РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20221700500618 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на депозирана от К. Л. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Т. И. С. от САК срещу решение № 63 от 05.05.2022
г., постановено по гр.д. № 402/2021 г., на PC – Радомир, с което са
отхвърлени предявените искове, с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2
ГПК, предявени от К. Л. С. срещу С. Б. С., за признаване за установено в
отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата е собственик на
недвижим имот с идентификатор № 412332.20.17, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.***, община ***, одобрени със Заповед РД-18-
1120 от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща
поземлен имот - нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в
мест.“***“, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, при граници
/съседи/: имот № ***- нива на С. Б. С., имот № ***- населено място в с.***,
общ.***, имот № ***- път III клас на Министерство на транспорта, имот №
***- напоителен канал и имот № ***- полски път на община ***, за осъждане
на ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния недвижим
имот, както и да отмени съставения в полза на ответницата нотариален акт за
1
собственост върху недвижимия имот, придобит на основание възлагане от
частен съдебен изпълнител № **, том **, рег. № ***, дело № 259 от
16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д. с рег. № *** на НК, с район на
действие Районен съд-Радомир. С обжалваното решение е било прекратено,
като недопустимо производството по предявените евентуални искове на К. Л.
С. срещу С. Б. С., с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД– за присъждане на
паричната равностойност на продадения недвижим имот, съгласно чл.68 ЗС,
вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с чл.79, ал.1 от ЗС.
С оглед изхода н а спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК районният съд
е осъдил ищцата да заплати на ответницата сумата от 600 лева - направени
разноски по делото.
С жалбата адв. Т. С. обжалва изцяло постановеното на 05.05.2022г. по
делото съдебно решение, с което районният съд е отхвърлил като
неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.108 ЗС и чл.537,
ал.2 ГПК, предявени от ищцата К. Л. С. от ***, ЕГН: **********, срещу
ответницата С. Б. С. от ***, ЕГН: **********, с които моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между ищцата и
ответницата, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор №
№41232.20.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***,
община Радомир, одобрени със Заповед РД~ 18-1120 от 16.05.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен имот - нива с
площ от 3,386 дка /три хиляди триста осемдесет и шест кв. метра/, девета и
четвърта категория, в местността “***“, съставляващ имот № *** /двадесет
хиляди и седемнадесети/ по плана за земеразделяне, при граници /съседи/:
имот № *** - нива на С. Б. С., имот № *** - населено място в село ***,
община Радомир, имот № *** - път III клас на Министерство на транспорта,
имот № *** - напоителен канал и имот № *** - полски път на община ***, да
бъде осъдена ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния
недвижим имот, както и да отмени съставения в полза на ответницата
нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на
основание възлагане от частен съдебен изпълнител № **, том **, per. № ***,
дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д. с per. №*** на НК, с
район на действие Районен съд — гр. Радомир, и прекратява производството
по предявените евентуални искове на ищцата К. Л. С. от ***, ЕГН:
**********, срещу ответницата С. Б. С. от ***, ЕГН: **********, с които на
основание 57, ал.2 ЗЗД, моли да й бъде присъдена стойността на продадения
недвижим имот, съгласно чл.68 ЗС, вр. с чл.79, ал.2 ЗС, евентуално вр. с
чл.79, ал.1 от ЗС, както и осъжда К. Л. С., да заплати на С. Б. С., сумата от 600
лв. /шестстотин лева/направени разноски по делото.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че по делото
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е
обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е
съобразил правилно всички установени по делото факти в тяхната
взаимовръзка и развитие.
Сочи се още, че първоинстанционния съд е формирал изводите си
ръководейки се от изложеното в мотивите на решение № 125/09.04.2020 г., по
гр. д. № 418/2019 г. на Пернишки окръжен съд в производството по чл.437,
вр. чл.435 ГПК, с оглед на което е намерил, че по настоящото дело не са се
събрали доказателства по отношение на това въпросното удостоверение за
възлагане на недвижим имот на ЧСИ С. Д. да е било вписано, поради което
същото е непротивопоставимо на ответницата.
2
Претендират се направените разноски, както по настоящето дело в
размер на 1225 лева, така и пред първоинстанционния съд.
С писмения си отговор и в пледоарията си пред въззивния съд в открито
съдебно заседание въззиваемата страна, чрез адвокат Д.М. оспорва
въззивната жалба, като необоснована и моли въззивният съд да я остави без
уважение, като потвърди решението на РС – Перник, като правилно и
законосъобразно. Излага, че към момента на придобиване на процесния имот
през 2007 година от ЧСИ и към момента ищцата К. С. и К.С. се намирали в
законен брак, което означавало, че спорният имот представлявал СИО, а С.С.
бил длъжник по изпълнителното дело с кредитор банката, което означавало,
че настоящата ищца никога не била придобивала права от постановлението за
възлагане, тъй като длъжникът С.С. никога не е бил собственик на имота.
След като с договор за доброволна делба от 2002 година К.С. е придобил
собственост върху процесния имот, към датата на проданта на ЧСИ Б. през
2016 година именно той е бил собственик на имота, а ответницата е
придобила от него правата по публичната продан. Претендират се съдебни
разноски пред настоящата инстанция, съгласно своевременно представен
списък за разноски по чл.80 от ГПК в размер на 1500 лева – сторени разноски
за един адвокат. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на противната страна.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Решението е валидно - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански
дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по предявените
искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Радомир е бил сезиран с два обективно, кумулативно
съединени иска: ревандикационен, с правно основание чл.108 от ЗС и
евентуален – по чл.88, ал.2, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД - за ревандикация на
недвижим имот или присъждане на паричната му равностойност.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
участвала в закупуване на търг относно процесния недвижим имот с
идентификатор № 412332.20.17 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.***, община ***, одобрени със Заповед РД-18-1120 от
16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ поземлен
имот - нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в мест.“***“,
съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, при граници /съседи/:
3
имот № *** - нива на С. Б. С., имот № ***- населено място в с***., общ.***,
имот № ***- път III клас на Министерство на транспорта, имот № ***-
напоителен канал и имот № ***- полски път на община ***. Твърди се, че
имотът е придоби чрез публична продан по изп. д. № 7/2006 г. на ЧСИ С. Д. с
район на действие ОС- Перник.
По силата на постановление за възлагане процесният имот е бил
придобит от ответницата от ЧСИ след проведен публичен търг по изп. д. №
1429/2016 г., на ЧСИ С. Б., с район на действие ОС- Перник, след което е бил
издаден и атакувания с исковата молба нотариален акт за собственост върху
недвижимия имот, придобит на основание възлагане от частен съдебен
изпълнител с № **, том **, рег. № ***, дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден
от Нотариус М.Д. с рег. № *** на НК, с район на действие Районен съд-
Радомир.
Видно от писмените доказателства по изп. д. № 1429/2016 г., на ЧСИ С.
Б., приложено по настоящото К. С. е подала жалба срещу действията на ЧСИ,
изразяващи се в изнасяне на публична продан на процесния имот, като
окръжният съд се е произнесъл в производство по чл.437, ал.2, вр. чл. 435,
ал.4 ГПК с решение № 125/09.04.2020 г., постановено по гр. д. № 418/2019 г.,
по описа на ПОС, като е оставил без уважение жалбата по оплаквания срещу
изнасяне на публична продан на процесния имот. ОС Перник е приел, че
ищцата, като трето лице е представила постановление за възлагане на
недвижим имот от 04.09.2007 г., на ЧСИ С. Д., но тя не го е държала на годно
правно основание, тъй като съгл. чл.453, т.1 ГПК на взискателя и на
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето
и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.
Съдът е счел, че постановлението за възлагане на имота на през 2007 година
не е било вписано към момента на вписване на възбраната- 17.02.2012 година
и независимо, че това постановление има вещнотранслативен ефект по
отношение на имота на длъжника К.С., същият е непротивопоставим на
взискателя - банката, поради което е оставил жалбата на К. С. без уважение.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
По предявения ревандикационен иск, с правно основание чл. 108 от
ЗС:
Настоящият съдебен състав го намира за допустим, но разгледан по
същество – неоснователен.
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС предполага установяването от страна
на ищеца, с оглед доказателствената му тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК,
кумулативното наличие на три предпоставки, а именно: че той е собственик
на процесните движими вещи на соченото основание, както и че те се владеят
4
или държат именно от ответника, като това владение или държане се
осъществява без правно основание. От друга страна, в тежест на ответникът е
да докаже, че това владение или държане е правомерно.
По силата на чл.496, ал.2 от ГПК купувачът на имот след проведена
публична продан придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил
собственик преди влизане в сила на постановлението за възлагане.
Съгласно чл. 440 от ГПК, всяко трето лице може по исков път или с
възражение във висящ процес да установи, че недвижимия имот, върху който
е насочено изпълнението от съдебния изпълнител, не принадлежи на
длъжника, съответно купувачът не е станал собственик, ако правата на
третото лице да могат да се противопоставят на взискателите - чл. 496, ал. 2
ГПК. Ето защо в случая, по предявения ревандикационен иск ищцата следва
да докаже правото си на собственост върху имота по отношение на
ответницата и че последната го държи или владее без правно основание.
Въззивният съд приема, независимо че възприетото и изложеното в
решение № 125 / 09.04.2020 г., постановено по гр. д. № 418/2019 г., по описа
на ПОС в производството по чл.437, вр. чл.435 ГПК, макар и да не се ползва
със сила на пресъдено нещо, е изцяло относимо към процесния казус и
настоящия състав споделя изцяло мотивите му, тъй като липсват
доказателства за извършено надлежно вписване на постановлението за
възлагане на недвижимия имот от ЧСИ С. Д.. Това обуславя
непротивопоставимостта му на ответницата.
Съдът приема за неоснователно и твърдението на ищцата за
придобиване на процесния имот, поради изтекло в нейна полза давностно
добросъвестно владение от пет години.
Според чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
За първоначална дата на владението следва да се счита издаването на
постановлението за възлагане на имота от ЧСИ С. Д., а именно: 04.09.2007
година. Възбраната на имота обаче е била вписана на 17.02.2012 година от
ЧСИ С. Б. по изп.дело № 1429/2-16 година, преди датата на изтичане на
петгодишния срок - 04.09.2012 година.
Освен това съдът приема, че и десет годишния давностен придобивен
срок също не е бил осъществен, защото първото постановление за възлагане е
влязло в сила на 19.10.2007 година, но на 05.04.2017 година е бил извършен
опис на процесния недвижим имот от ЧСИ С. Б., с което и този срок е бил
прекъснат.
Ето защо въззивният съд счита, че в тази насока не следва да обсъжда и
преценява събраните пред районния съд гласни доказателства, тъй като
същите се явяват неотносими, не съдържащи данни и факти, различни от
5
възприетите и изложени по – горе обстоятелства и съображения, в
съответствие със събраните писмените доказателства по казуса.
На следващо място ирелевантно се явява и обстоятелството, дали
ищцата е отдавала процесния имот под аренда за няколко години и дали
договорът е бил надлежно вписан, както възразява ответницата, но за пълнота
на изложението следва да се отбележи, че съгласно възприетото в
тълкувателно решение № 2/2015, на ОСГТК на ВКС писмената форма с
нотариална заверка е условие за действителност на арендния договор, като
неспазването на предписаната форма обуславя нищожността му на основание
чл.26,ал.2 от ЗЗД. На вписване обаче подлежи всеки аренден договор по
чл.1,ал.3, независимо дали негов обект е земеделска земя и/или недвижимите
и движимите вещи за земеделско производство. Невписването в службите по
вписванията не прави арендния договор недействителен, вписването не е
елемент от фактическия състав на този договор и няма конститутивно
действие. Този извод следва от разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.второ от
закона, като вписването му има оповестително - защитно действие, като
гарантира правото на арендатора да ползва земята противопоставимо на
последващ приобретател - чл.17, ал.2, изр.първо, както и при последващо
учредяване на ограничено вещно право върху арендувания имот - чл. 17, ал. 5
и 6 от ЗАЗ.
Всичко изложено дотук мотивира съдът да остави без уважение така
предявения ревандикационен иск, като недоказан. Това води до отхвърляне и
на акцесорното искане по чл.537, ал.2 ГПК – за отмяна на издадения въз
основа на постановлението за възлагане констативен нотариален акт.
Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че в тази насока изцяло
възприема по реда на чл. 272 от ГПК обстойните и аргументирани мотиви на
първостепенния съд досежно искът по чл.108 от ЗС.
Горното обуславя решението на РС – Радомир следва да бъде
потвърдено в тази част, като правилно и законосъобразно.
С оглед неоснователността на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС и
на акцесорното искане по чл.537, ал.2 ГПК, такъв се явява и евентуалният, с
правно основание чл.88, ал.2, вр. чл.57, ал.2 от ЗЗД - за присъждане на
паричната равностойност на имота, предмет на ревандикационния иск.
По отношение на предявения евентуален иск за присъждане на паричен
еквивалент на недвижимия имот, на основание чл.57, ал.2 от ЗЗД съдът счита,
че според константната съдебната практика е допустимо евентуално
обективно съединяване на иск за собственост на движими вещи с иск за
заплащане на тяхната равностойност в случаите, когато вещта не е налице /ТР
№ 114 /01.11.1963г. по гр.д.№ 95/1963г., ОСГК/. Видно от разпоредбата на
чл.57, ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след като
нейният собственик отправи покана за връщането й или ако получателят я е
отчуждил или изразходвал след като е узнал, че я държи без основание, той
дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато
последната е по-висока.
В случая обаче съдът приема, че от една страна не се касае за движима
6
вещ, която не е налице, а от друга – процесният недвижим имот не е погинал
или отчужден от ответницата, а напротив – тя го владее на годно и валидно
правно основание. Междувременно, в полза на ищцата не е изтекла нито
кратката петгодишна придобивна давност за упражнено добросъвестно
владение, нито десет годишната – за недобросъвестно, както бе обсъдено по-
горе в мотивите на въззивния съд.
На поредно място, в конкретния казус ищцата не може да черпи
финансово компенсаторни права на договорно основание поради
неизпълнение, нито за неоснователно обогатяване, тъй като не е придобила
имота на годно правно основание, нито въз основа на давностно владение.
Гореизложеното налага в частта, с която е прекратено като недопустимо
производството по евентуалния иск, решението на районния съд да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което така предявения
евентуален иск да се отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да потвърди решението на районния съд в частта за разноските,
като следва да осъди въззивника да заплати на въззиваемата страна сумата от
1500 лева – за платен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна
инстанция.
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 63 от 05.05.2022 година, постановено по
гр.д. № 402/2021 г., на PC – Радомир В ЧАСТТА, С КОЯТО са отхвърлени
предявения иск, с правно основание чл.108 ЗС и искането по чл.537, ал.2 ГПК,
предявени от К. Л. С. срещу С. Б. С., за признаване за установено в
отношенията между ищцата и ответницата, че ищцата е собственик на
недвижим имот с идентификатор № 412332.20.17, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.***, община ***, одобрени със Заповед РД-18-
1120 от 16.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляваща
поземлен имот - нива с площ от 3.386 дка, девета и четвърта категория, в
мест.“***“, съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне, при граници
/съседи/: имот № ***- нива на С. Б. С., имот № ***- населено място в с.***,
общ.***, имот № *** - път III клас на Министерство на транспорта, имот №
*** - напоителен канал и имот № *** - полски път на община ***, за
осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението върху процесния
недвижим имот, както и да отмени съставения в полза на ответницата
7
нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, придобит на
основание възлагане от частен съдебен изпълнител № **, том ***, рег. № ***,
дело № 259 от 16.09.2020 г., издаден от Нотариус М.Д. с рег. № *** на НК, с
район на действие Районен съд-Радомир.
ОТМЕНЯ решение № 63 от 05.05.2022 година, постановено по гр.д. №
402/2021 г., на PC – Радомир В ЧАСТТА, С КОЯТО е било прекратено, като
недопустимо производството по предявения евентуален иск от К. Л. С. срещу
С. Б. С., с правно основание чл.88, ал.2, вр. чл.57, ал.2 ЗЗД – за присъждане на
паричната равностойност на продадения процесен недвижим имот, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ така предявения евентуален иск от К. Л. С. срещу С. Б. С.,
с правно основание чл.88, ал.2, вр. чл.57, ал.2 ЗЗД – за присъждане на
паричната равностойност на продадения процесен недвижим имот, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Л. С. да заплати на С. Б. С. сумата от 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева - разноски пред ОС Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8