Решение по дело №10166/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                  17.06.2021 г.                                   Град     София                                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав

На двадесет и трети април                                                                           Година  2021                                                                                                                                                            

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА                                                                              

Секретар: Диана Борисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 10166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

         Ищецът И.Т.С. поддържа, че на 03.04.2017г. бил привлечен като обвиняем с постановление по досъдебно производство пр.пр.№9516/2017г. по описа на СГП. Обвинението било за престъпление по чл.269, ал.1 от НК. Със същото постановление му била наложена мярка за неотклонение „подписка“. През февруари 2018г. с обвинителен акт делото било внесено в СГС и образувано под №1080/2018г. С присъда на СГС по така посоченото наказателно дело ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото обвинение. По протест на СГП постановената оправдателна присъда била изцяло потвърдена от САС с решение по внохд №1510/2018г. По касационен протест на ответника, с решение от 15.01.2020г. по н.д. №769/2019г. ВКС е оставил в сила решението на САС, с което ищецът бил окончателно оправдан.

От незаконните действия на Прокуратурата ищецът търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени. Сочи, че воденото срещу него производство било широко отразено в медиите, а към датата на повдигане на обвинението изпълнявал длъжността служебен заместник министър-председател по социалните политики и служебен министър на здравеопазването. Това довело до злепоставяне на ищеца в обществото, опозоряване на доброто му име на гражданин и професионалист – лекар, политик и общественик. Рязко пострадала политическата му кариера, поради недостъпността на публичните длъжности за лица, срещу които тече наказателно производство. През цялото време бил разстроен и чувствал психически тормоз, притеснявал се и как се отразява случващото се на семейството му. Особено тежко му се отразявали публичните изяви на говорителката на главния прокурор, която излизала по телевизията и в други медии след всяко негово публично обяснение по казуса, за да го опровергава и категорично да твърди неговата виновност. Влошило се здравословното му състояние, станал депресивен, затворен, получил тежък дифузен болеви синдром в областта на коремната кухина, наложил диагностични и лечебни интервенции и продължителен прием на медикаменти. Дълбоко били накърнени честта и достойнството му. Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, които се оценяват на сума в размер на 100 000 лв. , както и за обезщетяване на понесените имуществени вреди, представляващи заплатените в рамките на наказателното производство адвокатски възнаграждения, възлизащи на обща сума в размер на 8 700лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРОКУРАТУРАТА на РБ подава писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Счита, че са недоказани твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Подчертава, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, а производството е приключило в разумния срок от 2г., 8 м. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, а по отношение на претенцията за имуществени вреди изтъква, че минималното възнаграждение в случая, изчислено по редна на НМРАВ възлиза на сумата от 800лв. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и повдигнатото обвинение.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  за заплащане на сумата от 100 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от органите на Прокуратурата, произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, както и за сумата от 8 700 лв. – имуществени вреди.

Съдът  обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление от 03.04.2017г. ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за това, че на 24.03.2017г. в гр. София, в сградата на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ / към МЗ, с цел да принуди орган на власт – А.Х.С.– Изпълнителен директор на ИАЛ, да извърши нещо, свързано с функцията й, а именно против волята й да назначи Б.К.Д.за заместник  - изпълнителен директор на ИАЛ, е употребил заплашване – в телефонен разговор казал с висок и заплашителен тон на С., че ако не назначи Д.на поста, С. ще го назначи на нейното място, както и че може да я уволни, а „може да й направи и други неща“ - престъпление по чл.269, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години.

 От същото постановление е видно, че спрямо обвинения е била взета мярка за неотклонение – подписка.

С присъда от 18.06.2018г. на СГС, НО по нохд №1080 по описа за 2018г. ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.269, ал.1 от НК.  Срещу присъдата е постъпил протест от СГП.

С въззивно решение на САС от 02.04.2019г., постановено по внохд №1510 по описа за 2018г., първоинстанционната присъда е потвърдена.

