ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
04.11.2020г., град Бургас
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, петдесет и трети състав, на четвърти
ноември две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание, в следния състав:
Председател:
Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдия Мавродиева
наказателно частно дело № 4127 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод жалбата на адв. Д.Г. като упълномощен
представител на С.П.Р. с адрес на кантората на адвоката: гр. Бургас, ул. „***“
№ *, вх. *, ет. * против постановление за прекратяване на наказателно
производство по ДП ЗМ № 633/2009г. по описа на ОД на МВР Бургас, пор. №
4650/2009г. на БРП и наказателно преследване срещу К.С.П. за престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК поради недоказаност на обвинението.
Първоначално по жалбата е образувано НЧД
№ 2931/2020г. по описа на БРС като с разпореждане от 24.08.2020г.
производството по ЧНД № 2931/2020г. по описа на БРС е прекратено и е върнато на
Бургаска районна прокуратура ДП ЗМ № 633/2009г. по описа на ОД на МВР Бургас,
пор. № 4650/2009г. по описа на Районна прокуратура- Бургас с приложената към
него жалба от адв. Д.Г. като упълномощен представител
на С.П.Р. с оглед законосъобразно администриране по реда на чл.243, ал.4 от НПК
и връчване на постановлението за прекратяване на обвиняемия. Съгласно
съобщение, връчено на 23.09.2020г. на адв. М. като
представител на обвиняемия е връчено постановление за прекратяване на
досъдебното производство.
С жалбата, подадена от адв. Д.Г., като упълномощен представител на С.П.Р. (пълнм. том 2, л. 18), се иска отмяна на обжалвания
прокурорски акт, като незаконосъобразен и необоснован. Изложени са съображения,
че защитната версия на обвиняемия не е подкрепена с доказателства. Изначално
деецът е знаел, че не може да прехвърли собственост върху вещ, която не
притежава, налице била и специална цел – получаване на имотна облага, а
изводите на прокуратурата били в противоположна посока.
Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е връчено на жалбоподателката
на 20.07.2020г. съгласно обратна разписка (л. *8) като жалбата е с изх. № на
БРП от 27.07.2020г., поради което следва да се приеме, че е подадена в срок, от
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е
допустима.
Съдът, като взе предвид обжалваното
постановление на Бургаска районна прокуратура, материалите по приложеното ДП ЗМ
№ 633/2009г. по описа на ОД на МВР Бургас, пор. № 4650/2009г. на БРП, като
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намери
следното:
Досъдебно производство е образувано по
реда на чл. 212, ал. 1 от НПК с постановление на прокурор срещу К.С.П., за
това, че при условията на продължавано престъпление, в периода 09.07.2008г.-
10.03.2009г. в гр. Бургас, с цел да набави себе си или за другиго имотна облага
възбудил и поддържал у С.П.Р. заблуждение, че сключва предварителен договор за
продажба недвижим имот с правоимащо лице и с това й
причинил имотна вреда в размер на 20088 евро и 24 240 лева- престъпление по чл.
209, ал.1 от НК.
С постановление на прокурор от
12.03.2010г. досъдебното производство е спряно (том 1, л. 115) и е възобновено
с постановление на прокурор от 14.12.2017г. (том 2, л. 2).
С постановление от 14.02.2019г. (том 5,
л. 53) в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК по реда на чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4 б „в” е привлечен К.С.П., за
това, че в периода от 21.07.2008г. до 10.03.2009г., включително, в гр. Бургас,
при условията на продължавано престъпление, с четири на брой деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.П.Р., че
ще сключи окончателен договор за прехвърляне на собствеността на недвижим имот,
а именно апартамент незавършено строителство, на втори жилищен етаж с РЗП 74,4
кв.м., находящ се в жилищна кооперация с адрес гр. Бургас,
ул. „***“, №*, за чието строителство има издадено разрешение за строеж №
121/11.04.2008г., съгласно Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 09.07.2008г., и с това й причинил имотна
вреда в общ размер на 37 040 лв. (тридесет и седем хиляди и четиридесет лева),
като причинената вреда е в големи размери, както следва:
- за това, че на 21.07.2008г., в гр.
Бургас, е цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у С.П.Р., че ще сключи окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на недвижим имот, а именно апартамент незавършено строителство,
на втори жилищен етаж с РЗП 74,4 кв.м., находящ се в
жилищна кооперация с адрес гр. Бургас, ул. „***“, № *, за чието строителство
има издадено разрешение за строеж № 121/11.04.2008г., съгласно предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД от 09.07.2008 г.,
и с това й причинил имотна вреда в размер на 12 600 лв. (дванадесет хиляди и
шестстотин лева).
- за това, че на 31.07.2008г., в гр.
Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у С.П.Р., че ще сключи окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на недвижим имот, а именно апартамент незавършено строителство,
на втори жилищен етаж с РЗП 74,4 кв.м., находящ се в
жилищна кооперация с адрес гр. Бургас, ул. „***“, №*, за чието строителство има
издадено разрешение за строеж № 121/11.04.2008г., съгласно предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД от 09.07.2008г., и
с това й причинил имотна вреда в размер на 4 640 лв. (четири хиляди шестстотин
и четиридесет лева).
- за това, че на 01.10.2008г., в гр.
Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у С.П.Р., че ще сключи окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на недвижим имот, а именно апартамент незавършено строителство,
на втори жилищен етаж с РЗП 74,4 кв.м., находящ се в
жилищна кооперация с адрес гр. Бургас, ул. „***“, №*, за чието строителство има
издадено разрешение за строеж № 121/11.04.2008г., съгласно сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД от
09.07.2008г., и с това й причинил имотна вреда в размер на 10 000 лв. (десет
хиляди лева).
- за това, че на 10.03.2009г., в гр.
Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал
заблуждение у С.П.Р., че ще сключи окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на недвижим имот, а именно апартамент незавършено строителство,
на втори жилищен етаж с РЗП 74,4 кв.м., находящ се в
жилищна кооперация с адрес гр. Бургас, ул. „***“, №*, за чието строителство има
издадено разрешение за строеж № 121/11.04.2008г., съгласно предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19 от ЗЗД от 09.07.2008г., и
с това й причинил имотна вреда в размер на 9 800 лв. (девет хиляди и осемстотин
лева).
По отношение на обвиняемия не била взета
мярка за процесуална принуда.
От събраните доказателства и извършените
процесуално следствени действия е приета следната фактическа обстановка:
Свидетелката С.П.Р. и обвиняемият К.С.П.
са роднини. На една от срещите им, обв. П. предложил
на св. Р. да купи апартамент, намиращ се в жилищна сграда в гр. Бургас, ул. „***“
*, втори жилищен етаж, в дясно. По това време кооперацията била в процес
изграждане. Свидетелката С.Р. няколко пъти посетила строящата се жилищна
кооперация. По време на срещите, св. Р. била придружавана от обв. П.. Синът на св. Р.- свидетелят П.Р., също посещавал
жилищната сграда заедно с обв. П.. По време на
посещенията си, били развеждани из цялата жилищна кооперация, като се е
случвало съдействие да им указва и неустановено по делото лице, което се
представило като надзорен ръководител на
строежа.
На 09.07.2008г. в гр. Бургас, обв. П., в качеството му на „продавач“, и свидетелката Р.,
в качеството й на „купувач“, сключили „Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот по чл.19, ал. от ЗЗД“, договорът бил предварително изготвен,
като свидетелката Р. само го подписала. Предмет на договора било сключването на
окончателен такъв за прехвърлянето на собствеността върху недвижим имот на
свидетелката Р., като задължение на купувача било да заплати определена парична
сума. Имотът, който трябвало да бъде прехвърлен на Р., представлявал апартамент
незавършено строителство, находящ се в сграда в гр.
Бургас, ул. „***“, № *. Апартаментът се намирал на втори жилищен етаж, в дясно,
с разгънатата застроена площ 74.4 км.м. Съгласно предварителния договор, за
имота имало издадено разрешение за строеж № 121/ 11.04.2008г.
Съгласно клаузите на договора, страните
се задължили в определен срок, при продажна цена и условия да се явят пред
нотариус и да сключат окончателен договор за покупко
- продажба на горепосочения недвижим имот.
В клаузите на договора бил посочен
начина на плащането на сумите по него. С подписването на предварителния договор
следвало да се плати 20 088 евро, при издаването на Акт № 14 следвало да се
заплати 20 088 евро, а останалата сума в размер на 26 784 евро следвало да се
плати при сключването на окончателния договор.
След сключването на предварителния
договор, св. Р. започнала да провежда разговори с обв.
П., в които същият държал да се преведат определени парични суми. Така св. Р.
направила следните парични преводи по банков път:
на 21.07.2008г. превела сумата от 12 600
лева на обв. П.;
на 31.07.2008г., превела сумата от 4 640
лева на обв. П.;
на 01.10.2008г. превела сумата от 10 000
лева на обв. П.;
на 10.03.2009г. синът на Р.- св. П.Р.,
превел сумата от 9 800 лева на обв. П..
Основанието на паричните преводи било
„Вноска по предварителен договор покупко-продажба на апартамент“. Така общата
сума, която била преведена на обвиняемия била в размер на 37 040 лева.
Срокът на предварителния договор изтичал
на 09.07.2009г. Няколко дни след това, обв. П. се
свързал със свидетелката Р. и я уведомил, че строежа на жилищната кооперация ще
бъде завършен около 01.10.2009г. Така св. Р. и обв. П.
имали уговорка да изповядат сделката пред нотариус на 05.10.2009г. На
05.10.2009г. свид. Р. се опитала да се свърже по
телефон с обв. П., но не успяла, тъй като телефонът
му бил изключен. Тогава св. Р. посетила строителния обект и установила, че
фирмата строител била „Сити Билд“ ЕООД. Св. Р.
посетила офис на фирмата в гр. Бургас. Там установила, че обв.
П. не е служител на фирмата, както й собственик на процесния
апартамент. Именно поради това св. Р. подала жалба до прокуратурата. Също така,
св. Р. сезирала и гражданския съд, като било издадено Решение №
355/09.11.2010г. Съгласно него, К. П. бил осъден да заплати на св. С.Р. сумата
от 37 040 лева, представляваща част от платената цена по предварителен договор
за покупко - продажба на недвижим имот, находящ се в сградата на адрес гр. Бургас, ул. „***“, № *,
за чието строителство е издадено разрешение № 121/11.04.2008г. Въз основа на
решението бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително
производство. Обв. П. започнал да изплаща
задълженията си по изпълнителното производство, като всеки месец превеждал
определена сума пари за погасяване на задължението. Първата вноска за
погасяване на задълженията му към св. Р. била преведена на *.09.2011г.
В същото време обв.
П. се свързал с майка си - свидетелката Р. П.а. В проведения разговор обв. П. казал на св. Р. П.а да изтегли банков кредит и да
започне плащания към св. С.Р.. Така св. П.а изпълнила указанията на сина си,
като на 11.07.2013г. получила кредит в размер на 10 000 лева. На следващия ден
(12.07.2013г.) паричната сума от 8920 лева била прехвърлена от сметка на П.а
към сметката на св. Р..
Сключването на предварителния договор
между свидетелката Р. и обвиняемия П., както и параметрите на тази сделка, се
изясняват от съдържанието на самия договор (Том 1, л.*), както и от показанията
на свидетелите С.Р., П.Р., от обясненията на обвиняемия. В хода на воденото
досъдебно производство била назначена и изготвена съдебно- графическа
експертиза ( Том 3, л. 3). Експертът изследвал оригинала на сключения
предварителен договор между св. Р. и обв. П. като
съгласно заключението подписът, положен за „продавач“ в предварителния договор,
сключен между обвиняемия и свидетелката Р., бил изпълнен от обвиняемия П..
Заплащането от свидетелката Р. на
обвиняемия П. на сумата от 37 040 лв., представляващи част от дължимата цена по
предварителния договор, се установява от вносни бележки за банков превод (Том
1- лист 13, л. 14, л. 15), от разкритите сведения, представляващи банкова тайна
по отношение на обв. П. ( Том 3, л. 46) и от
изготвената съдебно-икономическа експертиза (л. 63). Потвърждава се и от
показанията на свидетелите Р., Р. и от обясненията на
обвиняемия.
От приобщения като писмено доказателство
нотариален акт № 47 по дело № 40/2008г. ( Том 2, л. 38) се констатира
учредяването на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за
построяване на сграда в дворно място с административен адрес гр. Бургас, ул. „***“
№ * А- 18. Правото на строеж било учредено на 27.02.2008г. в полза на фирма „Сити
Билд“ ЕООД. От представения нотариален акт е видно,
че обв. П. не е сред изброените имена притежаващи
право на собственост върху земята.
От доказателствения
материал се установява, че обв. К. П. е напуснал
пределите на Република България на 08.10.2009г. ( Том 1, л. 39).
При първоначалния разпит ( проведен на
13.01.2010г.), св. С.Р., заявява, че преди сключването на предварителния
договор, обв. П. й е споделил, че се занимава със
строителство (Том 1, л. 49). Въпреки че, в предварителния договор било
посочено, че при подписването му обв. П. е оставил на
св. Р. Нотариален акт за собственост на недвижим имот, скица, Данъчна оценка и
Удостоверение за тежести, в разпита си като св. Р. заявява, че обв. К. П. не й е представял горепосочените документи, предварителния
договор й е бил връчен за подпис, като същата посочва, че няма отношение към
изготвянето му. В разпит проведен на 24.01.2018г. св. Р. (том 2, л. 19, 20) допълва,
че обв. П. й е казал, че той лично се занимава със
строежа. Заявява, че многократно е посещавала обекта с П..
В разпита си като свидетел П.Р.,
заявява, че многократно е посещавал кооперацията, намираща се в гр. Бургас, ул.
„***“ № *. По това време сградата била в груб строеж. Р. заявява, че е
посещавал имота заедно с обв. П.. Р. излага, че при
едно от посещенията си, обв. П. го запознал с
неустановено по делото лице, което се е представило като отговарящ за надзора
на обекта. Св. Р. уточнява, че е посещавал имота през светлата част на
денонощието, включително и сутрин. Обстоятелствата свързани с посещението на
имота се потвърждават и от показанията на св. Р. и обясненията на обв. П..
В хода на проведеното разследване се
установява, че кооперацията, намираща се на ул.“***“ № * в гр.Бургас е построена
от дружеството „Сити Билд“ ЕООД, със собственик и
управител Х.Т.Т.. От показанията на същия се
установява, че е собственик и управител на дружеството от неговото създаване,
като основната дейност е жилищно строителство. За конкретния случай Т. разбрал
едва тогава, когато през 2009г. една жена посетила офиса на дружеството и се е
интересувала дали лицето, с което е сключила предварителен договор за покупка
на апартамент в строящата се кооперация на ул.“***“ № *-18 е техен служител. По
това време вече всички апартаменти в кооперацията били продадени, т.е. всички
са били със собственици. Т. посочва, че дружеството никога не е имало служител
с имена К.С.П.. Такова лице, никога не е било упълномощавано от св. Т. да
извършва действия от името на фирмата по сделки с имоти. Предварителните
договори са се изготвяли от юрист, с който дружеството е работило, и на
клиентите са се предоставяли типови предварителни договори. Всички договори са
се подписвали в офиса на дружеството. В разпита си като свидетел, св. Т.
заявява, че инкриминирания имот никога не е бил предмет на покупко-
продажба и е бил построен въз основа на суперфиция.
Неговите показания кореспондират с тези на служителите на фирмата му и на св. П.С.
- собственик на инкриминирания имот.
В хода на воденото досъдебно
производство са разпитани като свидетели Ц.Т..- технически ръководител във
фирма „Сити Билд“ ЕООД и св. М.М.-
арматурист във фирмата. И двамата заявяват, че не познават лице с имена К. П. и
че никога не са осигурявали достъп до обекта на това лице.
В същото време при извършено
разпознаване по снимки (Том 1, л. 63), св. Р. посочва св. М. като лицето, което
ги е допускало до обекта. В хода на воденото досъдебно производство е проведена
очна ставка между св. Р. и св. М. поради съществени противоречия в разпитите им
(Том 2, л. 23). В хода на същата св. Р. излага, че лицето, което вижда на живо-
св. М., не е лицето, което му е осигурявало достъп до жилищната сграда.
В хода на воденото досъдебно
производство от разпитите на свидетелите Х. Т., М.М.
и Ц.Т.. става ясно, че обекта е бил ограден с висока ограда и достъпа до него е
бил ограничен. Обектът се е охранявал от А.Х.. Последният не е разпитан в хода
на воденото досъдебно производство, тъй като видно от материалите по делото (
Том 2, л. 50) лицето е починало на 22.10.2009г. Така в хода на воденото
досъдебно производство остава неустановено лицето, което е предоставило достъп
на обв. П. и свидетели Р. и Р. до обекта, както и
основанието за това. Остава и неустановено кое лице се е срещнало със св. Р. и обв. П. на обекта и се е представило за отговарящ за надзор
на обекта.
В хода на воденото досъдебно
производство бил разпитан като свидетел П.С. - собственик на инкриминирания
имот. От неговия разпит става ясно, че той никога не е обявявал апартамента за
продажба, както и не е обсъждал с друго лице продажбата му. Изложеното от него
изцяло кореспондира с останалия събран и проверен доказателствен
материал- разпит на св. Х. Т., Нотариален акт № 47 от 2008г. за учредяване
правото на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда
и нотариален акт № 42 от 2009г. за покупко- продажба
на недвижими имоти, изградени в груб строеж ( л. 33 от Том 2).
В хода на производството са разпитани
свидетелите К.Д. и свидетеля А.Д.- служители на фирма „Сити Билд“
ЕООД. И двамата заявяват, че обв. К. П. не е работил
във фирмата и не го познават.
В хода на воденото досъдебно
производство П. е привлечен като обвиняем задочно в присъствието на упълномощени
защитници и впоследствие същият се е върнал в страната и е разпитан в
качеството на обвиняем. В обясненията си обв. П.
описва причините за извършеното деяние, като твърди, че е изтеглил кредит от „Хипокредит“ АД - гр.София, който плаща и към настоящия
момент, за закупуване на жилище от въпросната кооперация. Посочената информация
за изтегления кредит от Павлов се потвърждава от съобщените по досъдебното
производство материали от частен съдебен изпълнител- М.. Обв.
П. заявил, че имал уговорка с трето лице- Д.Г.Д., за покупко-
продажба на два апартамента в жилищната ада на улица „***“ № *. Д.Д. му заявил, че се познава със собствениците на
строителната фирма, която отговаря за обекта, като няколко пъти заедно с
обвиняемия са посещавали строителната площадка. Единият от двата апартамента е
следвало да бъде прехвърлен първо на обвиняемия, а след това той да го
прехвърли на св. Р.. П. уточнява, че предал собствени пари, както и тези
преведени му от св. Р. на Д. за покупката на апартаментите. Уточнява, че няма
роля при изготвянето на предварителния договор. Договорът му бил предоставен
готов с попълнени данни от Д.Д.. През месец октомври
2009г., обв. П. се опитал да се свърже с Д., но
опитите му били неуспешни. В сведенията си обв. П.
заявява, че е предложил на св. С.Р. да подпишат Запис на заповед. Според обв. П. записа на заповед била нотариално заверена, но не
помни от кой нотариус. Тъй като не можел да обслужва кредита, който бил
изтеглил, а и следвало да върне парите на св. Р., обв.
П. заминал за чужбина. Обв. П. уточнява, че след
проведен телефонен разговор със св. П.а ( негова майка), започват да превеждат
по банков път пари на св. Р.. В хода на воденото досъдебно производство било
установено, че действително съществува соченото от обв.
П. лице с имената Д.Г.Д. от с.Лозенец, област Бургас. Установено е, че соченото
лице е починало на 29.12.2008г., за което по наказателното производство е
приложен препис - извлечение от акт за смърт ( Том 5, л. 98).
В хода на проведеното разследване е
разпитана в качеството на свидетел Р. И. П. /майка на обвиняемия/, като същата
е приложила заверени копия на банкови документи от които е видно, че са
извършвани плащания на П., както по изпълнителното дело, така и извън него (
Том 5, л. 65). От банковите извлечения е видно, че на 11.07.2013г. св. П. е
изтеглила кредит в размер на 10 000 лева. На 12.07.2013г. св. П.а е превела
сумата от 8920 лева по банков път на св. Р..
От Окръжен съд - Бургас са изискани
заверени копия по гражданско дело № 939/2009г. (Том 5, л. 103-118). От частен-
съдебен изпълнител И. М. и частен съдебен изпълнител С. Н. са изискани и
предоставени заверени копия от документи по изпълнителни дела, от които е
видно, че е образувано изпълнително дело срещу К. П., с взискател
С.П., по което има регулярни плащания. Приобщени са и материали с длъжник К. П.
и взискател „Хипокредит“ АД
- гр.София, което се покрива с обясненията на обвиняемия за изтегления от него
кредит.
Проведен е допълнителен разпит на св. С.П.Р.
( Том 6, л.21) От този разпит става ясно, че обв. П.
е предложил на св. Р. да закупи апартамент на „зелено“, като й е казал, че има
апартамент, който св. Р. може да закупи. От показанията й се установява, че
действително К. П. е подписал запис на заповед. В хода на воденото досъдебно
производство са положени усилия за набавяне на подписаната запис на заповед, но
същата остава неустановена.
Проведен е допълнителен разпит на св.Х.Т.Т. - управител на „Сити Билд“
ЕООД.Свидетелят заявява, че не познава лице с имената Д.Г.Д.. Лице с посочените
имена никога не е договаряло с него за закупуването на апартаменти в
кооперацията построена на ул.“***“ № *-18 в гр.Бургас.
Разпитан в качеството на свидетел е И. С.
П. /брат на обвиняемия/. От показанията му се установява, че не е запознат в
подробности с отношенията на брат му със С.Р.. Не е запознат, че е имало строеж
на кооперация на ул.“***“ № *-18 в гр.Бургас и не е посещавал строежа на тази
кооперация. Не е запознат и какви договорки е имало между брат му и С.Р.. Не
познава лице с имената М. и не може да каже дали е присъствал на срещи,
провеждани между брат му и посоченото лице.
Предвид изложената фактическа
обстановка, от правна страна прокурорът е приел защитната теза на обвиняемия и
е заключил, че не се установява по безспорен начин факта на извършено
престъпление от страна на обв. П.. Акцентирано е на
съдебна практика, че наказателната измама по чл. 209 НК от обективна страна
представлява неправомерна дейност по въвеждане и поддържане на заблуждение у
физическо лице, чрез което се формира невярна представа за действителността,
мотивираща го да извърши акт на имуществено разпореждане, с произтичащите от
това имотни вреди. Характеризиращи субективните измерения на престъплението са
прекия умисъл на дееца и специалната цел - имотна облага. Правилно е прието, че
престъплението измама може да бъде извършено и чрез сключване на договор между
дееца и пострадалото лице като, за да бъдат действията съставомерни,
следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го
сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да
й причини имотна вреда. Тази хипотеза е налице когато сключващият договора няма
обективна възможност да го изпълни или когато макар и да е имал възможност за
това, още към момента на сключване на договора е взел решение да не го
изпълнява. В случаите когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е
друга причина, но не резултат на изначална невъзможност или липса на намерение
за това, следва извод, че престъплението не е осъществено от субективна страна.
При измамата извършителят изначално, още към момента на сключване на договора
няма намерение да изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата част от
случаите не разполага и с обективна възможност да стори това. В тази хипотеза
самото сключване на договора е способ за въвеждане на пострадалия в
заблуждение.
Съдебният състав намира, че от събраните
доказателства не може да се направи категоричен извод за това, че обвиняемият
изначално е имал намерение да изпълни задължението, поето с предварителния
договор. За наличието или липсата на първоначално намерение за изпълнение на
поетото договорно задължение следва да се съди по обективните факти установени
по делото. При правилни правни изводи, прокурорът неправилно се е доверил
изцяло на версията на обвиняемия без да я съпостави с още допълнителни контролни
факти и обстоятелства.
Прокурорът е приел, че от установените
факти по делото не може да се формира извод, че у обвиняемия е била налице
изначална липса на воля да изпълни задълженията си към свидетелката Р. и че е
целял да използва същите само и единствено за извличане на имотна изгода. В
тази връзка се съобразява, че чрез обясненията си като обвиняем, П. е внесъл
съмнение в обвинението, но е изнесъл и нови факти, които са били проверени и
потвърдени в хода на воденото досъдебно производство. По делото е установено,
че св. П. действително е имал достъп до строящата се жилищна сграда като в хода
на воденото досъдебно производство е останало неустановено на какво основание и
кое лице му е предоставяло достъпа. В този смисъл по делото не бил разпитан
пазачът на обекта, поради факта, че последният е починал. Обясненията дадени от
П., че е договарял с трето лице, което му е обещал продажбата на имотите също
остават непроверени. П. излага, че именно на това лице е предоставял
собствените си средства и тези преведени му по банков път от св. Р.. Прокурорът
приема, че не може да се направи единствено възможен извод, че чрез поведението
си П. е целял единствено и само имотна облага. В този смисъл се приема, че
липсват достатъчно доказателства, подкрепящи по нужния начин обвинението и
позволяващи да се изготви обвинителен акт. Този извод обаче съдебния състав
намира, че е прибързан.
Съдебния състав споделя изложената от
прокурора фактическа обстановка, направен е пълен и обективен анализ на
събраните до момента доказателства и действително съгласно обясненията на
обвиняемия е внесено съмнение в обвинението и изначалната липса на намерение да
се изпълни сключения предварителен договор за покупко-продажба. В същото време
обаче съдът намира, че защитната теза на
обвиняемия не е установена по безспорен и категоричен начин като остават
неизяснени няколко обстоятелства, които е посочил и прокурора. Към момента
разследването не е пълно и не са проверени всички версии, за да се направи
категоричен и еднозначен извод за това, че обвиняемият не е имал намерение да
извлече имотна облага и че субективно не е целял да извлече такава като въведе
и поддържа заблуждение у св. Р..
Вярно е, че е изминал много дълъг период
от време, поради което голяма част от доказателствените
източници не могат да бъдат събрани и да се установят преки доказателства, но именно
с оглед изминалия период от време, следва да се проведе всестранно разследване
като бъдат извършени всички възможни процесуални действия с цел изясняване на
обективната истина и установяване евентуално на лица, съпричастни към деянието.
Обвиняемият твърди, че е предал всички
пари, които са му преведени от св. Р. на починалия вече Д.Г.Д.. Прави впечатление
обаче, че Д. е починал на 29.12.2008г., а последното деяние, за което е
привлечен е след тази дата, последният паричен превод е извършен на
10.03.2009г. Ако действително обвиняемият е предавал получените пари на Д.Г.Д.,
то остава неизяснено обстоятелството защо е продължило превеждането на суми
след смъртта му и на кого е била предадена последната парична сума. В този
смисъл липсват обяснения от обвиняемия и липсват събрани доказателства. Това
обстоятелство само по себе си поставя под съмнение защитната теза на П., че
всички пари са предадени на починалия Д.. За изясняване на посоченото
обстоятелство би следвало да се проведе отново поне разпит на обвиняемия.
Не е изяснено и обстоятелството кога е
било последното посещение на обекта – дали обектът е бил посещаван след смъртта
на Д.Г.Д. и дали при субективна представа за смъртта на Д., обвиняемият е
продължил да поддържа у пострадалата заблуждение. Това обстоятелство би могло да се изясни чрез
допълнителен разпит на св. Р. и св. Р..
Не е изяснено обстоятелството, посочено
от обвиняемия, че Д.Г.Д. го е завел на обекта да му покаже апартаментите. В
този смисъл не е проведен допълнителен разпит на св. М. и св. Ц.Т.. дали
познават лицето Д. с цел да се провери защитната теза, че именно Д.Г.Д. е завел
обвиняемия на обекта и това е лицето, обещало на П. продажба на апартаментите.
На следващо място убягва
обстоятелството, че съгласно показанията на св. Р. (том 1, л. 51) при едно от
посещенията П. бил с още трима души, които били с лек автомобил черно Ауди 100
(том 1, л.51). В тази насока не са разпитани св. М. и св. Ц.Т.. дали са виждали
посочения лек автомобил на обекта, обекта
посещаван ли е от лица с посочения
автомобил и знаят ли кои са тези лица.
Съдът намира, че предвид липсата на
преки доказателства и изминалия период от време, следва да се проверяват всички
възможни версии и да се анализират косвените доказателства по делото, за да
бъде разкрита в пълна степен обективната истина.
Ето защо съдът счита, че следва да се
направи всичко възможно да се провери защитната версия на обвиняемия, а към
момента се приема, че има още доказателства, които могат да се съберат и не са
извършени всички възможни процесуално следствени действия, поради което
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство
следва да се отмени и делото да се върне със задължителни указания, съгласно
изложеното по-горе за извършване на всестранно разследване.
Мотивиран от
изложените съображения Бургаският районен съд на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на Районна
прокуратура Бургас за прекратяване на наказателно производство по ДП ЗМ №
633/2009г. по описа на ОД на МВР Бургас, пор. № 4650/2009г. на БРП и
наказателно преследване срещу К.С.П. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК поради недоказаност на обвинението.
ВРЪЩА делото на Бургаска районна
прокуратура за изпълнение на посочените в мотивите на настоящото определение
указания.
На основание чл. 243, ал. 7 НПК препис
от настоящото да се връчи на БРП, на обвиняемия чрез адв.
Г. М. (пълнм. л. 64 том 5) и на пострадалата чрез
нейния повереник адв. Д. Г..
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: