Р Е Ш Е Н И Е
260384/21.10.2021г.
21.10.2021 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен седми състав
На 23 (двадесет и трети) септември Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена Пенчева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 391 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл.
422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. При
условията на евентуално съединяване на искови претенции, са предявени и искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
исковата молба ищецът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България твърди, че на 01.07.2015 г. сключило с ответника О.Н.И.
договор за потребителски заем, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта. Било предвидено, че кредитополучателят
може да ползва кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 10000,00
лв., като този договор ще произведе действие след извършване на първата
трансакция. Такава била осъществена от И. на 14.06.2016 година. Съобразно
предвиденото в договора, месечни погасителни вноски се извършвали до 1-во число
на месеца, най-малко в размера, конкретно посочен в тарифата. Било предвидено и
че при забава в плащанията, заемателят дължи обезщетение за забава. Ответникът
преустановил плащанията по договора за кредитна карта на 01.03.2017 г. Поради
това, ищцовото дружество обявило кредита за предсрочно изискуем. Ищецът депозирал
пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което
било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 2378/2020 г. по описа
на съда. Заповедта била връчена на И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли
съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде
признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество
срещу ответника, за чието плащане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2378/2020 г. по описа
на ШРС: в размер на 1263,10 лв., представляващо задължение за връщане на
заета сума по договор за кредитна карта CARD-1154803, сключен между страните; в
размер на 317,12 лв., представляващо
задължение за плащане на лихва за периода 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г. върху
заета сума по договор за кредитна карта CARD-1154803, сключен между
страните; в размер на 362,83 лв., представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 13.11.2017
г. – 23.10.2020 г. по договор за кредитна карта CARD-1154803, сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 27.10.2020 г. до
окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково
производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80
от ГПК. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните
установителни претенции, моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника О.И. да му заплати цитираните по-горе суми, както и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който оспорва претенциите като неоснователни. Позовава се на нищожност на договора за револвиращ кредит на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на специалния закон. Излага, че шрифтът на договора не отговаря на нормативно предвидения шрифт 12. Освен това, в договора не се съдържал ГПР, като не бил подписан от надлежно упълномощено лице. Условията на договора не били уговорени индивидуално, а предварително подготвени; липсвал положен подпис от ответника на Приложение CARD-11548030. Сочи, че не била настъпила предсрочна изискуемост, която от друга страна била неприложима по отношение на договорите от този вид. Моли, претенциите, вкл. и предявените при условията на евентуалност, да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения по
делото договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит и ползване на кредитна карта CREX-11339658 от 01.07.2015
г. е, че „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София предоставило на О.Н.И.
сума в размер на 614,52 лева. В чл. 12 от договора е предвидено, че кредиторът
може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000,00 лв., като всички задължения, свързани с
ползването на кредитната карта ще възникнат само след активирането от
кредитополучателя на издадена кредитна карта. Според чл. 14, кредитополучателят
може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения
кредитен лимит, като всяка трансакция представлява усвояване на договора за
револвиращ кредит. В чл. 16 е посочено, че за ползване на кредитния лимит
кредитополучателят заплаща годишна лихва върху усвоената сума, като плаща и
всички такси за ползването на кредита. Лихвата и таксите са посочени в
приложение по т. 21 от договора. Според чл. 18, кредитополучателят плаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, като
минималната месечна вноска е посочена в приложението. Видно от приложената
покана от 16.11.2017 г., ищецът поканил ответника да изпълни задълженията си,
като липсват доказателства за изпращането й.
По реда на чл. 183, ал. 1
от ГПК, ищцовата страна бе задължена да представи в оригинал кредитното досие,
съдържащо и приложение към договора, касаещо издаването и ползването на
кредитна карта от заемополучателят. Съдът констатира, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България е представило по делото страници от първа до пета
от общо единадесет, като в тях липсва описаното приложение. Ето защо, на
основание чл. 183, ал. 1 от ГПК, представения препис на същото следва да бъде
изключен от доказателствата по делото.
Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, О.И. извършил първата
транзакция с предоставената му кредитна карта на 14.06.2016 г. Общият размер на
усвоените чрез предоставената му кредитна карта суми, възлизал на 1400,00 лева.
По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на ответника
по договора за кредитна карта към ищеца, както следва: главница – 1263,10 лв. –
главница; договорна лихва в размер на 317,12 лв. и мораторна лихва – 378,93
лева. Вещото лице сочи, че ответникът платил сума в общ размер на 711,00 лева
за погасяване на задълженията си по този договор. Заключава, че размерът на
уговорения в договора ГПР е в по-малка стойност от петорния размер на законната
лихва за просрочени задължения.
По делото е изготвена и
съдебно-графична експертиза, според заключението по която шрифтът в процесния
договор, ведно с условия към него, предоставени на вещото лице на общо пет
страници, е определен като серифен (наборен) „Гарамонд“, с големина 12 pt.
В съдебно заседание, вещото лице изразява мнение, че в представения препис на Приложение
към договора, шрифтът е с по-малка големина.
От приложеното ч.гр.д. № 2378/2020
г. по описа на ШРС се установява, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България подало
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 27.10.2020 г., по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260271/16.11.2020
г. срещу ответника за сумите, предмет на предявените в
настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 27.10.2020
г. до окончателното плащане и за разноски в общ
размер 88,86 лв., направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на И.
