възлиза на 574,58 лева до датата,
предхождаща настъпването на предсрочна изискуемост – 25.05.2021 г. Именно до този
размер искът за договорна/възнаградителна лихва следва да бъде уважен, а в останалата си
част за разликата до претендирания такъв от 574,71 лева, следва да бъде да бъде отхвърлен
9
като неоснователен.
Съобразно чл.9.1, част I процесния договор за кредит следва да се приеме, че
ответницата дължи на ищеца и претендираната наказателна надбавка за забава за периода от
05.01.2021 г до 25.05.2021 г. – датата, предхождаща тази на предсрочната изискуемост,
чийто размер съобразно заключението и на назначената съдебно-счетоводна експертиза
възлиза на 233,58 лева и съответства на претендирания от ищеца такъв, с оглед на което
този иск като основателен и доказан следва да бъде уважен изцяло.
Отново в съответствие с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, за периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя според клаузите на договора, като след
обявяване на предсрочната изискуемост по договора за кредит, кредитодателят може да
претендира законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. В случая по делото ищцовото дружество претендира сумата в размер на
3021,43 лева – законна лихва за периода от 26.05.2021 г. до 16.11.2022 г. (датата,
предхождаща депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК), чийто размер съобразно заключението и на назначената съдебно-счетоводна
експертиза възлиза на 3021,56 лева. С оглед прогласеното в чл. 6 ГПК диспозитивно начало
обаче съдът следва да съобрази само въведения с исковата молба размер и не може и да
присъжда по-голям.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че договорът
за потребителски кредит валидно е обвързвал страните за срока му, като от заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установяват и размерите
на съответните претенции, вкл. и акцесорните такива, поради което ответницата дължи
заплащането им на ищеца.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този
момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2938 по описа за
2022 г. на РС – Хасково. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на
исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство са в размер на 479,47
лева – платена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, които следва
да се присъдят на ищеца.
С оглед изхода на настоящото производство и че ищецът претендира разноски, на
10
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в
размер от общо 1047,14 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. От представените
по него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в исковото
производство разноски от 547,14 лева, за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение за
вещо лице, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ /НЗПП/, съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 200 лева.
По отношение на постановеното в съдебно заседание, проведено на 13.09.2023 г.
определение, с което е увеличено възнаграждението на вещото лице по назначената
съдебно-почеркова експертиза със сумата от 183,00 лева и тъй като съдът констатира, че не
е внесен така определения депозит от страна на ответницата, която е задължена да стори
това в едноседмичен срок от получаване на съобщението, то с оглед правилото на чл.77
ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да внесе тази сума в размер на 183,00 лева по
сметка на РС - Хасково.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл.415 ал.1 ГПК, във вр. с
чл.430 ал.1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и чл. 86 ЗЗД, по отношение на И. Н. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: **************, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“
ЕАД АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Московска“ № 19, по сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и И. Н. Т. на
25.01.2019 г. Договор за кредит Експресо № 424285458590, следните суми: 20143,64 лева,
представляваща главница по договора за кредит; 574,58 лева - /договорна/ възнаградителна
лихва за периода от 05.01.2021 г. до 25.05.2021 г.; 233,58 лева - обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 05.01.2021 г. до 25.05.2021 г. - до датата на
настъпване на изискуемост; 3021,43 лева - обезщетение за забава за периода от 26.05.2021 г.
до 16.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2938 по описа за 2022 г.
на РС – Хасково - 17.11.2022 г. до окончателното й изплащане, като иска за установяване
съществуването на договорна/възнаградителна лихва в останалата му част – за разликата над
574,58 лева до пълния предявен размер от 574,71 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **************,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ № 19, сумата от 1576,61 лева,
от които 1047,14 лева, представляващи направени разноски по настоящото дело и 529,47
лева, представляващи направени разноски по ч. гр. д. № 2938 по описа за 2022 г. на РС –
Хасково, за които е издадена Заповед № 1393 от 18.11.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 2938 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Хасково.
11
ОСЪЖДА И. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **************,
на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд - Хасково сума в размер на
183,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице, както и 5 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
12