№ 2615
гр. Бургас, 28.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501599 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, ЕИК:********* /правоприемник на “МЪНИ ПЛЮС
МЕНИДЖМЪНТ” ООД ЕИК *********/, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.
„Рачо Петков Казанджията” №4, ет.6, представлявано от адв. Милена Йорданова.
Обжалва се разпореждане № 2441 от 24.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 1031 по
описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Х. Т. М.,
за сумата от 3125,65 лв.- договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от
10.11.2020г. до 10.01.2022г.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска същото да бъде
отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за
отхвърлената част от заявлението, както и за пълния размер на претендираните разноски.
Развити са подробни съображения, които най- общо се свеждат до това, че уговореният
размер на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, а клаузата, касаеща
възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил на потребителя финансов ресурс за
определен срок не може да бъде проверявана за неравноправност. Изложени са и доводи
относно спецификата на дейността на небанковите институции и различията при набирането
на средства, които да се предоставят като кредит, в сравнение с банковите.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
1
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело № 1031 по описа за 2022 г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД, чрез пълномощника- адв.Милена Йорданова от
САК.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Х. Т. М. от
гр. Бургас за сумата от 4352,85 лв., дължима по договор за потребителски кредит №
М0000001496, сключен между страните на 1.07.2020г. включваща: 1227,20 лв.- 15
просрочени вноски по главницата; 3125,65 лв., представляващи просрочена договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.11.2020г. до 10.01.2022г.; лихва за забава по чл.19.2
от договора – 279,70 лв., дължима за периода от 11.11.2020г. до 27.01.2022г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Изложени са още доводи, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на
6800 лв., от която 3229,03 лв. преведени на трети лица- кредитори на потребителя, а
останалите 3570,97 лв. били преведени по банкова сметка на потребителя, съгласно
приложени платежни нареждания. Потребителят се задължил да върне за срока на договора
сумата от 14006,27 лв., при лихвен процент 41 % и ГПР- 49,67 %. На връщане подлежали
главницата от 6800 лв. и възнаградителната лихва в размер на 7206,27 лв. Кредитът
следвало да бъде погасен съобразно погасителния план. Срокът на договора бил 48 месеца,
с крайна падежна дата 10.07.2024г. Длъжникът заплатил само първите три вноски от
погасителния план и преустановил плащанията по кредита. Затова за заявителя възникнал
правен интерес да потърси по съдебен ред падежиралите неплатени вноски от № 4 до № 18,
ведно с обезщетението за неизпълнение по чл.19.2, от договора, както и лихва за забава.
Претендират се деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Към
заявлението са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие, квитанция
за внесена държавна такса, както и ДПК, ведно със стандартен европейски формуляр и
декларации, удостоверения за наличие на кредитни задължения.
Съдът е издал заповед № 1512/13.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за претендираната част от главницата, ведно със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението до окончателното изплащане, както и за част от
разноските, в размер на 149,16 лв.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията
за възнаградителната лихва, както и за претендираното обезщетение за неизпълнение по
чл.19.2.
Изложени са съображения, че посочения размер на договорна лихва, който в процент
е 41 % годишно, а като стойност 7206,27 лв., е прекомерен с оглед размера на сумата,
предоставена по кредита- 6800 лв. и срока, за който кредита следва да бъде погасен. Съдът е
приел, че този размер на договорната лихва излиза извън предела на възможността да бъде
уговорен съобразно договорната свобода между страните по смисъла на чл.9 от ЗЗД, поради
което е налице хипотезата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, съгласно която клаузата е нищожна поради
противоречие с морала и добрите нрави. Посочено е още, че необосновано високата
2
стойност на дадено задължение е изведена като порок на сделката- нищожност по смисъла
на чл.26, ал.1 ЗЗД в съдебната практика /не е цитирана такава/.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.
Изводът на районния съд, че уговорената от страните годишна договорна лихва,
чийто размер формално е посочен като 41 % , противоречи на добрите нрави, е неправилен.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Ако уговореният размер е по- голям, той се намалява по право до този
размер. Към настоящия момент липсва установен от Министерският съвет на Република
България максимален размер, до който могат да се уговарят лихви. Такава горна граница
обаче може да се изведе предвид разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и това е 5- кратният
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, при
съобразяване на обстоятелството, че годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит/- така чл.19, ал.1 ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава
посочения размер, тоест е договорена в рамките на закона, същата не противоречи на
добрите нрави. Последните са коректив на договорната свобода само когато съответното
правоотношение не е уредено с императивна разпоредба на закона, а настоящият случай не е
такъв.
Основателно е становището на жалбоподателя, че съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат
да бъдат проверявани за неравноправност /в смисъл за наличие на предпоставките по чл.143,
ал.1 ЗЗП/ уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора /в случая-
тези за главницата и възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/. Същото обаче е
неотносимо към мотивите на районния съд за отхвърляне на заявлението.
В случая, предвид размера на възнаградителната лихва, който надвишава този на
главницата, възниква основателно съмнение дали посочения в договора ГПР е определен
при правилно приложение на методологията по ЗПК, т.е. дали в противоречие с
разпоредбата на чл.19, ал.5 ЗПК не надвишава 5- кратният размер на законната лихва.
Предвид липсата на специални знания у съда за определяне на действителния ГПР по
договора, тази преценка не може да бъде извършена в заповедното производство, а
единствено в производството по чл.422, ал.1 ГПК за установяване вземанията на заявителя
/в случай на подадено възражение от потребителя/ и с помощта на вещо лице.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за
сумата от 3125,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от 10.11.2020г. до
10.01.2022г. Същото следва да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
3
С оглед изхода на делото искането за присъждане на допълнителни разноски е
основателно. Съразмерно на допълнително присъдената сума на жалбоподателя следва да се
присъдят допълнителни деловодни разноски за заповедното производство /неприсъдени от
РС/ в размер на 379,63 лв. Не се присъждат разноски за първата инстанция в пълен размер
/за горницата над общо присъдените от двете инстанции 528,78 лв. до претендираните
562,65 лв./, тъй като заявлението е отхвърлено и в частта, за обезщетението за неизпълнение,
в която част не е обжалвано и е влязло в сила. Не се присъждат и разноски за въззивната
инстанция, понеже такива не са поискани.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2441 от 24.02.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 1031 по
описа за 2022г. на Районен съд- Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от
3125,65 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 10.11.2020г.
до 10.01.2022г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков
Казанджията” №4, ет.6, против Х. Т. М. с ЕГН: ********** от *** и за сумата от 3125,65
лв. (три хиляди сто двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки) , представляваща
неплатена възнаградителна лихва за периода от 10.11.2020г. до 10.01.2022г., както и за
сумата от 379,63 лв. (триста седемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща допълнителни разноски за заповедното производство съразмерно уважената
от БОС част от заявлението.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4