Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Пети
състав в открито съдебно заседание проведено на дванадесети февруари две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова и прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 2944/2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по иск, предявен от А.Т.А.,
ЕГН: **********,*** с правно основание чл.4, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна с цена на иска 26 000 лева от
общо 100 000 лева за нанесени неимуществени вреди вследствие на действия и
бездействия на служители от Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, за които се
твърди, че са в пряка причинно следствена връзка със смъртта на нейният син В Ю
Е , установена на 04.05.2016г.
непосредствено след освобождаването му от ареста на Трето РУ.
Ответникът по делото Областна дирекция
на МВР гр. Варна, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Г,
оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за неоснователност на предявения иск, поради което счита, че следва
да бъде отхвърлен изцяло.
Административен съд гр. Варна, след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и е предявен от А.Т.А., която
според представеното Удостоверение за наследници № 160516 от 06.06.2016г.
издадено от Район „Одесос“ при Община Варна е майка на В Ю Е , починал на 04.05.2016г., съставен акт за
смърт № 822/05.05.2016г.
В депозираната искова молба ищцата твърди, че на
03.05.2016г. около 10.00 часа, в жилището им, находящо се в гр. Варна, ул.“Младежка“
№ 31, вх.Б, ет.6, ап.42, синът й В Е за пореден път е заявил на сестра си Е Е а,
че иска да се самоубие. В 18.30ч. е напуснал жилището, поради което сестра му
се е обадила на тел.112 съобщавайки, че може да сложи край на живота си. След
30 минути В се е прибрал в къщи, за което е последвало ново обаждане на
тел.112. В периода от 18.30ч. до 23.00ч. са последвали опити да бъде успокоен.
В един момент В е излязъл бос на
улицата. Сестра му се е обадила на тел.112, откъдето са уведомили Трето РУ, гр.
Варна. След около час е пристигнала патрулна кола и заедно с познати на Е е
започнало издирване на В. В 06.45 часа на 04.05.2016г., от Трето РУ, гр. Варна
са уведомили Е, че брат й е заловен в Западна промишлена зона – Варна, задържан
е от органите на полицията и могат да отидат да го приберат. В около 08.30ч. на
същия ден, дежурният в ареста на Трето РУ, Варна е отказал да пусне бащата и
сестрата на В да го видят. В 15.30ч. от Трето РУ, Варна са се обадили на
бащата, като му е било съобщено, че В е бил освободен от полицейското
управление и е бил намерен мъртъв. Твърди се още, че един час след
освобождаването от ареста на Трето РУ, Варна, В Е е бил намерен мъртъв в
отводнителна шахта до новострояща се сграда в гр. Варна, ул.“Янош Хунияди“ №
67. Като причина за смъртта е посочена „механична асфиксия в резултат на
удавяне“. Вследствие смъртта на В ищцата започнала да обвинява себе си, че
вместо да работи в чужбина, за да издържа децата си, е трябвало да остане при
тях, което е щяло да доведе до запазване на живота на сина й. Мъката от
загубата претърпяна от ищцата, душевната болка и страдание, дават пряко
отражение и на здравето и тя започнала
да изпитва физически дискомфорт – внезапно прилошаване, виене на свят, чувство
за нестабилност, изпотяване, силно сърцебиене, стягане в гърдите и изтръпване
на крайниците, придружени със силното чувство на страх. С времето, тези
физически прояви стават ежедневие, пречат й нормално да осъществява ежедневната
й дейност. Според ищцата това състояние е обективно следствие от смъртта на
сина й В, допусната поради виновно неизпълнение на задълженията на служителите
на Трето РУ гр.Варна. Изложените от ищцата факти се потвърждават от писмените и
гласни доказателства по делото – показанията на свидетелите Е а, Д , Д , С
От събраните писмени доказателства се установява, че В
Е е бил задържан от органите на МВР на 04.05.2016г. в 06.20 часа. За
задържането му е изготвена Заповед за полицейско задържане на лице, рег. №
651/04.05.2016г. Основанието за задържането посочено в заповедта е „във връзка
за кражба“. От приложената декларация, попълнена саморъчно и подписана от
задържаното лице е видно, че същият е заявил, че страда от психичесско
разстройство.
От събраните гласни доказателства се потвърждават
изнесените в исковата молба факти.
В показанията си св. Е а твърди, че в 06.40 часа е
получила обаждане от полицейски служител, и е била уведомена за задържането на
брат й В. Заедно с баща си са посетили Трето РУ, поискали са среща с последния,
но не им е било разрешено. В 12.02. часа е получила поредното обаждане от
полицейски служител /св.С /, който е заявил, че брат й е бил пуснат и да го
чака да се прибере. В последвалото поредно обаждане, служител на Трето РУ е
заявил, че нещо се е случило с брат й и трябва да отиде с баща си, като тогава
и е било съобщено, че В е бил намерен мъртъв.
Свидетелят Д посочва в обясненията си, че познава А. от 10
години, познава семейството й, децата й. Според показанията на свидетеля, на
04.05.2016г. ищцата и св. Е а са го помолили да отиде за да търсят В.
Свидетелят се е включил в търсенето, посочвайки, че е било един часа след
полунощ, но не са го открили. За смъртта на В научил същия ден.
Свидетелят Д –
служител на СПС при ОД на МВР посочва, че в началото на месец май 2016г. /не
уточнява дата/ в около 06.30 часа, автопатрулът, в който е участвал и той на
територията на Трето РУ е получил сигнал, че в помещение на „Геозащита“ е
проникнало лице, което е било задържано от охраната на обекта. За случая е бил
уведомен оперативния дежурен при Трето РУ, който е разпоредил лицето да бъде
отведено в районното управление. Според показанията на свидетеля, в арестното
помещение на Трето РУ са били оформени документите за задържането на В, но
същия отрича да е попълнил документите за неговото освобождаване.
Свидетелят С -полицейски инспектор в Трето РУ твърди,
че след запознаване с докладна записка от СПС, с резолюция: за сведение на
инспектор С , е извел В от арестното помещение, съпроводил го е до кабинета си,
и след проведен разпит и подписване на дадените от задържаното лице показания,
е придружил В до арестното за да си вземе личните вещи. Свидетеля С твърди, че е освободил В поради това, че не са
били налични данни за извършена кражба, респ. липсвало е и тъжител.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, които са непротиворечиви, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
По делото е допуснато изготвянето на комплексна
съдебно-психиатрично-психологична и медицинска експертиза със задачи: какво е
било психическото състояние на В преди, по време и непосредствено преди
освобождаването му и какви мерки е следвало да се вземат по отношение на
лицето, изявяващо намерение за убийство; страда ли А.А. от заболяване /по
описаните симптоми/, в какво се изразява то, може ли да се счита като последица
от претърпяната загуба на сина й, какъв е обективния или субективен срок на
лечението?
Според заключението по допуснатата експертиза,
посмъртно освидетелстваният В Е , преди, по време и непосредствено преди
освобождаването му от полицията е бил в състояние на психоза. Описаните
симптоми при В покриват най-пълно медицинските критерии за психоза от
шизофренния кръг – параноидна шизофрения или шизоафективно разстройство.
Мерките, които е трябвало да бъдат предприети спрямо В, като лице с данни за
неадекватно поведение, изказани суицидни мисли и намерения и най-вече
предприети такива, са задължителна спешна хоспитализация в психиатрично
отделение със затворен режим. По отношение на освидетелстваната А.А. според
експертизата, като последица от претърпяната загуба на сина е развила Реакцията
на скръб отговаряща на критериите на
диагнозата Разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна реакция, с
умерено-тежък депресивен синдром с код F43.1 по МКБ 10 и Паническо разстройство с код F41.0 по МКБ 10. Описаните разстройства при А.А.
изискват провеждане на психотерапия и медикаментозно лечение за повлияване на
симптомите. Съдебната експертиза не е оспорена от страните. Съдът кредитира
същата като компетентно изготвена.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Предявената в настоящото производство искова молба е с
оглед бездействие на полицейски служители от Трето РУ-Варна при ОД на МВР гр.
Варна, осъществено на 04.05.2016г., изразяващо се в неизпълнение на вменените
им с разпоредбата на чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР задължения с иска за обезщетение
за настъпили вследствие на това незаконосъобразно бездействие неимуществени
вреди за ищцата в размер на 26000 лева.
След преценка на доказателствата по делото съдът счита,
че претенцията на ищцата за парично овъзмездяване, като резултат от
бездействията на ответника кореспондира като краен резултат с основанието на
иска в неговата обстоятелствена част. По делото са налице доказателства
установяващи бездействие на ответника, които да поставят началото на пряка
причинно-следствена връзка между проявлението им от страна на полицейските
органи и сочените от ищцата вреди.
Съгласно чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР полицейските органи
могат да задържат лице, което показва тежки психични отклонения и с поведението
си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на
явна опасност. В конкретния случай от събраните доказателства се установява, че
е налице една от предпоставките, а именно, че лицето излага живота си на явна
опасност. Няма спор, че поведението на В е било поведение отклоняващо се от
нормата и че обажданията на неговите близки /св.Е а/ на тел.112, а след това до
поделение на МВР е било във връзка с изказаните от него суицидни мисли. От съдържанието
на заповедта за задържане е видно, че лицето е било задържано поради наличието
на данни за извършено престъпление, посочено в заповедта като „във връзка за
кражба“. По делото обаче не са приложени доказателства от които да е видно, че
след задържането на В, полицейският орган е извършил каквото и да било
неотложно процесуално действие, което да се оправдае с целите на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. Единственото действие установено в хода на делото е извършения
разпит според показанията на св. С . С оглед фактите по делото, налагането на
тази мярка предвид посочената в заповедта разпоредба за задържане на лицето –
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, се формира въз основа на данните за неотложност на
случая, изискващ предприемането на бързи и незабавни процесуални действия,
които не е възможно да бъдат извършени без прилагането на тази мярка.
Доказателства обаче в тази насока не са представени. Несъмнено прилагането на
мярката е било продиктувано именно от поведението на задържаното лице. След
като всички факти сочат на отклонение от нормата на поведение на задържаното
лице, задължение на полицейския орган е осигуряването на адекватна медицинска
помощ, което не е сторено, поради това, че задържаният е заявил, че не желае.
Наличието на преки данни, че животът на лицето е застрашен е индиция за
предприемане на действия от полицейските органи за опазването и защитата му.
Такива обаче не са били предприети. При явна проява на склонност към
самоубийство, задържаният не е бил консултиран със специалист-психиатър, независимо
от удостоверяването на последния, че страда от психическо отклонение; липсата
на предоставена медицинска и адвокатска помощ е продиктувано по-скоро от
попълнената от лицето декларация, а не е съобразено със състоянието му;
последвалото освобождаван от арестното помещение е извършено без надзора на
близки на задържаното лице. Неминуемо вследствие на това е последвала и
трагичната развръзка. Действително час по-късно след освобождаването му, лицето
В Е е бил намерен мъртъв. Причината за смъртта – „механична асфиксия в резултат
на удавяне“. Наличието на незаконосъобразно бездействие на полицейския орган
води до наличието на предпоставка, от която се твърди, че произтичат нанесените
на ищцата неимуществени вреди. След като е налице незаконосъобразно
бездействие, предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие на твърдяното бездействие е основателен. Бездействието на
полицията да изпълни задължението си съобразно разпоредбите на чл.72 и сл. от ЗМВР е обвързано с твърденията в исковата молба за настъпилите неимуществени
вреди в сферата на ищцата. Незаконосъобразното бездействие е повлияло на здравословното
състояние на ищцата така, че здравето й да се влоши. В конкретния случай
констатираните с надлежни доказателства факти установяват пряка връзка между
задържането на В Е и неговата смърт, както и доказани са фактите, установяващи
връзката между смъртта на лицето и влошеното здравословно състояние на ищцата,
в т.ч. причинените душевни болки и страдания, мъката от загубата на близък
човек-син на ищцата.
Общото правило допускащо обезщетяване на неимуществени
вреди се съдържа в чл.52 от ЗЗД, като изрично в чл.4 от ЗОДОВ са посочени и
неимуществените вреди като подлежащи на репариране от Държавата. Съдебната
практика ограничава неимуществените вреди главно до случаите на физически болки
и страдания от телесни увреждания, или причинени от смърт на близък роднина.
Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което
законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа
на справедливостта. Вложеният от законодателя критерий за справедливост не е
абстрактен, а винаги обусловен от общественото разбиране за справедливост на
определен етап от развитието на обществото. С оглед на това съдът при
определяне размера на обезщетението изхожда от общественото разбиране за
справедливост предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД към момента на постановяване
на решението, при отчитане възрастта на увредения, вида и характера на
претърпените болки и страдания.
Съдът намира, че предявеният от ищцата иск за
обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й В Е е
основателен и доказан по размер. Ищцата А.А. е майка на пострадалия В Е и е понесла тежко загубата на
сина си. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се изплати на
ищцата ведно със законните лихви върху сумата от 26 000 лева, считано от
датата на увреждането – 04.05.2016г. до окончателното му изплащане.
След преценка на доказателствата по делото съдът
счита, че претенцията на ищцата за парично овъзмездяване като резултат от бездействията
на ответника кореспондира като краен резултат с основанието на иска в неговата
обстоятелствена част. По делото са налице доказателства установяващи бездействие
на ответника, които да поставят началото на пряка причинно-следствена връзка
между проявлението им от страна на полицейските органи и сочените от ищцата
вреди.
С оглед изхода на спора, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата А.А. направените по делото съдебни разноски в
размер на 1310.00 /хиляда триста и десет/ лева, определени съобразно чл. 8,
ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд
гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Варна да заплати на А.Т.А., ЕГН:**********
*** сумата от 26000 /двадесет и шест хиляди/ лева представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди вследствие смъртта на синът й В Ю Е .
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати
на А.Т.А., ЕГН:********** *** сумата от 1310.00
/хиляда триста и десет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: