РЕШЕНИЕ
№ 225
28.04.2023 г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр.
ПЛЕВЕН, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди
двадесет и трета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО ИВАНОВ
При
секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдията Иванов адм. д. № 159/2023 г. по описа на
Административен съд – Плевен, на основание закона и данните по делото, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59б, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във
връзка с чл. 145 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от МБАЛ „Свети
Пантелеймон-Плевен“ ООД гр. Плевен, ул.“Трите бора“ № 24, чрез адв. Х.Н. от
САК, против Заповед № РД-09-17/14.02.2023 г. на Директора на РЗОК – Плевен, с
която се отказва сключването на допълнително споразумение към
договор №150667/25.02.2020 г. за изпълнение на следните Клинични пътеки /КП/:
КП №39, КП №40.1, КП №41.1, КП №42.1 и КП №45 с НЗОК за осъществяване на
медицинска дейност по НРД за МД 2020-2022 г. за 2023 г. Заповедта е издадена на
основание чл. 59б, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55, ал.2, т.1 от ЗЗО вр. с чл.26,
ал.1, т. 1 от НРД за МД 2020-2022.
В жалбата се
посочва, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна, поради което следва да
бъде отменена.
Посочва се, че на
25.02.2020 г. лечебното заведение е сключило с РЗОК Плевен договор
№150667/25.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични
пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури
с НЗОК, в който изрично са изброени КП, по които ЛЗ има право да работи по този
договор, а съответно НЗОК чрез РЗОК Плевен да му ги заплати - чл.39 от
договора. В предмета на този договор са включени КП №39, КП №40.1, КП №41.1, КП
№42.1 и КП №45. ЛЗ работи по тях в продължение на една година - извършва и
отчита БМП по тях, която се заплаща от РЗОК Плевен.
На 15.03.2021 г.
д-р Владимир Трифонов - лекар-специалист по „Пневмология и фтизиатрия” в ЛЗ прекратява
своята дейност и е изключен от Приложение №1 към договора с НЗОК, ЛЗ вече не
може да извършва и отчита изброените по-горе КП. В тази връзка е подписан Анекс
№36/24.03.2021 г. с РЗОК Плевен, по силата на който се прекратява изпълнението
на тези КП. тъй като не е изпълнено условието за минимален брой
лекар-специалисти, които да осъществяват тази дейност.
През м. януари 2023
г. ЛЗ вече разполага с лекар-специалист по „Пневмология и фтизиатрия”, а именно
д-р И. Т. П.. Ето защо на 31.01.2023 г. подава Заявление за сключване на
допълнително споразумение към договор №150667/25.02.2020 г., с което заявява
подновяване на дейността по цитираните по-горе КП.
Вместо да подпише
анекс за включване на заявените КП към договора с МБАЛ Св. Панталеймон ООД,
директорът на РЗОК постановява отказ, индивидуализиран в обжалваната заповед, като
приема, че в случая става въпрос за „разширяване предмета на договорите,
сключени с РЗОК”, което е изрично забранено с разпоредбата на чл. 25, ал.5 от
НРД. Изложил е мотиви и в посока липса на представени доказателства за
проведена процедура по чл.37б от ЗЛЗ, а именно получено разрешение за
осъществяване на нова дейност.
В жалбата се
твърди, че не е налице хипотеза на заявена нова медицинска дейност, тъй като
видно от съдържанието на чл.39 от договор №150667/25.02.2020 г. МБАЛ Св.
Панталеймон ООД е осъществяват тази дейност по този договор в периода на действие
на същия договор и на същия НРД за МД. Договорът не е прекратен, нито е изтекло
неговото действие. НРД за МД е същият, който е действал по време на сключване
на договора през 2020 г. и към настоящия момент - няма промяна в КП, в техните
изисквания и съдържание.
Счита, че обстоятелството,
че дейността по Пневмологи и фтизиатрия не е нова дейност за лечебното заведение
е видно и от самото му разрешение за осъществяване на лечебна дейност, копие от
което се прилага към жалбата - Разрешение №Мб-336/07.07.2022 г. Подписаният на 24.03.2021 г. Анекс, с който се прекратява изпълнението на
цитираните по-горе КП е поради липса на едно от изискванията към онзи момент за
тяхното изпълнение, а не поради санкция или неправомерно поведение от страна на
жалбоподателя, а била налице фактическа пречка за изпълнение - липса на лекар,
който да ги осъществява, а не нарушение на правна норма, което да води към
прекратяване на тяхното изпълнение.
Намира, че няма правно
основание, което да възпрепятства подновяване на дейността по тези КП и необосновано
и незаконосъобразно е постановяването на отказ от страна на директор на РЗОК да
се възобнови тази дейност.
Намира, че не е
заявена „нова медицинска дейност” по смисъла на чл. 37б от ЗЛЗ, нито е налице
„разширяване предмета на договора” по см. на чл.25 от НРД, за да е налице отказ
на тези правни основания.
Директорът на РЗОК
е следвало да отправи запитване до централното управление в НЗОК, тъй като е
налице рядка хипотеза и практиката на административните органи следва да е
уеднаквена. Същият е допуснал и процесуално нарушение, тъй като е следвало да
изследва този въпрос в детайли, за да постанови правилен и законосъобразен
административен акт.
Моли заповедта на
Директора на РЗОК Плевен да бъде отменена като незаконосъобразна, необоснована
и издадена в нарушение на процесуалните правила. Прави и доказателствени
искания.
С определение № 440/23.02.2023 г. /л.40/ жалбата е
оставена без движение за внасяне на държавна такса и представяне на адвокатско
пълномощно. Указанията са изпълнени в указания от съда срок, като е представен
документ за платена държавна такса в размер на 50 лева /л.47/, пълномощно и
договор за правна защита и съдействие /л.л.48-49/. С определение №
591/20.03.2023 г. /л.207/ е изискано от ЛЗ да уточни дали обжалва заповедта в
цялост, включително по КП №38, блок 1, като с молба /л.216/ е уточнено, че
жалбата е срещу заповедта в цялост, включително и срещу отказа за КП №38, блок
1.
Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата,
въпреки представената му възможност с Определение № 486/06.03.2023 г. /л.126/.
В съдебно заседание оспорващият - МБАЛ „СВЕТИ
ПАНТАЛЕЙМОН – ПЛЕВЕН“ ООД – гр. Плевен, редовно призован, се представлява от
управителя С.М. и от адв. Х.Н. от Адвокатска колегия – гр. София с пълномощно
по делото. Моли да се уважи изцяло подадената жалба като допустима, основателна
и правилна. Посочва се, в приложената административна преписка - на лист 109 по
делото е приложен протокол № 162/09.02.2023 г., където има изрично становище на
комисията, която е разглеждала подаденото заявление, че не са изяснени казусите
и следва да се изиска допълнително становище. Следващият протокол на комисията
№ 167, приложен на лист 118 от делото, има изрично становище, в което се казва,
че не е налице нова дейност и следва да се даде исканото разрешение за
изпълняване на цитираните индивидуализирани клинични пътеки. Счита, че
административният орган не се е съобразил със становището на комисията и е
налице процесуално нарушение по издаване на оспорената заповед. Налице е и
съдебна практика с аналогичен случай – решение № 15434/13.02.2023 г.,
постановено по АД № 9923/2022 г. на ВАС, в което категорично се констатира, че
в аналогичен случай не е налице нова дейност и е следвало директорът на
съответната РЗОК да издаде разрешение и да разпише анекс за допълване на
пътеките. Претендира разноски общо 550 лева, за което представя списък. Като
реплика заявява, че е налице опит да се докаже, че всъщност бюджетът е намален
в резултат на отпадналите клинични пътеки. Бюджетът на лечебното заведение е
един и същ в размер 595 хил. лева за всички процесни години, така че няма
никаква връзка бюджета на лечебното заведение.
В писмена защита допълнително сочи, че от документ
изх.№11-00-26/1 от 23.03.2023 от РЗОК Плевен става ясно, че в периода от 2011
г. до 24.03.2021 г. - повече от 10 години ЛЗ е изпълнявало по договор с НЗОК
посочените 8 бр. КП, за които се твърди, че са нови. От изложените правни норми в
съшия документ, както и от предходния - вх.№ 1704/22.03.2023 г., изходящ от
РЗОК Плевен, може да се направи извод, че със сключването на Анекс или ДС към
основния ИД страните по делото определят за срок 1 година по кои KП ще работи ЛЗ -
аргумент подробно описаните КП, по които жалбоподателят е сключвал анекси/ДС за
2021 г. и 2022 г. Изрично се посочва, че с подаването на ново заявление всяка
година ЛЗ - ИМП сам определя по кои КП иска да сключи договор с касата и има
възможност да добавя или маха КП, по които е работил в предходната година. Като
дава пример за 2022 г., когато със Заявление за сключване на допълнително
споразумение с вх.№51-07-91 от 31.05.2022 г. са заявени допълнителни
12 броя КП. РЗОК Плевен сключва ДС през м. май 2022 г. за заявените
допълнително 12 бр. КП, без да смята, че те са нови.
Посочва се, че от Протокол
№РД-13-162/09.02.2023 г. от заседание на комисията за разглеждане на
заявленията /л. 109 по делото/ се установява, че са изпълнение всички предпоставки
за сключване на ДС към ИД от 2020 г. с ЛЗ, всички заявления и приложенията към
тях са подадени, всички приложения са в цялост и в изискуемата форма и брой - „изпълнени са общите и специални условия на
НРД за МД 20-22 г.". Въпреки това комисията преценява, че е налице
фактическа и правна сложност по случая и излиза с решение да се отправи
запитване до ЦУ на НЗОК. Тази правна и фактическа сложност произтича от факта,
че за Комисията не е налице заявление за нови медицински дейности /КП/, които
да подлежат на разрешителен режим от министъра на здравеопазването, тоест не
става въпрос за процедура по чл.37б от ЗЛЗ. Въпреки
категоричното решение на Комисията по разглеждане на заявленията, не е
изпратено такова запитване до ЦУ на НЗОК. Следва нов Протокол от същата комисия
от следващия ден - 10.02.2023 г. с №РД- 13-167 в съшия състав, като двама от
Комисията приемат, без да излагат каквито и да е мотиви, без лечебното
заведение да е входирало коригиращи документи, коренно различно решение - „не може да се разширява предметът на
договорите с допълнителни споразумения" /л. 117 от делото/.
Единствено главният юрист на РЗОК Плевен и член на същата комисия, излага
особено мнение, което изцяло съвпада с предходното, а именно, че не става
въпрос за разширяване на дейността, нито за нова дейност, тъй като от 10 години
„МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ ООД работи по тези КП и обстоятелството, че
временно с преустановило тяхната дейност, не ги прави нови.
Посочва се, че е налице е
ръкописна резолюция върху Протокола от 10.02.23 г., вероятно на Директор на
РЗОК Плевен, който категорично отхвърля експертното становище на главния юрист
и указва да се издаде заповед за отказ. Липсват мотиви и обосновка, както в
Протокола, така и в ръкописната резолюция и няма приложени доказателства да е
отправено запитване до ЦУ на НЗОК и е налице нарушение на разпоредбата на чл.35
от АПК.
Намира, че не е налице разширение
предмета на договора, тъй като видно от приложения по делото ИД
№150667/25.02.2020 г. те са включени в неговия предмет, договорът не с
прекратен и не е изтекъл неговия срок на действие - той е валиден до приеманото
на нов НРД за МД.
Счита, че прекратяване дейността по
спорните КП с Анекс №36/24.03.2021 г. има временно действие, а не постоянно -
до приемането на нов НРД или до приемането на Анекс към НРД, какъвто е приет
през 2023 г. Действието на ДС от 2021 г. и 2022 г. към ИД нямат действие и сила
към 2023 г. Обратното би означавало, че ЛЗ не е длъжно да подава ново заявление
всяка година - аргумент, който категорично се оборва от разпоредбата на чл.59,
ал.3 от ЗЗО. Намира, че е незаконосъобразно да се прехвърля автоматично
предмета /видовете и броя КП/ от предходната година в следващата и всяка година
ЛЗ и НЗОК чрез съответната РЗОК договарят предмета за предстоящата календарна
година, като предметът на ДС от предходната година не ограничава следващата,
ако заявените КП са били налице в предмета на основния ИД.
Посочва се, че „нова
дейност" представлява „медицински
дейности по специалности, по които лечебното заведение не е извършвало дейност,
както и медицински дейности по специалности, по които лечебното
заведение извършва дейност, но се променя нейният обем (създава се нова
структура по същата специалност или се повишава нивото на компетентност на
съществуваща структура на лечебното заведение), включително
високотехнологичните методи на диагностика
и лечение и свързаната с тяхното прилагане високотехнологична медицинска
апаратура“ - § 1, т.11 от ДР на ЗЛЗ. Дефиницията на КП е дадена в §1 от
ДР на Наредба №9/10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности,
гарантирана от бюджета на НЗОК, и представлява: „система от определени с националния рамков договор за медицинските дейности изисквания и указания за поведение па
различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и
обхват дейности по отношение на пациенти със заболявания, изискващи
хоспитализация и непрекъснат болничен престой не по-кратък от 48 часа.".
Очевидно двете понятия не се припокриват, за да се твърди, че заявлението за
сключване на определени КП е идентично по смисъл със заявление за извършване на
нови дейности.
Бюджетът на ЛЗ не е намален с
Анекс №36/24.03.2021 г., поради което аргументи, че заявеното възстановяване на
КП представлява нова дейност, за чисто изпълнение следва предварително да се
предвидят средства /аргумент, за да е налице нова дейност но реда на чл.37б от ЗЛЗ/ е несъстоятелен, бюджетът на НЗОК няма да бъде ощетен, ще се запази
принципа за предвидимост на средствата, а ЛЗ ще възстанови дейността си по КП,
които е изпълнявал в продължение на 10 г. с 1 прекъсване. Във връзка с
възобновяване на дейността, лечебното заведение не е изисквало увеличаване на
делегиралия си бюджет по месеци, както н разкриване на допълнителни легла за
осъществяване на медицинска дейност по изброените пулмологични пътеки. В
Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред има предвиден определен брой
легла за настаняване на пациенти по тази медицинска специалност.
Счита се, че е налице административен
произвол от страна на Директор на РЗОК Плевен, който не се съобразява с
експертното становище на неговата администрация. Липсват и изложени мотиви от
него, в нарушение на чл.59. ал.1 от АПК. Нарушен е и чл.13 АПК.
Посочва се, че прекъсване
изпълнението на КП става в периода на Ковид, когато медицинският персонал е
изключително физически и психически натоварен. Това са и част от причините
тогава изпълняващият специалист по белодробни болести да напусне ЛЗ и така да го
принуди временно да преустанови дейността си по тези КП. В разгара на
пандемията е било напълно невъзможно да бъде намерен свободен лекар със
специалност „Пневмология и фтизиатрия" и същия да замести напусналия
специалист. През целия период на пандемията „МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ ООД
не спира да приема и лекува ковид пациенти именно в белодробното си отделение.
Няма върнат пациент с подобни оплаквания и диагноза.
Сочи съдебна практика - Решение
№15434/13.02.2023 г. по адм.д. 9923/22 г. на Върховния административен съд,
постановено по аналогичен случай.
В съдебно заседание ответникът – ДИРЕКТОР НА
РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА – гр. ПЛЕВЕН, редовно призован, не се
явява, представлява се от юрисконсулт Димитър Герасимов. Сочи, че жалбата е процесуално допустима, но изцяло неоснователна и
недоказана. Сключването на договори с НЗОК е описано подробно в чл. 59 и сл. от
Закона за здравното осигуряване и в чл. 59а е посочено, че в 30-дневен срок от
влизането в сила на НРД, съответно от неговото анексиране, лечебните заведения
подават заявления в РЗОК за сключване на договор, като от този срок тече
30-дневния срок за произнасяне на директора на РЗОК, съответно като местно
компетентен за това орган, дали да сключи съответния анекс или да направи мотивиран
отказ. Заради забраната за договаряне и разширяване предмета на НРД с
изпълнителите по време на вече приет НРД, такова договаряне може да става само
в предвидените в закона случаи и в този смисъл е разпоредбата на чл. 59б, ал. 4
гласи, че директорът на РЗОК не може да сключва договори, съответно
допълнителни споразумения, с лечебни заведения, които не са подали заявления в
сроковете по чл. 59а, ал. 1, 4, 5 и 6, независимо от причините за това. Посочва
се, че единствената хипотеза, в която тази забрана може да бъде преодоляна е
разпоредбата на ал. 7 на чл. 59б, която казва, че алинеи 4 и 5 не се прилагат
за лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове,
получили разрешение, съответно по чл. 37б от Закона за лечебните заведения, в
която НЗОК е дала положително становище за финансиране на съответните дейности.
В НРД е разписано по дейности и всяка една дейност как ще бъде остойностена и
съответно как ще бъде заплатена. Това е и причината да се иска становище за
всеки един конкретен случай, когато касае изпълнението на нови дейности, защото
този финансов план се актуализира постоянно – както на 3-месечие, така и всеки
месец се изпраща информация до НЗОК. Утвърдени стойности се променят на всеки 3
месеца. Това е и причината законодателят да е поставил изискване – съществуването
на процедурата по чл. 37б. Съгласно същата, лечебното заведение, което желае
изпълнението на определени дейности, подава заявление до министъра на
здравеопазването, като министъра на здравеопазването служебно съгласно ал. 2 на
чл. 37б изисква от НЗОК становище за финансирането на тези дейности. Както е видно
и от двата протокола, и от самата заповед за отказ, такова положително
становище липсва, т.е. не е осигурено финансирането за изпълнението на тези
пътеки. Въпреки, че са изпълнявали тези пътеки до 24.03.2021 г., бюджетът
постоянно се актуализира, и това е законово установена процедура, която директорът
на РЗОК Плевен, като административен орган следва да спази. Относно становището
на юрисконсулт Владинска, посочено в протокол № 167, както и становището на
комисията, посочено в протокол № 162, директорът на РЗОК е единственият административен
орган. Служителите обслужват дейността на директора по определени въпроси,
които са подробно разписани в длъжностната характеристика. Становището на
юрисконсулт Владинска не е задължително и обвързващо волята на директора на
РЗОК, защото той може по собствени мотиви, по собствено усмотрение да вземе
своето решение. Това не е порок, нито на неговата воля, нито е нарушение на
вътрешни правила и процедури, тъй като редът е спазен. Всички документи са
съгласувани, документите на изпълнителя са разгледани от нарочна комисия,
определена с нарочна заповед на директора и са спазени всички условия, които са
предвидени в съответната процедура. От страна на директора на РЗОК - Плевен не
са допуснати каквито и да е процесуални нарушения. Моли да се отхвърли жалбата.
Като дуплика сочи, че не се е опитвал да докаже, че е намален бюджетът, а
посочил причината, поради която законодателят е въвел необходимостта от
процедурата по чл. 37б и тя е разписана както в Закона за здравното
осигуряване, така и в Закона за лечебните заведения. В писмена защита
допълнително сочи, че с анекс № 36/24.03.2021 г. към ИД посочените КП са
изключени от същия, не са част от неговия предмет. В срока по чл.23е от НРД не
е подадено заявление за включване на същите КП, доколкото същите отсъстват от
заявлението на ЛЗ от 31.05.2022 г.
Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2020 година между НЗОК и „МБАЛ Свети
Панталеймон-Плевен“ ООД е сключен договор /ИД/ за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, сред които и КП №38-блок 1, КП №39, КП №40.1,
КП №41.1, КП №42.1, КП №45 /л.л.132-204/. Видно от приложение №1 към същия –
Списък на специалистите, единствен специалист в ЛЗ по специалност „Пневмология
и фтизиатрия“ е д-р Владимир Иванов Трифонов /л.196/.
С анекс №36 от 24.03.2021 г. към същия ИД
/л.л.205-206/ от Приложение № 1 – Списък на специалистите, се изключва д-р
Владимир Иванов Трифонов, специалист по „Пневмология и фтизиатрия“. Посочено е,
че същият е работил в Отделение по вътрешни болести на ЛЗ по горепосочените КП,
както и по АПр №№33.1 и 33.2. Посочено е, че след изключването на д-р Трифонов
липсва лекар със специалност по „Пневмология и фтизиатрия“, необходим за
изпълнението на КП № 38 /блок 1/, 39, 40.1, 41.1, 42.1, 45, като от 15.03.2021
г. се прекратява изпълнението на същите КП.
На 31.01.2023 г. от „МБАЛ Свети Панталеймон-Плевен“ ООД в
РЗОК-Плевен е подадено заявление вх. № 51-07-15 /л.л.55-57/ за сключване на допълнително
споразумение към ИД, като включат процесните КП № 38 /блок 1/, 39, 40.1, 41.1,
42.1, 45. Към заявлението са приложени изискуеми документи съгласно НРД, както
следва: 1. Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на ЛЗ
/л.л.58-73/, от който е видно, че в отделението по вътрешни болести /което е с
45 легла/ се осъществява и дейност по медицинска специалност „Пневмология и
фтизиатрия“ със 7 легла; 2. Трудов договор от 25.01.2023 г. с д-р И. Т. П., от
който е видно, че е назначен в ЛЗ във Вътрешно отделение като специалист по
„Пневмология и фтизиатрия“ /л.74/; 3. Удостоверение, че д-р П. се е явил
успешно на изпит по „Пневмология и фтизиатрия“, и от 01.01.2023 г. придобива
права на специалист /л.75/; 4. Диплома за висше образование по медицина на
същия лекар /л.л.76-77/; 5. декларация, че същият не е с отнети права да
упражнява лекарска професия, и е член на БЛС /л.78/; 6. удостоверение за
членството му в БЛС /л.79/; 7. Приложение №1, което го включва /л.80/; 8.
Предварителен работен график /л.81/; 9. декларация от д-р П., че работи на не
повече от два договора с НЗОК /л.82/; 10. Мотиви от управителя на ЛЗ
/л.л.83-84/, в които се сочи, че анекс №36 към ИД е бил сключен поради факта,
че д-р Трифонов вече не е бил част от екипа на ЛЗ. Към момента ЛЗ вече
разполага със специалист „Пневмология и фтизиатрия“, и ЛЗ желае да се сключи
нов анекс, като бъдат допълнени в ИД посочените КП, тъй като вече са налице предпоставки
за това.
По така постъпилото
заявление е изготвен протокол № РД-13-162/09.02.2023 г. на комисията по прием
на документи в РЗОК /л.л.104-110/. В същия се сочи, че са изпълнени общите и
специални условия на НРД за посочените КП. Заявлението е извън срока по чл.59а
от ЗЗО. Същите КП не са нови за ЛЗ, тъй като са били изпълнявани от него. Не се
излиза с категорично становище относно прилагането на чл.25, ал.5 от НРД и дали
да се изискват документи по чл.25, ал.6 от НРД. С цел формирането на правилно и
обосновано решение намират за необходимо да бъде отправено запитване до ЦУ на
НЗОК.
По заявлението е
изготвен и последващ протокол № РД-13-167/10.02.2023 г. на комисията по прием
на документи /л.л.112-118/. Разликата с предходния протокол е, че се счита, че
е приложим чл.25, ал.5 от НРД, не следва да се възстановява изпълнението по КП,
тъй като се касае за разширяване на предмета на договора. Протоколът е подписан
с особено мнение от юрк. Владинска-Йолова, която сочи, че КП не са нови за ЛЗ,
като същите са били включени в разрешителното му, не са нови и за договора с
НЗОК по силата на НРД 2020-2022 г., тъй като са включени в предмета му.
Издадена е процесната
Заповед № РД-09-17/14.02.2023 г. на Директора на РЗОК – Плевен /л.л.120-121/, с
която се отказва сключването на допълнително споразумение към договор
№150667/25.02.2020 г. за изпълнение на КП №38 блок 1, КП №39, КП №40.1, КП
№41.1, КП №42.1 и КП №45 с ЛЗ. Заповедта е издадена на основание чл. 59б, ал.2
вр. с ал.1 вр. с чл.55, ал.2, т.1 от ЗЗО вр. с чл.26, ал.1, т. 1 от НРД за МД
2020-2022г. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.25, ал.5 от НРД за
медицинските дейности за 2020-22 г. въвежда изрична забрана за разширяване на
предмета на договорите, сключени с РЗОК. Към датата на подаване на заявлението
изброените по-горе пътеки не са включени в предмета на договор
№150667/25.02.2020 г. между НЗОК и лечебното заведение. Хипотезата
на ал.6 въвежда изключение от правилото на ал.5. Според текста забраната не се
отнася за лечебни заведения за БП, получили разрешение за осъществяване на
лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл.37б от ЗЛЗ, в която НЗОК е
дала положително становище за финансиране на съответните дейности. Към
Заявление с вх.№51-07-15 от 31.01.2023 г. липсват приложени документи
удостоверяващи, че е извършена процедурата по чл.37б от ЗЛЗ. В този смисъл не е
налице условието на изключението от общото правило на чл.25 ал.6 от НРД за
медицинските дейности за 2020-22 г. Налице
е хипотезата на чл.26, ал.1, т.1 от НРД 2020-22 г. за медицински дейности —
лечебното заведение не отговаря на изискването на чл.25, ал.6 на
Национални рамков договор за медицински дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г. - ЛЗ не е получило разрешение за осъществяване
лечебна дейност след проведена процедура по чл.37б от ЗЛЗ и за него е приложима
забраната но чл.25, ал.5, според която предмета на договора с РЗОК не може да
се разширява.
По делото са приобщени още:
Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № МБ-336/07.07.2022 г.
/л.л.6-8/, от което е видно, че на ЛЗ е разрешено да осъществява дейности по
различни медицински специалности, включително по специалност „Пневмология и
фтизиатрия“. Същото е издадено по реда на чл.50, ал.2 от Закона за лечебните
заведения /ЗЛЗ/.
УАС на дружеството /л.л.38-39/, от което е видно, че същото е с предмет
на дейност осъществяване на многопрофилна болнична помощ за активно лечение
съобразно чл.23, ал.1 във вр. с чл.9, ал.1, т.1 от ЗЛЗ.
Писмо от РЗОК
/л.л.252-255/, в което се посочва, че ЛЗ е изпълнявало процесните КП от
29.02.2012 г. до 24.03.2021 г. Същото е видно и от таблицата към същото писмо,
в което са посочени и номерата на съответните ИД през годините /л.256/.
Заповедта е връчена на 15.02.2023 г. /обратна разписка на л.122/, а
жалбата срещу нея е подадена на 23.02.2023 г., видно от вх. № на съда /л.2/.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в
регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от
лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по
същество.
Компетентният орган, който може да сключи
договор, съответно допълнително споразумение с изпълнителите за извършване на
дейности посочени в НРД за МД е директорът на РЗОК по месторазположение на
лечебното заведение за болнична помощ. Оспорената заповед е издадена от лице,
което разполага с материална, териториална и времева компетентност да издаде
акт с посоченото съдържание.
ИАА е издаден при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Органът не е длъжен да отправя
запитване до ЦУ на НЗОК, нито да се съобразява със становището на комисията по
прием на документи или с особеното мнение на юрисконсулта. Органът е събрал
необходимите и относими доказателства, не е нарушен чл.35 АПК.
Оспорения акт е писмен, но формата не е
спазена с оглед липсата на цялостни мотиви.
По отношение на мотивите и спазването на
материалния закон съдът съобразява следното:
Неоснователен се явява отказът за
сключване на допълнително споразумение за оказване на медицинска помощ по КП по
силата на НРД за медицински дейности за 2020- 2022 г., а именно по КП
№38-блок 1, КП №39, КП №40.1,
КП №41.1, КП №42.1, КП №45.
Правомощието на директора на РЗОК да сключва
допълнително споразумение
с изпълнителя на медицинска помощ е посочено в чл. 59б, ал. 1 ЗЗО. Същият е длъжен рамките на 30 дни от подаване на
заявлението да го сключи, ако изпълнителят отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО и на критериите за осигуряване на
достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО. Нормата на чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО регламентира, че "Националните
рамкови договори съдържат условията, на които трябва да отговарят изпълнителите
на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях".
Условията и реда в случая са регламентирани в чл. 259 – чл. 274б, Глава
Деветнадесета - Болнична помощ, от НРД за медицински дейности 2020 – 2022 г. На
следващо място, административният орган следва да извърши и анализ на
подадените със заявлението документи и цялостната фактическа обстановка, до
колко се покриват изискванията на чл. 59в ЗЗО, каквото е второто изискване на чл. 59б ЗЗО, респ. положителна предпоставка за сключване на
допълнително споразумение.
При произнасяне по заявленията за
сключване на договор/допълнително споразумение с изпълнител на болнична помощ директорът на РЗОК действа в
условията на обвързана компетентност, тъй като законосъобразното решение е само
едно и органът не разполага с избор измежду юридически равностойни варианти –
органът може да сключи договор с изпълнителя, ако последният отговаря на
условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за осигуряване на достъпност и
качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО, или да издаде заповед, с която да направи мотивиран
отказ за сключване на договор, когато лечебното заведение не отговаря на
визираните по-горе условия и критерии. Директорът на РЗОК е обвързан от
преценката относно условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 и на критериите за
осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в ЗЗО, чието изпълнение от изпълнителя на болнична помощ е
поставено като нормативно изискване и условие за сключване на договор. С оглед на изложеното чл.13 АПК в случая не е приложим,
доколкото същият касае случаи, при които административният орган действа при
условията на оперативна самостоятелност.
В случая отказът е постановен на основание
чл.25, ал.5 от НРД, като е прието, че не е налице хипотезата чл.25, ал.6, доколкото
липсват документи удостоверяващи, че е извършена процедурата по чл.37б от ЗЛЗ,
с оглед на което е налице хипотезата на
чл.26, ал.1, т.1 от НРД - лечебното заведение не отговаря на изискването на чл.25,
ал.6 от НРД.
Така изложените мотиви от органа са
основани на неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО, респ. идентичната на чл. 25, ал. 5 от НРД МД 2020-2022 г. предметът на договорите и
допълнителните споразумения сключени с РЗОК не може да се разширява, а в ал. 7 на чл. 59б (ал. 6 на чл. 25 от НРД) са предвидени изключения от посочената забрана,
съгласно които ал. 5 не се прилага за лечебни заведения за болнична помощ
и комплексни онкологични центрове получили разрешение за осъществяване на
лечебна дейност след провеждане на процедурата по чл. 37а, съответно по чл. 37б от Закона за лечебните заведения, в която НЗОК е дала положително
становище за финансиране на съответните дейности,
както и за лечебни заведения за извънболнична помощ в случаите, когато е
установена недостатъчност от съответната извънболнична помощ въз основа на
извършена оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта.
Безспорно се установява, че в сключения Договор № 150667 от 25.02.2020 г. за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни
процедури с НЗОК сред договорените клинични пътеки са КП
№38-блок 1, КП №39, КП №40.1,
КП №41.1, КП №42.1, КП №45. Не е спорно, че единственият лекар със специалност „Пневмология
и фтизиатрия“ е напуснал ЛЗ, с оглед на което ЛЗ вече не е могло да ги
изпълнява, във връзка с което с анекс №36/24.03.2021 г. е прекратен договора за
БМП, в частта за посочените клинични пътеки. След сключване на трудовия договор
с д-р П. от 25.01.2023 г. лечебното заведение отново отговаря на изискванията
за изпълнение на горепосочените КП. Доколкото тези КП са били включени в
предмета на договора и дейностите по тях са били изпълнявани през значителен
период от време /още от 2012 г. до 2021 г./ съдът приема, че не е налице
хипотезата на разширяване на предмета на сключения договор, а възстановяване на
първоначалния предвиден в договора предмет, относно посочените КП. В тази
връзка от административният орган не са изложени мотиви досежно приетото от
него наличие на хипотезата на разширяване на предмета на договора, доколкото
налице са данни за възстановяване на временно преустановеното изпълнението на
КП, респ. не са обсъдени от негова страна всички относими факти и обстоятелства.
От органа не са обсъдени обстоятелствата, че към момента на подаване на
заявлението оспорващият отново е отговарял на изискванията, които са основания
за частичното прекратяване на договора с анекс №36/24.03.2021 г.
В този смисъл е съдебната практика - Решение № 1543 от
13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9923/2022 г.
Регламентираната процедура в чл. 37б от Закона за лечебните заведения е неприложима за ЛЗ по отношение на
дейностите по специалност „Пневмология и фтизиатрия“, доколкото дейността е
изпълнявана от 2012 г., и продължава да е налице и в приложеното разрешение за
осъществяване на лечебна дейност №МБ-336/07.07.2022 г. /л.6-л.8/. Следва да се
отбележи, че същото е издадено по време, когато ЛЗ временно не е имало
специалист със специалност „Пневмология и фтизиатрия“, но въпреки това му е
разрешено да осъществява тази дейност. Също така разрешителното е на основание
чл.50, ал.2 от ЗЛЗ – в която хипотеза при съобразяване с обстоятелството, че ЛЗ
е осъществявало дейност по специалност „Пневмология и фтизиатрия“ от 2012 г.,
явно не е налице нова медицинска дейност по смисъла на ЗЛЗ.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 1а ЗЗО, а именно, че договори не могат да се сключват с нови
лечебни заведения за болнична помощ или за нови медицински дейности,
осъществявани от лечебни заведения за болнична помощ, ако в процедурата по чл. 37а или чл. 37б ЗЗО лечебното заведение е предоставило информация, че
няма да ползва средства на НЗОК като източник на финансиране на дейността си
или НЗОК е дала становище за невъзможност за финансиране на съответните дейности. Забраната не се прилага при
нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната
болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на
заявление за сключване на договор по чл. 59, ал. 1 ЗЗО, установена въз основа на
оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за
недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ се извършва от
Изпълнителна агенция "Медицински надзор". В настоящата хипотеза, от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че от
страна на оспорващото дружество дългогодишно са изпълнявани процесните КП – от
2012 до 2021 г., а временното им преустановяване, не следва да се третира, като
нова дейност и/или увеличаване на дейността. Съдът счита, че доколкото
процесните КП са предмет на договор № 150667/25.02.2020 г., то оспорващият към
момента на сключването му е отговарял на всички нормативни изисквания за
предоставяне на медицинска помощ по тези КП.
В случая, видно от административната
преписка, от страна на оспорващия към заявление вх. № 51-07-15/31.01.2023 г. са
приложени редица документи. Последните са обсъдени от административния орган,
като е прието, че липсва само разрешение по чл.37б от ЗЛЗ – явно са налице останалите
изискуеми документи, което е видно и от становищата на комисията по приема на
документи. Както е посочено по-горе, такова разрешение не е необходимо, поради
което оспорващият отново отговаря на изискванията за включване на процесните КП
в договор № 150667/25.02.2020 г. Неправилно е прието, че в процесния случай е
налице заявяване на БМП по КП по изцяло нови такива, а не за възстановяване на
предходно положение.
С оглед на изложеното, процесната заповед
противоречи и на материалния закон.
Заповедта е издадена и в противоречие с
целта на закона (да се осигури адекватно и достатъчно здравно обслужване на
населението в територията, в която МБАЛ осъществява дейността по КП).
По останалите твърдения на страните съдът
съобразява следното:
На законосъобразността на заповедта не се
отразява последващото подаване на заявление за сключване на допълнително
споразумение към ИД. Доколкото в заповедта като основание за отказ не е
посочено намаляване на бюджета на ЛЗ, респ. липса на финансиране на процесните
КП, изложените твърдения в писмената защита на ответника в тази насока, и то
при условия на евентуалност, не са свързани с предмета на делото и не следва да
бъдат обсъждани.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената
заповед за издадена при липса на цялостни мотиви, постановена в противоречие с
материалния закон и целта закона, което обуславя извод за основателност на
подадената жалба.
Оспореният отказ, обективиран в процесната
заповед, следва да се отмени и преписката върне на ответника за ново произнасяне
по Заявление вх. № 51-07-15/31.01.2023 г., съгласно мотивите на решението по
прилагането на закона. Съгласно чл.174 АПК следва да се определи срок за новото
произнасяне, като същото следва да стане в 14-дневен срок от получаването на
преписката.
Предвид изхода на делото, искането на оспорващия
за присъждане на разноски и на основание по чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира, че НЗОК, гр.София следва
да заплати на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Свети
Пантелеймон-Плевен“ ООД разноските по делото, съгласно представения списък с разноските на /л.259/, а именно 50
лв. за платена държавна такса /л.47/ и адв. хонорар в размер на 500 лв., който
е уговорен и действително заплатен, видно от пълномощното на л.48 и договора за
правна защита и съдействие на л.49 или разноски по делото общо от 550 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл.173, ал.2 и
чл.174 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-09-17/14.02.2023 г. на Директора
на РЗОК – Плевен.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на РЗОК – Плевен за ново
произнасяне, при съобразяване с изложените мотиви, в 14-дневен срок от
получаването на преписката.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, гр.София да заплати
на МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „Свети
Пантелеймон-Плевен“ ООД с ЕИК *********, гр. Плевен, ул. „Трите бора“ № 24 сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/