№ 13
гр. Ловеч , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20214300600071 по описа за 2021
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 260004/22.12.2020 г. по НЧХД № 258/2020 год.,
Троянският районен съд е признал подсъдимия Г. С. М., ЕГН ****, роден на
23.05.1961 година в гр. Троян, българин, български гражданин, с висше
образование, женен, неосъждан, работи в ЕТ „Троян - 21 - Г.М." гр. Троян
като издател и главен редактор, с постоянен и настоящ адрес: *****, за
невиновен за това, че на 24.06.2020 г. в гр.Троян, обл.Ловешка, чрез две
отделни деяния, в условията на продължавано престъпление, разгласил
позорни обстоятелства за Х. М. К., ЕГН **********, от гр.Троян,
обл.Ловешка, като ги е разпространил чрез печатно произведение - вестник
„Т. ** .к" и по друг начин - чрез интернет страницата на вестника -
www.***.com, както следва:
-за това, че на 24.06.2020 г. в гр.Троян, обл.Ловешка, разгласил позорно
обстоятелство за Х. М. К., ЕГН **********, от гр.Троян, обл.Ловешка, а
именно, че посредством вещ, която използва - с изпускане на горещ въздух от
надуваем батут с форма на замък, е причинил изсъхването и отсичането на
1
дърво от вида обикновен смърч (Picea Abies) на ул"Г.К.", до читалище „Наука
- 1870", като го разпространил чрез печатно произведение - вестник „Т. ** .к",
бр.25 от 24.06.2020 г., в написана и публикувана от него статия със заглавие
„Премахват (ли) надуваемия замък на Виенската“, с текст, че „вършеното
пред очите на всички ни беззаконие, довело до убийството на едно
величествено дърво в най-централната част на Троян и на път да убие
следващо“...„Наемателят на т.нар. Виенска сладкарница (сладкарница „С.")
отново е разположил балона от импровизирания Луна парк, или както се
казва там - надуваемия замък, в зелената площ до читалището. Това е
нарушение на поне два нормативни документа - закон и местна наредба, защо
се позволява, има реална опасност да бъде съсипано и следващо дърво,
полувековен смърч?"..; с препращане към статия със заглавие „За едно
предизвестено убийство в центъра на Троян“ (виж в бр. 6 на Т21 от 14
февруари 2018г. - бел.ред.); „което не бе пресилено - изпусканият горещ
въздух от т.нар. надуваем замък бавно и полека убиваше дървото, виждаше се
и с невъоръжено око, но никой не предприе никакви мерки!";
за това, че на 24.06.2020 г., в гр.Троян, обл.Ловешка, разгласил позорно
обстоятелство за Х. М. К., ЕГН **********, от гр.Троян, обл.Ловешка, а
именно, че посредством вещ, която използва - с изпускане на горещ въздух от
надуваем батут с форма на замък, е причинил изсъхването и отсичането на
дърво от вида обикновен смърч (Picea Abies) на ул"Г.К.", до читалище „Наука
- 1870", като го разпространил по друг начин - чрез публикация на интернет
страницата на вестник "Троян 21 век" -www.***.com в написана и
публикувана от него статия със заглавие „Премахват (ли) надуваемия замък
на Виенската", с текст, че „вършеното пред очите на всички ни беззаконие,
довело до убийството на едно величествено дърво в най-централната част на
Троян и на път да убие следващо"... „Наемателят на т.нар. Виенска
сладкарница (сладкарница „С.") отново е разположил балона от
импровизирания Луна парк, или както се казва там — надуваемия замък, в
зелената площ до читалището. Това е нарушение на поне два нормативни
документа - закон и местна наредба, защо се позволява, има реална опасност
да бъде съсипано и следващо дърво, полувековен смърч?"..; с препращане към
статия със заглавие „За едно предизвестено убийство в центъра на Троян"
(виж в бр. 6 на Т21 от 14 февруари 2018г. - бел.ред.); „което не бе пресилено -
2
изпусканият горещ въздух от т.нар. надуваем замък бавно и полека убиваше
дървото, виждаше се и с невъоръжено око, но никой не предприе никакви
мерки!", поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2,
пр.1 във връзка с ал. 1, т. 2, пр.1 и 2 във връзка с чл.147, ал.1, пр. 1 във връзка
чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Х. М.
К. от *****, ЕГН ********** срещу подсъдимия Г. С. М. с постоянен адрес:
*****, ЕГН **** и срещу издателя на вестник „Т. ** .к" и на интернет
страницата www.***.com - ЕТ „Троян - 21 - Г.М." гр. Троян, ЕИК ***,
граждански иск за сумата 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.
148, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1, т.2, предл.1 и 2, във вр. с чл. 147, ал.1, предл.1
във вр. с 26, ал.1 от НК, изразяващи се в страдание поради преживения стрес,
унижение и засягане на доброто име.
Съдът е осъдил на основание 190, ал.1 от НПК Х. М. К. от *****, ЕГН
**********, да заплати на Г. С. М. с постоянен адрес: *****, ЕГН ****,
сумата 2 000.00 /две хиляди/ лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба и
допълнително изложение към нея от Х. М. К., чрез адв. К.Н. Н. – Д., като
моли да се отмени обжалваната присъда и да постановите нова присъда, с
която да се признае подсъдимия Г. С. М. за виновен в извършване на
престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2, пр.1 и 2 във връзка с
чл.147, ал.1, пр. 1 във връзка чл.26, ал.1 от НК, да му се наложи наказание
според закона, да се уважи изцяло предявения граждански иск и да се
присъдят на доверителя й сторените в производството разноски за двете
инстанции.
Счита, че постановената присъда е незаконосъобразна, тъй като
постановена в нарушение на материалния закон.
Приема, че първоинстанционният съд неправилно е оценил и
интерпретирал събраните по делото доказателства, което е довело до
3
постановяването на неправилна присъда.
Излага се аргумент, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че при фигурата на едноличния търговец водеща правна еманация на
личността е търговското качество, като го приравнява по правосубектност на
юридическо лице - търговско дружество. Търговецът - физическо лице е
особен институт за нашата правна система, различен от търговските
дружества и самоосигуряващите се лица, без аналог в европейските правни
системи. Намира, че основен и водещ елемент в конституирането на тази
правна фигура е личността физическото лице и този аспект на личността не
може да се приравнява към имагинерни конструкции като юридическо лице
или да се отъждествяват лични качества с бизнес интереси. Приема, че
напълно възможно е да бъдат изнесени неверни опозоряващи обстоятелства,
които да са свързани с професионалната дейност на едно лице, като
професионалната сфера на лицата също може да бъде засегната, като част от
цялостната личностна сфера.
Посочва, че не се спори по делото, че доверителят й е разпознаваема
обществена фигура на местно ниво и определението в статията „наемателят
на Виенската сладкарница" директно насочва читателите към неговата
личност. Сочи, че термини като „убийство“ насочват читателя към
извършител - физическо лице. Сочи, че за въззиваемия обстоятелството, че
доверителят й е публична личност, е повод да твърди, че той следва да понася
критика в по-голяма степен. Намира позициите на защитата, пренесени и в
мотивите, за противоречиви и взаимно изключващи се, като се твърди, че
статията е насочена срещу Община Троян и юридическо лице, а впоследствие
- че доверителят, като публична личност, следва да търпи по - засилена
критика. Поддържа становището си, че въобще не се касае за критика, а за
публикуване на неверни факти.
Не приема възприетата от първоинстанционния съд позиция, че
процесната статия е била насочена към Община Троян, както и че доверителят
й не е идентифициран в статията нито с едно име, тъй като авторът го е
идентифицирал по възможно най-разпознаваемия начин в една сравнително
малка общност - наемателят на Виенската сладкарница. Позовава се на
обясненията на М., който на 01.10.2020 г. в съдебно заседание е заявил : „За
4
мен той (Х.К.) е един бизнесмен, който си прави бизнеса, но ме доядя на него,
защото съсипа дървото“. Счита, че тези обяснения достатъчно
непротиворечиво доказват причината за написване на статията, отношението
на автора и нейната насоченост.
Приема, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че М. е имал
фактически основания да бъде субективно уверен в това, че горещият въздух
от съоръжението е изсушил дървото и този правен извод е напълно
необоснован, тъй като обективно противоречи на физическата реалност,
която може да бъде въприета без нужда от всякакви специални знания и
експерименти. Посочва, че съоръжението се състои от пластмасов балон и
вентилатор и не би могло нито да генерира, нито да отделя горещ въздух.
Счита, че съжденията на М. не почиват върху никаква основа, която да
намери дори елементарно разумно обяснение във физическия свят. Намира,
че разбиранията на М. са субективни и не могат да се преценяват като
добросъвестно формирани, тъй като по никакъв начин не е проверил дали
представите му за функционирането на съоръжението са верни, но въпреки
това ги е изложил в статията като обективни и неоспорими факти.
Сочи, че неправилно съдът е приел, че субективните убеждения на М. за
наличието на изпускан горещ въздух от съоръжението не са били
опровергани по делото и се позовава на показанията на св.И., отразени в
Протокол от съдебно заседание на 02.09.2020 г., както и от заключението на
комплексната СТЕ.
Посочва, че първата инстанция не е кредитирала заключението на
инж.Б., защото не е присъствала на огледа, а огледът е извършен от инж.С.,
назначен за вещо лице по комплексната СТЕ, както и от друго лице, което му
е помагало. Изразяват несъгласие с изводите на съда за неприемане на
заключението и неговата техническа част, тъй като всички измервания,
снимки и констатации на място са извършени от другото вещо лице по
комплексната СТЕ, като вещите лица са го поддържали. Приема, че съдът не
е взел под внимание категоричното становище на инж.С., че вероятността от
увреждане на дървото от батута и покривалото е минимална, а влиянието на
температурата е символично. Позовава се на заключението и приема, че
действията на доверителя й по експлоатация на съоръжението нямат нищо
5
общо със загиването на дървото. Намира, че като е приел обратното, съдът е
постановил присъда в разрез със събраните доказателства, поради което тя се
и необоснована.
На следващо място излага аргумент, че за да постанови обжалваната
присъда, първоинстанционният съд е приел, че процесната статия е имала
роля на генератор за разрешаване на проблем от местно значение. Посочва, че
премахването на съоръжението не попада в предмета на делото. Излага, че
опозоряващите обстоятелства, които доверителят й счита за клеветнически и
неверни, се заключават в твърденията, че е „убил" дървото чрез изпускане на
горещ въздух от батута. Счита, че безспорно пресата има роля да информира
в съвременното общество, но приема, че изложенията, особено когато се
представят като неоспорими факти, следва да бъдат обективно верни, за да не
се получи обратният ефект на дезинформацията. Неправилно съдът е приел,
че твърденията на М. не са опровергани от доказателствата по делото.
Счита, че свободата на словото не би следвало да се използва като
аргумент за безотговорно накърняване на други признати от правото
ценности, каквото е правото на добро име. Намира, че отговорната
журналистика се свързва с изнасяне на истината, с търсене и на
противоположната позиция, с изложение, в което изразните средства се
използват премерено. Посочва, че силните думи и скандалните заглавия
продават вестника и това е целта на редакцията - реализиране на печалба.
Налага довод, че на журналистите е признато правото да изнасят информация
или да споделят идеи, но не може да се използва за засягане на доброто име
на личността. Приема, че когато изложението се представя като установени
факти, те следва да бъдат верни, а когато твърдението се представя като
лично мнение, следва това по несъмнен начин да е отразено в публикувания
текст.
Посочва, че първоинстанционният съд в мотивите към присъдата се е
позовал на делото „Лингенс срещу Австрия" и правилно е отбелязал, че
националните съдилища следва да категоризират дали доводите в
изложението са въведени като факти или като становища, които съдържат
лична оценка. Намира, че неправилно съдът е категоризирал характера на
изложението. Твърди, че същото съдържа факти „изпусканият горещ въздух
6
от т.нар. надуваем замък бавно и полека убиваше дървото“ и тези факти са
отразени в статията в бр.25 от 24.06.2020 г. , като същата статия препраща
към предходна статия от 14.02.2018 г., бр.6, за която съдът е приел, че е
изтекъл срокът за подаване на тъжба. Навежда довод, че именно тези факти
изпускането на горещ въздух от батута на наемателя на Виенската
сладкарница, като причина за умиране на дървото, следваше да се изследват
като верни или неверни, опозоряващи или не.
Счита за неправилен изводът на съда, че в конкретния случай
въззиваемият е реализирал правото си да изказва мнение и да отправя
критика. Твърди, че като е представил собствените си разбирания за
установени факти, въззиваемият е престъпил разбирането на отговорна
журналистика и добросъвестност и е накърнил доброто име на доверителя й.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, като
се представлява от адв. Д., която поддържа изложеното във въззивната жалба
и допълнението към нея. Допълнително посочва, че съдът неправилно е
квалифицирал изложеното в статията като излагане на лично мнение, а не
като факти, изнесени пред обществото. Счита, че от анализа на текст е видно,
че се изнасят факти, които не отговарят на истината и увреждат добро име на
доверителя й и предявеното обвинение е доказано от обективна и субективна
страна, като намира за доказан гражданския иск по основание и размер.
В съдебно заседание въззиваемият се явява лично и с адв. К., като
молят да се потвърди присъдата на първата инстанция, както и да им бъдат
заплатени направените разноски за тази инстанция.
Адв. К. счита, че законът е приложен правилно и правилно са обсъдени
доказателствата и установени правно релевантните факти.
Защитата не приема първото оплакване в допълнителното изложение на
тъжителя, което е свързано с това, че той не бил действал като едноличен
търговец, а следва да се възприема като физическо лице. Посочва, че
безспорно е от обективното съдържание на процесната публикация, а и на
свързаните с нея публикации, че се коментира единствено фирма, която е
наемател на виенската сладкарница, а обект на защита от текстовете на НК
чл. 146 до чл. 148 е достойнството, честта на личността и доброто име на
физическото лице. Навежда довод, че НК не може да бъде прилагат
разширително и приема за правилно приетото, че отнасящи се до стопанска
дейност коментари и критики, не попадат в този обхват.
На следващо място, защитата счита, че съвсем ясно от съдържанието на
публикацията се установява, че се касае за коментарен жанр, оценка и това е
7
достатъчно, за да сложи край на съдебното производство, защото в ден
днешен това е не само тълкуването на Конституционния съд, започващо от
1996 г. по дело № 1, не само практиката на ЕСПЧ, но и категорична е
практиката на ВКС, както в наказателната, така и в гражданско-правната
материя. Приема, че правилно е приел Районният съд, че статията е насочена
и адресирана към Общината и дължимите от нея действия, а попътно има и
негативен коментар за дейността на собственика, но той не е цел на статията.
Намира това за важно, тъй като от субективна страна за престъплението
„клевета“ или „обида“ съгласно НК, трябва да има недвусмислена умисъл, а
такъв не може да има, ако съзнанието и волята са насочени към това да се
говори за Общината на първо място, а попътно е посочен и повода, поради
който има критика към Общината и обръщане към нея и в този смисъл
смятам, че е привидно това противоречие, което сочи насрещната страна.
Моли да се отчете, че доколкото може да се говори за изявление за факти,
това изцяло е извършено чрез препращане към статии от 2018 г., за която
Районният съд правилно е посочил, че тя е извън 6-месечния преклузивен
срок, като в тази връзка няма оплакване от въззивната страна.
Процесуалният представител на въззиваемия приема, че правилно
Районният съд е отказал да признае експертизата в частта, в която вещото
лице не е било на огледа, но е коментирало факти и обстоятелства от мястото
и причинно-следствени връзки, които се конструират на основата на невидяна
физическа реалност. Сочи, че другото вещо лице, което е присъствало, е
потвърдило, че тази схема, която Районният съд не кредитира, е съставена от
съпруга на неприсъствалото вещо лице. Намира, че експертизата е в тяхна
ползва, тъй като с нея е направен извод, че разликата в температурата може да
доведе до по-бърз процес на изсъхване и умиране на дървото.
Адв. К. посочва, че изявленията в статията не могат да бъдат и обида,
тъй като според постоянната и еднопосочна практика, такава обида следва и
може да се изразява единствено с груби, нецензурни, вулгарни думи, епитети,
квалификации, каквито напълно очевидно липсват.
Въззиваемият в съдебно заседание поддържа становището на адв. К. и
добавя, че се е грижил и водил от обществения интерес, тъй като става
въпрос за едно вълшебно място в гр. Троян и унищожаването на една част от
това вълшебство няма нищо лично срещу бизнесмена, който е сложил батута.
Посочва, че атаките са били срещу Общината, която е трябвало да махне това
съоръжение по-рано, което е и направено.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба,
становищата на страните, заявени през нас и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
Г. С. М. е роден в гр. Троян и работи в ЕТ „Троян - 21 - Г.М.“ гр.
8
Троян.
Въззивникът Х.К. е управител на ЕТ „Марков-Х.К.“ и осъществява
търговска дейност в обект за обществено хранене, наречен сладкарница „С.“,
по-известна в гр.Троян като „Виенската сладкарница“.
За посочения обект - частна общинска собственост, намиращ се в
централна градска част на гр.Троян, на юг от читалище „Наука"-Троян, на
едноличния търговец е учредено възмездно право на ползване от 09.07.2007 г.
до 28.07.2027 г.
Надуваемото съоръжение във форма на замък, предназначено за
развлечение на деца, е било разположено в непосредствена близост до
сладкарница „С." и читалище „Наука", на терен -общинска собственост, като
е заемало малка част от каменната настилка до читалището и от зелената
площ. В близост до него се намирали разположени в редица шест броя
дървета от вида обикновен смърч, а в непосредствена близост до батута се е
намирало седмо дърво от този вид, което е било отсечено през 2018 г., като на
негово място към момента е посадено младо дръвче с височина около 2 м.
Г.М. е управител на ЕТ „Троян -21 - Г.М." гр. Троян и работи като
автор, издател и главен редактор на печатното издание „Т. ** .к" - регионален
седмичник. Статиите на вестника се публикуват и на интернет страницата на
вестника www.trovan21 .com.
В бр.25 от 24.06.2020 г. във вестника била публикувана статия със
заглавие „Премахват (ли) надуваемия замък на Виенската", с посочен автор
Г.М.. Същата статия на посочената дата била публикувана и на интернет
страницата на печатното издание www.trovan21 .com.
Статията започва с цитат на думи на кмета на Община Троян: „САГАТА
с балона (надуваемия замък) на Виенската сладкарница продължава твърде
дълго. Доскоро балонът не беше надут, явно се е случило в последните
няколко дни. Ще изпратя проверка и отново ще бъдат наложени
ограничения." В статията е посочено, че това е отговорът на кмета Д.М. на
въпрос на Т21, зададен на редовната месечна кметска пресконференция,
първа след извънредното положение, състояла се на 18 юни 2020 г. Посочено
е, че въпросът е бил формулиран по следния начин: „Наемателят на т. нар.
Виенска сладкарница (сладкарница „С.") отново е разположил балона от
импровизирания Луна парк, или както се казва там - надуваемия замък, в
зелената площ до читалището. Това е нарушение на поне два нормативни
документа - закон и местнанаредба, защо се позволява, има реална опасност
да бъде съсипано и следващо дърво, полувековен смърч?"
Авторът на статията е посочил в същата, че питането, което не е
първото през годините, изразява недоволството на много хора от „вършеното
9
пред очите на всички ни беззаконие, довело до убийството на едно
величествено дърво в най-централната част на Троян и на път да убие
следващо".
Следващата част от статията препраща към статия от 2018 г. с думите:
,ДА ПРИПОМНИМ". През м. февруари 2018 г. писахме за убитото дърво,
едно от редицата дървета в градинката до централното троянско
читалище (НЧ „Наука - 1870 г"), засадени в началото на 50-те години на
миналия век и превърнали се през годините в нещо много красиво, във
великолепна атракция, живо материално, а и културно троянско
богатство.... Тогавашният ни материал бе с красноречивото заглавие „За
едно предизвестено убийство в центъра на Троян"; което не бе пресилено -
изпусканият горещ въздух от т. нар. надуваем замък бавно и полека
убиваше дървото, виждаше се и с невъоръжено око, но никой не предприе
никакви мерки. Преди убийството и след това, че и до днес, живеещите в
близост граждани пишат жалби, протестни писма, сигнализират и за други
нередности около въпросния надуваем замък -завзет тротоар,
необезопасени кабели, складирани наоколо разни лунапаркови аксесоари, - но
нищо, беззаконието се вихри и продължава, а органите си траят. Дано този
път се случи нещо!"
Процесната статия продължава с изложение на проблем с три отсечени
дървета / липи/ на ул. „Тома Хитров" в централната част на гр.Троян - в
отсечката между улиците Л.К. както и с отразяване на „отрязване на
23.06.2020г. на едно голямо троянско дърво - този път в търговската част
на главната улица (ул. „В.Л."), на кръстовището към Марковския мост.
Статията завършва с „Още по темата- виж на стр.Т, където е дадена
трибуна за отразяване личното мнение на д-р Й.Ц. - акушер-гинеколог в
„МБАЛ"-Троян относно отрязване на липите на ул."Л.К." със заглавие: „IN
MEMOR1AM ЗА ТРИ ЛИПИ".
Установено е, че отсичането на смърча, разположен южно в редицата на
останалите 6 броя дървета от същия вид / и най-близо до сладкарница „С."/, е
извършено в периода 06.02.2018г.-09.02.2018 г. след решение на комисия към
Община Троян. Видно е от издаденото Разрешение № 77/14.07.2015г. на И.Д.
Кмет на Община Троян, т.2ж шап, че е разрешено отсичането на един брой
дърво от вида „Обикновен смърч" на ул"Г.К.", източно от сградата на
читалище „Наука", което е заболяло, със сух връх и около 50 % изсъхнало.
Посочено е, че дървото застрашава пешеходното движение и съседните
сгради.
От публикацията със заглавие „ЗА ЕДНО ПРЕДИЗВЕСТЕНО
УБИЙСТВО В ЦЕНТЪРА НА ТРОЯН" в бр.6 от 14.02.2018г. на вестник
„Троян 21 век" е видно, че в каре към самата статия има отправен въпрос към
еколожката на Община Троян Т.Р. и началниците й : "Дали срещу това бавно
10
убийство са взимани мерки и какви? В следващия брой № 7 на вестника /от
21.02.2018г./ е публикуван ПРАВО НА ОТГОВОР: „ДЪРВОТО БЕ БОЛНО".
В статията с посоченото заглавие е дадена възможност на Т.Р.-в качеството й
на главен експерт „Екология" в Община Троян, да информира обществеността
във връзка с отрязаното дърво обикновен смърч до читалище „Наука",
причината за отрязването и процедурата, по която е извършено.
В бр.28 от 15.07.2020 г. е публикувана статия със заглавие "НАЙ-
ПОСЛЕ ОБЩИНА ТРОЯН ПРЕКРАТИ ЕДНО БЕЗЗАКОНИЕ", в която е
посочено, че след няколкогодишна гражданска съпротива, сигнали, отворени
писма, статии в Т21, местната власт /Община Троян/ е предприела действия
по премахване на надуваемия замък до т.нар. Виенската сладкарница. Към
статията е публикувано писмо изх. № И-РД-743/09.07.2020 г. от кмета на
Община Троян, адресирано до главния редактор на в-к "Т. ** в.".
От изискана по делото справка е представено писмо РД -1895/09.11.2020
г. на И.Д. Кмет на Община - Троян /л.159/, от което е видно, че във връзка с
поет от кмета г-жа Михайлова ангажимент по журналистически въпрос на
редовна пресконференция през юни 2020 г. е била извършена проверка. В
писмото е отразено, че с оглед липсата на разрешително за ползване на
терена, на който надуваемото съоръжение е било поставено и предвид
многобройни жалби от живущи в съседния блок, на 08.07.2020 г. надуваемият
замък е премахнат и терена освободен. Посочено е, че с писмо изх. № И-РД-
743/09.07.2020 г. главният редактор на в-к "Т. ** в." е уведомен за
премахването.
По делото е разпитана свидетелката Т.Р.- Главен експерт „Екология" в
Община Троян, участвала като член на комисията, която е орган по
озеленяването към Община Троян. Тя е посочила, че в задълженията й се
включва наблюдение на дърветата в града и тяхното състояние. За дървото,
намиращо се източно от сградата на читалище „Наука" в гр. Троян, св. Р. е
посочила, че през 2015 година е постъпил сигнал на граждани и при
извършена проверка било установено, че е започнал процес на изсъхване,
поради което било издадено разрешително за премахването му. Свидетелката
е заявила, че в продължение на две години се изчаквало да се подобри
състоянието на дървото, но тъй като такова не настъпило, били предприети
действия по отстраняване на дървото. Та е изложила, че всички дървета от
тази редица са от един и същ вид с премахнатото и са в добро състояние, като
по никое от тях не се наблюдава съхнене към момента.
По делото е разпитана като свидетел М.И.Т., специалист по горско
стопанство, като е посочила, че през 2013 – 2014 г. видяла изсъхването на
смърча, разположен най - близо до сладкарница „С." и информирала св. Р. за
опасността, която дървото представлява в това състояние. Свидетелката е
заявила, че към този момент водела своите племенници да скачат на батута,
11
който бил разположен под посоченото дърво и тогава наблюдавала съхненето
на смърча.
Допуснат до разпит и разпитан като свидетел И.И. И. , която е заявил,
че като инженер по специалността „Автоматизация на производството" е бил
търсен да ремонтира ел.част на надуваемия батут на Виенската сладкарница.
По делото е извършен оглед и съдът е констатирал, че в посока север -
юг на централен площад на гр. Троян се намират шест броя дървета от вида
„смърч", на които няма върхове, които да са засъхнали. На последното дърво
в редицата, което е най-близо до сладкарница „С.", се наблюдават няколко
изсъхнали клона, като те са незначителна част от цялото дърво. До
посоченото последно дърво от редицата, от южната страна има земна площ,
на която липсва тревиста растителност, за разлика от другите дървета, под и
около които има тревиста растителност. При огледа е констатирано, част от
кореновата система на това дърво се намира разположена на повърхността на
почвения слой.
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и
лесотехническа експертиза, като е прието, че вентилаторът на надуваемото
съоръжение е центробежен /нагнетява/ с ефективност 250 до 4500 мЗ/h.
Батутът не е херметически затворен, поради което вентилаторът трябва да
работи постоянно при ползване. Излъчваната топлина в процеса на
използване е не повече от 5-6 градуса от околната температура. Направен е
извод, че при пряко слънцегреене на батута и скачащи деца температуратура
му ще бъде 5-6 градуса в плюс от околната. При разпита на вещите лица е
установено, че вещото лице инж.М. Б. не е присъствала лично на огледа, а е
изпратила своя съпруг, поради което съдът не е кредитирал заключението в
частта на техническите въпроси, свързани с извършения оглед и изготвена
схема от техническата част.
При разпита на вещото лице инж.К. С. в съдебно заседание е
установено, че възпрепятстването на достъпа на влага в почвата би оказало
негативно въздействие върху дърветата от вида обикновен смърч. Наличието
на каквато и де настилка /и гумена/ върху почвата препятства влагата и
променя топлинния режим. Вещото лице е приело, че поставянето на
покривалото на батута най-много има отражение върху почвата и върху
корените на дърветата, част от които се намират на повърхността на почвата.
От показанията на свидетелката М.Б., живееща на семейни начала с
въззивника, се установява, че статиите на Г.М., отнасящи се до
унищожаването на дървото с твърдения, че то е било увредено от батута,
били възприети от съпруга й като обвинение спрямо него.
По делото са представени от Г.М. писма на граждани, живеещи в
гр.Троян, адресирани до кмета на Община Троян, в които са поставени
12
въпроси във връзка с функциониране на детските развлекателни съоръжения
на Виенската сладкарница. В едно от писмата е посочено, че за този проблем
са публикувани техни писма във вестник "Т. ** в.".
Представени са копия от публикации във вестник „Т. ** .к" , като в бр.
32 от 13.08.2018г. и в бр. 38 от 10.10.2018г. са публикувани отворени писма
на граждани на гр.Троян до кмета на общината и други длъжностни лица от
общинската администрация, представляващи сигнали относно дейността на
сладкарница „С." /"Виенската"/ и ползваните от нея съоръжения за
развлечение.
От представени няколко копия на броеве на вестник „Т. ** .к" се
установява, че в печатното издание са публикувани няколко статии по
поставяни проблеми във връзка с изсичане на различни видове дървета.
Разпитана е свидетелката М.С.Ш., работеща в галерия „Серякова къща"
гр.Троян. Същата посочва в показанията си, че в-к "Т. ** в." е ставал
многократно трибуна за поставяне на проблеми от местно значение, като след
публикациите проблемите са били разрешавани. За един от често
представяните проблеми тя посочва случаи на унищожаване на дървета и
растителност в района на гр.Троян. Излага, че вестникът със своите
публикации допринася за предприемане на действия от страна на съответни
институции, компетентни за решаването на конкретни проблеми. Освен
статии, изготвяни от Г.М., Ш. твърди, че във вестника се давало възможност
за лични позиции, като самата тя била публикувала своя позиция през 2011 г.
относно отрязано дърво /бреза/ пред блока, в който живее.
Настоящата инстанция споделя така установената фактическа
обстановка от първата инстанция, като кореспондираща на обясненията на Г.
С. М., показанията на свидетелите Т.М. Р., М.И.Т., И.И. И., М.К.Б. и М.С.Ш.,
частично от заключението на комплексната техническа и лесотехническа
експертиза, както и от писмените доказателства, приобщени по делото.
Тази инстанция дава вяра на обясненията на Г. М., тъй като са
последователни и логични, и кореспондират на събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
Първата инстанция е събрала необходимия доказателствен материал за
правилното изясняване на делото, изпълнила е задълженията си да го
анализира и е достигнала до верни правни изводи.
Въззивната инстанция, както и първата, приема, че Г. С. М. не е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. ал.1, т.2, предл.1 и 2, във вр.
чл.147, ал.1, предл.1, във връзка чл.26, ал.1 от НК, като е признат за
13
невиновен за това на 24.06.2020 г. в гр.Троян, обл.Ловешка, чрез две отделни
деяния, в условията на продължавано престъпление, да е разгласил позорни
обстоятелства за Х. М. К., ЕГН **********, от гр.Троян, обл.Ловешка, като
ги е разпространил чрез печатно произведение - вестник „Т. ** .к" и по друг
начин - чрез интернет страницата на вестника - www.***.com, както следва:
- за това, че на 24.06.2020 г. в гр.Троян, обл.Ловешка, разгласил позорно
обстоятелство за Х. М. К., ЕГН **********, от гр.Троян, обл.Ловешка, а
именно, че посредством вещ, която използва - с изпускане на горещ въздух от
надуваем батут с форма на замък, е причинил изсъхването и отсичането на
дърво от вида обикновен смърч (Picea Abies) на ул"Г.К.", до читалище „Наука
- 1870", като го разпространил чрез печатно произведение - вестник „Т. ** .к",
бр.25 от 24.06.2020 г., в написана и публикувана от него статия със заглавие
„Премахват (ли) надуваемия замък на Виенската“, с текст, че „вършеното
пред очите на всички ни беззаконие, довело до убийството на едно
величествено дърво в най-централната част на Троян и на път да убие
следващо“...„Наемателят на т.нар. Виенска сладкарница (сладкарница „С.")
отново е разположил балона от импровизирания Луна парк, или както се
казва там - надуваемия замък, в зелената площ до читалището. Това е
нарушение на поне два нормативни документа - закон и местна наредба, защо
се позволява, има реална опасност да бъде съсипано и следващо дърво,
полувековен смърч?"..; с препращане към статия със заглавие „За едно
предизвестено убийство в центъра на Троян“ (виж в бр. 6 на Т21 от 14
февруари 2018г. - бел.ред.); „което не бе пресилено - изпусканият горещ
въздух от т.нар. надуваем замък бавно и полека убиваше дървото, виждаше се
и с невъоръжено око, но никой не предприе никакви мерки!";
за това, че на 24.06.2020 г., в гр.Троян, обл.Ловешка, разгласил позорно
обстоятелство за Х. М. К., ЕГН **********, от гр.Троян, обл.Ловешка, а
именно, че посредством вещ, която използва - с изпускане на горещ въздух от
надуваем батут с форма на замък, е причинил изсъхването и отсичането на
дърво от вида обикновен смърч (Picea Abies) на ул"Г.К.", до читалище „Наука
- 1870", като го разпространил по друг начин - чрез публикация на интернет
страницата на вестник "Троян 21 век" -www.***.com в написана и
публикувана от него статия със заглавие „Премахват (ли) надуваемия замък
на Виенската", с текст, че „вършеното пред очите на всички ни беззаконие,
14
довело до убийството на едно величествено дърво в най-централната част на
Троян и на път да убие следващо"... „Наемателят на т.нар. Виенска
сладкарница (сладкарница „С.") отново е разположил балона от
импровизирания Луна парк, или както се казва там — надуваемия замък, в
зелената площ до читалището. Това е нарушение на поне два нормативни
документа - закон и местна наредба, защо се позволява, има реална опасност
да бъде съсипано и следващо дърво, полувековен смърч?"..; с препращане към
статия със заглавие „За едно предизвестено убийство в центъра на Троян"
(виж в бр. 6 на Т21 от 14 февруари 2018г. - бел.ред.); „което не бе пресилено -
изпусканият горещ въздух от т.нар. надуваем замък бавно и полека убиваше
дървото, виждаше се и с невъоръжено око, но никой не предприе никакви
мерки!“, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение да е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2, пр.1 във връзка с ал.
1, т. 2, пр.1 и 2 във връзка с чл.147, ал.1, пр. 1 във връзка чл. 26, ал. 1 от НК.
Този извод е направен и от първата инстанция. Налице е
несъставомерно деяние от обективна и субективна страна.
Съдът намира, че М. не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл.148, ал.2, пр.1 във вр. ал.1, т.2, предл.1 и 2, във вр.
чл.147, ал.1, предл.1, във връзка чл.26, ал.1 от НК, тъй като не е разгласил
позорни обстоятелства за Х. М. К., че „вършеното беззаконие довело до
убийството на едно величествено дърво и на път да убие следващо... и че
изпусканият горещ въздух от т. нар. наду ваем замък бавно и полека убиваше
дървото, виждаше се и с невъоръжено око, но никой не предприе никакви
мерки". Правилно съдът е посочил, че за осъществяване на престъплението
от обективна страна е необходимо позорното обстоятелство по смисъла на
чл. 147, ал. 1 НК да е твърдение от дееца за съществуването на определен
факт, свързан с личността на пострадалия, който е от естество да накърни
неговото добро име в обществото. В конкретния казус не е установено
въззиваемият да е разгласил факт, свързан с личността на Х. М. К.. За да
направи този извод, тази инстанция анализира статиите, посветени на този
проблем, и цялото съдържанието на статията, предмет на обвинението. По
делото е доказано, че в множество статии въззиваемият е поставял въпрос за
надуваемото детско съоръжение и отсеченото дърво до „Виенската", но целта
му е била да привлече вниманието на Община Троян и длъжностните лица от
общинската администрация. В статия със заглавие „ЗА ЕДНО
ПРЕДИЗВЕСТЕНО УБИЙСТВО В ЦЕНТЪРА НА ТРОЯН" в бр.6 от
14.02.2018 г. е имало въпрос към еколожката на Община Троян Т.Р. и
началниците й : "Дали срещу това бавно убийство са взимани мерки и
какви?“. В статия със заглавие "НАЙ-ПОСЛЕ ОБЩИНА ТРОЯН ПРЕКРАТИ
15
ЕДНО БЕЗЗАКОНИЕ“, бр.28 от 15.07.2020 г., е отразено, че след
няколкогодишна гражданска съпротива, сигнали, отворени писма, статии в
Т21, местната власт /Община Троян/ е предприела действия по премахване на
надуваемия замък до т.нар. Виенска сладкарница. В статиите е посочвана
„Виенската сладкарница" и наемателят на „Виенската“, но никъде не е
споменявано името му, а са отправени критики, че разполага батута в
нарушение на ЗУТ и редица наредби.
На следващо място, следва да се анализира цялостното съдържание на
статията, а не отделни изрази от нея. Статията започва с цитат на думи на
кмета на Община Троян: „САГАТА с балона (надуваемия замък) на
Виенската сладкарница продължава твърде дълго. Доскоро балонът не беше
надут, явно се е случило в последните няколко дни. Ще изпратя проверка и
отново ще бъдат наложени ограничения." В статията е посочено, че това е
отговорът на кмета Д.М. на въпрос на Т21, зададен на редовната месечна
кметска пресконференция, първа след извънредното положение, състояла се
на 18 юни 2020 г. Целта на статията е да се разреши проблем, който е от
обществено значение за гр.Троян. Представени са по делото копия от
публикации във вестник „Т. ** .к" , като в бр. 32 от 13.08.2018г. и в бр. 38 от
10.10.2018 г. са публикувани отворени писма на граждани на гр.Троян до
кмета на общината и други длъжностни лица от общинската администрация,
представляващи сигнали относно дейността на сладкарница „С."
/"Виенската"/ и ползваните от нея съоръжения за развлечение. Статията не
съдържа твърдения за факти по отношение на въззвника, а оценъчни
съждения и мнения на М.. В практиката си ЕСПЧ е приел,че е необходимо да
се прави разграничение между фактическо и оценъчно твърдение, като
първото се основава на факти, които могат да бъдат доказвани, а второто не
може да се докаже. С оглед приетото от тази инстанция, че в статията М.е е
използвал оценки и мнения, а не е твърдял факти, то не следва да се доказва
тяхната вярност.
Деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като умисълът
на М. не е бил да разгласи позорно обстоятелство за личността на Х. М. К., а
да привлече вниманието на Община Троян и длъжностните лица от
общинската администрация за решаване на проблема с надуваемото детско
съоръжение и изсъхващото дърво. Доказано е по делото, че писма на
граждани, живеещи в гр.Троян, адресирани до кмета на Община Троян, в
които са поставени въпроси във връзка с функциониране на детските
развлекателни съоръжения на Виенската сладкарница, са били публикувани
във вестник "Т. ** в.". Представени са по делото копия от публикации във
вестник „Троян 21 век“ , като в бр. 32 от 13.08.2018г. и в бр. 38 от 10.10.2018
г. са публикувани отворени писма на граждани на гр.Троян до кмета на
общината и други длъжностни лица от общинската администрация,
представляващи сигнали относно дейността на сладкарница „С."
/"Виенската"/ и ползваните от нея съоръжения за развлечение. От
16
представени няколко копия на броеве на вестник „Т. ** .к" се установява, че в
печатното издание неколкократно са публикувани статии по поставяни
проблеми във връзка с изсичане на различни видове дървета. Съдът е изискал
справка от Община Троян, от която се установява, че вследствие на
отправеното питане от Г.М. е била извършена проверка, касаеща поставянето
на батута и с оглед липсата на разрешително за ползване на терена, на който
надуваемото съоръжение е било поставено и предвид многобройни жалби от
живущи в съседния блок, на 08.07.2020 г. надуваемият замък е бил премахнат,
а терена освободен. От събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че със статията си Г. М. е целял да разгласи позорно
обстоятелство за конкретно физическо лице и по този начин да накърни
неговото добро име в обществото. В конкретния казус се касае за изказано
мнение от М. и отправени критики към Община Троян за непредприемане на
мерки за спазване на законите /"вършено пред очите ни беззаконие"/ от
страна на наемателя на „Виенската“, под формата на публикация. Правилно
съдът е посочил, че това е станало при наличие на обществен дебат по тема от
местен обществен интерес и статиите на Г.М. са оказали роля на генератор за
разрешаване на проблем от местно значение. Налице е обсъждане на въпрос
от обществено значение и интерес и М. е направил всичко зависещо от него
да се изясни проблема. Съдът се е позовал и на относимата съдебна практика
на ЕСПЧ по дела срещу журналисти и други автори на статии във вестници,
в които е подчертано значението на свободата на печата, която заема основно
място в понятието за гражданско общество. Върху медиите пада
отговорността да разпространяват информация и идеи, които обществото има
право да получи. В противен случай пресата не би могла да „изиграе
жизненоважната си роля на страж в обществото“.
Във въззивната жалба са изложени аргументи във връзка с приетото от
съда, че за да бъде осъществен състава на престъплението клевета от
обективна страна, адресат на разгласените обстоятелства следва да бъде само
конкретно физическо лице/лица. Правилно съдът е приел, че никъде в
статията не е посочено името на Х. М. К., а само „наемателят на „Виенската“.
По делото е установено, че Х.К. е управител на ЕТ „Марков-Х.К.“ и
осъществява търговска дейност в обект за обществено хранене, наречен
сладкарница „С.", по-известна в гр.Троян като „Виенската сладкарница".
Основателно е становището на адв. К., че обект на защита от текстовете на
чл. 146 до чл. 148 НК е достойнството, честта на личността и доброто име на
физическото лице, НК не може да бъде прилагат разширително и отнасящи се
до стопанска дейност коментари и критики, не попадат в този обхват.
Юридическите лица не могат да получат защита по наказателно правен ред за
клевета. На следващо място, лицето, което се счита за оклеветено, следва да е
изрично споменато в статията. Отговорност може да бъде търсена само, ако
позорящото се твърдение се отнася до конкретен човек. М. не е споменал в
статията си конкретно въззивника.
17
Неоснователно е и становището във въззивната жалба, че първата
инстанция не е кредитирала заключението на инж.Б., защото не е присъствала
на огледа, а огледът е извършен от инж.С., назначен за вещо лице по
комплексната СТЕ, както и от друго лице, което му е помагало. Изразяват
несъгласие с изводите на съда за неприемане на заключението и неговата
техническа част, тъй като всички измервания, снимки и констатации на място
са извършени от другото вещо лице по комплексната СТЕ, като вещите лица
са го поддържали. Приема, че съдът не е взел под внимание категоричното
становище на инж.С., че вероятността от увреждане на дървото от батута и
покривалото е минимална, а влиянието на температурата е символично.
Позовава се на заключението и приема, че действията на доверителя й по
експлоатация на съоръжението нямат нищо общо със загиването на дървото.
Намира, че като е приел обратното, съдът е постановил присъда в разрез със
събраните доказателства, поради което тя се и необоснована.
Настоящата инстанция приема, че правилно съдът не е кредитирал
изцяло заключението на комплексната съдебно -техническа и лесотехническа
експертиза, тъй като при разпита на вещите лица е установено, че вещото
лице инж.М. Б. не е присъствала лично на огледа, а е изпратила своя съпруг,
поради което съдът не е кредитирал заключението в частта на техническите
въпроси, свързани с извършения оглед и изготвена схема от техническата
част. Съдът е съобразил становището на вещото лице инж.К. С. в съдебно
заседание, че възпрепятстването на достъпа на влага в почвата би оказало
негативно въздействие върху дърветата от вида обикновен смърч. Наличието
на каквато и де настилка /и гумена/ върху почвата препятства влагата и
променя топлинния режим. Вещото лице е приело, че поставянето на
покривалото на батута най-много има отражение върху почвата и върху
корените на дърветата, част от които се намират на повърхността на почвата.
Съдът споделя тезата на адв. К., че експертизата е в тяхна ползва, тъй като с
нея е направен извод, че разликата в температурата може да доведе до по-бърз
процес на изсъхване и умиране на дървото.
Пред настоящия състав се твърди от адв. Д., че за да постанови
обжалваната присъда, първоинстанционният съд е приел, че процесната
статия е имала роля на генератор за разрешаване на проблем от местно
значение. Посочва, че премахването на съоръжението не попада в предмета
на делото. Излага, че опозоряващите обстоятелства, които доверителят й
счита за клеветнически и неверни, се заключават в твърденията, че е „убил"
дървото чрез изпускане на горещ въздух от батута. Счита, че безспорно
18
пресата има роля да информира в съвременното общество, но приема, че
изложенията, особено когато се представят като неоспорими факти, следва да
бъдат обективно верни, за да не се получи обратният ефект на
дезинформацията. Неправилно съдът е приел, че твърденията на М. не са
опровергани от доказателствата по делото.
Тази инстанция също приема, както и първата, че процесната статия е
имала роля на генератор за разрешаване на проблем от местно значение и М.
е действал добросъвестно. За да постанови оправдателна присъда, съдът е
анализирал цялостното поведение на М., като е проследил назад във времето
и други статии, които са били публикувани във връзка с тази тема, писма на
граждани, отговори на Община Троян и за които няма обвинение, както и
цялото съдържанието на процесната статия. Както бе посочено и в предходни
абзаци, в статията има критика към наемателя на Виенската сладкарница, но
целта на автора й не е била да го клевети, а да реши важен проблем за
местната общност. В статията никъде не се твърдят факти за въззивника,
както твърди адв. Д., за да бъде извършвана преценка на тяхната вярност.
Статията е насочена и адресирана към Общината и дължимите от нея
действия, а попътно има и негативен коментар за дейността на собственика,
но той не е цел на статията. Съдът приема, че статията е добросъвестно
обсъждане на проблем с обществен интерес и не представлява атака срещу
въззивника.
Присъдата е правилна и в частта, с която е отхвърлен изцяло
предявения от Х. М. К. срещу подсъдимия Г. С. М. граждански иск за сумата
10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1,
т.2, предл.1 и 2, във вр. с чл. 147, ал.1, предл.1 във вр. с 26, ал.1 от НК,
изразяващи се в страдание поради преживения стрес, унижение и засягане на
доброто име, като неоснователен и недоказан. Съдът е приел, че не са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, тъй като не е налице виновно и противоправно
осъществено деяние от страна на Г. М., за да бъде ангажирана неговата
отговорност. Извършеното от М. не е обществено опасно, липсва виновно
умишлено деяние. Не е налице граждански деликт. Липсата на виновно и
противопавно деяние не може да обоснове граждански деликт.
В съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е осъдил
Х. М. К. да заплати на Г. С. М. сумата от 2 000.00 / две хиляди/ лева,
представляваща разноски за адвокатски хонорар / 1 900.00лв./ и
възнаграждение за вещо лице / 100.00 лв./.
19
Ловешкият окръжен съд, в настоящият си състав приема, че следва да се
потвърди присъда № 260004/22.12.2020 г. по НЧХД № 258/2020 год. на
Троянския районен съд.
При този изход на процеса Х. М. К. следва да заплати на Г. С. М. сумата
от 1 400. 00 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260004/22.12.2020 г. по НЧХД №
258/2020 год. на Троянския районен съд.
ОСЪЖДА Х. М. К. от ***** да заплати на Г. С. М. ***** сумата от
1 400. 00 /хиляда и четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20