Номер 122508.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна1 състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина А. Димова
Секретар:Петя В. Георгиева
Прокурор:ДИЯН ПЛАМЕНОВ ГАТЕВ
като разгледа докладваното от Ивелина А. Димова Частно наказателно дело №
20203110203296 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.154, ал.3 от ЗЗ
по постъпило искане от ВРП за откриване на производство за настаняване на
задължително лечение на лицето Р. Ц. Ц. от гр.Варна. В същото се посочва, че
в хода на извършена проверка са събрани данни за наличие на
предпоставките, предвидени в Закона за здравето за задължително
настаняване и лечение на лицето в психиатрично заведение.
В открито съдебно заседание представителят на Варненска районна
прокуратура поддържа искането и моли същото да бъде уважено.
Лицето за настаняване на лечение, редовно призовано, се явява лично и
с назначен служебен защитник. Същото заявява, че се е лекувало на
доброволен принцип, но не се чувства добре в болница.
Защитникът изразява становище, че искането е основателно и лицето
следва да бъде настанено на задължително лечение.
Психиатърът, участващ в съдебното заседание по делото на основание
чл.158, ал.4 от ЗЗ е на мнение, че Ц. вероятно страда от психично заболяване,
което би могло да налага необходимостта от задължително лечение. Предлага
да се назначи съдебно-психиатрична експертиза, която да се проведе в
стационарна форма.
Съдът, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като съобрази закона, установи, че в настоящия случай
са налице основанията на чл.155 от ЗЗ, а именно- че лицето Р. Ц. вероятно
страда от психично заболяване, поради което би могъл да извърши деяние,
1
представляващо опасност за близките му, за околните, за обществото или
застрашаващо сериозно здравето му, поради което и на основание чл.159, ал.1
от ЗЗ назначи съдебно-психиатрична експертиза, като определи стационарна
форма за извършването й.
Като приобщи заключението на назначената съдебно-психиатрична
експертиза по делото и като взе предвид всички събрани доказателства, съдът
намери постъпилото от страна на ШРП искане за основателно по следните
съображения:
По делото е установено, че освидетелстваното лице е употребявало
периодично марихуана. През м.юли 2019г. настъпила промяна в поведението
му; променил визията си, взимал „странни решения“, започнал да твърди, че
няма нужда от дом, да изхвърля личните си документи и ключовете от дома. .
През 18.08.19г.-02.09.19г. бил хоспитализиран в мъжко отделение на Първа
психиатрична клиника на УМБАЛ „Св.Марина“. след изписването му била
назначена поддържаща терапия, но през м.април 2020г. същият преустановил
приемането на лекарства.
На 13.07.2020г. бил с неадекватно поведение, поради което бил доведен
в Психиатричната клиника с екип на спешна медицинска помощ и съдействия
на полицейски служители. Хоспитализиран бил от 15.07.20г. до 23.07.20г.,
когато подписал информирано съгласие за отказ от лечение. Поради липса на
съзнание за психична болест и отказ от провеждане на лечение било
депозирано искане за настаняване на лицето на задължително лечение по реда
на ЗЗ.
От заключението на представената съдебно-психиатрична експертиза е
видно, че Ц. е с диагноза параноидна шизофрения; психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества; вредна
употреба на канабиноиди. Констатирано е, че психичното заболяване на
лицето е с давност повече от една година, като е налице и вредна употреба на
канабиноиди, която е провокирала психотични изживявания. Вещото лице
изтъква, че поведението на Ц. в последно време е изцяло болестно
мотивирано, но той е некритичен към заболяването си и отказва
предложеното му доброволно лечение. В заключението се подчертава, че
сегашното психично състояние на лицето обуславя наличието на опасност
както за него, така и за околните. Изразява се становище, че е наложително
провеждане на стационарно лечение в специализирано психиатрично
заведение на задължителен принцип, като подходящият срок за това е два
месеца.
При така установеното съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл.155 от ЗЗ, обуславящи необходимостта от
задължително настаняване на лечение на лицето Р. Ц.. Лечението следва да се
проведе в стационарна форма, за срок от два месеца. С оглед приетата в
2
експертизата липса на способност на лицето да изразява информирано
съгласие за лечение, съдът намира, че се налага назначаване на лице, което да
изразява информирано съгласие за лечението му, а именно майката Веселина
Ц.а.
Водим от горното и на основание чл.162, ал.1 и сл. от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА лицето Р. Ц. Ц. от гр.Варна, с ЕГН: **********, на
задължително лечение в отделение по съдебна психиатрия към УМБАЛ
„Св.Марина“-Варна, за срок от два месеца.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на постановеното задължително
лечение.
ПРИЕМА липса на способност на лицето Р. Ц. Ц. да изразява
информирано съгласие за лечението си.
На основание чл.162, ал.3 от ЗЗ назначава майката В. П. Ц. от гр.Варна,
ЕГН:**********, да изразява информирано съгласие за лечението на лицето
Р. Ц. Ц. .
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 7-дневен срок от
днес пред Варненски окръжен съд.
След влизане на решението в сила препис от същото да се изпрати на
УМБАЛ „Св.Марина“-Варна за привеждането му в изпълнение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3