РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Исперих, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100719 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК и
чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.
Постъпила е искова молба вх.№ 3417/11.10.2023 г. от Б. А. М. от
с.Самуил, действащ чрез адв.С. С. от АК - Разград, против Б. А. М. и А. М. А.
от с.Самуил, с която моли да се постанови решение, с което: да се приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата
на наследствено правоприемство на 3/14 ид.ч. от Поземлен имот с
идентификатор *** находящ се чертите на с.Самуил, както и на 1/3 ид.ч. от
построената в имота Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от
134.00 кв.м.; да се отменят по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК НА за собственост №
89, том 2, дело № 148 от 19.03.2021 г. на нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК и
НА за собственост № 123, том 3, дело № 379 от 11.07.2022 г. на нотариус Р. А.
с рег.№ 254 на НК; да се допусне делба на процесния имот имот между ищеца
и ответниците при квоти: 3/14 ид.ч. от поземления имот за ищеца и 11/14 ид.ч.
за ответниците, както и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда за ищеца и 2/3 ид.ч. за
ответниците.
В исковата молба се твърди, че ищеца и първия ответник са братя.
Приживе техният баща А. М., починал на 17.05.2015 г., през 1997 г. е станал
собственик на 8/14 ид.ч. от процесния поземлен имот и на 8/14 ид. ч. от
построената в него жилищна сграда в резултат на сключен между него и баща
му М. М. договор за издръжка и гледане. Същевременно по наследство от
майка си той притежавал 1/14 ид.ч. от имота. По този начин общия на
страните наследодател е притежавал 9/14 ид. ч. от имота. По отношение на
жилищната сграда се твърди, че същата била къща – близнак, с общ покрив и
с два отделни входа, разделена на източна и западна част. Тя била строена от
бащата на страните през 1977 г., като източната част била напълно завършена
и се обитавала от ищеца и родителите му, а западната част останала
1
незавършена и до днес, на етап „груб строеж“ – има врати и прозорци, но
вътре била на тухла, без ел. и ВиК инсталации, никога не е била ползвана или
обитавана от някой. След смъртта на бащата на страните в източната част
останала да живее майка им. Ответниците никога не са живели или ползвали
поземления имот или жилищната сграда и не са имали поведение да своят
имота. Ремонтните дейности по имота били извършвани от ищеца, приживе с
помощта на баща им.
Междувременно сестрата на двамата братя – М.А.А. по силата на договор
за дарение, обективиран в НА № 87 от 19.03.2021 г., била прехвърлила
притежаваните от нея 3/14 ид. ч. от поземления имот и 1/3 ид.ч. от жилищната
сграда на ответника Б. М..
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 88 от 19.03.2021 г.,
двамата ответници придобили в режим на СИО, от А.Т.С., ¼ ид.ч. от
процесния поземлен имот и изключителното право на собственост на
жилищна сграда, представляваща западната част на къщата – близнак.
Правото на собственост А.С. била придобила от чичото на двамата братя и
брат на баща им – Н.М.М. който никога не бил имал отношение с този имот.
С два последващи констативни нотариални акта за собственост – НА №
89 от 19.03.2021 г. и НА № 123 от 11.07.2022 г. ответниците били признати за
собственици на процесния имот и жилищната сграда (цялата къща-близнак)
при квоти 7/28 ид.ч. за двамата ответници в режим на СИО и 21/28 ид.ч. за Б.
М..
С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
исковата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Б. А. М. и А. М. А., действащи
чрез адв.С. Д. от АК – Разград, депозират писмен отговор, като считат
исковете за допустими, но неоснователни. Основните възражения на
ответника се базират на обстоятелството, че те са собственици на процесния
имот и жилищната сграда на основание наследствено правоприемство,
давностно владение и договори за дарение и покупко-продажба. Освен това
ответниците оспорват твърденията на ищеца, че къщата – близнак, която е с
административен адрес ул.“*** № 4, 4А, е строена от баща им. Посочват, че
представения от ищеца протокол за строителна линия и скица не се отнасят за
процесния имот, а за друг – УПИ V-493 от кв.95 по плана на с.Самуил, с адрес
ул.“*** № 8. Именно в този имот била построена бащината къща и според
волята на бащата тя е трябвало да остане за ищеца Б. М., а източната част на
къщата – близнак е била отредена за ответника Б. М.. Същевременно в
западната част живеел чичото на двамата братя – Назиф. Именно в източната
част на къщата се е преместил ответникът, когато се е оженил, там е била
направена сватбата му, там бил роден и сина му. Родителите на страните
останали да живеят в имота на ул.“*** № 8, като през цялото време ищецът
работел и живеел в чужбина. През 2012-2013 г. той съборил бащината си къща
с намерение да построи нова, като родителите се преместили временно в
източната част на къщата – близнак, изцяло ремонтирана и обзаведена от
ответника Б.. По това време той живеел и работел в чужбина, заедно със
втората си съпруга – ответницата А. А., тъй като първата била починала. Тъй
като ищецът така и не построил ново жилище в бащиния имот, отношенията
между двамата братя и между ответниците и майката на страните се
обтегнали. Стигнало се е и до изнасяне на багажа на майката от страна на
ответника Б. М. и до смяна на патроните на входните врати, но в последствие
и със съдействието на полицията майката се връща в къщата. Ответниците
2
считат, че евентуално претенцията на ищеца би била основателна само до 3/14
ид. ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от източната част на къщата близнак.
В с.з. ищецът се явява лично и с адв.С.С., който поддържа така
депозираната искова молба и излага допълнителни съображения в писмени
бележки.
В с.з. ответникът Б. М. се явява лично, а ответницата А. М. не се явява. За
двамата се явява адв.С.Д., която заявява, че поддържа писмения отговори
излага допълнителни съображения в писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът Б. М. и ответникът Б. М. са от кръга на законните наследници на
А. М.ов М.еминов, починал на 17.05.2015 г. Съгласно представените по
делото НА № 99, том 1, дело 319/1997 г. от 08.05.1997 г. на Исперихски
районен съдия наследодателят А. М.емин е придобил от баща си М. М.емин
М. 8/14 ид. ч. от Поземлен имот – дворно място в чертите на с.Самуил,
обл.Русенска от 1153 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо
парцел II-645 от квартал 53 по плана на селото от 1983 г., както и 8/14 ид.ч. от
жилищна сграда, построена в парцела, срещу задължението да поеме
цялостното гледане и издръжка на баща си до края на живота му (л. 20 от
делото). След смъртта на бащата М. М. на 07,07,1997 г. синът А. М.емин
придобива по наследствено правоприемство и 1/14 ид.ч. от описания имот,
като по този начин е притежавал 9/14 ид.ч. от дворното място и жилищната
сграда.
Този имот М. М.емин М. е придобил през 1977 г. в резултат на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № 82, том 1, дело № 173 от 23.04.1974 г.
на Исперихски районен съдия, по време на брака си със С.М.К. починала на
30,05,1988 г. Тъй като съпругата е починала при действието на Семеен кодекс
от 1985 г. (отм.), спрямо имуществените отношения се прилага именно
действащия съгласно цитирания СК режим на СИО според § 4 от Преходните
разпоредби. При това положение след смъртта на съпругата си М. М. става
собственик на 8/14 ид.ч. от имота, а техните деца Е.М.М., Н.М.М. А.М.М.,
А.М.М., А. М. М.емин и Б. М. М. получават по 1/14 ид.ч. за всеки един от тях.
Съгласно действащите към настоящия момент кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-112/07.12.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от
19,07,2022 г., имотът представлява Поземлен имот с идентификатор ***
находящ се чертите на с.Самуил, обл.Разград, ул.“*** № 4 – 4а, с площ 1155.00
кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с номер на имота по
предходен план: 645, квартал 53, парцел: II, при граници на имота: имоти №№
65276.501.971, 65276.501.644, 65276.501.1030 И 65276.501.665, ведно с
построената в имота Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от
134.00 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна
(л. 38 от делото).
След смъртта на наследодателя А. М.емин неговите 9/14 ид.ч. от
собствеността върху имота преминава върху неговите наследници от първи
ред – ищеца, ответника и тяхната сестра М.А.А., които са негови деца.
С НА за дарение на недвижим имот № 87 от 19.03.2021 г. М.А.А. е
прехвърлила притежаваните от нея 3/14 ид. ч. от поземления имот и 1/3 ид.ч.
от жилищната сграда на ответника Б. М. (л. 33 от делото).
3
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 88 от 19.03.2021 г.,
двамата ответници придобили в режим на СИО, от А.Т.С., ¼ ид.ч. от
процесния поземлен имот и изключителното право на собственост на
жилищна сграда, представляваща западната част на къщата – близнак.
Правото на собственост върху съответните идеални части от имота А.С. е
придобила от чичото на двамата братя и брат на баща им – Н.М.М., с НА за
продажба на недвижим имот № 115, том 1, рег.№ 817, дело 89/2021 г. от
23,02,2021 г. на Пламен Ангелов – нотариус с район на действие РС –
Исперих, вписан в регистъра на НК под № 688 (л. 30 – 32 от делото). За да
продаде съответните идеални части от имота на А.С., Назих М.емин през 2020
г. се е снабдил с констативен НА за собственост на девжими имот № 57, том 2,
рег.№ 2606, дело № 224/2020 г. от 09,06,2020 г. на Пламен Ангелов – нотариус
с район на действие РС – Исперих, вписан в регистъра на НК под № 688 (л.
104 от делото).
С два последващи констативни нотариални акта за собственост – НА №
89 от 19.03.2021 г. и НА № 123 от 11.07.2022 г. ответниците били признати за
собственици на процесния имот и жилищната сграда (цялата къща-близнак)
при квоти 7/28 ид.ч. за двамата ответници в режим на СИО и 21/28 ид.ч. за Б.
М..
Наследодателят А. М.емин приживе е притежавал и още един имот в
с.Самуил, находящ се на ул.“*** № 8 – обстоятелство, което се заявява и от
двете страни, макар по делото да не са представени документи за собственост.
С исковата молба е представен Протокол № 1 от 16.06.1977 г. за дадена
строителна линия и определено ниво на името на А. М.ов М.еминов, за
жилище от 87 кв.м в УПИ V-493 от кв. 95 по плана на село Самуил от 1972 г.
(л.21 от делото). Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ в
разписния лист към плана от 1972 г. имотът е записан на З.Ж.Г., а след това –
на Х.И.Б. По плана от 1983 имотът съставлява УПИ IV-643 от кв. 53 и като
собственик е посочен А.М.М.. Съгласно действащите към настоящия момент
КК и КР имотът е идентичен с имот с идентификатор 65276.501.643. За
същият в архива на Община Самуил е налично Разрешение за строеж №12 от
31,07,2012 г. за обект „Еднофамила жилищна сграда с гараж“ – ново
строителство, на името на А. М.ов М.еминов, но няма протокол за дадена
строителна линия и определено ниво, поради което разрешението за строеж е
обезсилено.
Проследеното движение на собствеността по различните планове на
с.Самуил по отношение и на процесния имот е установено и от заключението
на експерта. В експертизата е посочено, че при огледа на жилищната сграда,
построена в поземлен имот с административен адрес: с.Самуил, ул.“*** № 4 –
4а е констатирано, че същата представлява едноетажна сграда, с приземен
етаж, с два самостоятелни входа към етажа и към приземния етаж – източни и
западни. Етажът на източната част от къщата е завършен и се обитава.
Западната част е без вътрешни мазилки и настилки. За имота има партида за
ток, която е на името на Б. М., но няма партида за вода. Партидата за вода е за
имота с административен адрес: с.Самуил, ул.“*** № 8 и също е на името на
Б. М..
Според представена от ищеца служебна бележка от „В и К“ ООД
гр.Исперих от 16,08,2021 г. същият е титуляр по две партиди за вода – за имота
с адрес с.Самуил, ул.“*** № 4 и за имота с адрес с.Самуил, ул.“*** № 8 (л.156
от делото).
В хода на съдебното дирене се събраха две групи гласни доказателства –
4
разпити на свидетели, с които страните целяха да докажат кой, кога и за какъв
период е живял в имота, както и относно извършените в него ремонти. Според
първата група свидетели – А.А. и М.А. процесният имот е наследствен от
бащата на Б. и Б., като той е живял там до смъртта си през 2015 г., заедно със
съпругата си, а към настоящия момент в имота продължава да живее майката
на страните. И двамата свидетели посочват, че ищецът и ответникът от дълги
години живеели и работели в чужбина, като акцентират върху факта, че Б. е
този, който се прибирал по-често в имота за разлика от Б.. Св.А.Ахмед
твърди, че още докато е бил жив бащата на страните, през 2010 – 2011 г. той е
участвал в ремонт на източната част на къщата – поставяне на гипс-картон, на
ламинат, измазване, смяна на врати и прозорци. Този ремонт бил поръчан от
Б. и той му го заплатил. Б. не е присъствал на ремонта, свидетелят не го е
виждал нито преди ремонта, нито след него. По отношение на западната част
на къщата свидетелят твърди, че същата има нужда от основен ремонт -
правил й е оглед преди около две години във връзка с евентуален ремонт, но
понеже не се разбрал с майката на страните, такъв не бил извършен. Според
свидетеля в западната част не може да се живее без основен ремонт.
Разпитана в качеството на свидетел е и майката на ищеца и първия
ответник – Назие Исмаил, която твърди, че живее в процесния имот от 15-16
години, като през целия период тя й съпругът и са плащали сметките за
консумативи – ток, вода, интернет, като след неговата смърт тя е продължила
да ги плаща с парите, които й изпращал сина й Б.. Другият й сив Б. никога не
бил плащал сметките за имота.
Според втората група свидетели – С.А. и Н.Р. ответникът Б. М. е живял в
имота след като се оженил за първата си жена и през 2018 г. направил ремонт
на покрива на жилищната сграда. И двамата свидетели твърдят, че родителите
на Б. и Б. са живеели в друг имот, който се намирал на същата улица като
процесния, заедно с втория си син Б., който по това време бил в чужбина.
След събарянето на старата къща, което е станало преди 2013 г., родителите
отишли да живеят в къщата – близнак при Б.. Към момента на извършване на
ремонта на покрива бащата вече бил починал. Според св.С.Ахмедов Б. живеел
в цялата къща, а според св.Н.Рамадан – в източната част. Последният свидетел
твърди, че чичото на ищеца и ответника – Назиф, също е живял в къщата –
близнак, в западната й част, след като се оженил през 80-те години на ХХ век.
По искане на ищцовата страна са разпитани и свидетелите, които са
свидетелствали пред нотариус при съставянето на констативния НА №
89/2021 г. – М. Р. и З. М.. Св.Р. твърди, че е съсед на Б. и Б. и ги познава от
деца. В процесния имот живеели родителите на двамата братя, като обитавали
източната част, западната не ставала за живеене. Според твърденията на
свидетеля Б. и Б. от дълги години живеели е работели в чужбина, както и той
самия, но се виждали когато се прибирали през лятото. Твърди, че Б. направил
ремонт на покрива на къщата и на навеса. Отрича пред нотариуса да е
заявявал, че Б. е направил ремонт на покрива на къщата
Св. М. от своя страна твърди, че процесния имот бил собственост на Б. и
Б., те живеели в него през последните 10 години. Не знаела от къде го имат
този имот. Заявява, че е станала свидетел по делото пред нотариуса, защото
разбрала, че чичото на страните бил продал имота и Б. искал да си го върне.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът търси съдебна защита чрез
установяване със сила на присъдено нещо, че е собственик на 3/14 ид.ч. от
5
процесния имот и на 1/3 ид.ч. от къщата - близнак, поради оспорване на
правото му от ответниците, фигуриращи по НА като титуляри /собственици/
на имота. Решението по този иск е преюдициално по отношение на втората
искова претенция – конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, с
който се цели правна промяна - прекратяване на имуществената общност и
създаване на нейно място на реални дялове в индивидуална собственост на
всеки един от съделителите.
Тъй като делбеното производство е особено исково производство, в което
се разрешават съществуващите между страните спорове, свързани със
съсобствеността и целта е с приключване на производството тези спорове да
бъдат разрешени изцяло, следва на първо място да се разреши именно спора
по положителния установителен иск. Разгледан по същество същия е
основателен, макар и не изцяло в претендираните квоти.
За уважаването на предявения установителен иск в тежест на ищцовата
страна е да докаже правото си на собственост върху процесния имот – в
случая следва да бъде установено наследствено правоприемство, както и че
наследодателя на ищеца е бил собственик на процесния имот или на идеални
части от него, а също и че ответниците претендират да са собственици на
имота, като разполагат със съответен документ за собственост.
От събраните по делото писмени доказателства се установиха
непротиворечиви данни, че 9/14 ид.ч. от процесният имот е останал по
наследство от общия наследодател А. М.емин, който е придобил
собствеността в резултат на договор за издръжка и гледане и по наследство от
своите родители. След неговата смърт на 17,05,2015 г. собствеността върху
имота се прехвърля по наследство върху неговите наследници – трите му деца
Мелекбер Ангелова, Б. М. и Б. М. при квоти както следва: по 3/14 ид.ч. за
всеки един от тях. Тук е необходимо да се направи и следното уточнение: В
исковата молба ищецът твърди, че жилищната сграда в имота била построена
от баща му през 1977 г. и в тази връзка представя и Протокол № 1 от
16.06.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво на името на А.
М.ов М.еминов. От този протокол обаче е видно, че той се отнася за
построяването на жилищна сграда в УПИ V-493 от кв. 95 по плана на село
Самуил от 1972 г., който имот съгласно действащите КК и КР е идентичен с
имот с идентификатор 65276.501.643. Т.е. бащата на ищеца и ответника е
построил сграда, но в друг имот, различен от процесния. От друга страна в НА
№ 82/23,04,1974 г, с който М. М. е закупил процесния имот, е видно, че същия
е незастроено дворно място, но през 1997 г, когато прехвърля на сина си А.
М.емин своите 8/14 ид.ч. от имота, в него вече е налична и сграда. По делото
липсват доказателства, че тази сграда е построена именно от А. М.емин,
респективно, че същата е била негова еднолична собственост. Още повече, че
в НА № 99/08,05,1997 г. изрично е записано, че М. М. прехвърля на сина си и
8/14 ид.ч. от жилищната сграда, построена в имота.
Анализът на доказателствата налагат за съда извод, че наследодателят е
притежавал 8/14 ид. ч. от поземления имот и находящата се в същия жилищна
сграда по силата на цитирания договор за издръжка и гледане и 1/14 ид.ч. по
наследство от майка си Сийка Мутафова. При това положение след неговата
смърт наследниците му получават 9/14 ид.ч., или по 3/14 ид.ч. за всеки един от
тях, както от поземления имот, така и от жилищната сграда, а не както се
твърди в исковата молба – по 1/3 ид.ч. от жилищната сграда.
Не се спори между страните, че през 2021 г. в резултат на две сделки –
дарение и покупко-продажба ответникът Б. М. придобива собствеността първо
6
върху 3/14 ид.ч. от поземления имот и 1/3 ид.ч. от източната част на
жилищната сграда, а след това и върху ¼ ид.ч. от дворното място и цялата
западна част на къщата в режим на СИО с ответницата А. М.. По този начин
той става едноличен собственик на 12/28 ид.ч. от поземления имот на
основание наследство и договор за дарение (3/14 ид.ч. по наследство и 3/14
ид.ч. по дарение) и на 7/28 ид.ч. (1/4 ид.ч.) в режим на СИО с ответницата А.
М. на основание договор за покупко-продажба.
По отношение на сградата следва да се отбележи, че макар по скица
същата да представлява един обект с площ 134 кв.м., в цитираните НА №
87/2021 г. и НА № 115/2021 г. същата е била разделена на самостоятелни
обекти - източен от 45.50 кв.м. и западен от 45.5 кв. м. По този начин
ответникът Б. М. веднъж придобива собствеността върху 15.16/134 ид.ч. (1/3
идч. от източната част) от сградата еднолично чрез дарение и втори път
придобива още 45.5/134 ид.ч. от сградата (западната част) в режим на СИО
със съпругата си чрез покупко-продажба. Отделно от това той притежава и
още 28.71/134 ид.ч. (3/14 ид.ч. от 134 кв.м.) по наследство, като същата част
притежава по наследство и ищецът Б.. Или общо ответникът Б. М. е придобил
собствеността върху 43.87/134 ид.ч. от сградата в резултат на наследство и
дарение и върху 45.5/134 ид.ч. в режим на СИО в резултат на покупко-
продажба.
След сключването на двете сделки - за дарение и покупко-продажба
ответникът Б. М. се снабдява и с два констативни нотариални акта за
собственост върху процесния недвижим имот (НА № 89/2021 г. и НА №
123/2022 г.), с които на практика е признат за собственик, заедно със съпругата
му А. М., по давностно владение и наследство по отношение на целия имот,
при съответните квоти.
Спорният момент в настоящото производство е дали действително
ответниците са придобили собствеността и върху онази част от имота, която
ищецът е придобил по наследство след смъртта на баща си. В тази връзка Б.
М. и А. М. се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. При
спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. В случая владението върху имота е част от имуществото
на наследодателя А. М.емин и с приемане на наследството то продължава от
всички наследници по право, независимо, че само един от тях остава в
наследствения имот. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от Закона за собствеността. В този
смисъл съдебната практика, в духа на Тълкувателно решение № 1/06.08.2012
г. по тълк. д. № 1/2012 г. на на ОСГК на ВКС, приема, че упражняващият
фактическата власт върху цялата вещ съсобственик, който е владелец на
своята идеална част, но държател на частите на останалите съсобственици, ако
се позовава на придобивна давност за чуждите идеални части, той е длъжен да
манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез
действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи владението
им. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са
7
от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици и тези действия да са
доведени до тяхно знание.
Подобни действия от страна на ответниците, отричащи правото на ищеца
Б. М. върху неговите части от имота, не бяха доказани, още по-малко с
продължителност, достатъчна да обоснове придобиване на собствеността
върху чуждите идеални части - непрекъснато и необезпокоявано владение в
продължение на повече от десет години върху тези ид. части (чл. 79, ал. 1 от
ЗС). Само материалното държане на вещта и волята фактическата власт да се
упражнява за себе си, не са достатъчни да произведат гражданските
последици, които произтичат от владението, в това число и придобиването по
давност на владяната вещ. За да е налице владение, годно да произведе тези
правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе
си да е поС.но и непрекъснато (да няма случаен характер, а да е израз на воля,
трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на
други лица), да е спокойно (да не е установено с насилие), да е явно (да не е
установено по скрит начин, да се упражнява така, че всеки заинтересован да
може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът
държи вещта, както и за това, че я държи за себе).
Според съда осъщественото от ответниците владение върху процесния
имот не покрива тези критерии. По делото не се събраха доказателства
относно момента, в който ответникът Б. М. е установил владението си върху
имота, респективно колко време е продължило това владение. Безспорен е
факта, че наследодателят е починал на 17,05,2015 г., като от свидетелските
показания и на двете групи свидетели се установи с категоричност, че бащата
на страните е живял в имота към датата на смъртта си и преди това той не се е
разпореждал със собствеността си в полза на някой от наследниците си. Т.е.
най-ранната дата, от която ответникът Б. е могъл да установи владението си е
именно 17.05.2015 г. – датата на откриване на наследството, съгласно
разпоредбата на чл. 1 от ЗН. Към датата на снабдяване със спорните НА №
89/2021 г. и НА № 123/2022 г. обаче, както и към датата на завеждане на
исковата молба предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен
срок не е изтекъл.
Отделно от това съдът счита, че по делото не се събраха категорични
доказателства, че Б. М. е завладял и припадащата се на брат му част от имота.
Дори и да се приеме за доказано обстоятелството, че той е живял известно
време в имота със семейството си и е извършил ремонти в него, както и
липсата на противопоставяне от страна на ищеца Б. М. срещу полаганите
грижи и извършваните подобрения, те не са достатъчно основание да се
приеме, че той е променил отношението си да свои имота, нито съставляват
явна демонстрация от негова страна спрямо брат му, че владее имота само за
себе си, годна да обоснове твърденията му на изключителен собтвеник върху
този имот. Тези действия са част от грижата на добрия стопанин и е нормално
да бъдат извършвани от съсобственика, който основно пребивава в него, тъй
като представляват дейности на обикновено управление, но те не са
достатъчни, за да обосноват извода, че ответникът е променил отношението
си към имота и го държи само и единствено за себе си.
В тази връзка следва да се отбележи, че събраните в хода на съдебното
дирене гласни доказателства относно твърденията на ответниците за
извършваните от тях ремонти в къщата са крайно противоречиви. Свидетелите
Ахмедов и Рамадан твърдят, че Б. М. е направил ремонт на покрива през 2018
8
г., а свидетелите Р. и М., които в хода на обстоятелствената проверка пред
Нотариус Р. А. по нотариално дело № 89/2021 г. са заявили, че знаят Б. като
собственик на целия имот, като същият е направил основен ремонт на къщата
и е сменил покрива, в хода на съдебното дирене отричат да са давали такива
показания. Св.Р. твърди, че Б. е този, който е правил ремонт на покрива и на
навеса и е освежил къщата вътре, а св.М. заявява, че не е виждала някой да
прави ремонт на къщата, но през последните 10 години знаела, че Б. и Б.
живеели в имота.
В крайна сметка обстоятелството кой от двамата братя и кога е
извършвал подобрения в имота би имало значение при евентуален иск по чл.
30, ал. 3 ЗС – по правилата за управление на общата вещ, но не и в настоящото
производство за установителен иск за собственост, тъй като както вече беше
посочено ответниците не успяха да докажат изтекъл в тяхна полза период,
изискуем от закона, за да могат да се позоват на придобиване на имота по
давност.
С оглед изложеното съдът счита, че ищецът доказа правото си на
съсобственост върху процесния имот в посочените идеални части за дворното
място и къщата, поради което установителния иск за собственост следва да
бъде уважен.
С оглед уважаването на преюдициалния иск следва да бъде уважен и
иска за делба.
По отношение на квотите, при които трябва да бъде допусната делбата,
следва да се отбележи следното: По повод на установителния иск за
собственост съдът е изложил подробни съображения защо счита, че правата
на ищеца по отношение на процесния имот са както следва: 3/14 ид.ч. (6/28
ид.ч.) от поземления имот и 28.71/134 ид.ч. от жилищната сграда, поради
което не счита за необходимо да ги преповтаря отново.
По отношение на правата на ответниците също са изложени
съображения, като е необходимо да се добави и следното: Ответникът Б. М. е
придобил правото на собственост върху поземления имот веднъж по
наследство и дарение в размер на 12/28 ид. ч. и втори път в режим на СИО с
ответницата А. М. в размер на 7/28 ид.ч. По отношение на оставащите 3/28
ид.ч. от поземления имот (като се приспадне 6/28 ид.ч., които са собственост
на ищеца) ответниците са представили НА за собственост № 123/2022 г., с
който им е признато правото на собственост и върху тези идеални части по
давност. Самият ищец също няма претенции към тези идеални части, като
признава в исковата молба, че брат му притежава 11/14 ид.ч. (22/28 ид.ч.) от
дворното място (в това число и частите в СИО). При това положение за съда
се налага извода, че ответникът Б. е собственик на 15/28 ид.ч. от процесния
имот по наследство и дарение и на 7/28 ид.ч. в режим на СИО с А. М..
Собствеността по отношение на жилищната сграда между ответниците
Б. М. и А. М. въз основа на коментираните по-горе НА за дарение и НА №
123/2022 г. се разпределят както следва: 45.5/134 ид.ч. са собственост на
двамата ответници в режим на СИО, а 59.79/134 ид.ч. са еднолична
собственост на Б. М. на основание наследство и дарение.
При тези права следва да бъде допусната делбата на имота.
При този изход на делото следва да бъде уважено частично и направеното
искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 123/2022 г.
Настоящият съдебен състав счита, че искането за отмяна на НА № 89/2021 г.
не следва да бъде уважено, тъй като, с оглед гореизложеното този НА не
засяга правата на ищеца. Както вече беше посочено в хода на съдебното
9
дирене се доказа, че ответникът Б. М. е собственик на 15/28 ид.ч. от
поземления имот и на 105.29/134 идч.ч. от сградата (част от които в СИО) по
наследство и дарение, а процесния НА признава права ответника именно в
границите на посочените идеални части.
Същевременно с оглед на успешно доказания установителен иск за
собственост, следва да бъде отменен НА № 123/2022 г. в частта, с която се
засягат правата на ищеца, а именно – в частта, с която Б. М. е признат за
собственик над 15/28 идч., до 21/28 ид.ч. от процесния поземлен имот,
включително и жилищната сграда.
При този изход на делото и на основание чл. 355, във вр. с чл. 78, ал. 1
ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
от него разноски по установителния иск и свързаното с него искане по отмяна
на нотариални актове, съразмерно на уважената част от претенциите. Ищецът
е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно който претендира
сума в размер на 1430.00 лв., от които 1200.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, 50.00 лв. за държавна такса, 150.00 лв. за възнаграждение на
вещо лице и 30.00 лв. за депозит за свидетели. Съдът счита, че следва
претенцията да бъде уважена до размера на 1200.00 лв., като
възнаграждението за адвокат се редуцира до 1000.00 лв. с оглед частичното
отхвърляне на иска, а по отношение на сумата от 30.00 лв., представляваща
депозит за свидетели, същата следва да бъде върната на ищеца, тъй като не е
използвана за възнаграждения.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. А. М. и А. М. А. и
двамата от с.Самуил, обл.Разград, че ищецът Б. А. М. от с.Самуил,
обл.Разград е собственик по силата на наследствено правоприемство на 3/14
ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални
регистри на с.Самуил, общ.Самуил, обл.Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-
112/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота
от 19,07,2022 г., находящ се чертите на с.Самуил, обл.Разград, ул.“*** № 4 – 4а, с площ
1155.00 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 645,
квартал 53, парцел: II, при граници на имота: имоти №№ 65276.501.971, 65276.501.644,
65276.501.1030 И 65276.501.665, както и на 28.71/134 ид.ч. от построената в имота
Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 134.00 кв.м., брой
етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, като
ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на жилищната сграда над 28.71/134 ид.ч. от
нея, до първоначално предявената претенция от 1/3 ид.ч., като недоказана.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот /констативен/ № 123, том III, рег.№ 4994,
дело 379 от 2022 г. от дата 11.07.2022 г. на Р. А. – нотариус с район на действие
РС – Исперих, вписан в регистъра на НК под № 254, В ЧАСТТА, с която Б. А.
М. е признат за собственик на Поземлен имот с идентификатор *** находящ се
чертите на с.Самуил, обл.Разград, ул.“*** № 4 – 4а, с площ 1155.00 кв.м., с начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 645, квартал 53, парцел: II, при граници
на имота: имоти №№ 65276.501.971, 65276.501.644, 65276.501.1030 и 65276.501.665, ведно
с построената в имота Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 134.00
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, над 15/28 ид.ч.,
10
до посочените в НА 21/28 ид.ч., като ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на
нотариалния акт в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по давност № 89, том II, рег.№ 1628, дело 148 от
2021 г. от дата 19.03.2021 г. на Р. А. – нотариус с район на действие РС –
Исперих, вписан в регистъра на НК под № 254
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Б. А. М. от с.Самуил, Б. А. М. и
А. М. А. от с.Самуил, ВЪРХУ следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри
на с.Самуил, общ.Самуил, обл.Разград, одобрени със Заповед № РД – 18-112/07.12.2021 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 19,07,2022 г.,
находящ се чертите на с.Самуил, обл.Разград, ул.“*** № 4 – 4а, с площ 1155.00 кв.м., с
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 645, квартал 53,
парцел: II, при граници на имота: имоти №№ 65276.501.971, 65276.501.644, 65276.501.1030
И 65276.501.665, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор ***.1, със
застроена площ от 134.00 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда –
еднофамилна,
ПРИ ПРАВА:
- 6/28 ид.части за Б. А. М. върху Поземлен имот с идентификатор ***
и 28.71/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1
- 15/28 ид.части за Б. А. М. върху Поземлен имот с идентификатор ***
и 59.79/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор ***.1
- 7/28 ид.части в режим на СИО за Б. А. М.и А. М. А. върху Поземлен
имот с идентификатор *** и 45.5/134 ид.ч. от Сграда с идентификатор
***.1.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
11