Срещу решението е постъпил касационен протест от Апелативна прокуратура – София, по който било образувано к.н.д. №769/2019г. на ВКС, Трето НО, приключило с окончателно решение от 15.01.2020г.,  с което решението на САС е оставено в сила.

От ангажираните по делото протоколи от съдебни заседания, изготвени по процесното наказателно производство, се установява, че в рамките на съдебното производство пред СГС са били проведени три заседания, пред САС две заседания и пред ВКС – едно съдебно заседание, във всяко от които ищецът се е явявал лично и с упълномощен адвокат.

Така посочените обстоятелства не са спорни между страните, а и се установяват от приетите и неоспорени писмени доказателства.

Като доказателства по делото са представени извлечения от съдържанието на медийни публикации в електронни издания, от които е видно отразяването в медийното пространство на повдигнатото срещу ищеца обвинение,  както и изразените мнения на  представители на прокуратурата по въпроси, свързани с повдигнатото обвинение срещу ищеца. Част от публикациите отразяват и хода на развитието на съдебния процес.

Приети са като писмени доказателства три броя договори за процесуално представителство и защита, сключени между ищеца и Адвокатско дружество „Д., А. и С.“, с предмет съответно процесуално представителство във всеки от етапите на процесното наказателно производство. Уговореното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 800 лв. за защита на клиента по досъдебно производство – пр.пр. №9516/2017г. по описа на СГП, 3 600 лв. за производството пред СГС по нохд №1080/2018г., 1 800 лв. за въззивното производство и 1 800лв. за производството пред ВКС. Всички възнаграждения са с включен ДДС. Договорите са придружени от издадени фактури и приходни касови ордери за заплащането на съответните суми. Между страните не е спорно, че в наказателния процес ищецът е бил представляван процесуално от адв. И.Л., която, видно от представеното по делото удостоверение за актуално състояние на адвокатското дружество, е адвокат-съдружник в същото.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Стоянка Петрова С. – съпруга на ищеца и А.И.К..

Свидетелката С. заявява при разпита в съдебно заседание, че  през 2017г., докато съпругът й бил вицепремиер и министър на здравеопазването в служебното правителство на президента Р., срещу него било повдигнато обвинение. За ищеца това бил истински шок. В лекарствената политика по това време имало пропуски, водещи до недостиг на лекарства за онкоболни и диабетици. Ищецът се опитвал да наложи управленско решение чрез назначаването на заместник – директор на ИАЛ, който да бъде коректив на действията и решенията на еднолично управляващата по онова време ИАЛ А.С.. Последната подала срещу него сигнал в прокуратурата. Три дни след като предприел тази професионална стъпка, говорител на прокуратурата направил изявление по телевизията, в което обвинил ищеца и дори цитирал годините затвор, които ще му бъдат наложени. Това било огромен шок за ищеца и членовете на семейството му. По принцип той бил силна личност и до този момент свидетелката не била виждала нещо така да го пречупи и да му нанесе такава емоционална и психическа травма. Рухнал, загубил съня си, не се хранел. По-далечният кръг от познати на семейството – съседи, колеги, пациенти – започнали да странят от тях, което също му се отразявало тежко. Психическата травма се изявила физически чрез развитието на т.нар. „дифузен болков синдром“ в областта на корема. Получавал силни и остри кризи. Първоначално потърсил помощ в „Пирогов“, след което правили изследвания и в „Св. Иван Рилски“. Започнал медикаментозно лечение, което продължило с месеци. В продължение на две години и половина получавал силни болки периодично.

Повдигнатото обвинение му се отразило в професионален аспект. Ищецът бил човек с авторитет и високи професионални качества, създател на Лекарския съюз и възстановител на здравноосигурителния модел в България. От разговор със съпруга си свидетелката заявява, че знае за намерение на президента Р. да го покани за поста съветник към Президентството. Когато човек е подсъдим обаче, не може да заема политически постове. Ето защо това обвинение сложило кръст на възможностите му за политическо развитие и кариера в тази сфера. Имало и предложения за поста управител на различни медицински и лечебни заведения, като не може да посочи конкретно кои. Всички обаче изчаквали да мине делото и да има съдебно решение. Когато това станало факт и през 2020г. ищецът бил окончателно оправдан, вече били загубени години и шансове за развитие. Наложило се да започне работа в семейния дентален център, което за него било свиване на професионалните възможности и потенциал. От скоро  работи и като консултант към Асоциацията на лечебните заведения в частния сектор.

Емоционално случилото се му се отразило много тежко. Баща му по това време бил на 91 години. Живеел в сравнително малък град – Гоце Делчев – и тъй като са известна фамилия на учители и просвещенци, хората, които ги познавали, цялата местна общност, коментирали, че синът на учителя С. е подсъдим. Това било много пагубно за психиката на бащата на ищеца, а оттам и за него самия. Отделно, той се притеснявал за съпругата си и децата им. Всички те работели с пациенти – свидетелката и синът им са стоматолози, а дъщеря им по това време била шеф на отделение за спешна неврология. И тримата се налагало да се обясняват на пациенти, че ищецът не е виновен и че срещу него се извършва политическо гонение. И до момента, след като съдът е оправдал ищеца, имало хора недоразбрали, които продължавали да говорят, че е бил наказателно преследван, което му тежало.

Процесът се отразявал в медиите като у нас, така и в чужбина, тъй като за всички било много интересно действащ вицепремиер да е обект на наказателно преследване. Свидетелката отбелязва, че за разлика от самото повдигане на обвинението, оправдаването на съпруга й три години по-късно, не било така публично оповестено, поради което нямало публична реабилитация на доброто име на ищеца.

Уточнява, че не може да каже със сигурност дали обвинението е било повдигнато по време на мандата на служебното правителство или след това. Последният бил доста кратък и ищецът е заемал поста си до неговия край.

Свидетелят К. заявява при разпита в съдебно заседание, че познава ищеца отдавна, тъй като са от един град и са учили в едно училище. В студентските си години отново били заедно. Като лекари били разпределени в съседни села. След това, когато се преместили в София, ищецът се изявил като лидер в областта на здравеопазването. През 2000г. свидетелят бил поканен да бъде заместник-министър на здравеопазването в правителството, в което ищецът бил министър. След това продължили да поддържат близки отношения, вкл. и семействата им. Във втория му мандат като министър на здравеопазването, през 2017г., свидетелят отново бил негов заместник, с ресор „Лекарствена политика“. Още в началото на мандата, който бил кратък – три месеца, екипът си определил няколко важни неща, които да свърши в този срок. Едното от тях било да се справи с недостига на лекарства. В страната липсвали лекарства, които се плащат от Здравната каса – инсулин, онко-медикаменти, непрекъснато получавали в министерството писма и сигнали от пациентски организации в тази връзка. С д-р С. възложили на директора на ИАЛ г-жа С. да започне проверки, за да се установи причината, но тя не се справила. По предложение на д-р С. организирали съвместни проверки с представители на НЗОК и успели да намалят недостига на лекарства със 70%. Тогава дошло това обвинение срещу ищеца, което било шокиращо за него и за всички от неговата среда. Свидетелят бил наясно, че д-р С. няма никаква вина, не можели да повярват, че това може да се случи в България. Ищецът се чувствал пречупен, макар да не го показвал външно. В средите им се смятало, че той е най-подготвеният човек, който да управлява здравеопазването и като експерт бил спряган за министър от различни политически сили именно в това си качество. Обвинението му подействало като силен удар, защото попречило на плановете му за бъдеща политическа кариера като съветник на президента. Той винаги работел с перспектива, чертаел проекти, но когато се видели със свидетеля след повдигането на обвинението, бил потиснат. Започнал работа в семейния дентален център. Бил разтревожен за семейството си и споделил, че се притеснява за баща си, който по това време бил на 91 години. Тъй като са от малък град, а новини за обвинението вървели по медиите, общи познати от града разпитвали свидетеля за случващото се, което поведение продължава и досега.

Във връзка със здравословното състояние на ищеца по време на воденото срещу него наказателно производство, свидетелят сочи, че е професор по медицина в болница „Св. Иван Рилски“. Д-р С. му се обадил някъде през 2018г. и му споделил, че от доста време изпитва силни коремни болки. След съответните изследвания и консултации, свидетелят му поставил диагнозата „психосоматично страдание“. Не се открили никакви органни изменения, туморни образования или друга причина за болковия синдром, поради което свидетелят преценил, че се касае за прояви на болка на соматично ниво. Проявите продължили и след края на процеса.

Като цяло, образуваното наказателно дело се отразило на ищеца. Преди това той винаги се занимавал с проекти, вкл. международни, винаги работел с перспектива. След делото някак си спрял да говори са каквито и да било проекти, разговорите били с минорен тон.

По повод твърденията на свидетеля за извършване на изследвания на ищеца във връзка с неговите оплаквания, по делото са ангажирани като писмени доказателства резултати от лабораторни изследвания от 06.08.2018г.  и от КТ на гръден кош – без дата, в което е посочено, че при пациента се установява нормален КТ образ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/. да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.

По делото е безспорно установено, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение, описано подробно по-горе, при установяването на фактическата страна на казуса.  По повдигнатото обвинение ищецът е бил признат за невиновен и оправдан с влязла в сила присъда. Наличието на оправдателна присъда характеризира всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че към момента на извършването им същите може да са отговаряли на вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства. Следователно, крайният съдебен акт, с който подсъдимият се оправдава, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на извършените спрямо него действия и отрича по категоричен начин необходимостта от извършването им.

Предвид §1 от ЗР към ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал. 1, т.3, пр.1-во, във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да бъде определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, тежестта на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

От събраните гласни доказателства се установява с категоричност, че повдигнатото обвинение е довело до силно негативни изживявания у ищеца. По делото се установи по несъмнен начин чувството на стрес и тревога, а уронването на честта и достойнството му следва да се приеме за установено дори и без събиране на формални, външни доказателства като гласни доказателства, доколкото повдигането и поддържането на обвинение за извършено престъпление въздейства негативно на чувството за самооценка и лично достойнство на всекиго.

Ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност на 03.04.2017г. - към който момент е бил на 58 години – в трудоспособна и социално активна възраст.  Наказателното производство срещу ищеца е продължило малко над 2 г. и 9 месеца – разумен срок, през който обаче безспорно ищецът е търпял негативни  психически изживявания и стрес досежно качеството му на подсъдим и свързаната с това възможност за налагане наказание.

Съдът следва да съобрази и това, че е било повдигнато обвинение за тежко престъпление, за което законът е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години.

На следващо място,  последователна и непротиворечива е съдебната практика относно това, че при определяне размера на обезщетението, от значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност. В тези случаи, за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението, решаващо се съобразяват факти от обективно естество,като вида заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане. Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно положение,налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация. Преценява се степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение върху личността.

В тази връзка, съдът взема предвид, че повдигнатото обвинение срещу ищеца не е било за престъпление по служба, но същевременно като отегчаващо вината обстоятелство, вкл. и в самия обвинителен акт е отчетено, че обвиняемият е извършил процесното деяние от позицията си на министър на здравеопазването на РБ, като в това му качество е бил натоварен с голямо обществено доверие.

Тъй като няма данни преди образуване на процесното наказателно производство ищецът да е бил осъждан, бил е високо реализиран професионално, вкл. и в сферата на политиката, като на два пъти е бил министър на здравеопазването,  очаквано и разбираемо е ищецът да е имал висока лична самооценка, чест и достойнство, които са били в особено висока степен засегнати от незаконното обвинение. Съдът приема за доказано по делото, че процесът е бил широко разгласен в медиите, вкл. и чрез отразяване изявления на представители на ответника, което, както се установява от свидетелските показания е било „огромен шок“ за ищеца, който приемал „тежко всички изявления на говорителя на прокуратурата“. Тази разгласа и предизвикания от нея широк обществен интерес, от своя страна са довели до по-високо уронване на доброто име и престижа на ищеца.

Следва да бъде отчетено и доказаното отражение на повдигнатото обвинение върху социалната сфера на ищеца. Установи се от свидетелските показания, че макар членовете на най-близкия му кръг, вкл. разпитаните свидетели, да не са вярвали в неговата вина и да са го подкрепяли, по-далечният кръг съседи и приятели са се отдръпнали, което е засегнало възможностите на ищеца за  пълноценно социално функциониране. Особено затормозяващо и стресиращо за ищеца е било отражението на случващото се спрямо членовете на семейството му – неговата съпруга и децата му, всички те лекари, на които се налагало да обясняват на пациентите си, че ищецът е невинен, както и спрямо възрастния му баща, живеещ в по-малък град, където широкия медиен отзвук на наказателния процес довел до коментиране на темата за вината на „сина на учителя С.“.

На обезщетяване подлежат изтъкнатите в исковата молба вреди - накърняване на доброто име на почтен гражданин и лекар, и затрудняване при професионалната реализация. Последната се изразява в това, че предвид своята  58 - годишна възраст, ищецът е имал основание да разчита на изгражданата успешно с годините професионална кариера в сферата на здравеопазването и държавното управление, на обществено признание, а това негово основателно очакване е било безусловно накърнено от обвинението в извършване на престъпление. Съдът взема предвид факта, че по делото не се събраха категорични доказателства, че причината на ищеца да не са били предлагани политически и други постове е единствено и само наказателното производство, но то несъмнено дава отражение в тази насока.  Ето защо, макар и да не се събраха преки доказателства за конкретни предложения за заемане на постове в управлението на конкретни здравни заведения, които впоследствие да са били оттеглени, а предложението за заемане на поста съветник на президента  да представлява по-скоро едно очакване на ищеца, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че е налице увреждане под формата на негативна промяна във възможностите за професионална реализация, който извод се подкрепя от свидетелските показания –започнал работа в семейния дентален център, което било много под капацитета му като здравен експерт и човек с опит в държавното управление.

От друга страна, следва да се съобрази фактът, че не се установява по делото повдигането на обвинението да се е отразило върху работата на ищеца като министър, доколкото няма данни, а напротив – налице е публично известна информация, че ищецът е останал заместник министър-председател, отговарящ за социалната политика и министър на здравеопазването по време на целия мандат на конкретното правителство /януари-май 2017г./, тоест и след привличането си като обвиняем.

На следващо място, съдът съобразява факта, че срещу ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, за която няма данни по някакъв начин да се е отразила на начина му на живот.

Освен това, съдът намира, че не беше доказана в степен, обуславяща легитимацията на ищеца да получи обезщетение на деликтно основание, причинната връзка между получения от ищеца т.нар. дифузен болеви синдром и повдигнатото обвинение. Действително, свидетелят К., професор по медицина, заявява, че не е открил конкретна причина за коремните болки на ищеца при извършените му изследвания – също представени по делото. Изводът, че следoвателно те са предизвикани от стреса, свързан с  наказателното преследване обаче, представлява оценъчно съждение на свидетеля, а не факт, върху който съдът да изгради извод за причинна връзка между посоченото състояние на ищеца и действията на ответника. Не може да се приеме за установено, че не са налице други фактори, които са оказали влияние на здравословното състояние на ищеца – било физически, но неоткрити до момента, било от друго естество. Съдът намира, че установяването на причинна връзка по метода на изключването /не са установени конкретните физиологични причини за състоянието, следователно то е на психо-соматична основа/, не е достатъчно надежден способ за нуждите на доказването в процеса, поради което и не взема предвид тези вреди при определянето на размера на обезщетението.

Като взе предвид установените по делото и изложени по-горе обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение сумата от 25 000 лв., която би репарирала претърпените от ищеца неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване. При определяне на този размер съдът взема предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала и поддържала незаконното обвинение, има основно репариращо действие, предвид моралния, а не имуществения характер на подлежащите на обезщетяване вреди /реш. от 30.11.2018г. по гр. д. №125/2018г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО/. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По претенцията за имуществени вреди:

Установено е по делото, че с три броя договори, ищецът е възложил защитата си в наказателното производство във всеки от етапите му на Адвокатско дружество „Д., А. и С.“. По реда на чл.71, ал.2 от ЗА упълномощена да осъществи процесуалното представителство на ищеца в процеса е била адв. И.Л. – съдружник в така посоченото адвокатско дружество, съгласно представеното по делото удостоверение за актуално състояние. Заплащането на претендираните суми е доказано с писмени доказателства – приходни касови ордери. Предвид направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатените адвокатски хонорари, съдът дължи произнасяне по този въпрос, доколкото в ТР№1/2017г. на ОСГК на ВКС е прието, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Това съдът може да направи, ако прецени, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, поради което изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение.

Ответникът счита, че претенциите са прекомерни, т.к. минималното възнаграждение за конкретния случай, изчислено по реда на НМРАВ, е 800 лв.

Съдът намира, че възражението на ответника е неоснователно. Посочените в НМРАВ размери са минимални, а не обичайни. Разумно е уговарянето им да се очаква по наказателни дела, които не представляват никаква правна и фактическа сложност. Настоящият съдебен състав не намира заплатените адвокатски възнаграждение значително и съществено да се различават от разумния, обичаен размер на възнаграждението за защитата в наказателния процес, която пострадалият е поверил на адвокатското дружество. Повдигнатото и поддържано незаконно обвинение е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Съпоставката между минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на НМРАВ в приложимата към процесния период редакция, а именно – 800 лв. и уговорените от ищеца съответно по 1500 лв. за защита в досъдебното производство и в съдебното – за въззивна и касационна инстанция, съответно 3 000 лв. за първата съдебна инстанция, без ДДС, налага извода, че уговорените възнаграждения са обичайни, разумни. Следователно, заплатените от пострадалия възнаграждения на обща стойност от 9 000 с ДДС имат за единствена причина незаконното обвинение. Доколкото с исковата молба се претендира сума в общ размер на 8 700лв., искът за обезщетение на имуществените вреди е доказан до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.

Претенцията за лихва е основателна, както е поискана – считано от датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда – 15.01.2020г.

 

По отношение на разноските:

Ищецът  претендира направените по делото разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса и 1800 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените разноски, съразмерно с уважената част от иска. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно. Изчисленото по реда на НМРАВ минимално адвокатско възнаграждение, съобразно материалния интерес на делото, възлиза на 3 704 лв., поради което претендираното се явява в размер дори под минималния. Ето защо, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 416,28 лв.

С оглед изложените съображения съдът

                          

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на И.Т.С., ЕГН **********,*** следните суми:

- сумата от 25 000  лева по иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване неимуществените вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.269, ал.1 от НК,  за което ищецът е оправдан с присъда по нохд №1080/2018г. на СГС, НО, 18 с-в, ведно със законната лихва от  датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.01.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 25 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева;

- сумата от 8 700 лв. по  иска с пр.осн. чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ за обезщетяване имуществените вреди, претърпени от същото незаконното обвинение, ведно със законната лихва от  датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 15.01.2020г.;

- сумата от 416,28 лв. - разноски по делото за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                               

                                                                            СЪДИЯ: