Присъда по НОХД №458/2019 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 11 от 11.03.2020г.  по НОХД № 458/2019 година по описа на РС-Харманли

 

                                               03.04.2020г.,   гр.Харманли

 

         Срещу подсъдимия М.А.М. с ЕГН:**********, роден на ***г***, турчин, български гражданин, основно образование, неженен, безработен, неосъждан (реабилитиран), е повдиганото обвинение за това, че на 26.07.2019г. в село Сл , общ. Харманли от частен дом, находящ се в село С , община Харманли на ул.„Димитър Генеджиков” № , отнел чужда движима вещ, а имено 1 брой телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционно управление „Arielli”, на стойност 192 лева (след направено изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК), от владението на Й.Г.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194 ал.1 от НК. 

           В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Харманли поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият, като моли съда да го признае за виновен за извършеното престъпление и да му наложи наказание „пробация” предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства съгл. чл.55 ал.1, т.2 от НК.       

            Подсъдимият М.М. в съдебно заседание се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. Заявява, че го е извършил, за да закупи лекраства за детето си. Моли да не му се налага наказание „лишаване от свобода”.

            В производството по делото няма предявен граждански иск, нито пък е конституиран частен обвинител.

 

           От събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 

    Подс. М.М. ***, като той и свидетелят Й.М. били роднини, поради което подсъдимият притежавал ключ за къщата на свид.Й.М..

    На 26.07.2019г. свид. Й.М., живущ *** тръгнал заедно със съжителката си и с трите им деца за Република Гърция. Св. Й.М. заключил катинара на входната врата на къщата си.

     Същият ден- 26.07.2019 год. подс. М.А.М., който бил вуйчо на пострадалия -св.Й.М., отишъл до къщата на племенника си, за да ги потърси и да му иска пари на заем. Подс.М. имал нужда от парични средства, тъй като детето му било болно от астма и се нуждаело от лекарства.

    След като пристигнал до дома на свид.Й.М., подс. М.М. установил, че в дома му в село Славяново, на ул. „Димитър Генеджиков” №71, община Харманли няма никой. Тогава подс.М. решил да влезе в къщата на племенника си, за да открадне нещо, което впоследствие да продаде и да се снабди с парична сума, необходима за лекарства на детето му. Така подс.М. използвал ключа за къщата на племенника си - свид.Й.М., отключил входната врата и влезнал в къщата. Влизайки в дома на племенника си, подс.М. видял телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционното му управление, които решил да открадне. Подс.М. взел от къщата телевизора марка „Arielli”, ведно с дистанционното му управление, след което напуснал къщата и заключил катинара с ключа, с който разполагал.

    Същият ден подс.М. *** при братовчед си св.М.М.А.. Св. А. разбрал, че подс. М. отивал да си вземе телевизора, който бил заложил за 70 лева, като св.А. решил да види телевизора и да го закупи за 70 лв. След известно време същия ден подс.М. се върнал във вилата в гр.Харманли при св.А., носейки процесния телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционното му управление. Св.А. огледал телевизора и предложил цена от 50 лв., при което подс. М. се съгласил и му го продал за тази сума.

     По-късно на 26.07.2019г. свидетелят Й.М. се върнал от РГърция и прибирайки се в дома си в село Славяново установил, че телевизорът, ведно с дистанционното му липсвали. Впоследствие подс.М. признал по телефона на майка си за кражбата, като се обадил и в полицията, признавайки, че той е извършил кражбата на трелевизора, тъй като му трябвали пари за лекарства за болното му дете. След това подс.М. завел органите на реда в дома на св.А., на който продал процесния телевизор и който от своя страна го предал с протокол за доброволно предаване от 28.07.2019г.

      Приложени по делото са гаранционна карта, ведно с фискален бон за процесния телевизор марка „Arielli” и дистанционното му управление.

              Съгласно заключението по назначената на ДП стоково-оценъчна експертиза телевизорът марка „Arielli”, ведно с дистанционното му управление към дата 26.07.2019г. е на стойност 150 лева.

               В хода на съдебното производство е назначена и приета повторна съдебно-оценъчна експертиза, от заключението по която се установява, че стойността на телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционното му управление към дата 26.07.2019г. е 192 лева. Съдът приема това заключение и изгражда изводите си въз основа на данните от него, като обективно изготвено и от компетентно вещо лице.

              Съгласно справката за съдимост на Бюро за съдимост гр.Харманли, подсъдимият М. е осъждан, но същият е реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.2 и ал.1, вр. чл.82 от НК по съображения, изложени по-долу в настоящите мотиви. 

              От съдържащата се в ДП характеристична справка на подсъдимия М. се установява, че същият не се ползва с добро име сред населението, където живее, движи се с криминално проявени лица и има съдебни и криминални регистрации.

             Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, към 30.09.2019г. подсъдимият реализира доходи в размер на 600 лв. месечно и не притежава никакво имущество, има три малолетни деца, които да издържа.    

             Видно от писмо на ВОП-Пловдив от 09.12.2019г., подс.М. е изтърпял наказанието по НОХД №299/1989г. по описа на ВС-Пловдив на 15.11.1991г., а наказанието по НОХД №179/1987г. на Военен съд –Пловдив е изтърпяно на 28.10.1988г.

             Съгласно писмо на РП-Чирпан от 10.12.2019г., наказанието по НОХД №44/1998г. по описа на РС-Чирпан е изтърпяно на 09.10.2001г., а наказанието по НОХД №272/2002г. по описа на РС-Чирпан е изтърпяно на 19.07.2004г.

             Видно от писмо на РП-Хасково от 16.12.2019г., наказанието по НОХД №59/1993г.  по описа на РС-Хасково е изтърпяно на 23.05.1995г., а общото наложено наказание по НОХД №1149/2004г. по описа на РС-Хасково и по НОХД №272/2002г. по описа на РС-Чирпан е изтърпяно на 19.07.2004г.

              Съгласно писмо от Община Харманли от 17.12.2019г., по отношение на подс.М. няма административни наказания, наложени с наказателни постановления, издадени от Кмета на Община Харманли по реда на чл.424 ал.5, вр. чл.218б от НК.

             Съгласно писмо от РУ-Харманли от 23.12.2019г., спрямо подс.М. за периода от 2017г. до 23.12.2019г. няма наложени административни наказания по реда на чл.218б от НК.    

             Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: повторна стоково-оценъчна експертиза, заключението по която се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените доказателства - протоколи за оглед и за доброволно предаване, гаранционна карта, ведно с фискален бон, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС, писма от ВОП-Пловдив, РП-Хасково, РП-Чирпан, Община Харманли, РУ-Харманли и др., които са изцяло в синхрон със събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Й.М., Н.Н., П.Х. и М.А.. Така събраните доказателства са изцяло в съответствие и с направените пред съда от подсъдимия М. признания на вината, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

 

             От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

             От обективна страна се доказа, че подс.М.М. *** от частен дом, находящ се в село Сла , община Харманли, на ул.„Димитър Генеджиков” № , отнел чужда движима вещ, а имено 1 брой телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционно управление „Arielli”, на стойност 192 лева, от владението на Й.Г.М. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като според настоящият съдебен състав деянието представлява маловажен случай - престъпление по чл. 194 ал.3, вр. ал.1 от НК.

             Подсъдимият М.М. е осъществил изпълнителното деяние на кражбата, като е взел гореописаните вещи - телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционно управление „Arielli” от частен дом, находящ се в село Славяново, община Харманли на ул.„Димитър Генеджиков” № 71, т.е. отнел е владението им от св.Й.Г.М., прекъсвайки неговата фактическа власт и съответно установявайки своя таква чрез напускането на къщата и последвалото разпореждане с предмета на престъплението чрез продажбата му на св.М.А.. По този начин той е довършил извършеното от него резултатно престъпление – кражба предвид така установеното настъпване на престъпния му резултат чрез отнемането на фактическата власт на собственика и установяването на свое държане върху вещите.                                

            Намерението на подсъдимия М.М. за противозаконно присвояване на отнетите вещи, като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба, се доказа по делото, доколкото се установи, че подсъдимият се е разпоредил с тях като със свой собствени чрез залагането на телевизора марка „Arielli”, ведно с дистанционното към него, а впоследствие и с продажбата му на св.М.А., което се потвърди от неопроверганите и непротиворечиви показания на св.М.А., при който е открит телевизора. Тези обстоятелства не се и оспорват от страна на подс.М..

            Безспорно установена по делото е и стойността на отнетото, което съгл. заключението по повторната стоково-оценъчна експертиза възлиза на сумата от общо 192,00 лв.

            Като се вземат предвид всички обстоятелства, характеризиращи цялостната престъпна дейност, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК за квалифициране на деянието като маловажен случай. В този смисъл съдът отчита стойността на предмета на престъплението, която е под размера на 1 минимална за страната работна заплата към момента на деянието, и наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, които разкриват една по-ниска степен на обществена опасност, както на извършеното деяние, така и на дееца. Такива са оказаното на досъдебното производство съдействие за разкриване на обективната истина чрез направените признания още на ДП, а впоследствие и пред съда, чрез отвеждането на органите на реда до мястото, където се е намирал предмета на престъплението – при св.А., възстановяването на предмета на престъплението, който е предаден с протокол за доброволно предаване и е на съхранение в РУ-Харманли, проявената критичност и изразеното съжаление за извършеното, ниския социален статус на подсъдимия и мотивите му за извършване на деянието – с цел да набави средства, нужни му за закупуване на лекарства за болното му дете.

               Наред с това следва да се вземе предвид и обстоятелството, че подсъдимият се счита за неосъждан, видно от справката му за съдимост и постъпилите писма от ВОП-Пловдив, РП-Чирпан и РП-Хасково. Съдът счита, че същият е реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.2 и ал.1, вр. чл.82 ал.1 от НК. Съгл. чл.88а ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1 от НК, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последниците му се заличават  независимо от предвиденото в друг закон или указ. А съгл. ал.4 на същата разпоредба, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след източането на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Тук следва да се вземе предвид и ал.2 на чл.88а от НК, предвиждаща че когато наложеното наказание е лишаване от свобода повече от една година, чието изтърпяване не е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, срокът по ал.1 не може да бъде по-малък от 10 години. В случая съгл. приложената справка за съдимост подс.М. е осъждан няколко пъти, както следва:  по НОХД №179/1987г. на Военен съд –Пловдив му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 2 г., изтърпяно на 28.10.1988г.; по НОХД №299/1989г. по описа на ВС-Пловдив му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 3г. и 9м., изтърпяно на 15.11.1991г.; по НОХД №59/1993г.  по описа на РС-Хасково му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 3 г., изтърпяно на 23.05.1995г.; по НОХД №44/1998г. по описа на РС-Чирпан му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 4 г., изтърпяно на 09.10.2001г., по НОХД №272/2002г. по описа на РС-Чирпан му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 2г., изтърпяно на 19.07.2004г.; по НОХД №1149/2004г. по описа на РС-Хасково му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 2г.; общото наложено му наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. по НОХД №1149/2004г. по описа на РС-Хасково и по НОХД №272/2002г. по описа на РС-Чирпан е изтърпяно на 19.07.2004г.; по НОХД №207/2006г. по описа на ОС-Хасково му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 м., изтърпяно на 11.05.2009г. Имайки предвид тези данни и отчитайки, че наложените наказания са за срок повече от една година и по-малко от 10 години, като изпълнението им не е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК, то необходимият срок за настъпването на пълната реабилитация по чл.88а от НК съгл. ал.4 на същата разпоредба и съгл. чл.82 ал.1, т.3 от НК е 10 години от изтърпяване на наказанието. Посоченият срок е изтекъл за всички гореописани осъждания, като последното наложено на подсъдимия ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 м. по НОХД №207/2006г. по описа на ОС-Хасково е изтърпяно на 11.05.2009г., т.е. 10-годишният срок по чл.88а ал.4 от НК и чл.82 ал.1, т.3 от НК е изтекъл на 11.05.2019г. Следователно към 11.05.2019г., т.е. преди извършване на настоящото деяние на 26.07.2019г., подсъдимият М.М. се счита за реабилитиран на основание чл.88а ал.4, вр. ал.1, вр. чл.82 ал.1, т.3 от НК. От този момент насетне същият се счита за неосъждан по смиъсла на чл.85 ал.1 от НК.

             Всичко изложено до тук дава основание на съда да приеме, че извършеното от подсъдимия на инкриминираната дата, макар и неправилна и укорима постъпка, се явява маловажен случай, преценен на фона на извършеното, неговата личност, стойността на вещта и съответно възможността за възстановяване на отнетото на пострадалия. С оглед на това съдът преквалифицира деянието като такова по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК – представляващо маловажен случай на кражба.

        От субективна страна подсъдимият М.М. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че отнема вещи, чужда собственост, с намерението да ги присвои чрез последващо се разпореждане с тях, което се потвърди от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

            Така извършеното от подс.М. съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи съдът достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимия, както и от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, експертно заключение и т.н.

           Предвид на така изложените съображения, съдът призна подс.М. за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, като го оправда и го призна за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.194 ал.1 от НК.

         По наказанието:

         Съгласно разпоредбата на чл.218а ал.1 от НК за деяния по чл. 194, ал. 3 от НК, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. В случая съдът следва и е длъжен да приложи именно тази разпоредба, доколкото са налице всички кумулативни предпоставки за това, а именно деянието е такова по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК, стойността на предмета е 192 лв., т.е. до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието ( минимална работна заплата за 2019г. – 560 лв.) и предметът на престъплението е възстановен, доколкото процесният телевизор е предаден с протокол за доброволно предаване и се намира на съхранение в РУ-Харманли. Същевременно с това не са налице някои от пречките, регламентирани в ал.2 на чл.218б от НК, а именно няма данни по делото деецът в продължение на една година да е извършил две или повече деяния, общата стойност на предмета на които да е над сто и петдесет лева, доколкото според справката му за съдимост последното му деяние е от 2005г. (за което вече се счита и за неосъждан-реабилитиран), като от тогова до настоящия момент не е извършвал други престъпления, които да попадат в рамките на една година и общата стойност на предмета на които да е над сто и петдесет лева. Също така деецът не е осъждан за такова престъпление, тъй като същият, както вече се посочи, е реабилитиран към датата на деянието, т.е. счита се за неосъждан, както и не му е налагано административно наказание за такова деяние съгласно поистъпилите писма от РУ-Харманли и от Община Харманли. Отделно от това и предметът на деянието не е оръжие, боеприпаси за огнестрелно оръжие, взривни, отровни или наркотични вещества, пиротехнически изделия, бойна и друга специална техника съгл. чл.218б, ал.2, т.3 от НК.

          С оглед на изложеното налице са предпоставките за прилагане на чл.218б ал.1 от НК, предвид което съдът приложи тази разпоредба, като призна подс.М. за виновен за престъплението по чл.194 ал.3, вр. ал.1 от НК, оправда го по обвинението по чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.218б ал.1 от НК му наложи административно наказание „глоба” в размер на 150 лв. При определяне размера на това наказание съдът отчете превеса на смекчаващите отгворността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия, който е реабилитан на основание чл.88а, вр. чл.82 от НК и се счита за неосъждан съгл. чл.85 ал.1 от НК, направените от подсъдимия самопризнания и пълното съдействие на ДП за разкриване на обективната истина, изразеното в съдебно заседние съжаление за стореното и проявената критичност относно извършеното, както и ниската стойност на причинения вредоносен резултат. Съдът установи като оттегчаващи отговорността обстоятелства единствено лошите му характеристични данни. Така, вземайки предвид изложеното и съобразявайки материалното положение на подс.М. и това, че същият има три малолетни деца, за които следва да се грижи и издържа, съдът намери за подходящо налагане на наказание глоба в размер на 150 лв., определена между минималния и средния размер на това наказание, предвидено в закона. Това наказание според съда е подходящо с оглед тежестта на деянието и степента на обществена опосност на дееца и неговата личност. Съдът счита, че така наложеното наказание ще способства да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, както и ще въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.

           Съдът постанови на основание чл.111 ал.1 от НК вещественото доказателство – телевизор марка „Arielli”, ведно с дистанционното към него, да се върне на правоимащото лице.

           Предвид признаването на подсъдимият М. за виновен, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди същият да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за вещо лице, както и по сметка на РС-Харманли сумата от 80 лв. също разноски за вещо лице.

           Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: