О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер Година 2018 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На осми
февруари Година две
хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова
ЧНД № 132 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на Глава
22 от НПК.
Настоящото производство е
образувано по частен протест на прокурор
при ВРП срещу протоколно определение от 11.01.2018г., постановено в
разпоредително заседание по чл.248 от НПК по НОХД № 3472/2017г. по описа на
ВРС, 29 състав. Със същото е спряно наказателното производство по делото на
основание чл.25ал.1т.5 от НПК, тъй като спрямо подсъдимия М.Б.П. е налице приключено с влязло в сила решение
административно наказателно производство по НАХД № 652/2014г. на ВРС за
идентично деяние. В протеста се сочи, че определението за спиране на делото
било незаконосъобразно, тъй като в разпоредително заседание съгласно разпоредбата
на чл.251ал.1 от НПК съдът спира наказателното производство само в случаите на
чл.25ал.1т.1-3, ал.2 и чл.26 от НПК, като хипотезата на чл.25ал.1т.5 от НПК не
била сред изброените. На следващо място прокурорът счита, че протеклото по реда
на ЗАНН административно наказателно производство няма характер на наказателно
такова, поради което и по отношение на подсъдимия не е нарушен принципа nе bis in idem. С оглед горното моли съда да отмени определението на ВРП и да реши въпросите, поставени в
частния протест.
При преценка на материалите по делото
настоящият състав на съда намира протестът за допустим, тъй като има за
предмет, подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, депозиран от активно
легитимиран субект.
НОХД № 3472/2017г. на ВРС е било
образувано по внесен обвинителен акт срещу М.Б.П. за престъпление по
чл.134ал.1пр.1т.1 във вр. с чл.128ал.2 от НК. С протестираното определение в разпоредително заседание, първоинстанционният съд спрял наказателното производство по делото срещу подсъдимия, като се е позовал на ТР №3/2015г. на ОСНК на ВКС и е приел,
че подсъдимият не следва да носи едновременно наказателна и административно
наказателна отговорност в случаите когато с извършеното от него деяние са
нарушени еднакво наказателна и административно наказателна отговорност с
различни обекти на защита. Съдът в настоящият
състав счита намира частният протест за
основателен, тъй като действително в разпоредителното заседание съдът няма правомощие да спре наказателното
производство на основание чл.25ал.1т.5 от НПК. Нормата на чл.251ал.1 от НПК сочи, че наказателното производство се спира
в хипотезите на чл.25ал.1т.1-3 и ал.2 и чл.26 от НК, но извън този предметен обхват
остава хипотезата на чл.25ал.1т.5 от НПК. Т.е. законодателят е изключил тази
възможност в нормата на чл.251 от НПК. Съобразявайки систематичното й място в
НПК, предхождащо Глава 20, стадия на съдебното заседание, се налага извода, че същата
се явява относима към фазата на процеса-Глава 19 и по- конкретно разпоредителното
заседание и въпросите, които подлежат на обсъждане по чл.248 от НПК. С оглед
горното, заявената с протеста незаконосъобразност на атакуваното определение се
явява правилна. Предвид горното, първоинстанционният съд е
допуснал соченото от прокурора нарушение на
процесуалните правила при
постановяване на своя акт.
На следващо
място следва да се отбележи, че в атакуваното
определение, съдът по същество не
е изложил конкретни мотиви въз основа на които е стигнал до извода, че с
образуваното наказателно производство по настоящото дело се нарушава принципа nе bis in idem, а се е задоволил да отбележи, че същото, както
и проведеното административно
наказателно производство по НАХД № 652/2014г. на ВРС имат наказателен характер,
тъй като касаят идентично
деяние, което се явява пречка за провеждането на наказателен процес. При преценка в конкретния случай налице ли е забраната ne bis in idem, съдът следва
да установи на първо място наличие тъждество на деянието – елемента
idem, като съобрази Тълкувателно решение № 3/2015 год на ВКС на РБ с
обстоятелствата по делото. Макар преценката на
първоинстанционния съд за тъждество на
деянието, да е лаконична, то тя
се явява правилна. След тази констатация съдът е следвало да изследва дали проведеното административно производство е "наказателно“. Доколкото в обжалваното определение липсват мотиви, досежно тази
преценка, за направата на извод за наказателния характер на административното
производство следва да се съобразят: квалификация
на деянието; характер и естество на нарушението и вид и тежест на предвиденото
наказание. От гледна
точка на националното законодателство първото по време производство, приключило
с налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лева на подсъдимия, макар и да е отменено НП поради
процесуални нарушения, има административен, а не наказателен характер. Това е така, тъй като основанието за ангажиране на отговорността му се явяват нарушения на норми от Закона за
здравето, свързани с предоставянето
на своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ на гражданите. При
обсъждване на втория критерий -
"характер и естество на нарушението" следва да се изследва вида на защитените обществени отношения; кръгът от адресати на съответната
разпоредба и съществуването на цел за възпиране и наказване. По отношение на
първата предпоставка - "вид и естество на защитаваните интереси" е
необходимо да се отбележи, че в Закона за здравето са уредени, както принципите на
здравеопазването, така и конкретни задължения на ясно очертани
субекти, които, при изпълнение на служба, функция или дейност, осигуряват
спазването на тези принципи. Защитимият интерес по Закона за здравето, обаче е значително по-широк от престъпленията, касаещи т.нар. лекарска
грешка, тъй като не всяко поведение, в разрез с предписанията на ЗЗ може да
бъде третирано като престъпление, а такова, което да доведе
до ангажиране на дисциплинарна, гражданска
или административна отговорност. Наложената на
подс. П. административна санкция за нарушение на чл.81ал.2т.1 от ЗЗ касае най-
общо дължимата медицинска грижа, която също е задължение на специфична група
лица- ограничен кръг субекти -
лица, притежаващи необходимата професионална компетентност да предоставят
"своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ". Т.е. касае се за нарушение, което може да бъде извършено не от "неограничен брой
лица", а от лица, по отношение на които има специфични изисквания. С оглед
горното се налага извода, че не е налице и втората предпоставка, определяща наказателния характер
на първото
производство, а именно "неограничеността на кръга лица", за които се
отнася нарушената правна норма. Предвид горното основанието за ангажиране отговорността на П. в производството по ЗАНН е типично
административно нарушение, което няма наказателен характер. Настоящият състав на съда намира, че не е налице и
третият критерий - суровостта на наложеното
наказание. Санкцията на чл.229 ал.1 от ЗЗ предвижда само един вид наказание - "глоба" в размер от 100 до 600 лева. Макар и в определени случаи "глобата" да се дефинира
като "наказание" по смисъла на Конвенцията, то за да се стигне до
такъв извод следва да се отчетат не само нейният размер и степента за засягане
имуществената сфера на дееца, но и възможностите за нейната замяна с наказание
"лишаване от свобода" или форми на задържане, както и възможностите да бъдат отбелязвани в бюлетините за съдимост или пък
да се съобразяват задължително при последваща преценка за личността на дееца в
друго производство/ без значение от неговия характер - наказателен, административен, граждански,
дисциплинарен/. В настоящия случай глобата в размер на 300 лева,
наложени с НП на
подсъдимия, макар надвишаваща минималния
праг на наказанието "глоба" по НК, не е достатъчно да се
приеме, че е с наказателен характер. Това е така,
тъй като освен засягане имуществената сфера
на подсъдимия, тя не се характеризира с други неблагоприятни
за дееца последици, касаещи личната му
свобода, ограничаване на неговото придвижване, отразяването й в бюлетина за
съдимост. С оглед на
горното съдът намира, че не е налице и третият критерий, който би могъл да
доведе до извод за наказателен характер на
провелото се първо производство по ЗАНН. От тук
следва, че в настоящият случай с образуването на НОХД № 347/ 2017г. на ВРС не е
бил нарушен принципа non bis in idem.
По изложените съображения протестираното протоколно определение за спиране на наказателното производство по
НОХД № 3472/2017г. на ВРС от
11.01.2018г. следва да
бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия от стадия на разпоредителното заседание.
Воден от горното
и на основание чл. 345 ал. 2 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от
11.01.2018г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3472/2017г. по описа на ВРС, с което е било спряно наказателното производство по делото на основание чл.251ал.1 във вр. с чл. 25ал.1, т. 5 от НПК.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване
на съдопроизводствените действия от стадия на разпоредителното
заседание.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.