Решение по КНАХД №402/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А. Л. И., с адрес: гр.София, [жк] бл.327 вх.7 ап. 44, чрез адв. И. М. от САК, срещу Решение № 44 от 02.07.2025 година, постановено по административнонаказателно дело № 184 по описа за 2024 година на Районен съд – Луковит, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 22-0297-000187 от 01.07.2022 година, издадено от началник Група в ОДМВР Ловеч, РУ Луковит.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според касационният жалбоподател в нарушение на принципа на служебното начало PC- Луковит не отменя обжалваното НП въпреки доказаното му в съдебното производство противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Счита, че приетата от РС-Луковит в обжалваното решение за случила се фактическата обстановка, не отговаря изцяло на събраните между кориците по делото доказателства. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на РС Луковит като незаконосъобразно и отмени наказателното постановление. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът - Началник РУ –Луковит, към ОДМВР – Ловеч, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура-Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд - Луковит, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд.

С обжалваното решение Районен съд-Луковит, е потвърдил като законосъобразно, Наказателно постановление № 24-0297-000013 от 15.02.2024 г. на Началник РУ – Луковит, към ОДМВР – Ловеч, с което на А. Л. И., [ЕГН], с адрес: гр.София, [жк] бл.327 вх.7 ап. 44, е наложено наказание на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 30 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 13.01.2024 г. около 04:40 часа св. Б. Ц. (младши автоконтрольор) и св. К. И. (старши полицай) били наряд и са контролирали пътния трафик от стационарен пост с патрулния автомобил, разположен на [улица] гр. Луковит, при бензиностанция „Петрол“, на изхода на гр.Луковит, като са възприели идващия от посока гр. Плевен към гр. София лек автомобил марка Мерцедес, модел МЛ 350, с рег.№ [рег. номер], когато извършвал маневра по изпреварване на друго МПС-товарен автомобил. Маневрата била извършена на участък обозначен с пътен знак „В24“, където било забранено изпреварването. Контролните органи не успели своевременно да спрат за проверка МПС и затова го последвали с патрулният автомобил, подавайки на водача звукова и светлинна сигнализация да спре. Въпреки, че не спрял и дори ускорил скоростта, продължавайки движението си в посока с.Петревене, автомобилът бил спрян от контролните органи на входа на с.Петревене при местността “Рибката“, които установили, че негов водач е жалбоподателят А. И., касатор в настоящото производство.

На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП, който е подписан от същия без възражения. Актосъставителят приел, че при подаден звуков и светлинен сигнал от патрулен автомобил водача не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, в нарушение на чл.103 от ЗДвП и извършва маневра изпреварване на товарен автомобил в забранен участък, означен с пътен знак В 24, В25 в нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП. Въз основа на акта било издадено процесното наказателно постановление /НП/ № 24-0297-000013 от 15.02.2024 г. на Началник РУ – Луковит, към ОДМВР – Ловеч.

При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано от обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателя, касатор в настоящото производство административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от с.з., авторството и вината, след като полицейските органи като очевидци на нарушенията са възприели И. като водач на управлявания автомобил. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП и ги приел за неоснователни. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съд за законосъобразност на наказателното постановление.

При съставянето на акта за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила за установяване и доказване на двете нарушения. Правилни са изводите на районния съд при извършената от него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и наказателно постановление, че формално са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за реквизити.

И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани двете нарушения, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които са извършени, както и законовите разпоредби, които са били нарушени. Вменените на касатора нарушения са индивидуализирани по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда.

Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административно нарушение по текста на чл.103 от ЗДвП и този на чл.6, т.1 от ЗДвП. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за нарушенията съгласно правилото на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че извършеното от касатора нарушение на чл. 103 от ЗДвП и чл.6 т.2 от с.з е съставомерно и съставлява фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови норми. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване изискванията към водачите да спират при подаден звуков и светлинен сигнал от контролен орган, както и да съобразяват поведението си с пътен знак.

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като жалбоподателят, касатор в настоящото производство като правоспособен водач по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП е бил длъжен да знае правилата за движение по пътищата и да съобрази поведението си с тях. Извършеното е основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административнонаказателно отговорното лице.

Фактическата обстановка се установява от показанията на полицейските служители - свидетелите Б. Ц. и К. И., извършили проверката и констатирали нарушението. Техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав. Решаващият състав е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на свидетелите, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. От една страна липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти, а от друга не са налични данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че полицейските служители са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия за нарушенията.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и на чл.6, т.1 от ЗДвП, за които е наказан касаторът по административен ред. Безспорно установено е от събраните доказателства, е че водачът не е спрял на подаден звуков и светлинен сигнал на контролните органи и продължил движението си, както и че е извършил маневра изпреварване в забранен участък, означен с пътен знак В24.

Неоснователни са твърденията в жалбата относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата, като съвкупният анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства в тази връзка съответстват на мотивите на районния съд, които са обосновани и се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

Изложените от решаващият съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал, поради което твърдението на касатора, че приетата от РС-Луковит в обжалваното решение за случила се фактическата обстановка, не отговаря изцяло на събраните между кориците по делото доказателства е неоснователно.

За установените две административни нарушения, административнонаказващият орган е наложил фиксираните в закона по вид и размер наказания, а именно – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушението по чл. 103 от ЗДвП и глоба в размер на 30 лева за нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП. Така наложените административни наказания са справедливи, съобразени с извършеното, с неговата обществена опасност и са в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

При преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Луковит за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушенията и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

От касационния състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд, а позоваването на такива в касационната жалба е неоснователно. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата /писмени и гласни/ са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. Както се посочи по-горе първоинстанционният съд е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за посочените обстоятелства на актосъставителят и свидетеля при съставяне на АУАН, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК, които са очевидци и имат непосредствена представа и възприятия за нарушенията. По делото не са налични каквито и да е данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност. На извършеното нарушението е дадена правилна правна квалификация.

Правилно и обосновано решаващият съд е приел, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическата установеност не сочи на маловажност. За да се достигне до извод за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН, във вр. с §1, т.4 от ДР на ЗАНН следва да се разкриват особени обстоятелства, които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно.

По изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

От страна на ответника по касация не се претендират, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки административен съд, I касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 02.07.2025 година, постановено по административнонаказателно дело № 184 по описа за 2024 година на Районен съд – Луковит.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.