по реда на чл. 46, ал. 5 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителните искове:
Исковете
са предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Република
Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по
заявление на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника О.Н.И. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260271/16.11.2020 г. по
ч.гр.д. № 2378/2020 г. на ШРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните
искове са допустими.
По основателността на установителните искове:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за издаване и
ползване на кредитна карта от 01.07.2015 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета
на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1
от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 2378/2020 г. на ШРС,
представените писмени документи в настоящото исково производство и изготвените
заключения по експертизи.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:
Доказа се, че на 01.07.2015
г. между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София и ответника О.Н.И.А. бил
сключен договор за потребителски кредит. В клаузите на този договор била
предвидена възможност на кредитополучателя да бъде предоставена кредитна карта
с кредитен лимит до 10000,00 лева. Според цитираните по-горе разпоредби на
договора, същите препращат към приложение по т. 21, в което следва да са
описани размерите на минималните погасителни месечни вноски и всички дължими
такси по договора за кредитна карта. Установи се, че на 14.06.2016 г. настъпило
предвиденото в договора за потребителски кредит условие за възникване на
задълженията на страните и по договора за кредитна карта, а именно – ответникът
извършил първата трансакция с предоставената му кредитна карта. Впоследствие,
същият извършил и погасителни вноски. По делото, обаче, обсъжданото приложение към
договора, бе изключено по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК.
Възражението на
особения представител на ответника за противоречие на договора за кредит с
нормата на чл. 22 от ЗПК се явява основателно. Според този текст, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от закона, то договорът
за кредит е недействителен. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12
от ЗПК, приложими спрямо сключения чрез извършена трансакция, договор за
предоставяне на кредит чрез кредитна карта, договорът следва да съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му;
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако
при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за
изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, предвид изключването на
приложението от доказателствата, по делото не бе доказано изпълнението от
страна на ищеца на посочените законови изисквания.
Предвид изложеното,
следва да се приеме, че сключеният на 14.06.2016 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и О.Н.И. договор за потребителски кредит,
сключен чрез предоставена кредитна карта, е недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Чрез заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че И. платил на ищцовото дружество по процесния договор сума в общ размер 711,00
лв. за погасяване на задълженията му. Чистата стойност на кредита в случая
възлиза на 1400,00 лв. Тоест, след приспадане на платените от ответника суми,
същият дължи връщане на главница в размер на 689,00 лева. Ето защо, следва да
бъде признато за установено между страните, че съществува вземане на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” С.А., Република Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България от О.Н.И. за парична сума в размер на 689,00
лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по недействителен договор
за кредитна карта № CARD-1154803 от 14.06.2016 г. сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 27.10.2020 г. до окончателното й
изплащане. Претенцията, в останалата й част до пълния предявен за установяване
размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Поради констатираната
недействителност на сключения между страните договор за потребителски кредит,
неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими договорни лихви и
обезщетение за забава. Неоснователни са и предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове.
На основание чл. 78, ал.
8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр.
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство от
пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално представителство,
съдът приема, че при направеното искане, в полза на ищеца – юридическо лице,
следва да бъдат определени разноски в настоящото исково производство –
възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А гр. София направените
разноски по настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете,
в размер на 173,79 лв. и по заповедното производство, съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 31,51 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 183, ал.
1 от ГПК, ИЗКЛЮЧВА ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото Приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-1154803
(л. 21 от делото).
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.
1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Н.И. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” клон на чуждестранен търговец с ЕИК ***, със седалище: гр.
София, адрес на управление: гр. София, жк. „М
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу О.Н.И. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,
ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ от О.Н.И. в размер на 317,12 лв. (триста и седемнадесет лева и 12 стотинки),
представляващо задължение
за плащане на лихва за периода 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г. върху заета сума по договор за кредитна
карта № CARD-1154803 от 14.06.2016 г., сключен между страните, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260271/16.11.2020
г. по ч.гр.д. № 2378/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу О.Н.И. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ”
КЧТ от О.Н.И. в размер на 362,83 лв. (триста
шестдесет и два лева и 83 стотинки), представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение
на парично задължение в срок, за периода 13.11.2017 г. – 23.10.2020 г. по договор за кредитна
карта № CARD-1154803 от 14.06.2016 г., сключен между страните, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260271/16.11.2020
г. по ч.гр.д. № 2378/2020 г. по описа на Районен съд – Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу О.Н.И. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
за сумата 317,12 лв. (триста и седемнадесет лева и 12
стотинки),
представляващо задължение
за плащане на лихва за периода 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г. върху заета сума по договор за кредитна
карта № CARD-1154803 от 14.06.2016 г., сключен между страните, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ с ЕИК *** срещу О.Н.И. с ЕГН **********
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за сумата 362,83 лв. (триста шестдесет и два лева и
83 стотинки),
представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 13.11.2017
г. – 23.10.2020 г. по договор за кредитна карта № CARD-1154803 от 14.06.2016 г.,
сключен между страните,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца
„БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ, разноски в настоящото
производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 100,00
лв. (сто лева).
ОСЪЖДА О.Н.И. да заплати на „БНП Париба
пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ направените в настоящото исково
производство деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 173,79 лв. (сто седемдесет и три лева и 79 стотинки).
ОСЪЖДА
О.Н.И. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс С.А., клон България” КЧТ,
направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 2378/2020 г. на ШРС, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 31,51 лв. (тридесет и един лева и 51
стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.
Районен съдия: