№ 3057
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100511682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20162648/25.07.2021г., постановено по гр.д. №13731/2020г.
по описа на СРС, 49 състав, е отхвърлен предявеният от К. Б. А. срещу „А.“
ЕООД иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че К. Б. А. не дължи на „А.“ ЕООД сумата от
1312,29 лева – главница, ведно със законната лихва за периода от 19.12.2010г.
до окончателното й изплащане, както и за сумата от 126,25 лева – разноски по
заповедното производство на основание издаден изпълнителен лист от
05.01.2011г. по ч.гр.д. №56757/2010г. на СРС, 65 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №20198490400770 по описа на ЧСИ А.П..
Осъден е К. Б. А. да заплати на „А.“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца К. Б. А., чрез пълномощника адв.
Б. М., срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно
поради неправилно приложение на материалния закон. Въззивникът
поддържа, че прекратяването на изпълнителното дело заличава с обратна
сила всички извършени изпълнителни действия и тяхното правно значение,
1
поради което към датата на образуване на изп. дело №770/2019г. били изтекли
осем години от датата на издаване на изпълнителния лист. Освен това
неправилно съдът приел, че с депозираната молба от 21.10.2015г. е налице
прекъсване на давността, като се излагат доводи, че молбата на взискателя с
посочване на определен изпълнителен способ не била от кръга действия,
които водят до прекъсване или спиране на давността. До тези последици
водели само действията на съдебния изпълнител по принудително събиране
на вземането. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
уважен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна „А.“ ЕООД, чрез пълномощника юрисконсулт Х.А., с
който е заявено становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи,
че са налице юридически факти и предприети действия от кредитора, които
са прекъснали погасителната давност преди тя да изтече.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на вземания по издаден изпълнителен лист от 05.01.2011г. по
гр.д. №56757/2010г. по описа на СРС, 65 състав, в полза на „Ю.Л.“ АД срещу
К. Б. А. за сумата от 1312,29лева – главница, ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от 19.11.2010г. до окончателното плащане, както и
сумата от 126,25 лева разноски, за събиране на които е образувано изп. дело
№20198490400770 по описа на ЧСИ А.П. с район на действие СГС.
С договор за продажба на вземания от 01.06.2014г. „Ю.Л.“ АД е
продало на „А.“ ЕООД вземанията си срещу ищеца по процесния
изпълнителен лист.
Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на
правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане,
прихващане и др/.
В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в
изпълнителния лист, издаден по гр.д. №56757/2010г. по описа на СРС, 65
състав, поради изтекла погасителна давност.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж”
от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1
от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според
разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника.
В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен
лист, издаден на 05.01.2011г., е образувано изп. дело №20158490401292 по
описа на ЧСИ А.П. с район на действие СГС, като с подадената на
21.10.2015г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят
„А.“ ЕООД е посочил конкретни изпълнителни способи – запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, и при условията на евентуалност запор върху
вземанията по банкови сметки на длъжника.
Подадена е на 14.09.2017г. молба от взискателя за извършване на
справки за налични трудови договори на длъжника, за открити банкови
сметки на името на длъжника, както и за налагане на запор върху трудовото
3
възнаграждение на длъжника, респ. на запор върху вземанията по банковите
му сметки.
С молба от 07.06.2019г. взискателят е поискал да му бъде върнат
оригинала на изпълнителния лист и да бъде прекратено производството по
делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Подадена е на 26.07.2019г. молба от „А.“ ООД за образуване на
изпълнително дело срещу К. Б. А. въз основа на същия изпълнителен лист. По
молбата е образувано изп. дело №20198490400770 по описа на ЧСИ А.П.. С
молбата са посочени конкретни изпълнителни способи: запор върху
вземанията по банкови сметки на длъжника и запор върху трудовото му
възнаграждение.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се
прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж”
от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с
предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1
от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според
разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на
вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният
процес се прекратява, ако в течение на две години от последното
изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново
изпълнително действие.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното
тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица
на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа,
давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността
тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се
прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може
4
да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ
(кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение
влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на
ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да то приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни
5
способи.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп.
производство производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право,
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
В случая давността за вземанията по изпълнителния лист е петгодишна,
като с подадените от ответното дружество молби на 21.10.2015г.,
14.09.2017г., 26.07.2019г., с които са посочени конкретни изпълнителни
способи и е направено искане за предприемане от съдебния изпълнител на
действия за събиране на вземанията, давността е прекъсната и същата не е
изтекла.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че
прекратяването на изпълнителното производство заличава с обратна сила
всички изпълнителни действия и тяхното правно значение. С решение
№126/28.06.2022г., постановено по гр.д. №3409/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., е
обобщена установената практика на ВКС (в този смисъл решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., решение № 3/04.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019
г., III г. о., решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. ), с
която се приема, че перемпцията и давността са отделни правни институти,
като перемцията е без правно значение за давността. Общото между тях е, че
едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за
давността. Те са обаче два различни правни института, уреждат различни по
характер срокове (давностен и преклузивен), като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК не е производен от давностния по чл.110 ЗЗД, и са с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
6
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва – тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД
давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на
действия за принудително изпълнение, и то независимо от по-нататъшната
съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Поради изложеното предявените отрицателни установителни искове за
недължимост на сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д.
№56757/2010г. по описа на СРС, 65 състав, поради изтекла погасителна
давност, са неоснователни и решението на първоинстанционния съд, с което
са отхвърлени, е правилно.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20162648/25.07.2021г., постановено по
гр.д. №13731/2020г. по описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА К. Б. А. да заплати на „А.“ ЕООД разноски за въззивното
производство в размер на 100 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8