Р Е Ш Е Н И Е
№ 1809 20 октомври 2022
г. гр.
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, І състав,
в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Христина Николова, като разгледа докладваното
от Председателя адм. дело № 2920 по
описа за 2021г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.Т.К., ЕГН:
**********,***, със съдебен адрес:***, офис 4, против Ревизионен акт № Р-16001621000157-091-001/30.07.2021г.,
издаден от Т.П. – началник сектор, възложил ревизията, и М.К. – главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден
с решение № 542 от 19.10.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” („ОДОП“) - гр. Пловдив относно непризнат данъчен кредит
в общ размер на 18 820,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 2 285,57лв.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността
на РА и иска неговата отмяна. Според него, неправилно не е признато право на
приспадане на данъчен кредит по доставките от прекия доставчици „Техномакс БГ“
ЕООД, „Бизи аутотранс“ ЕООД, „Плавида“ ЕООД и „Тинакомерц“ ЕООД, вследствие
действия, извършени от техните предходни доставчици. Не може водещ критерий за
непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит при получателя по
доставката да бъде липсата на материална, техническа и кадрова обезпеченост на
доставчиците за изпълнението й. Направено е позоваване на съдебна практика на
ВАС и СЕС. Претендира присъждане разноски по делото, съгласно представен списък.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото
писмена защита от пълномощника адв. Т..
Ответникът по жалбата – Директор на
Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юр. Р., е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и алтернативно прилагане разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК
по отношение на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За допустимостта:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил, В ЧАСТТА, предмет на настоящото съдебно
производство. Така постановеният от Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
По същество:
Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Началото на ревизионното производство е
сложено със Заповед № Р-16001621000157-020-001/11.01.2021г., издадена от Т.П. - началник сектор, на
основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК и с предмет данъчни задължения по ЗДДС за
данъчни периоди от 01.08.2019г. до 30.09.2020г. Определен е краен срок на
ревизионното производство до три месеца, считано от датата на връчване на ЗВР,
което направено по електронен път на 20.01.2021г. (удостоверение на л. 526). С
последващи ЗИЗВР №№ Р-16001621000157-020-002/14.04.2021г. и Р-16001621000157-020-003/19.05.2021г., връчени надлежно по електронен път, срокът на
ревизията е продължен до 18.06.2021г.
Съставен е Ревизионен доклад № Р-16001621000157-092-001/02.07.2021г., в срока по чл. 117 от ДОПК. Против констатациите в РД е подадено възражение вх. № 70-00-4782/20.07.2021г.,
без приложени към него писмени доказателства. Възраженията са обсъдени,
намерени са за неоснователни и в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на
съставения РД, е издаден и процесният РА. Същият е оспорен по административен
ред, като към жалбата не са приложени писмени доказателства.
Ревизията е възложена от надлежно оправомощен с
правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. По
делото е представена заповеди № РД-09-2433/16.12.2019г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив (л. 14 – 17), изменена със заповед № РД-09-849/10.05.2021г.
на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 540 – 540 гръб). Налице е и
надлежно оправомощаване на ръководителя на ревизията, като в тази връзка е
представена заповед № РД-09-1530/30.09.2020г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив (л. 12 – 13). Представени са доказателства за валидни КЕП на възложилия
ревизията и членовете на ревизиращия екип (л. 33 – 35 и л. 537 – 539).
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от
надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен
орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и
е постановено в рамките на преклузивния срок по чл. 109 от ДОПК.
През
ревизирания период РЛ няма регистриран ЕТ, но като ФЛ има регистрация като
земеделски производител. Същият е
декларирал дейност по отглеждане на едър рогат добитък с млечно направление и
има регистрация по ЗДДС, считано от 01.07.2016г.
С обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен
кредит за данъчен период м. 11.2019г. на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във
връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС фактури и доставчици, както следва:
-в размер на 6 000лв. по 6бр. фактури с предмет на
доставка фураж, издадени от „ТИНАКОМЕРЦ“ ЕООД - гр. София. Данъчният кредит по
фактурите е упражнен от РЛ през данъчни периоди м. 08.2019г. - 2 800лв.,
м. 09.2019г. – 2 600лв. и м. 11.2019г.
– 600лв.
При извършена проверка в ИС на НАП е
установено, че доставчикът е дерегистриран за целите на ЗДДС по инициатива на
орган по приходите, считано от 11.11.2019г. С цел установяване реалността на
доставките на дружеството – доставчик е инициирана насрещна проверка,
приключила с протокол № П-04001521048941-141-001/19.04.2021г.
В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по електронен път, са представени копия на
процесните фактури; приемо - предавателни протоколи; свидетелство за
регистрация на ФУ; копия на фактури от предходни доставчици „ЕМ КОНСТРУКТ“
ЕООД, „ПОПАЙ - 8“ ЕООД и „4 - НЕТ“ ЕООД, придружени с приемо - предавателни
протоколи, договори или спецификация; счетоводни регистри.
На посочените предходни доставчици
също са извършени насрещни проверки, при които е установено следното:
-относно „ЕМ КОНСТРУКТ“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221021087845-141-001/01.07.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 28.09.2011г. – по
избор, независимо от облагаемия оборот и дерегистрирано, считано от 28.09.2019г., поради установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл.
32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Извършена е допълнителна проверка в
ИС на НАП, при която е установено, че за данъчен период м. 07.2019г. в
дружеството не е имало назначени на трудови правоотношения лица; за 2019 г. не
е подавана ГДД по чл. 92 от ЗКПО; дружеството има изискуеми задължения в големи
размери.
-относно „ПОПАЙ - 8“ ЕООД: При извършената
насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22002321087656-141-0018/25.06.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 02.11.2011г. и няма повторна
регистрация за целите на този закон. По повод на съставеното за целите на
проверката ИПДПОЗЛ са предприети действия по реда на чл. 32 от ДОПК. При извършена проверка в ЕСГРАОН
данни от информационните масиви на НАП е установено, че представляващият
дружеството И.Б.Ш. е починал на 15.02.2015г. При направена справка в Търговския
регистър е установено, че посоченото лице е вписано като представляващ
дружеството и няма прехвърляне на дружествени дялове.
-относно „4 - НЕТ“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221021085663-141-001/05.07.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 01.03.2019г., при
установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, като фактурата – предмет на
проверката, е издадена след дерегистрацията по ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ,
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и
писмени обяснения.
-в размер на 7 007,84лв. по
6бр. фактури с предмет на доставки ярма (фураж за животни), бали люцерна, издадени от „БИЗИ АУТОТРАНС“ ЕООД - гр.
София. Данъчният кредит е упражнен от РЛ през данъчни периоди м. 07.2020г. - 1 004,70лв., м. 08.2020г. –
5 001,50лв. и м. 09.2020г. – 1 001,64лв.
С цел установяване реалността на
доставките е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22221021049262-141-001/14.04.2021г. при ТД на НАП –
гр. София. При проверката е установено, че дружеството е дерегистрирано по
ЗДДС, считано от 16.02.2021г. при установени обстоятелства по реда на чл. 176
от ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено на лицето по електронен път, са
представени: копия на процесните фактури; приемо - предавателни протоколи към
фактурите; фискални бонове от ЕКАФП; свидетелство за регистрация на ФУ №
4399336/18.02.2020г. за модел ELTRADE A1 KL, инд. № ED347768, инд. № на ФП
44347768; 3бр. фактури, издадени от предходните доставчици „АЙ ЗЕТ ТРЕЙД“ ЕООД,
„ДЕЛУ СНЕЙЛС БГ“ ЕООД и „С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, придружени с приемо - предавателни
протоколи; хронологични регистри на счетоводни сметки, описани подробно в РД.
Извършена е допълнителна проверка в ИС
на НАП, при която е установено, че процесните фактури са отразени в отчетните
регистри по ЗДДС със закъснение през данъчен период м. 02.2021г.; през периода
на тяхното издаване не са установени данни за лица, наети по трудови или
извънтрудови правоотношения; дружеството има просрочени публични задължения в
особено големи размери, включително за проверявания период.
При анализ на данните в събраните
доказателства, ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени
документи и писмени обяснения за мястото на изпълнение на доставките; данни за
обекти/складове на получателя/изпълнителя; данни за лицата, извършили
разтоварването на стоките; договори, анекси, споразумения; документи, относно
начина на осъществяване на транспорта по доставките данни за чия сметка е
извършен и др.
На посочените предходни доставчици
също са извършени насрещни проверки, при които е установено следното:
-относно „АЙ ЗЕТ ТРЕЙД“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221021085662-141-001/25.06.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 28.09.2011г. – по избор,
независимо от облагаемия оборот и дерегистрирано, считано от 18.05.2012г.,
поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ,
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и
писмени обяснения.
-относно „ДЕЛУ СНЕЙЛ“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22220621087212-141-001/01.07.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 30.05.2011г. и
дерегистрирано, считано от 03.06.2013г., при установени обстоятелства по чл.
176 от ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са
представени изисканите документи и писмени обяснения.
-относно „С ЕЙЧ ЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221021085661-141-001/09.07.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 11.01.2018г. и
дерегистрирано, считано от 08.05.2019г. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда
на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и писмени обяснения.
-в размер на 5 205лв. по 5бр.
фактури с предмет на доставки ярма - фураж
за животни, люцерна, издадени от „ПЛАВИДА“ ЕООД - гр. София. Данъчният кредит е
упражнен от РЛ през данъчни периоди м. 04.2020г.
- 1 400лв., м. 05.2020г. – 1 800лв. и м. 06.2020г. – 2 005лв.
С цел установяване реалността на
доставките е извършена насрещна проверка, документирана с протокол № П-22221321049755-141-001/15.04.2021г. при ТД на НАП –
гр. София. При проверката е установено, че дружеството е дерегистрирано по
ЗДДС, считано от 03.07.2020г. при установени обстоятелства по реда на чл. 176
от ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено на лицето по електронен път, са
представени: копия на процесните фактури; приемо - предавателни протоколи към
фактурите; дневни финансови отчети, удостоверяващи плащанията; свидетелство за
регистрация на ФУ № 4404199/10.03.2020г.; покупни
фактури от предходни доставчици на дружеството „БРКСАО“ ЕООД, „БУЛСОФСТРОЙ“
ЕООД, и „СТОУН ХАУЗЕС“ ЕООД; хронологични
регистри на сметки 411, 501, 702, 4532, 304, 401. При проверка в ИС на НАП е
установено, че процесните фактури са отразени в отчетните регистри на
дружеството – доставчик по ЗДДС; за периода на тяхното издаване не са
установени данни за лица, наети по трудови правоотношения.
На посочените предходни доставчици
също са извършени насрещни проверки, при които е установено следното:
-относно „БРКСАО“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221021087852-141-001/09.07.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 05.06.2019г.; не е подало
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2020г.; за разглеждания период не е имало наети на
трудови и извънтрудови правоотношения лица. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по
реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и писмени
обяснения.
-относно „БУЛСОФСТРОЙ“ ЕООД: При
извършената насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221221091063-141-001/29.06.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 16.04.2018г. при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; процесната фактура е издадена след
дерегистрацията му по този закон; за периода от 01.03.2020г. до 31.03.2020г.
има данни за назначени 8 лица по трудови правоотношения. В отговор на ИПДПОЗЛ,
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и
писмени обяснения.
-относно „СТОУН ХАУЗЕС“ ЕООД: При извършената
насрещна проверка, приключила с протокол №
П-22221421085874-141-001/30.06.2021г. при ТД на НАП – гр. София, е установено,
че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 04.08.2015г. по инициатива
на органи по приходите. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и писмени обяснения.
-в размер на 607,60лв. по една
фактура с предмет на доставка фураж за животни, издадена от „ТЕХНОМАКС БГ“ ЕООД
- гр. София. Данъчният кредит е упражнен от РЛ през данъчен период м. 12.2019г.
С цел
установяване на реалността на доставката на дружеството е извършена насрещна
проверка, документирана с протокол № П-22221021049344-141-001/14.04.2021г. при
ТД на НАП – гр. София. При проверката е установено, че „ТЕХНОМАКС БГ“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС, считано от 02.08.2012г. В отговор на ИПДПОЗЛ, връчено по
електронен път, са представени заверени копия на фактура №
**********/20.12.2019г. с получател РЛ; стокова разписка; дневен финансов отчет
и свидетелство за регистрация на ФУ, като е пояснено, че разплащането по
фактурата е в брой; фактура от предходен доставчик „БУЛСОФСТРОЙ“ ЕООД; приемо -
предавателен протокол между „БУЛСОФСТРОЙ“ ЕООД и „ТЕХНОМАКС БГ“ ЕООД;
счетоводни регистри.
При
извършена допълнителна проверка в ИС на НАП е констатирано, че процесната фактура
не е отразена в отчетните регистри по ЗДДС на „ТЕХНОМАКС БГ“ ЕООД, тъй като подадената
за периода СД по ЗДДС е с нулеви данни. Установено е още, че дружеството няма
назначени лица по трудови правоотношения за разглеждания период. Представената
фактура за предходна доставка не е включена от „ТЕХНОМАКС БГ“ ЕООД в СД по ЗДДС
и дневника за покупки за съответния период и до момента на извършване на
насрещната проверка.
При анализ
на представените доказателства ревизиращите органи по приходите са направили
извод, че от страните по сделката не и предоставена информация относно мястото
на изпълнение на доставката; как е извършено транспортирането и за чия сметка;
лица, участвали в приемо - предаването и извършили разтоварването на фуража. В
представената стокова разписка като предал и приел стоката са посочени
единствено управителите на двете дружества.
На предходния
доставчик „БУЛСОФСТРОЙ“ ЕООД също е извършена насрещна проверка, приключила с
протокол № П-22221221090234-141-001/24.06.2021г. при ТД на НАП – гр. София. При
проверката е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от
16.04.2018г. при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. В отговор на ИПДПОЗЛ,
връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, не са представени изисканите документи и
писмени обяснения. Фактурата – предмет на проверката, е издадена след датата на
дерегистрация на „БУЛСОФСТРОЙ“ ЕООД по ЗДДС и дружеството не е подало ГДД по
чл. 92 от ЗКПО за 2019г.
С цел
установяване реалността на процесните доставки на РЛ също е връчено ИПДПОЗЛ и
са изискани документи и писмени обяснения, подробно описани в констативната
част на РД, включително информация за транспортирането на стоките с индивидуализиращи
данни за транспортно средство, идентификационни данни за шофьор, извършени
транспортни разходи; място на получаване, съхранение на стоките и други. В
отговор на ИПДПОЗЛ са представени единствено процесните фактури, придружени с
касови бележки. Депозирани са писмени обяснения, съгласно съдържанието на които
кореспонденцията с преките доставчици е осъществявана чрез Интернет; за
разплащанията в брой не си спомня от кои лица са получени сумите; транспортът е
за негова сметка (без конкретни данни и доказателства за това); стоките се
съхраняват във фермата.
След
анализ на данните в събраните при ревизията документи и писмени обяснения,
ревизиращите органи по приходите са направили извод, че не са представени доказателства
за извършена доставка на стоки по процесните фактури по смисъла на чл. 6 от ЗДДС,
именно от издателите на фактурите (преки и предходни доставчици). Не се доказва
наличието на кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост за извършване на
доставките, както и не са представени доказателства за произхода на стоките;
липсват доказателства за извършен транспорт, както и такива, удостоверяващи
реално предаване на стоките в конкретен обект и извършване на доставките.
Формиран е
извод, че са налице само фактури, които не документират реални облагаеми
доставки и не може да се приеме, че са изпълнени законовите изисквания за
възникване на право на приспадане на данъчен кредит. На основание разпоредбите
на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 25,
ал. 6 от ЗДДС на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен
кредит на обща стойност 18 820,44лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на
2 285,57лв.
В хода на съдебното обжалване са приети като доказателство от ответника доказателства за
валидност на КЕП на издателите на ЗВР, РА и РД (л. 537 – 539); заповед №
РД-09-849/10.05.2021г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив (л. 540 – 540
гръб) и заповед № РД-09-1602/08.10.2020г. на директора на ТД на НАП – гр.
Пловдив (л. 541 – 542 гръб).
В съдебното заседание на 20.09.2022г.
е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице И.С., с направено възражение за частична необоснованост от
процесуалния представител на ответника.
След анализ на данните в представени
по делото доказателства и проверка в счетоводството на жалбоподателя, вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-въпрос 1: в таблица на л. 563 – 564 са
посочени процесните фактури, по които на жалбоподателя е отказан данъчен
кредит. Фактурите са намерили отражение в счетоводството на К., като са
придружени и от други документи, свързани с доставката. Направено е уточнение,
че не може да се даде отговор на задачата по отношение счетоводните записвания
при жалбоподателя на доставките с преки доставчици „Тинакомерц“ ЕООД и
„Техномакс БГ“ ЕООД, тъй като през 2013г. счетоводната отчетност е водена от
„друга счетоводна кантора“, която не е представила документи. По отношение
доставките с преки доставчици „Плавида“ ЕООД и „Бизи аутотранс“ ЕООД са взети
счетоводни операции дебит сметка 302/1 Материали, дебит сметка 453/1 Начислен
ДДС на покупките, срещу кредит сметка 401 Доставчици. Вещото лице не е
осъществила контакт с нито един от преките и предходни доставчици, но може да
направи своите експертни изводи въз основа на събраните при ревизията
доказателства (л. 564 – 565). ;
-задача 2: съгласно представените по делото
преводни нареждания, доставчикът „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД е получил разплащания по двете
процесни фактури. Част от разплащането на стойност 443 650 евро е под
формата на открит акредитив в полза на доставчика. Разликата между стойността
на процесните фактури и заплатената сума се дължи на преизчисления на вещото
лице на паричните средства в евро в български лев по фиксиран курс на БНБ от
1,95583лв. за 1 евро;
-задача 3: данъкът по процесните фактури е
намерил отражение в отчетните регистри по ЗДДС на доставчика „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД
като за данъчен период м. 11.2019г. е формиран резултат за периода ДДС за
внасяне в размер на 14 760,15лв., който е внесен в приход на бюджета;
-задача 4: съгласно счетоводна справка на
„ТЕЛЕМАТ“ ЕООД в счетоводството на дружеството са взети следните счетоводни
операции във връзка със сделките с жалбоподателя „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД:
дебит сметка 411/1 Клиенти, партида „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД с цялата стойност
на фактурите срещу кредит сметка 702 Приходи от продажбата на стоки или 703
Приходи от продажбата на услуги с данъчната основа по фактурите и кредит сметка
453/2 Начислен ДДС на продажбите със сумата на начисления данък. Сметка 702 и
703 са приключени със сметка 123 Печалби и загуби за текущата година и участват
във формирането на СФР;
-задача 5: съгласно представени от доставчика
счетоводни документи, през месец ноември 2019г. в дружеството са назначени по
трудови правоотношения 7 лица на длъжности, посочени в таблица на л. 2669.
Доставчикът разполага с активи, осчетоводени по сметка 204 Машини и съоръжения,
206 Транспортни средства и 206 Офис оборудване на неголяма стойност.
Същевременно, е представен договор за наем с наемодателя ЕТ „ТЕЛЕМАТ – МИЛКО
МИЛАНОВ“ за отдаване под наем на метална конструкция, находяща се в с. Кривина,
район Панчарево, Столична община, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 142, ведно с машини и
съоръжения, изброени на л. 2670. По делото е представена фактура за заплащане
на наемната цена на складовото помещение за месец 11 и 12.2019г.;
-задача 6: към процесните фактури са приложени
следните съпътстващи документи: за доставката на резервни части – опаковъчен
лист № 11/06.11.2019г. с подробно описание на видове и количества резервни
части; приложение № 1 „Списък на резервни части“; приемо – предавателен
протокол; допълнително споразумение от 30.09.2019г. към договор за доставка на
нова линия за производство на метални топки от 03.07.2017г. за поемане на
задължения на основния доставчик австрийско дружество от прекия доставчик
„ТЕЛЕМАТ“ ЕООД;
за доставката на услуга обучение на персонал:
приемо – предавателен протокол за успешно завършено обучение на служителите на
„ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД за производство на метални топки; програма за обучение
и доказателства за завършване на обучението на 08.11.2019г.
Според вещото лице е налице документална
обоснованост на съставените счетоводни записвания при доставчика и получателя
по доставките. Първичните счетоводни документи са отразени вярно и с точните
параметри във вторичните счетоводни регистри. Съставените статии не са
необичайни за такъв вид сделки в счетоводната практика и не противоречат на ЗСч
и СС. При жалбоподателя са отразени разходи за външни услуги по фактурата за
обучение, а закупените резервни части са заприходени по сметки от гр. 20 като
производствени машини и оборудване. Допустимо е осчетоводяването на резервните
части и по сметки от гр. 30, в зависимост от спецификата на индивидуалния
сметкоплан и на целите за които са закупени. Тъй като сметките от гр. 20 и гр.
30 са материални, а не разходни, т.е. отразяват дълготрайни и краткотрайни
активи, то това не би се отразило на СФР на получателя по доставките. При
жалбоподателя отразяването е по сметки от гр. 20 като ДА, което означава, че
дружеството е сметнало, че ще черпи дългосрочна икономическа изгода от тях.
Налице са извършени разплащания по доставките по банков път, които са отразени
коректно и при доставчика, и при получателя.
При доставчика, по процесните фактури са
осчетоводени приходи, които участват в общата стойност на приходите и
формирането на СФР за отчетната 2019г. Съставените счетоводни статии са
коректни и не водят до изкривяване на вида на сделката, описана в първичния
счетоводен документ. Начислен е дължимият ДДС и е разчетен с бюджета;
-задача 7: при изследване на поредицата от
сделки, сключени между „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД и „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД и междинните
доставчици по веригата от доставки, вещото лице е направило експертна
констатация, че няма неразчетен с бюджета ДДС от доставчика и получателя по
доставките;
-задача 8: при направени изчисления вещото
лице е установило, че ако бъдат изключени от резултата за периода по ДДС
сделките на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД с „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД като купувач и със
„СТОМАНА БЪЛГАРИЯ 2019“ ЕООД като продавач, за данъчен период м. 11.2019г.
резултатът за периода ще се промени на ДДС за внасяне в размер на
37 657,44лв.
-задача 9: в случай, че обжалваният РА влезе в
сила, ДДС, начислен в процесните фактури, който вече е заплатен от
„ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД на неговия доставчик и съответно деклариран към
бюджета от „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД, вещото лице счита, че ДДС ще бъде платен повторно по
същите сделки, този път с основание РА.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Спорът между страните е формиран по въпроса
налице ли са реално извършени доставки на стоки и услуги и оттам възникнало ли
е данъчно събитие между жалбоподателя и неговия пряк доставчик „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД, които
дават основание за издаване на фактурите, по които получателят е претендирал
право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка. Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС
регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които
доставчик - регистрирано по закона лице, му е доставил, които стоки или услуги
ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС
лицето - получател, може да упражни правото си на данъчен кредит, когато
притежава някой от документите, посочени в т. 1 - т. 9. Регистрирано по ЗДДС
лице има право да приспадне като данъчен кредит данъка за получени от него
облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване
на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен
документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за
възникване на право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на
конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат
данъкът в подадената справка - декларация/, а не по всяка друга доставка на
същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация
на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната
доставка.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.
70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е
начислен неправомерно. И тъй като в закона няма легално определение на
понятието „неправомерно начислен данък“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, то
по аргумент от противното, това ще е всяка една хипотеза, при която
начисляването на данъка е станало в нарушение на императивни законови
разпоредби. И доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по
смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото
на данъчен кредит, то начисляването на данък при липса на реална доставка на
стока или услуга, е „неправомерно“ по смисъла на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и е
основание за непризнаване на право на данъчен кредит.
Данъчният субект е този, който следва да докаже
наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по
процесните фактури. Това следва от общия принцип за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже
осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици,
и поради това, че данъчният субект претендира право на приспадане на данъчен
кредит, то той е този, който следва да докаже изпълнението на всички законови
изисквания по чл. 86 от ЗДДС и реалното осъществяване на доставките по
процесните фактури по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. В случая тази
доказателствена тежест изрично и подробно е указана на жалбоподателя с
разпореждането за насрочване на делото № 2427 от 21.04.2021г. /л. 2451 – 2451
гръб/.
За да откажат правото на данъчен кредит по
фактурите с предмет доставка на стоки, ревизиращите органи по приходите са
приели, че в случая е налице недоказване на действия по доставянето на стоки и
услуги, които не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи от
гледна точка на техния произход и прехвърляне на собствеността върху тях от
доставчика. Относно фактурираните услуги е направен извод, че не е установено
фактическото им изпълнение, а е налице само фиктивно фактуриране.
В настоящия случай между страните не се спори и
се установява от представените доказателства, в т. ч. и приетата, неоспорена
ССЕ, че процесните доставки са обективирани във фактури, отговарящи на
изискванията на чл. 6 от ЗСч. Същите са коректно отразени в счетоводството
както на жалбоподателя, така и на прекия му доставчик „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД. Следва,
обаче, да се има предвид, че само счетоводното отразяване на операциите не е
достатъчно условие съответната доставка на стока или услуга да бъде призната за
реално осъществена.
Ето защо, на първо място следва да бъде
съобразено, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право
върху стоката, а съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко
извършване на услуга, като услуга по смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което
има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната
валута, използвани като платежно средство. Според чл. 25, ал. 1 от закона пък,
данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на
стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС установява, че данъчното
събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху
стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Именно, с оглед разпоредбата на
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с нормите на чл. 24, чл. 183 и чл. 187 от ЗЗД, за да се направи ясен извод, че е налице конкретно осъществена доставка на
стоки, следва да се установи фактът на прехвърлянето на правото на собственост
или друго вещно право върху стоката, т.е., следваше в настоящия процес да се
установи къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани
по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по
сделката, както и къде е било местонахождението на стоката към момента, в който
тя е изпратена или е започнал превозът й, кога и как е била превозена към получателя.
Само и единствено установяването на тези обстоятелства, би позволило да се
направи несъмнен извод, че процесните доставки са осъществени така, както
предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС.
За преценката дали е осъществена спорната
доставка на услуги, пък е необходимо да се изследва дали е налице предвиденият
в чл. 9, ал. 1 от ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно извършването на
услугата, при чието проявление възникват съответните правни последици. Както
вече бе казано, според чл. 8 от ЗДДС, услуга по смисъла на този закон е всичко,
което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от
чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Или иначе казано,
общата формулировка на понятието „услуга“ включва в себе си не само сделките,
квалифицирани от гражданскоправна гледна точка като договори за изработка или
поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се
определят като доставка по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗДДС и имат за предмет
блага, различни от стока и пари в обращение като законно платежно средство.
Според решения по Дела С-152/02, С-146/05,
С-392/09 правото на приспадане на данъчен кредит е обвързано с две кумулативни
предпоставки, а именно: стоките да са били предоставени или услугите да са били
извършени и данъчнозадълженото лице да притежава данъчна фактура, или документ,
който съгласно критериите, определени от държавата членка, може да се счита за
служещ за фактура. В случая не е доказано изпълнението на първото от тези
условия - стоките да са били предоставени, съответно услугите престирани на
ревизираното дружество, поради което не може да се приеме, че е налице
обогатяване на бюджета, противоречащо на общностната правна система по облагане
с ДДС. Не може да се приеме също, че констатацията е в противоречие с принципа
на неутралност на ДДС, установен с Директива 2006/112/ЕО, който изисква от
държавите членки да позволят приспадане на данъчен кредит при осъществяване на
всички съществени изисквания, дори и данъчният субект да не е изпълнил изцяло
някое формално изискване.
Отделно от това, следва да бъдат съобразени и
някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него /и то
от български съдилища/, преюдициални запитвания. Така в Решение на Съда (втори
състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Евита-К“ ЕООД срещу Директора
на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“, София, при Централно
управление на Националната агенция за приходите) е указано следното:
„…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за
доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически
обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Евита-К”
може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите
на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно
доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както
и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за
транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това
националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това
право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато
самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е
трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС………
Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112
да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице,
което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от
извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от
доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с
измама с ДДС….“. В решението отново се препраща към предишни указания на Съда
за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно
задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да
провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се
иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да
се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или
измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.
Това разбиране е застъпено изрично и в Решение от
13.02.2014 г. по дело С-18/13, по преюдициално запитване, отправено от
Административен съд София - град, в което Съдът на ЕС се е произнесъл, че
„Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху
добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато,
въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била
действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител,
по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал,
материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в
счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били
подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени
следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама
и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се
установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че
сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама -
нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери.“ В мотивите на същото
това Решение от 13.02.2014 г. Съдът изрично е приел, че: „...В това отношение
обстоятелството, че по делото в главното производство доставената на М.П.
услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или
от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с
необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били
оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не
са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не
е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане, което претендира М.П.“
/т. 31/. Повече от ясно е, че няма никаква причина цитираните до тук разрешения
на Съда на Европейския съюз да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на
конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема за
правилен подхода на органите по приходите, които са пристъпили към изследване
обстоятелствата във връзка с фактическото наличие на стоките и обследване
веригата от доставки, която започва и завършва със жалбоподателя. Това обстоятелство не се оспорва, а доставките по
веригата се обосновават с анекс от 30.09.2019г. към договора за доставка на
поточната линия за производство на метални топки, съгласно съдържанието на
който прекият доставчик „ТЕЛЕМАТ“ ЕООД приема на изпълнява задълженията на
австрийското дружество – доставчик. В тази връзка, правилно, включително
съобразно представените доказателства и депозираните писмени обяснения на
австрийското дружество, е направен извод, че анексът изцяло противоречи на
клаузите на основния договор, още повече, че към датата на сключването му още
не е изтекъл срокът за гаранционна поддръжка на доставената поточна линия от
чуждестранното лице.
Остава неясно и обстоятелството
защо е необходимо резервните части и услугата по обучение на персонал да се
фактурират за пръв път от жалбоподателя и след префактуриране между други три
дружества отново да достигнат до него. В заключението на вещото лице единствено
се посочват фактите на счетоводно отразяване на доставките, като се изразява и
становище относно правилността на определени действия, предприети от страните
по доставката, което е извън компетентността на вещото лице. Не е даден
категоричен отговор дали всички доставчици по веригата от доставки разполагат с
материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на доставките,
единствено е посочено, че жалбоподателят и прекият му доставчик разполагат с
ДМА и персонал, нает по трудови правоотношения. При ревизията е изследван този
въпрос и по отношение на останалите ЮЛ по веригата от доставки, при което е
установено единствено, че са наематели на обособени обекти в производствения
комплект, собственост на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД.
Съобразно цитираната по-горе в настоящото решение
практика на СЕС, последователно проведена и в редица други решения на същата
институция, фактът, че доставчикът не е доказал т. нар. кадрова, материална и
ресурсна обезпеченост, също не може да бъде сам по себе си основание за извод,
че доставката не е фактически извършена, съответно това не съставлява и
обективни данни за наличието на измамни действия, съответно за знанието или
участието в тях на жалбоподателя, но и тези факти няма пречка да бъдат взети
предвид в съвкупната им преценка с останалите такива, установени в хода на
производство, във връзка с формиране на крайния извод относно релевантното за
спора обстоятелство така, както бе формулирано по-горе в това изложение.
С оглед конкретиката на текущия казус и в контекста
на изложеното от съда следва, че за да се направи позитивен извод за наличието
на процесните доставки на стоки и съответно на правото, породено от тяхното
осъществяване, следва да се установи:
1. физическото съществуване на процесните стоки
като обекти, годни да бъдат прехвърлени от доставчика на получателя и съответно
на овластяването на последния да се разпорежда с тях като собственик;
2. заплащането на цената и дължимия ДДС от
получателя на доставчика;
3. издаването на данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът да е
посочен на отделен ред;
4. последващата
реализация на тези стоки.
По настоящото дело от коментираните по-горе
доказателства, съдът приема, че първоначалното фактуриране на стоките и
услугите е започнало от жалбоподателя, като доставчик и е приключило също с
него, като получател. За извършване на доставките са представени множество
идентични писмени доказателства – приемо - предавателни протоколи,
доказателства за извършено разплащане (банкови извлечения и договори за
прихващане на насрещни вземания), налице са и доказателства за счетоводното
отразяване на доставките в счетоводството на жалбоподателя и в това на
доставчиците. Всички те обаче, в своята съвкупност обосновават единствено и
само извод за едно прецизно документално оформяне на доставките на процесните
стоки, респ. услуги. Заключението на вещото лице, което е оспорено от
процесуалния представител на ответника като необосновано и основаващо се на
данните в документи с недостоверна дата, всъщност установява единствено и само
документалното оформяне и счетоводното отразяване, но не и основния спорен по
делото факт относно фактическото изпълнение на доставките.
Представените множество документи също не дават отговор
на спорния по делото въпрос, доколкото се установяват редица несъответствия в
представените документи от жалбоподателя и тези от неговите доставчици, които
не са предмет на коментар в заключението на вещото лице. Така например, в
заключението е посочен начинът на осчетоводяване на стоките като ДМА при
жалбоподателя и в последствие продажбата им като материални запаси на
получателя по веригата от доставки „СТОМАНА БЪЛГАРИЯ 2019“ ЕООД.
По отношение поредицата от доставки
с предмет услуга обучение на персонал за работа с поточната линия отново не се
установява кое именно от дружествата е извършило обучението, тъй като отново
доставките започват от жалбоподателя като доставчик и приключват с него, този
път като получател. Логично е, обучението да бъде извършено от австрийското
дружество, като основен доставчик на поточната линия, което то потвърждава в
отговора му пред компетентните данъчни власти в Австрия. Предвид поредицата от
доставки, може да се предположи, че веднъж персоналът е обучен от чуждестранния
контрагент, в последствие самият жалбоподател е обучил собствения си персонал,
след което тази дейност е превъзложена на няколко дружества, които не
разполагат със съответната обезпеченост и най-накрая самият жалбоподател е
приел резултатите от извършено обучение от прекия си доставчик, който не е
посочил по какъв начин е извършено обучението.
При това положение, съдът намира, че липсват доказателства, от които по
безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в
приемо - предавателните протоколи се е стигнало до индивидуализиране на родово
определени вещи, съответно до изпълнение на услугите. От данните по делото се
установява единствено частично плащане /по банков път/, за което са представени
съответните доказателства. Това обстоятелство обаче, не е достатъчно да
обоснове извод за действително извършени доставки по издадените фактури. Следва
да бъде посочено, също така, по отношение представените договори за прехвърляне
и вземания, съответно за прихващане, че не се установи по делото да са намерили
счетоводно отражение в счетоводствата на всички останали страни в
правоотношението по прехвърлените вземания. Изводите за липса на плащане по
част от процесните фактури не се променят и от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, доколкото се основават на документи,
представени след издаване на РД и с недостоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК.
За пълнота на изложеното, следва да се посочи, че
съдът намира за правилни изводите на органите по приходите, че „ЕЛЕКТРОСТОМАНА
2004“ АД участва в привидна доставка и всъщност прикрива реално страната по
доставката, за което безспорно управляващият и представляващ дружеството е
знаел. Аргумент в тази насока е безспорно установената свързаност между
„ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД и „МЕТАЛОЛЕЕНЕ 2014“ ЕАД, както и косвена връзка със „СТОМАНА БЪЛГАРИЯ 2019“ ЕООД и
„СТОМАНА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, доколкото последните две дружества упражняват
дейността си на територията на производствената база на жалбоподателя. Ето защо, с изричното или мълчаливо приемане на предмета на доставката от
лице, за което е знаел или не е възможно да не е знае, че не е действителният
доставчик, жалбоподателят сам се е поставил в положението на недобросъвестно
данъчно задължено лице, което съзнателно участва в недействителна доставка и
поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото
проявление на защита на оправданите правни очаквания.
Наред с горните констатации, във връзка с
фактурираните доставки на услуги следва да бъде посочено, че нито от
жалбоподателя, нито от неговия доставчик се представиха доказателства,
установяващи реалността на извършените услуги по обучение на персонал. Не е
спорно, че такова първоначално обучение е извършено от австрийския доставчик на
поточната линия и към процесния период същата подлежи на гаранционно
обслужване. Следва да бъде посочено, че са съгласно представените
доказателства, обучението за работа с поточната линия е извършено и по
отношение на лица, които не са назначени на длъжности, свързани пряко с
производството на стоманени топки. Това са лицата М.С., назначена на длъжност
юрисконсулт и ръководител превозна дейност, А.П., назначен на длъжност
организатор дейности и В.К., назначен на длъжност склададжия и отговорник
складово производство. С други думи, по отношение на тези лица не съществува
необходимост от провеждане на обучение за работа с новозакупен и инсталиран
актив, доколкото същите не са заети пряко в производството на метални топки.
Поради изложените съображения, съдът намира, че в
случая органите по приходите са направили законосъобразен и обоснован извод, че
данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно, доколкото е начислен в
нарушение на императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване
на действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса
на реално извършени доставки по смисъла по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, т.е.,
безспорно се установява наличието на предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС -
неправомерно начислен данък. Крайният извод на настоящата инстанция е, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА като
правилен и законосъобразен, да бъде потвърден.
При този изход на делото и
своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата й редакция/ същото възлиза на 4 412,87лв.
(четири хиляди четиристотин и дванадесет лева и осемдесет и седем стотинки).
Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ЕЛЕКТРОСТОМАНА 2004“ АД, ЕИК *********, с посочен адрес: гр. Карлово, ул. „Дъбенско
шосе“ № 47, представлявано от Н.С. С., против Ревизионен акт № Р-16001620001400-091-001/16.10.2020
г., издаден от З.В. – началник сектор, възложил ревизията, и Ф.П. – главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Смолян, ръководител на
ревизията, В ЧАСТТА, потвърдена с решение № 189 от 26.03.2021 г. на И.П. Директор
на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” („ОДОП“) - гр.
Пловдив относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 173 527,91лв.,
ведно с прилежащите лихви в общ размер на 14 707,25лв.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОСТОМАНА
2004“ АД, ЕИК *********, с посочен адрес: гр. Карлово, ул. „Дъбенско шосе“ № 47,
представлявано от Н.С. С. да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.
София сумата от 4 412,87лв. (четири хиляди четиристотин и дванадесет лева
и осемдесет и седем стотинки) възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: